Решение по дело №496/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№4293/26.10.2017г.

Гр.Варна,26.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 496 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба предявена на 16.01.2017 г., допълнително уточнена с писмена молба от 17.03.2017 г.

Ищцовото дружество „М.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. Х. С.от ВАК: *, е предявило в условията на обективно кумулативно и субективно съединяване искове с правно чл. 108 ЗС.Отправеното със сезиращата съда искова молба искане, съобразно въведените уточнения е следното:

На основание чл. 108 ЗС да бъде прието за установено в отношенията между ищцовото дружество и ответника, спрямо ответника Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, притежаваното от „ М. ” ООД право на собственост, придобито на 01.10.2004 г. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № *, т. *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус рег. № */ВРС, върху следните имоти:

524 (петстотин двадесет и четири) кв.м ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на гр.Варна, община Варна, Варненска област, СО „*”, представляващо имот с идентификатор * (*) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед№РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 874 (осемстотин седемдесет и четири) кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план *(*), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *и *,

построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор *.* (* *), с предназначение: вилна сграда еднофамилна, брой етажи: два, със застроена площ 48 (четиридесет и осем) кв.м, граници: сграда с идентификатор *.* и от четири страни дворно място;

построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор *.* (* *), с предназначение: вилна сграда — еднофамилна,брой етажи: един, със застроена площ 9 (девет) кв.м, граници: сграда с идентификатор *.* и от четири страни дворно място;

построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор *.* (* *), с предназначение: селскостопанска сграда,брой етажи: един, със застроена площ 12 (дванадесет) кв.м, граници: от четири страни дворно място, КАКТО и ответникът Н.Т.Г. да бъде осъден да предаде владението на подробно описаните недвижими имоти на „М." ООД.

На основание чл. 108 ЗС да бъде прието за установено в отношенията между ищцовото дружество и ответника, спрямо ответника „Р.Б.” ООД ,ЕИК *,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Т. Н.Г. и М. П.Д. притежаваното от„М.” ООД право на собственост, придобито на 01.10.2004 г. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № *, т. *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус рег.№*/ВРС, върху следните имоти:

350 (триста и петдесет) кв.м ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на гр.Варна,община Варна,Варненска област, СО „*”, представляващо имот с идентификатор * (*) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 874 (осемстотин седемдесет и четири) кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план *(*), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *и *;

построената в имота СГРАДА с идентификатор *.* (**), с предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: един, със застроена площ 32 кв.м., граници: от четири страни дворно място, КАКТО и ответното дружество „Р.Б.” ООД да бъде осъдено да предаде владението на подробно описаните недвижими имоти на „М.” ООД.

Исковата молба с правно основание чл. 108 ЗС, подсъдна на РС - Варна е уточнена и вписана, съгласно изискването на чл. 112 и чл. 114 от ЗС.Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдяни факти и обстоятелства:

Сочи се, че на 01.10.2004 г. с договор за покупко – продажба, обективиран в нот.акт *, т. *, рег. № *, дело № * на нотариус при ВРС ищцовото дружество купило имот с пл.номер * по кадастрален план на С.О. „*”, влязъл в сила ПНИ, одобрен със заповед № РД № І – 7786/418/25.11.2003 г. на Областния управител на обл.Варна , находящ се в землището на гр.Варна, С.О. „*”, бивша местност „*” („*”) с площ от 800 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 874 кв.м. при граници- имоти с планоснимачни номера *, *, *, * и път, ведно с построената в имота масивна сезонна постройка. Същият този имот, релевира ищцовото дружество, бил закупен с цел строителство и продажба на бъдещите жилищни сгради като били изготвени инвестиционни проекти, сключени с Договор от 18.05.2005 г. с ДЗЗД „*”, БУЛСТАТ № *, представлявано от Н.Т.Г. ( за част „Ел.”) ,представлявано от Н.Т.Г., който изработил и подписал работния проект.Бащата на Н.Г.- Т. Н.Г. представлявал ищцовото ООД при изработването на инвестиционните проекти и много от плащанията на проектантите били извършени от него. Релевира се, че поради настъпване на световна финансова криза ищцовото дружество отложило своя проект, но през годините имотът регулярно се посещавал от съдружниците или от представители на дружеството. Отделно от горното се твърди, че още при закупуване на имота имотът бил ограден, заключен и при нито едно от последвалите регулярни посещения не било забелязано присъствие на чужди лица или следи от такова присъствие. Едва през м.август на 2016 г., се твърди в исковата молба, при поредно посещение на имота от представители на ищцовото дружество било забелязано, че в имота били премахнати плодни дръвчета, асми и други и представителите на дружеството веднага се обърнали към адвокат, който след справка в АВ СВ установил, че на 06.01.2016 г. за процесния имот (вече с нов идентификатор *) и за находящите се в имота сгради имало съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност – акт № *, том *, рег. № *, дело № * на нот. № * по описа на НК, с който нотариусът бил признал за собственик на имота ответника Н.Т.Г. (на основание давностно владение). Н. Г., пояснява ищцовата страна бил същото лице, с което ищцовото дружество било сключило договор и изработило част „ ЕЛ „ от работните проекти за сградата. В последствие, с договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за основен ремонт или ново строителство, обективиран в нот. акт *, том * рег. № *, дело № * по описа на същия нотариус, релевира ищцовата страна, ответникът Н. Г. бил прехвърлил 350 квадратни метра идеални части от процесния имот както и СГРАДА № * на ответника „Р.Б. „ ООД, в което дружество управител и съдружник с 50 % дялово участие бил бащата на Н.Г. –Т.Г..

Още в исковата молба ищцовото дружество реливира твърдения, че счита че поземленият имот и построените в имота сгради не са били придобити от Н.Т.Г. чрез упражняване на давностно владение от него в продължение на десет години, т.к.не била налице една от изискуемите предпоставки за придобиване на имота на това основание  - фактическата власт да е продължила 10 години, да е била явна, необезпокоявана и непрекъсната. Доколкото Н. Г. (според ищцовата страна) не бил придобил  правото на собственост върху имота и сградите, то и сделката с която се прехвърляли част от поземления имот ведно със сграда № *, според ищцовата страна нямала вещно прехвърлително действие.

Към момента на сезирането на ВРС с исковата молба, се твърди в исковата молба, ответниците съвместно владеели поземления имот съобразно квотите им в съсобствеността а именно ответникът Н. Г. владеел вилна сграда с идентификатор *.*, сграда с идентификатор *.* и сграда с идентификатор *.* а ответника „Р.Б.” ООД владеел сграда с идентификатор *.*. С оглед тези фактически твърдения ищцовата страна е обосновала правния си интерес от водене на ревандикационни искове против всеки от двамата ответника в исковата молба.

В уточнителна молба от 6.2.2017 г. (л. 28-31 от делото) ищцовата страна е уточнила ясно придобивното основание на което твърди че е носител на вещното право на собственост както върху процесния недвижим имот, така и върху сградите построени в същия а именно – покупко продажбата от 1.10.2014 г., сочейки, че макар и сградите да не са били описани в нотариалния акт обективиращ продажбата, то същите сгради (предмет на исковете) били налични към 2004 г., респ. придобити чрез покупко продажбата. На второ място ищцовата страна е прецизирала кой от ответниците каква част от поземления имот владее и кои сгради, като отново е релевирано твърдението, че ответниците упражняват фактическа власт върху всеки от процесните имот и сгради без правно основание и в съответствие с тези твърдения са формулирани петитумите на ревандикационните искове. В т. 8 от уточнителната молба ищцовата страна ясно е заявила, че премахнатите плодни дръвчета не са предмет на исковата защита а в последната т. 9 ищцовата страна е посочила, че е било водено гражданско дело № 2373/2016 по описа на ОС Варна като с определение от 14.12.2016 г. по това производство било допуснато обезпечение на бъдещите искове чрез налагане на възбрана върху процесните имота а доказателства за направените разноски в обезпечителното производство (претендирани в настоящото) ищцовата страна сочи, че ще представи със списъка по чл. 80 ГПК. В уточнителната молба от 02.03.2017 г. ищцовата страна е посочила цените на исковете, представила скици и данъчни оценки и напълно прецизирала петитумите на исковете.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът Н.Т.Г., чрез адвокат В. П. е депозирал отговор на исковата молба. На първо място ответникът е навел възражение с правно осн. чл. 130 ГПК, което съдът намира за възражение по същество на спора.На второ място ответникът излага възражения, че ищцовото дружество не е собственик на имота към момента на предявяване на иска. Сочи се, че ищцовото дружество не било придобило право на собственост върху имот № * по КП на СО „*” (бивша местност „*” („*”) с площ от 880 кв.м. и при сключване на сделката обективирана в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. на нот. Г. И. (нот. с рег. № *), т.к. към момента на продажбата продавачите В. К. П.и Л. П. П.не били собственици на продадения имот. В подкрепа на това си възражение ответникът се позовава на разпоредбите на чл.18 з, ал. 3 ППЗСПЗЗЗ, чл. 8, ал. 1, чл. 10 от ЗТПС и чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ като извежда извода, че продавачите не са прехвърли правото на собственост на ищцовото дружество, т.к. не са били самите те собственици на имота, което било видно от титула за собственост представен от продавачите - нот.акт № *, том *, дело № * г. На второ място се твърди, че ищцовата страна не била придобила имота, тъй като не била заплатила продажната цена на купувачите и при изповядване на сделката не бил представен платежен документ удостоверяващ заплащането на продажната цента от купувача на продавачите.При тези твърдения отв. Н. Г. намира иска за недопустим.Според ответника искът по чл. 108 ЗС бил недопустим и поради това, че към момента на предявяването му ищецът бил загубил правото на собственост съгласно нормата на чл. 99 ЗС, т.к. друг бил придобил това право. Към датата на предявяване на иска, възразява ответникът, претендирания имот бил придобит от Н. Г. на основание чл. 79 ЗС, факт който бил обективиран в нотариален акт № * по описа на нотариус О. Ш.. На следващо място отв. Н. Г. намира иска предявен срещу него и за неоснователен. Според ответника неоснователни били твърденията на ищцовата страна затова, че Н. Г. не бил придобил имота и построените в имота сгради по давност. В тази връзка се твърди, че през 2005 г. Н. Г. бил заведен в имот с пл. № * по КП на СО „* „от М. П.Д., който му казал, че имота бил безстопанствен и можело да спира автомобила си в него. През този период Г. работел в района като авторски надзор на „Ел.” на строеж, изпълняван в ПИ № * на около 50 – ет метра от спорния имот. Посещавайки обекта, където Г. работел, започнал редовно да паркира автомобила си в ПИ * и да заключва външната врата с катинар а в периода 2007 – 2008 ремонтирал и една стая от вилната сграда като я бил пригодил за работа и почивка. Твърди се, че отв. Г. бил занесъл в същата стая маса, легло, столове, извършил ремонт на водопровода и захранил чешмата с вода а заедно с М.Д. захранили и гаража с ток и го заключили с катинар. Според ответника Г. към 2005 година имота бил изоставен, с вързана с тел входна врата, с порутени и с разбити врати сгради а парцелът обрасъл със саморасли дървета и храсти, с разрушени огради и превърнат в сметище. Твърди се, че след като съседите на Г. го видели, че ползвал имота го помолили да го почисти което и той сторил: наел работници които събрали над 70 чувала отпадъци а за почистване на имота, изрязване на дървета и храстите за да не бъде същия имот „свърталище на змии и плъхове” Г. бил платил над 1400 лева. Така, едва след изчистването на имота, твърди ответникът, той заедно с родителите си били изградил и укрепил разрушените части от оградата, засадили 7 броя плодни дръвчета и започнал да обработва мястото. След облагородяване на същото място и частични ремонти на сградите, отв.Г. бил направил проверка в СГКК и установил,че имота бил записан на П. Г. П., като установил,че сградите в имота били незаконни строежи. През 2015 г. ответникът Г. научил, че върху имота била вписана възбрана по изпълнително дело № 20157120401402 на ЧСИ Ил.С., за неплатени данъци за периода 2010 – 2015 г. по искане на взискателя Община Варна. По това изпълнително дело релевира ответникът той бил заплатил задълженията и разноските възлизащи на 2 239,98 лева и по негово искане възбраната била заличена. Твърди се още, че след изтичане на давностния срок по чл. 79 СК, Н.Г. получил изискуемите документи от Община Варна, държавата и данъчните органи и въз основа на тях поискал от нотариус да му бъде издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност. През периода през който Н. Г. бил владял имота 2005 -2015 г., твърди от своя страна ответникът ищецът или негови представители не го били посещавал, не оспорвали действията на владелеца. По повод представения от ищеца договор от 18.5.2005 г. за проектиране на ЕЛ в УПИ *, в кв. * на местност *, ответникът твърди, че в този договор не се изисквало от ответника за извършва дейност в имота, т.к. и до момента строителство в имота не било започнало. Сочи се, че договорът не бил подписан от управителя на дружеството г-н П. Р. Х., нито от негов представител а ответникът никога не се бил срещал с Х.лично.По отношение на представените от ищцовата страна фактури ответникът сочи, че тези фактури от 2005 година по никакъв начин не обосновавали извод за владеене на имота от ищеца.При така изложеното по-горе ответникът намира предявения иск и за неоснователен и за недоказан (не само и за недопустим) като счита, че надлежно е придобил правото на собственост на осн. чл. 79 ЗС а именно по твърдяния оригинерен начин.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска „Р.Б.” ООД, чрез адвокат В. П. *** изразява становище за недопустимост на исковете предявени срещу ответника и за неоснователност и недоказаност на ревандикационните искове. І. На първо място ответното дружество счита, че искът на „М.” ООД срещу „Р.Б.” ООД с ЕИК * представлявано от управителите му М. П.Д. и Т. Н.Г., с правно основание чл. 108 от ЗС е недопустим и неоснователен.Обстоятелствата изложени в исковата молба, според ответника, не налагали извод, че ищецът бил собственик на ПИ с идентификатор *, находящ се в землището на гр. Варна, община Варна, Варненска област, СО „*" и построената в имота сграда с идентификатор *.* -селскостопанска сграда с площ 32 кв. м. Поради липсата на качеството собственик на сочените имоти, към момента на предявяване на иска, ищецът,възразява ответникът, нямал право да предявява иск с правно основание чл. 108 от ЗС и нямал основание да иска от съда „Р.Б.” ООД, да предаде владението на подробно описаните имоти. Липсата у ищеца на активна процесуална легитимация- като настоящ собственик на имота предмет на иска,възразява ответното дружество правело  иска по гр. д. №496/2017 г.недопустимІІ. На второ място ответното дружество твърди, че придобило имота чрез правна сделка обективирана в нотариален акт № * том * peг. № * дело №*. на нотариус О. Ш. per. № * по регистъра на Нотариалната камара, срещу задължение да изгради ограда, да извърши обследване на сградите в имота, да ги премахне или санира и изгради нова сграда в имота за прехвърлителя Н.Т.Г..Сочи се, че „Р.Б.” ООД придобил правото на собственост чрез правна сделка от Н.Т.Г.. Прехвърлителят по сделката с „Р.Б.” ООД  бил придобил имота по давностно владение на основание чл. 79 от ЗС, факт който изключвал твърдението на ищеца, че ищеца бил собственик на имота.Твърди се, че при сключване на договора за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за основен ремонт или ново строителство от 18.05.2016 г., управителите на „Р.Б.” ООД били знаели, че прехвърлените 350 кв. м. от ПИ № * и сграда с идентификатор * по КККР на гр. Варна били собствени на прехвърлителя Н.Т.Г., който ги бил придобил по давностно владение. Двамата съдружници в „Р.Б.” ООД - М. П.Д. и Т. Н.Г., знаели, че имотът се владеел от прехвърлителя им - Н.Т.Г., спокойно, непрекъснато и явно от 2005 г. до момента на сключване на договора за прехвърляне на право на собственост на дружеството - 18.05.2016 г.Сочи се, че след сключване на договора - ответникът „Р.Б.” ООД бил установил, че сградите в имота били построени без разрешение за строеж. Поради изложените обстоятелства ищецът по делото, дори и да бил  придобил имот пл. №* по к.п. на СО „*”, подробно описан в нотариален акт № *, том *, peг. №*, дело №* г. на нотариус Г. И., вписан в Нотариалната камара под № *, бил  изгубил правото на собственост съгл.чл.99 във вр. с чл.79 от ЗС, т.к. друг го  бил придобил.Неверни според ответното дружество били твърденията на ищеца, че: „През годините имотът регулярно се посещава от съдружниците или от представители на дружеството ищец. Както и при закупуването му той е ограден, заключен и при нито едно от тези посещения в имота не е забелязано чуждо присъствие или следи от такова”. В тази връзка  подчертава ответното дружество,чрез процесуалният си представител - ищецът не бил представил с исковата молба удостоверение за актуално състояние на дружеството ищец и не бил посочил кога и кои лица - съдружници били посещавали имота. В отговора на искова молба са наведени фактически твърдения затова, че управителите на „Р.Б.” ООД - М. П.Д. и Т. Н.Г., лично многократно, били пребивавали в имота. През периода 2005 - 2016 г. М.Д. бил прекарвал кабелни захранвания в ПИ-*, (съседен на спорния в настоящото производство имот.); Т.Г. работил в района като надзорник на друг строеж в района и оказвал помощ на сина си Н.Т.Г. при възстановяване на оградите и сградите в имота.На следващо място ответното дружество в срока по чл. 131 ГПК излага твърдения затова,че пълномощникът на „М.” ООД при изповядване на сделката по нотариален акт №* дело №* г. С. Д., през 2005 г. бил завел М.Д. в имот пл. №* по к.п. на СО „*", като му бил казал, че можело да съхранява в имота и сградите в него, кабелите и инструментите, с които работи. От своя страна М.Д. установявайки, че имота бил безстопанствен- допуснал Н.Т.Г. да ползва имота. Към този момент, пояснява ответното дружество - Н.Г. бил работил в района изпълнявайки авторски надзор на строеж изпълняван в ПИ-* (съседен на спорния имот).През 2005 г., според ответното дружество, имотът бил с разрушени огради по западната и северната му граница, с врата към улицата вързана с тел, с порутени и разбити врати сгради, и превърнат в сметище. Единствената сграда, която била годна за ползване, бил гараж, в който М.Д. съхранявал кабели и инструменти. През 2005 г. Н.Т.Г. бил започнал редовно да спира автомобила си в имота и да ползва гаража а за опазване кабелите и автомобила си започнал да заключва външната врата на имота, заключил с катинар гаража и по негово искане, с негови средства М.Д. прекарал ток в гаража. През 2006 г. Н.Г. бил извършил ремонт на пристройка (стая) към вилната сграда, укрепил покрива и започнал да я ползва за работа и почивка, като внесъл в постройката столове, легло и маса. Изградил отново съборените части на оградата, почистил дворното място от строителни и битови отпадъци и с помощта на баща си Т.Г. и майка си Б. Г.започнал да обработва имота. По искане на съседите наел работници за събиране и извозване на отпадъците, изрязал саморасли дървета и храсти, т.к. имота станал обиталище на змии и плъхове.През 2015 г., сочи ответното ООД, било образувано изпълнително производство по изп. дело № 20157120401402 на ЧСИ-И. С.срещу „М." ООД за неплатени данъчни задължения, като за обезпечаване вземането на кредитора, ЧСИ бил вписал възбрана върху имота на длъжника.Владеещият имота- Н.Г.,релевира ответникът, бил заплатил задълженията за имота, задълженията по изп. дело, както и такси за заличаване възбрана и прекратяване на изп. производство. По този начин, според ответното дружество Н.Г. бил предотвратил продажбата на имота на публична продан, заплащайки по и.д. над 2 500 лв. През целия период на владение от 2005 – 2016 г. твърди ответното дружество ответникът Н.Г. бил демонстрирал намерение да свои имота извършвайки действия като негов собственик. През този точно период, според ответното дружество имота не бил посещаван от представители на дружеството ищец по настоящото производство. Прехвърлителят на Н.Г., се пояснява още в отговора на искова молба, не се бил срещал с управителя на „М." ООД, а договорът за възлагане от 18.05.2005 г. и представените от ищеца фактури не били подписани от г-н Х..С оглед тези фактически твърдения и възражения ответното дружество извежда извода, че праводателят му Н.Г. бил собственик на прехвърлената част от ПИ с идентификатор * и сграда с идентификатор * към 18.05.2016г., респективно и  „Р.Б."ООД било придобило право на собственост върху прехвърлените имоти, чрез правна сделка. Не на последно по степен на важност място се твърди, че Н. Г. в периода 2005 – 2016 г. упражнявал владение върху имота продължило повече от десет години, което било явно, непрекъснато и спокойно и поради това били и неоснователни твърденията на ищеца,че имотът и построените в него сгради не били придобити от Н. Г. на оригинерно основание. При тези твърдения и ответникът заключава,че ищецът не бил собственик на процесния имот и нямал основание да иска имотът да бъде ревадикиран спрямо ответното дружество.  При тези твърдения се желае съдът да отхвърли иска на „М." представлявано от управителя му П. Р. Х. против „Р.Б." ООД с ЕИК-* представлявано от управителите Т. Н.Г. и М. П.Д. с правно основание чл. 108 от ЗС, като неоснователен ведно с присъждане в полза на ответника на сторените разноски и възнаграждение за един адвокат, съобразно приложен списък на разноските.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 29.09.2017 год. адв. Хр.С.от АК Варна, в качеството му на процесуален представител на ищцовото дружество, желае съдът да уважи предявените искове като присъди в полза на ищцовата страна сторените по делото разноски съобразно списъка по чл. 80 ГПК .

В същото съдебно заседание адв.В.П., в качеството му на процесуален представител на всеки от двамата ответника по иска, желае съдът да отхвърли исковете : „ като недопустими или като неоснователни „.Ответните страни също са представили списък на разноски по чл.80 ГПК , като са направили и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК .

В рамките на предоставения от съда срок , съответно на дата 11.10.2017 г. и 16.10.2017 г. ищцовата и ответната страни , чрез процесуалните им представили са депозирали писмени защити в които са развили доводите си по същество на спора.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 01.10.2014г. в гр.Варна, пред нотариус Г.И.е била изповядана възмездна правна сделка покупко –продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № *,том *,рег.№ *, дело № *,акт вписан в АВ СВ .От приложеното към исковата молба заверено за вярност с оригинала копие на цитирания нотариален акт ( л.8 от делото ) се установява,че страни по сделката са били продавачите  В. К. П., Л. П. П.и купувачът ООД „М. „, представлявано от управителя британския гражданин П. Р. Х. ,чрез пълномощника С. Д. – британски гражданин .В цитирания нотариален акт е вписано,че продавачите  продават на купувача своя съсобствен недвижим имот, придобит по наследство а именно имот с планоснимачен номер * по КП на СО „ * „ , с влязъл в сила ПНИ на гр.Варна, одобрен със Заповед № РД – 1 – 7786 /418/25.11.03 на Областния управител на гр.Варна, находящ се в землището  на гр.Варна , Варненска област, СО *, бивша местност * ( *), с площ от 800 кв.м.по нотариален акт , а по скица 874 км. м., при граници : имоти с планоснимачни номера *, *, път , *,* ведно с построената  в имота МАСИВНА СЕЗОННА ПОСТРОЙКА  за сумата от 50 000 евро  ( петдесет хиляди евро ), която сума продавачите заявили пред нотариуса,че са получили от пълномощника  на купувача.В нотариалния акт е вписана и данъчната оценка на същия недвижим имот-7 418 лева както и представените от продавачите документи, удостоверяващи правото им на собственост върху отчуждения имот : 1.-нотариален акт №  *, т.*, д. * г. , 2.удостоверение за наследници № 4042/13.09.2004г. на район „Приморски „, Община Варна ;3.Скица на имота с изх.№ УТ 941-99/27.08.2004 г. на район Приморски Община Варна, 4.Удостоверение за липса на вещни тежести с номер 16424/21.09.2004 г. на СВ при ВРС , 5.Удостоверение за данъчна оценка на имота с изх. № 6772/08.09.2004г. на ТДД Варна –ДП Приморско ;6.Пълномощно № 41665/18.6.2004 г. на нотариус Д.С.рег.№ * на НК с район на действие  ВРС , 8.Позволителен билет за строеж №450 /1968 г.;9.Решение от 19.07.2004 г. на ПОС за регистрация на „М. „  ООД *** на съдружниците ,11.фирмени документи,12.Декларации и 13.Квитанции за внесени такси .

Установява се по делото ,че на дата 06.01.2016 г., в град Варна, по реда на чл. 587, ал.3 ГПК (отм.,действал към 2006 г.) нотариус с рег.№ * по регистъра на НК и район на действие РС Варна , на основание Постановлението на същия нотариус  от 06.1.2016 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 3/2016 г. е съставил нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност – акт № * , том № *, дело № * г. Заверено за вярност с оригинала копие на цитирания КНА е ангажирано от ищцовата страна още с исковата молба и приобщено на лист 9 –ти по делото .

От отразеното в цитирания КНА ( акт вписан по надлежния ред в АВ СВ-Варна)се установява, че нотариус О.Ш.е признал Н.Т.Г. ,ЕГН ********** за собственик по давностно владение  върху следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ,находящ се в землището на гр. Варна,община Варна , обл.Варна , СО „ * „ , представляващ имот с идентификатор * със застроена площ от 9 квадратни метра , СГРАДА с идентификатор  *.. , със застроена площ от 3 квадратни метра и СГРАДА с идентификатор * със застроена площ от 12 квадратни метра , ведно с направените  в имота подобрения . Данъчната оценка на недвижимия имот, към датата на съставяне на КНА е посочена от 36 155,50 лева. За съставянето на КНА видно от втората страница на същият ( л.10 ) са били представени следните  документи  : Молба декларация, заверена  от Дирекция „Общинска собственост „ при Община Варна , Дирекция  „Местни данъци „ и Кмета на р-н „ Приморски „ при Община Варна и от Областна администрация Варна ; Удостоверение №  ОП – 15 – 9400-276/2/ 15.12.2015 г. на Областна  администрация Варна, Дирекция „ АКРРДС”, Скица на поземлен имот № 15 – 350756 – 17.08.2015 г , издадена от СГКК Варна, Скица на сграда № 15 – 350766 – 17.08.2015 г , издадена от СГКК Варна; Скица на поземлен сграда № 15 – 350773 – 17.08.2015 г , издадена от СГКК Варна, Скица на поземлен сграда № 15 – 350775 – 17.08.2015 г , издадена от СГКК Варна,Скица на поземлен сграда № 15 – 350777 – 17.08.2015 г , издадена от СГКК Варна и Удостоверение с изх.№ **********/05.01.2016 г. на Община Варна –Дирекция Месни  данъци  за данъчна оценка .

Допълнително по делото са приобщени заверени за вярност с оригинала копия на материалите , съдържащи се в нотариално дело № * г. по описа на нотариус О.Ш., по което е бил издаден КНА № * , том *, рег.№ * от * г. ( л.135 – 160 ).

Изяснено е по делото, че на 18.05.2016г.,в гр.Варна е била сключена друга правна сделка а именно – прехвърляне на право на собственост срещу задължение  за основен ремонт или ново строителство, която сделка е обективирана в нотариален акт № *,том *, рег. № *, дело № * г. по описа  на нотариус О.Ш.– нотариус с рег.№ * по описа на НК и район на действие РС Варна ( акт вписан също в АВ СВ Варна ). Заверено за вярност с оригинала копие на цитирания нотариален акт е надлежно приобщено към материалите по делото на лист 11 -13 .

Видно от съдържанието на цитирания нотариален акт, на дата 18.05.2016 г. Н.Т.Г., ЕГН ********** е прехвърлил на „ Р.Б. „ ООД , ЕИК * ,чрез управителите му Т. Н.Г. и М. П.Д. само 350 квадратни метра идеални части от следния собствен на прехвърлителя имот : поземлен имот, находящ се в землището на гр.Варна ,СО „* „, представляващ имот с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед № РД -18 – 92/14.10.2008г.на ИД на АГКК , целият с площ от 874 кв.м ., с трайно предназначение на територията – урбанизирана , начин на трайно ползване – ниско застрояване ( до 10 м. ), номер по предходен план:*, при граници и съседи имоти с идентификатори: *; *; *; *и *, ведно със СГРАДА с идентификатор * със застроена площ от 32 квадратни метра, разположена в югоизточната част на имота, срещу задължение на „Р.Б. „ ООД , чрез управителите му Т. Н.Г. и М. П.Д. да изгради ограда по границите на имота, да извърши обследване на изградените в имота сгради : ВИЛНА СГРАДА с идентификатор *, на два етажа със застроена  площ от 48 кв.м. СГРАДА с идентификатор *, със застроена площ от 9 квадратни метра и СГРАДА с  идентификатор * със застроена площ от 12 квадратни метра .В случай , че техническите параметри на описаните по -сгради позволяват същите да се паспортизират , приобретателят се е задължил за се снабди с разрешение  за основен ремонт и преустройство и да ги санира . В случай, че същите сгради не могат да се санират, приобретателят се е задължил да ги премахне и изгради нова сграда със застроена площ от 60 кв.м. , собствена за прехвърлителя  до 30.06.2020 година . Данъчната оценка на прехвърлените идеални части, видно от нотариалния акт , също е посочена  а именно – 8797 лв. Съгласно точка 2 –ра от цитирания НА приобретателят „Р.Б. „ООД , чрез управителите му Т. Н.Г. и М. П.Д. ,при изповядване на сделката е заявил, че е съгласен и сключва договора  при условията  по пункт първи на същия .В точка 3-та на нотариалния акт е отразено, че прехвърлителят Н.Т.Г. е заявил от своя страна  , че към момента на подписване на нотариалния акт за продажба  на описания по-горе недвижим имот , същият няма вписани вещни тежести, вписани искови молби. Видно от следващата точка 4- та на същият нотариален акт, участниците в нотариалното производство са декларирали пред нотариуса , че посочената сума е действителното договорено плащане по сделката – договореното по предварителния договор по пункт първи от същия договор .

От приобщеното по делото заверено за вярност с оригинала копие на цитирания нотариален акт се констатира, че при изповядване на сделката от дата 18.05.2016 г. пред нотариуса са били представени следните документи:1.нотариален акт за собственост на недвижим имот , придобит по давност номер,том, дело №, вх.рег.№ г. на СВ Варна ;2.Скица  на ПИ № 15 – 131930-21.03.2016 г., издадена от СГКК Варна ; 3.Скица на сграда № 15 – 132017 0—21.03.2016 г.,издадена от СГКК Варна, 4.Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/15.04.2016г., издадено от Община Варна , Дирекция „Местни данъци и такси „ ; 5.Удостоверение за данъчна оценка  с изх.№ **********/03.05.2016 г. издадено от Община Варна, дирекция „ Местни данъци „; 6. Удостоверение за актуално състояние ; 7 . Протокол от Общо събрание на РОС БИЛДИГ ООД и 8.Декларации.

Извън посочените по горе писмени доказателства, с исковата молба ищцовата страна е ангажирала и заверено за вярност с оригинала копие на договор, приобщено на лист 14-15 по делото.Видно от завереното за вярност с оригнала копие на Договор - на дата 18 май 2005 година е бил сключен договор между ищцовото дружество „М. „ ,с БУЛСТАТ * , данъчен номер ********** , представлявано от П. Х.в качество на възложител и ДЗЗД „ * „ , данъчен номер *, БУЛСТАТ * , представлявано от Н.Т.Г. – в качество на изпълнител .

Предмета на договора  от дата 18.05.2005 г.е очертан в клаузата на раздел І а именно  възложителят, в качеството си  на инвеститор възложил а изпълнителят  приел да изпълни  проектиране на ЖИЛИЩНИ СГРАДИ  в УПИ *, кв. *, местност * , гр.Варна – ЧАСТ „ ЕЛ „ . 2.Срокът на техническо изпълнение страните са уговорили да бъде 7 ( седем ) дни от подписването на договора  а стойността на договорения за изпълнение  проект съгласно раздел І , т.3 е посочена от 1 800 лева. В раздел ІІ на същия договор са визирани задълженията на възложителя, в раздел ІІІ задълженията  на изпълнителя, в раздел ІV са разписани санкции и отговорности  а в посления раздел V и заключителни условия. От така приложеното  по делото  копие на договора  от 18.5.2005 г. се констатира , че и двете страни са положили и подписи и печати върху договора . Във връзка именно с цитирания  договор от 18.5.2005 г. по делото е приложено на л.16 – ти заверено за вярност с оригинала копие на фактура издадена от ДЗЗД „ * „ към ищцовото дружество „ М.„ ООД .От същото копие видно, че е била издадена фактура за продадени стоки или извършени услуги с номер 10/ 18.05.2005г. за сумата  от 1800 лева и вписано основание „ проект вътр. Ел.инсталации жил.сграда УПИ * ,м-ст „* „,като фактурата е подписана и подпечатана от двете страни .

Във връзка с Договора от 18.05.2005 г. ищцовата страна е представила и по делото са приобщени на листи от 17-ти до 19 –ти заверени за вярност с оригинала копия на архитектурен проект , ФАЗА „ работен проект „ – част вътрешни ел.инсталации с възложител ищцовото дружество и проектант инж.Н.Т.Г. за обект – жилищни сгради ,находящи се в УПИ  *, кв.*, местност *, гр.Варна както и три броя фактури издадени от трети на спора лица към ищцовото дружество а именно фактура № 346/8.7.2005 г. издадена от ООД „ Б.” за сумата от 480 лв. с ДДС  за веритикална планировка на жилищна сграда в имот в м. * ,Варна ; фактура № 40/7.7.2005 г. издадена от ЕТ Д. М.за конструктивен проект- вилна сграда в УПИ 126,местност *  за сумата от 3763,00 лв. и фактура № 180/11.6.2005 г. издадена от ЕТ К.–П. М.за вилна сграда  в УПИ * в местност * –проектиране конструкции аванс  , за сумата от 3800 лв.

Допълнително по делото с уточнителна молба ищцовата страна е представила необходимите актуални удостоверения за данъчни оценки и скици за удостоверяване на местонахождението, площта, идентификаторите и стойността на всеки от процесните имоти ,приложени на листи от 37 до 42 вкл.

Извън описаните по-горе писмени доказателства ,представени от ищцовата страна, по делото и ответниците са ангажирали писмени доказателства.

Представеното от ответната страна и приобщено на л. 83 –ти копие от справка от ТР удостоверява неспорния между страните факт , че ответното дружество Р.Б. ООД е надлежно регистрирано, както и че съдружници в същото са Т. Н.Г. с и М. П.Д. съответно всеки с капитал от 5 лв.или общо 10 лв.

Представено от ответната страна е допълнително и заверено за вярност с оригинала копие от ТР от което е видно,че  ЕООД „Г. – БГ” е регистрирано по надлежния ред, има ЕИК *и управител Т. Н.Г. .

Установява се от следващото ангажирано с отговора на отв. „Р.Б. „ ООД писмено доказателство, че спрямо ищцовото дружество „М. „ ООД е бил издаден Акт за установяване на данъчни задължения Акт № МД – АУ- 782/2014 г. на Община Варна като по повод същия при ЧСИ Ил.С. – ЧСИ с рег. № * и район на действие ОС Варна е било образувано изпълнително дело № 2015712040142.В тази връзка от приобщеното на л. 84 –ти заверено за вярност с оригинала копие на ПДИ се констатира, че частният съдебен изпълнител е уведомил ищцовото дружество затова, че има задължение от 670,63 лв.неолихвяема сума , 1 183,16 лв. главница,21,74 лв. лихви и 96,00 лв. разноски по изпълнителното дело , както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, с вкл.ДДС 204,02 лв. в полза на ЧСИ Ил.С. .На осн.чл. 221,ал.1 ДОПК ищцовото дружество е  било поканено в 7 дневен срок да плати посочените по-горе суми. Същото писмено доказателство е било ангажирано и от втория ответник  по иска.

Ангажирани от ответника Н.Т.Г. са и други писмени доказателства приложени по делото в заверени за вярност с оригинала копия на листи от 88 до 91 -ви от които е видно, че от 2010 до 2016 г.Н.Г. е заплащал дължимите се към Община Варна данъци и такси смет за процесния имот. Приложеното на л. 89 –ти ( на втората страница ) заверено за вярност с оригинала копие от извлечение на сметка на задължено лице удостоверява факта, че възбраната върху недвижим имот, наложена по изп.дело по описа на ЧСИ Ил.С. е била заличена .

Приобщен по делото е в заверено за вярност с оригинала и копие  на нотариален акт за собственост на недвижим имот отдаден в замяна – Акт № *, том *,дело № * г. От представеното от отв. Н.Г. заверено за вярност с оригинала копие на цитирания нотариален акт, приобщено на л. 92 –ри по делото,се установява, че на 24 март 1996година нотариус при РС Варна е признал П. Г. П. за собственик на недвижим имот представляващ  една овощна градина от 0,8 дка в землището на Варна ,местността * при граници : път ,* …. , дадена му от ТПК комисия в замяна срещу вкл.в блок на ДЗС Варна една овощна градина от 1 декар и 250 кв.м. от землището на местността „летището „ на основание чл12 от МП 26 / ІІ- 1954 г.

Приложено по делото и в заверено за вярност с оригинала копие на цялото изпълнително дело №  20157120401402 по описа на ЧСИ Ил.С. съответно на л. от 112 до 134 вкл.

Извън описаните по-горе писмени доказателства ответниците по иска,чрез адв.В.П. са ангажирали и други писмени доказателства – приобщени на листи от 138 до 139 . Приобщено по делото на л. 138 –ми е заверено за вярност с оригинала копие на две фактури . Първата фактура с номер 2 / 27.5.2005г.е издадена  от  З. - И. ЕООД към ищцовото дружество за сума от 800 лева ( двустранно подписана) като е вписано основание за издаването й : „ План за безопасност и здраве за ПИ * местност „ * „ –Варна .Втората  фактура с номер 13/6.8.2005 г. е издадена от ЕТ Т. С. А.,също към ищцовото дружество ( двустранно подписана ) за сумата  от 258 лева с вписано основание „ Проект по част топлотехническа ефективност  да обект жилищни сгради в УПИ  *,кв.*, м. *, гр.Варна . Приложената на лист 179 –ти в заверено за вярност с оригинала копие  на приходна квитанция от дата 31.10.2006 г.удостоверява факта, че ищцовата страна е заплатила данъци и такси смет за недвижим имот към Община Варна . Приложената по делото на л- 180 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на фактура удостоверява факта, че на дата 18.7.2005г. ЕТ „Т.Г.” е издал към ищцовото дружество фактурата с посочения номер на стойност 2 000 лева ( двустранно подписана ) с вписано основание  „Супервайзоринг „ ПИ * .

От приобщеното на лист 182 –ри заверено за вярност с оригинала копие на договор се установява ,че на дата 20.05.2016г., в гр.Варна между Р.Б. ООД , представлявано от управителите Т. Н.Г.и М. П.Д. от една страна и от друга ЕТ „Т.Г.” е било постиганото писмено съглашение със следния предмет,посочен в раздел І от договора :Възложителят възлага а изпълнителят приема да извършва обследване законността на сградите и възможности за узаконяване и строителство в ПИ *, СО” * „ Варна.Съгласно т.1 от Раздел І на Договора от 20.05.2016г. възложителят Р.Б. ООД се е задължил да предостави цялата налична документация за имота и сградите и да заплати на изпълнителя – ЕТ Т.Г. възнаграждение 3200 лв. в сроковете,уговорени с анекс . Видно от приложеното на л. 183 –ти заверено за вярност с оригинала копие Анекс е бил сключен между ищцовото ООД и ЕТ изпълнител на дата 20.05.2016 г., по силата на който анекс  страните са се договорили за цена на възнаграждението на изпълнителя  сумата  от 3200 лева  включваща всички административни такси . Приложено на лист 184-ти е и заверено за вярност с оригинала копие на обследване на законността на сградите и възможности  за узаконяване на строителство ПИ *, * – Варна  съставено от ЕТ „ Т.Г.” . Приложена е и на л. 185 –ти разписка за получена сума от дата 10.08.2012 г. от ръкописния текст  на която се установява, че  М.Д. е получил сумата от 1400 лева от Н.Т.Г. в изпълнение на : „ Премахване на конструкция и изкореняване на лозе, сечене на боровете в долната част на имота и извозване с камион „, за ПИ * в СО „* „ , като цитираната разписка е двустранно подписана.Приобщена по делото е и втора разписка от дата 1.10.2014  г. ( л.186 ) съставена между същите лица от която е видно, че М.Д. е получил от Н.Г. сумата от 2500 лева  с вписано основание за получаване на сумата : „рязане на дървета в горната част на имота, рязане  на метални конструкции ,транспорт, почистване , змиярник,подравняване терен , събиране на стъклени , железни , строителни отпадъци , транспорт на ръка „ –за същият имот , като и втората разписка съдържа подписите  на предал и получил сумата.

Приобщени по делото на листи от 187 до 190 –ти вкл.са преводни нареждания и справки за задължения на Н.Т.Г. *** за годините от 2010 до 2015 г. за земя и сграда в м.*

Последното приобщено по делото писмено доказателство е представено от ищцовата страна въз основа на съдебно удостоверение и приложено на лист 209-ти от делото .На л.209 –ти е представено заверено за вярност с оригинала  копие  на Билет № 450  с вх.№ 6370/ ІІІ.1968 г..Установява се въз основа на официалния заверен за вярност с оригинала копие на билет № 450, че Варненски Градски Общински народен съвет,  Сектор „ Архитектура, градоустройство и конструкции „ е позволил на П. Г. П. – жител *** да „ направи дървена барака  до 12 м2 в м.”* „ с кубатура 36 м3 , стойност 400 лв. , като за позволителния билет П.П.е платил  такса от 0,80 лв. и му е била издадена квитанция 73537

Освен описаните по-горе писмени доказателства по делото са събрани и гласни доказателства .

В проведеното по делото второ по ред и последно открито съдебно заседание от дата 29.09.2017 г. в качество на свидетел е разпитан С. Д. – воден от ищцовата страна . Видно от протокола от откритото съдебно заседание Ст.Д.е британски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБ .

Разпитан в качество на свидетел, с участието на преводач от английски език, св.Ст.Д.твърди пред съда ,че бил помолен от П.и Т.- собствениците на дружеството „ М.„ да им помогне да намерят парцел земя, в който те да строят. Преди това, св.Д.уточнява, че собствениците на ищцовото дружество били закупили от него два апартамента преди 12-14 години , но не помни точно кога. Св.Ст. Д.твърди , че имал пълномощно да представлява собствениците на дружеството за покупка на парцела и по това същото време свидетелят също купувал земя и строял апартаменти в страната ни .След покупката на имота , собствениците на дружеството, обяснява свидетелят Д., го били помолили да им помогне при изготвяне на проект за строеж и затова св.Д.ги запознал с Т.Г., който тогава бил в договорни отношения с фирмата на свидетеля и също предоставял услуги чрез неговата собствена фирма. Така, след като св.Д.запознал собствениците на ищцовото дружество с Т.Г., те разговаряли, Г. се срещнал с тях и проектът бил изпълнен .Точно тогава сочи свидетелят настъпила криза, имало колапс на имотния  пазар и поради тази причина собствениците на ищцовото дружество решили да не строят  на парцела.

От показанията на св.Д.е видно,че същият твърди, че след като собствениците на ищцовото дружество решили да не строят на парцела , отказали да реализират проекта , ключ за имота имал същият свидетел , който само наглеждал имота докато собствениците на ищцовото дружество решели какво да правят . Установява се от гласните показания на св.Ст.Д., че същият обяснява пред съда ,че докато той отсъствал от град Варна имота бил наглеждан от Ж. П., която не била свидетел по настоящото дело а свидетел в полицията. Същият свидетел твърди в показанията  си, че когато проверявал имота , находящ се до неговия имот, имотът който наглеждал бил обрасъл като джунгла – имало лозя, плевели , храсти , обрасло , не можело да се види  пътеката  а когато свидетелят се върнал от Б., в края на лятото се разхождал с негов приятел и  забелязал, че земята била вече почистена а всички храсти изчистени.Тогава, твърди св.Д.,той се обърнал към адвокат Б., работил с нея,но понеже  имали конфликт на интереси  се обърнал към друг адвокат.

Освен за състоянието на имота свидетелят Д.разказва пред съда и затова ,че познавал Н.Г. .Н.Г. твърди воденият от ищцовата страна свидетел Ст.Д., предоставил на ищцовото дружество проекта за  част „Ел „ както и архитектурния план  за ел.инсталацията в имота .Освен Н.Г., св.Д.сочи, че познавал и М.Д., тъй като свидетелят купил земя а М.Д. предоставя услуги по изграждането на ел.таблото на „М.”.По същото време, според свидетеля, Г. бил управител и възложил изграждането на ел.таблото на М.Д. чрез връзката чрез самия свидетел .

В показанията си св.Д.твърди ,че М.Д. никога не бил имал ключ от имота нито разрешение да бъде там .

Извън изложеното по-горе свидетелят пояснява, че имотът който той бил купил бил с номер * а Т.Г., Н.Г. и М.Д. работели по проект в този парцел .Към настоящият момент св.Д.заявява,пред съда,че имал ключ за имота на „ М. „ но не бил използвал ключа  може би от повече от 8 години.От осем години сочи св.Д.той и управителите на ищцовото дружество не били ходили в имота а че имотът бил почистен свидетелят видял в края на лятото на миналата година . Други изменения в имота – освен почистването –свидетелят твърди че не знае като освен това конкретизира,че в имота  имало  и гараж, който бил като бункер – с метална врата , заключен и нямало достъп до него а за изпълнителни дела срещу имота на ищцовото дружество свидетелят Д.не бил чувал .

Освен св.Д., в проведеното последно открито съдебно заседание е допуснат до разпит и вторият воден от ищцовата страна свидетел М. П.. Св.М.П.сочи пред съда ,че живее в курортен комплекс „ *„, ул. *, парцел *, местност „ * „, както и че знае имота с номер * . Двата парцели обяснява свидетелката били съседни а парцелът в който сега живеела свидетелката бил семейно притежание от над 50 години . Същата свидетелка казва ,че знае  парцел * ” откакто се помни „ , защото Л.П.– предходния  собственик го бил продал през 2004 г. на англичани.Господата ,обяснява св.П., имали проект за мястото , посетили място, провели разговор с майката на свидетелката и втори братовчед на свидетлката като заявили ,че имали  проект за четириетажна сграда  в тома място.Това се случило, според свидетелката М.П., през лятото на 2007  или 2008 г. а също така след време свидетелката била срещала предния собственик-Л., който й казал, че продал имота на англичани ,без повече подробности .

Видно от показанията на св.П.същата твърди ,че в това място нищо не се било  случило – имало финансова криза и вероятно по тази причина ,която криза засегнала първо Великобритания , предполага свидетелката , англичаните не били успели да осъществят проекта си и мястото останало пустеещо.

Извън изложеното по – горе, свидетелката П.сочи в съдебното заседание,че познава Т.Г. и съпругата му от две години като твърди ,че нямали спорове с тях по повод на нейния балон и по-точно била водила разговор със съпругата на Т.Г. , тъй като последната палила огън и св.П.отишла да й направи забележка.Тогава точно , св.П.си позволила да каже на съпругата на Т.Г.: „Вие кои сте , защото аз виждам ,че идвате и правите  някакви  неща, но нито сте се представили нето сте казали какви са Ви намеренията „.В по –късен момент, след този първи разговор по повод паленето на огън в процесния имот , свидетелката сочи, че нейният малък син влизал вътре в същия този имот да играе ,т.к. имало общи пътеки и покрай играта на детето свидетлката и съпругата на ответника си били казали някои неща и толкова ,докато с ответника свидетелката не била говорила дори фамилията им научила от съседи.

Видно от същите гласни показания свидетелката П.заявява,че не познава лица на имена Р.Х.и Т. А.  като уточнява че в имота  с номер * имало гараж и в този гараж можело да влезе кола без свидетелката да забележи ако не у тях и ако нямало паркиран отпред автомобил  защото пътя не бил 9 м. или 12 м. И на последно място същата свидетелка заявява,че имотът с номер 126 преди две години бил почистен.Точно тогава отв.Г. и съпругата му извикали бригада, която изразяла доста дървета,включително и стара череша, изнесен бил дървеният материал , но всичко друго което били посъбрали стояло на два три метра от парцела – като железарии .Според свидетелката П.в това място от десет години нищо не се случвало, никой не го бил почиствал и в същото имало сгради от 80 те години а гаражът не бил отварян след продажбата на имота през 2004 г. а и не било прекарвано електричество , не били правени нови ел.табла в този имот .

Видно от протокола от проведеното последно открито съдебно заседание водените от ответната страна свидетели дават показания което се различават от показанията на допуснатите в полза на ищцовото дружество свидетели.

Воденият от ответната страна свидетел Р. М.твърди, че М.Д. му бил шеф преди пет шест години а М.бил общ работник като изкопавал и прокарвал  кабели и табла навсякъде в града а името на фирмата на М.Д. било „ Е.„ . Същият свидетел твърди,че били полагали кабели на М.Д. в * през 2012  година – максимум преди пет шест години и не знаел откъде дошъл С. Д. ,но го бил виждал ( а и Д.бил разпитан в същото открито заседание преди св.М.).

Разпитан в качество на свидетел Р. М.твърди, че били полагали кабели за М.Д. в * през 2012 г., полагали кабели и са Ст.Д.като за полагане на кабелите слагали инструментите в  гаража, за който М.Д. им дал ключ.Въпросният гараж се намирал в м.* , като свидетелят мисли, че гаражът бил на сина на Г. , като само бил чувал затова. Същият свидетел обяснява ,че знаел,че синът на Г. се казвал Н. ,но не бил разговарял него.

От показанията на св.Р.М.се изяснява, че същият свидетел твърди ,че през 2005-6 година  слагали кабели и лопатите във въпросния гараж и докато копаели и за Ст.Д.. Р.М.не отрича пред съда ,че не знаел в кои имоти копаели , т.к.по нареждане на М.Д. извършвали тази работа ,но си спомня,че за всеки един имот работели отделно . По повод изкопните работи св.М.сочи,че бил виждал червена „Т.„ пред гаража , като за този кола обяснява,че виждал Н.Г. да я паркира .Според същия свидетел в имота ,където бил и гаражът  имало дървета  като отначало свидетелят ходил да чисти там и по –точно да реже дървета а когато свидетелят за първи път посетил имота този имот бил като „гора „; чистили ; рязали ; прибрали дървата и последните били в такова количество, че св.М.се зарадвал, т.к. две години се отоплявал с нарязаните  дърва . Освен рязането на дърва в имота , св.М.сочи, че от имота измъкнали около 50 -60 чувала боклуци , които  ги пренесли на ръка с бригада от 5 –6 човека от Провадия а цялото почистване на имота било поръчано и платено от М.Д. .

В показанията си св.М.не отрича пред съда ,че към момента не знае как изглежда имота и че не го е посещавал а за почистването на имота конкретизира, че приблизително три дни чистили имота, рязали дървета с инструменти – машинки, брадви и предлога ,че съседите били видели  а времето тогава било като към момента .По отношение на чистенето на имота свидетелят уточнява,че чистил имота в една година , но ходил там три пъти да чисти и тогава никой не ги бил гонил от имота а в имота бил М.Д..На конкретно зададени въпроси св.М.отговоря ,че гаражът в който държали инструментите бил отключван от М.Д..

В откритото съдебно заседание от 29.09.2017 г. са събрани и гласните показания на воденият от ответната страна свидетел Я. Й. С..Св. С.е родена през 1933 година, учител по професия.Разпитана в качество на свидетел Я.С.обяснява , че от 1966 година живее в СО * Варна и със покойния й съпруг били приятели със семейство Г.. Същата свидетелка обяснява ,че нейни съседи били П.и В., ( покойници) а синът им се казвал Л..Имотът на Л.бил на около 50 или 100 метра от имота на свидетелката и според свидетелката Л.живял там до преди около 14 години . След това, обяснява св.Я.С.в този имот се строял блок и тогава М.прокарвал ел.кабели - от трафопоста взели ток за блока.Тогава, имало едно младо момче-високо, с очила, с една стара червена кола,допълва свидетелката .Същата свидетелка описва и състоянието в което се намирал към него момент имота по следния  начин „Този имот беше обрасъл, към пътя имаха лозе,но не се познаваше ,че е лозе, всичко беше обрасло с треви, а към Г.и Т.имаха портичка и гараж ….”.След това, твърди св.С.дошли Т.Г. и М.и започнали да облагородяват мястото от пътя нагоре, като и М.и Н.Г. според същата свидетелка ползвали гаража да взимат инструменти. Св.Я.С.твърди пред съда,че била виждала М. и Н. да ползват гаража две три години преди да започнат блока а сега този блок бил „пълен с руснаци , „,

Освен гореизложеното от показанията на св.С.е видно,че същата твърди, че господин Г. и съпругата му Б.направили облагородявания  на имота,в най – горния край, имота бил „станал бунище „..Същата свидетелка е категорична , че не е виждала други лица да влизат в имота а и в района в който били имотите живущите там си организирали така нещата , че да имат и ток и кабелиране и всеки си бил плат от по 400000лв.

На конкретно зададени въпроси св. Я.С.отговоря,че М.влизал в имота през 2005-6 год. и че знае,че М.имал фирма с господин Г. Конкретно за отв.Г. свидетлката завява,че познавала Т.Г. чрез съпруга си сигурно повече от 15 –ет години, като първоначално не познавала Н., след това вече се запознали а Н.Г. посещавал имота в последните не по –малко от 10 -ет години .

Последният допуснат до разпит свидетел е воденият от ответната страна М. П.Д. – съдружник в Р.Б. ООД, изразил изрично желанието си да дава показания в качество на свидетел . По същество в показанията си св.М.Д. заявява,че знае къде се намира имота с номер * и че за първи път видял този имот през 2005 година , когато С. Д. го наел да направи ел.захранването на жилищната сграда в УПИ * –находящ се на около 150 –ет метра от ПИ * в СО * .Според М.Д. Ст. Д.обяснил, че е необходима направата на ел.захранване на още два три парцела а когато М.Д. минавал оттам видял гаража на парцел 126 и попитал Д.дали може да използват гаража за склад, тъй като имало много материали а Д.нямал нищо против и обяснил, че всичко било отключено .По този повод и време М.Д. сложил катинар на гаража да може да го ползва а достъпът до самия имот ставал през входна врата ,вързана с тел.

Видно от показанията на последният воден от ответната страна свидетел М.Д. твърди пред съда ,че Н.Г. бил проектант и надзорник на въпросните жилищни сгради и той  ходел там  с кола – Т.– червена на цвят, около тридесет годишна .От своя страна , обяснява М.Д. Н.Г. го попитал дали  може да му даде ключ да паркира колата си и така Д. дал ключ и на Г. и за всички тези години само те двамата имали ключ .На конкретно зададени  въпроси как свидетелят си спомня за времето през което са се случили събитията за които обяснява, свидетелят казва,че помни че било 2005 г., тъй като имал фактури и договор „ и си ги отворил преди делото „. Същият свидетел обяснява ,че в по-късен момент през 2007 – 8 година Н.Г. го помолил да направят ел. захранването в сградата и тогава сложили крушка и контакти в гаража  и Н.Г. поискал да направят ел.табло , крушка контакти и платил затова.

Извън горното М.Д. твърди,че бил плащал два или три пъти  на други хора за изчистването на имотите за рязане на дървета, на сливи, череши , но не помнел годината , като си спомня ,че един от работниците и шеф на бригадата бил Р. М.и точно на него Д. платил да почистването.Така, след почистването на имотите, твърди М.Д.  едната стая била оборудвана от Н.Г. с легло , маса , столове- но кога точно Д. не знае .Н.Г., твърди М.Д. също живеел там- сам, баща му Т.Г. също ходел , майка му също  а М.Д. познавал и Т.и Н..

Св.М.Д. обяснява , че когато рязали дърветата и почиствали имота никой  не отишъл при тях да ги гони от имота а самото почистване продължило доста време .През 2005 г. , уточнява М.Д. Н.Г. спирал  автомобила си пред имота и никой не му казвал за напуска мястото а когато М.Д. бил там не бил виждал вътре Р.Х.и Т. А. – въобще тези хора Д. не познавал .

В заключение,на конкретно поставени въпроси от процесуалният представител на ищцовото дружество- М.Д. отговоря, че преди да почистят имота  през 2012 година там било  гора , отстрани било гора  с една пътека, отзад пак гора а отпред – лозов масив.М.Д. твърди още ,че извозили боклуците от почистването с камионче , собственост на фирма „ А.„ а през 2005 година полагали  кабели за С.на имота с номер * а в последствие Ст.Д.казал,че имало да се захранват и още три сгради като обяснил, че щял да строи две сгради а парцелът бил малък . Освен горното св.М.Д. твърди ,че не бил казвал на Н.Г. че имотът бил безстопанствен; Ст.Д.разрешил на Д. да ползва имота и едва тогава Д. казал на Н.Г. „ С.ми го даде да ползвам, ако искаш паркирай си колата тук, защото няма къде” а Н.Г. работел с Д. на обекта в имот номер * , но и на другите обекти .

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Предявените искови претенции от ищцовото дружество против веки един от двамата ответника намират правното си основание в разпоредбата на чл. 108 ЗС.

Исковите претенции съдът е намерил и намира за допустими въз основа на наведените от ищцовото дружество фактически твърдения затова, че ищцовото дружество е носител на вещното право на собственост върху процесните имоти( недвижими имоти и построени сгради върху тях ) а фактическата власт върху имотите се упражнявала без правно основание от страна на всеки от двамата ответника и то в обема , в който е посочено и в петитума на иска.Ето защо ,при твърденията на ищцовата страна за накърняване на вещното право на собственост на ищцовото дружество от страна на всеки от ответниците, съдът извежда извода за допустимост на предявените при условията на обективно кумулативно съединяване ревандикационни искове , като счита че именно избраната форма на искова защита би спомогнала на ищцовата страна да защити в пълен обем претендираното вещно на собственост.С оглед и изложеното съдът намира, че възраженията на всеки от ответниците за непринадлежност на материалното право на ищцовото дружество и наличие на пречки ищцовата страна да е могла да стане надлежен носител на вещното право на собственост са възражения които касаят спора по същество но не и допустимостта на производството по делото ,поради което и съдът приема,че не са налице предпоставките на чл.130 ГПК .

За да се произнесе по същество на спора съдът съобразява характера на ревандикационните искове, разпределената тежест на доказване ,приетите с доклада по делото безспорни факти и обстоятелства, събраните по делото и гласни и писмени доказателства както и относимата съдебна практика . Видно от доклада по делото, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е възложил в тежест на ищцовото дружество да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване както по всеки от предявените ревандикационни искове: индивидуализацията на недвижимия имот и сгради по действащ план и идентичността на поземления имот със стария номер по предходен план; да установи и докаже твърденията си затова, че е носител на вещното право на собственост върху всеки от имотите предмет на ревандикационните искове – поземления имот и построените в имота сгради на релевираното в исковата молба придобивно основание – правна сделка – покупко продажба. В тежест на същата страна е било възложено и да установи и докаже по всеки от исковете с правно основание чл. 108 ЗС, че ответниците владеят процесните части от поземления имот и сгради, така както е посочено в исковата и уточнителни молби и петтиумите на исковете - без правно основание.

В тежест на ответната страна -т.е. на всеки един от двамата ответника по иска,съдът е възложил  да установи и докаже, че притежава противопоставимо на ищцовото дружество право въз основа на което владее процесните поземлен имот и сгради построени в имота, като изчерпи всички възможни доказателства за това, респективно придобивни способи или да установи и докаже, че не е извършила действията, които твърди ищцовата страна - че владее точно частите от поземления имот и или сгради, построени в имота. В тежест на ответната страна е било възложено и да наведе възражения относно принадлежността на правото на собственост върху целия недвижим имот и построените в имота сгради към патримониума на ищцовата страна.

При така разпределената тежест на доказване следва да бъде отбелязано,че процесуалният представител на ответниците адв.П. , при изясняване на фактическата страна на спора , ясно е заявил, че всеки от ответниците  владее имотите така , както са посочени като площи и сгради и по нотариалните актове с които всеки ответник се легитимира. С оглед горното съдът с доклада по делото е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, че ответниците по исковете с правна квалификация чл. 108 от ЗС се намират във фактическа власт върху всеки един от недвижимите имоти, ведно със сгради, така, както са описани подробно в исковата молба, респективно и в титулите за собственост на всеки един от двамата ответници.

Или от изложеното по-горе е видно, че по делото не е спорно,че ответникът Н.Т.Г. владее частите от имот с идентификатор * по КККР на гр.Варна ведно със сградите, така както е посочено в  петитума на иска и в констативния нотариален акт № * , том № * , рег. № * , дело * г.по описа на нот.О. Ш. ( л. 9 от делото ) а ответникът „ * „ ООД частите от същия имот и сгради , така както е посочено в петитума на исковата молба и в нотариален акт № *, том *, рег.№ *,дело №* г. по описа на нот. О.Ш.( л.11 от делото ).Т.е. упражняването на фактическата власт върху процесните имоти и то така както ясно са индивидуализирани в петитума на иска е безспорно установено .

Спорът по делото е дали ищцовата страна е придобила правото на собственост върху процесния имот, респективно владеят ли на противопоставимо на ищцовата страна правно основание всеки от ответниците частите и сградите от процесния имот ( вкл. и сгради ).

Видно от писмените доказателства по делото в частност представеното заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г. ( л. 8 от делото ) ищцовото дружество „М. „ ООД, със седалище и адрес на управление *, данъчен номер **********, БУЛСТАТ *, вписано в регистъра на търговките дружества под партиден номер *, том *,стр. *, по ф.д. * , по описа за * г. на ПОС  с управител и представляващ дружеството П. Р. Х. , британски гражданин, роден  на  *** г., в гр.*, *, * , действащ чрез пълномощника си С. Д. ,британски гражданин, роден в гр. * , *  на * год. , на  дата 01.01.2004 г. в гр. Варна е закупило от продавачите В. К. П., ЕГН ********* и Л. П. П., ЕГН ********** съсобствения на продавачите и придобит от тях имот по наследство – имот с пл.№ * по КП на СО * , с влязъл в сила ПНИ , одобрен със Заповед № РД 1- 7786 /418/25.11.03 на Областен управител на обл.Варна , находящ се в землището на гр.Варна , бивша местност * ( * )с площ от 800 кв.м. при граници имоти с пл.№ № *,*, път *,* ведно с построената в имота МАСИВНА СЕЗОННА ПОСТРОЙКА за сумата от 50 000 евро.

Така съставения нотариален акт за покупко - продажба въз основа на който ищцовата страна се легитимира като надлежен носител на вещното право на собственост върху имот с пл.номер * ( към 2004 г. ) с площ от 800 кв.м. и построената в имота постройка е изготвен в изискуемата по закон форма, вписан по надлежния ред в АВ СВ Варна.Видно и от отразеното от нотариус Г.И.в нотариалния акт при изповядване на сделката покупко - продажба нотариусът е вписал в самия нотариален акт документите въз основа на които е установил,че продавачите по сделката са съсобственици , носители на вещното право на собственост върху имота . Сред описание документи в т. 8 на нотариалния акт е посочен и позволителен билет за строеж № 450/1968 г. Заверено за вярност с оригинала копие на цитирания билет за строеж е приобщено на л. 269 -ти и напълно кореспондира с отразеното в титула за собственост, с който ищцовата страна се легитимира като собственик на процесните имоти и сгради. Установява се и от приложеното по делото на л. 155 –ти заверено за вярност с оригинала ( четливо ) копие на нотариален акт № *, том *,дело № * г. за собственост на недвижим имот  даден в замяна срещу имот включен в блока на ДЗС ,че на 24 март 1966 година П.Г.П. в качеството си на молител е бил признат от нотариус при Варненски народен съд за собственик ,че е придобил по ЗАМЯНА ,правото на собственост  върху ЕДНА овощна градина от 0,8 ара, находяща се в гр.Варна , местността * при граници път и Д. М., дадена му от ТПС комисия в замяна срещу включената в блока на ДЗС Варна овощна градина от един декар и 250 кв.м. в същото землище,в местността ЛЕТИЩЕТО  и на осн. чл.12 от МПС от26 – ІІ-1954 .

Възраженията на ответниците ,че ищцовото дружество не е станало носител на правото на собственост върху имота описан в титула за собственост с който се легитимира като собственик на имота, тъй като праводателите –продавачи по сделката не са били собственици на имота.Тези възражения на ответниците съдът намира за неоснователни.Видно от отразеното в нотариалния акт за покупко - продажба , на който се позовава ищцовата страна страните по сделката са двама продавачи съсобственици придобили имота по наследствено правоприемство а за удостоверяване на правото на собственост нотариусът е извършил всички необходими действия и вписал и документите въз основа на които продавачите са се легитимирали като съсобственици.Сред тези документи както е посочено и позволителния билет за строеж издаден на името на П. Г. П.  както и нотариален акт * , дело * г. издаден в полза също на П. Г. П. . Т.е. въз основа на цитираните писмени доказателства продавачите по сделката са удостоверили принадлежността им на правото на собственост върху продавания имот а извод затова,че имотът е бил на наследодателят им П. Г. П. може да се изведе от факта,че при извършване на сделката е било представено и удостоверение за наследници. Тези писмени доказателства относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот се подкрепят и от гласните доказателства събрани в хода на производството ,допуснати в полза на ищцовата страна – показанията на св.Ст.Д.и М.П..

Настоящият съден състав при анализ на писмените и гласни доказателства по делото намира,че по непротиворечив начин е установено и доказано ,че ищцовото дружество въз основа на валидна правна сделка – покупко –продажба от 2004 година е придобило вещното право на собственост върху имотите чиято ревндикация се желае. В тази връзка съдът приема,че от цитираните по-горе гласни доказателства допуснати в полза на ищцовата страна са както преки и непосредствени , така и кореспондиращи с писмените доказателства поради което и въз основа на ангажираните от ищцовото дружество и писмени и гласни доказателства приема,че ищцовото дружество валидно е придобило въз основа на възмездната правна сделка покупко -продажба правото на собственост както върху закупения терен, така и върху построените в  същия сгради.

Възраженията на ответната страна за недействителност на сделката покупко продажба по делото не са установени и доказани . Установено и доказано е обаче, че праводателите на ищцовото дружество са били носители на вещното право на собственост именно върху процесните имоти който извод съдът прави както въз основа на титула за собственост с който дружеството „М. „ ООД се легитимира като собственик, така и въз основа на сравнителния анализ между отразеното в ползволителния билет за строеж и нотариалния акт по силата на който лицето П.Пейчев е бил признат през 1966 г. за собственик на същия недвижим имот, тогава находящ се в гр.Варна, местността * ( бивша местност * ), имот с Пл.№ * .

В тази връзка следва да се посочи,че в мотивите на ТР № 9/ 2012 постановено по т.д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС ясно е посочен принципът както на ЗСПЗЗ , така и на други реституционни закони ,че имотите се възстановят на лицата от които са отнети, като този принцип е заложен в чл. 3 , ал.1 ЗВОСОНИ , чл.1 , чл.2 , чл. 3 ЗВСОНИ по ЗТСУ и в чл. 10 , ал.1 ЗСПЗЗ ,според който се възстановяват правата притежавани преди образуването на ТКЗС. Видно от писмените бележки и двете страни по спора се спират на въпроса дали праводателите на ищцовото дружество са били носители на правото на собственост като правят анализ на разпоредбите именно на един от реституционните закони ЗСПЗЗ . Фактът ,че имотът който към момента се спори на кого принадлежи преди обобществяването и масовизация е имал характера на земеделски такъв е виден както от титула за собственост на ищцовото дружество така и от цитираните по-горе позволителен билет и констативен нотариален акт от 1966 г. Съдът намира,че собствеността на процесния имот е установено и доказано,че е принадлежала на парводателя на продавачите по сделката от 2004 г. –П.П.. Тук следва да бъде подчертано ,че съгласно чл.131 от Закона за трудовата поземлена собственост ( отм.) Държавния поземлен фонд е можел да извършва замени на част от земите си с общински или частни .Замените са се осъществявали с Решение на Общинската комисия по ТПС след одобрението им от поземления съвет при Дирекцията  по земята а в закона  не е било предвидено друго изискване  относно фактическия състав и формата на извършване на замяната . По делото липсват конкретни възражения от срана на ответниците  за незавършеност на фактическия състав по чл.131 ЗТПС въз основа на които да се обсъжда въпроса дали замяната е породила вещно транслативно действие поради което и съдът намира,че е доказано че лицата продавачи по сделката покупко –продажба са били надлежни носители на вещното право на собственост върху отчуждения в полза на ищцовото дружество имот.Въпреки изложеното и дори  и при условията на евентуалност да се приеме,че съставът на чл.131 ЗТПС не е бил завършен, то се налага отново извода,че процесния имот с оглед характера му и предназначението му е подлежал на възстановяване по реда на чл. 18 з ПП ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 18 з, ал.3 ПП ЗСПЗЗ когато е извършена замяна по реда  на отменения ЗТПС , правото на собственост  се възстановява върху имота,притежаван преди замяната , освен при застрояване или извършване на разпоредителни сделки  със заменения имота . В случая съдът приема,че при извършено строителство в имота за което свидетелстват гласните доказателства допуснати в полза на ищцовата страна които съдът напълно кредитира като преки и непосредствени се налага извода ,чуе замяната е останала в сила . Съдът напълно споделя изложеното и цитирано в писмените бележки по същество на спора от процесуалният представител на ищцовата страна,че в реституционния закон не се съдържа изискване строителството да бъде законно ( така, както е цитирал и адв.С.в писмената си защита – Решение № 92/6.6.2013 г. по гр.д. 743/2012 на ВКС ;Решение №84/11.7.2011 по гр.д. 1767/2009 на ВКС І-во г.о., ГК; Решение 1319/2008 г. по гр.д. № 5522/2007 г. на ВКС ІV-то г.о. Ето защо съдът счита,че в конкретния правен спор действително е относима и приложима нормата на чл. 18 з, ал.3 ЗСПЗЗ а не както твърдят ответниците чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ според която норма следва да бъде извършено законно застрояване.

Извън всичко изложено по-горе по отношение на първият и основен въпрос относно активната материално правна легитимация на ищцовото дружество съдът намира, че макар и ответниците да са релевирали възражения относно принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти на праводателите на ищцовото дружество тези възражения по делото са останали изцяло недоказани. Отделно от горното съгласно цитираното по-горе ТР № на ТР № 9/ 2012 постановено по т.д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС ответниците не могат да оспорват проведената замяна по ЗТПС и или материална незаконосъобразност на реституция по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ , тъй като имат качество на трети лица спрямо реституционното производство .

На следващо място съдът намира, че и възраженията и на двамата ответника относно липсата на активна материално правна легитимация на ищцовото дружество при твърдения за недействителност на сделката покупко продажба на която се позовава ищцовото дружество поради неплащане на продажна цена и поради това,че продавачите не са били собственици на отчуждавания имот също са останали недоказани.

Видно и от гласните доказателства допуснати в полза на ответниците ,които съдът намира за взаимопротиворечиви а показанията на св.М.Д. и за недопустими ( т.к. последният е съдружник в ответното дружество ), както и от целия писмен доказателствен материал не може да се изведе извод ,че продажната цена не е била платена при изповядване на покупко продажбата от 2004 г., поради което и сделката ,обективирана в официалната нотариална форма е валидна .

Касателно възражението ,че праводателите на ищцовата страна не са били собственици на продавания имот съдът намира за нужно да отбележи, че е съдебната практика е трайна,че продажбата на чужда вещ не е нищожна .В този ред на мисли съдът се позовава  на мотивите на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 260/17.01.2004г. по дело № 3345/2013 г. на ВКС ,ГК , ІІІ-то г.о. В същото Решение съставът на ВКС препраща и към постановена задължителна практика на касационната инстанция по реда на ГПК ( отм. ) решение №127 от 12.12.1993г. по гр.д.№572/1993г. на ВКС,ІІ г.о, и – Решение от 04.02.2004 год. на ВКС, ІІ го, по гр.д. № 292/2003 год. в които е застъпено становището, че продажбата на чужд имот не е нищожна – сделката е действителна, но не е породила транслативен ефект.

Или в обобщение съдът намира,че ищцовата страна несъмнено е доказала чрез гласни и писмени доказателства твърдения от нея придобивен способ – възмездна сделка – покупко-продажба, обективирана в нотариален акт * , том *, рег. № * дело * от * г. , въз основа на което придобвно основание считано от дата * г. ищцовото дружество е станало носител на вещното право на собственост върху всички процесни имоти и сгради за които няма спор че попадат понастоящем в бившия имот * по КП на СО *-Варна .

Ето защо и с оглед така устантовеното по делото дскъдът намира, че не следва да се спира върху евентуалното придодобивно основание наведено от ищцовата страна а именно давностно владение.

При така изложеното съдът следва да даде отговор, след като ищцовата страна надлежно е установила и доказала  материално правната принадлежност на вещното право на собственост, дали ответниците притежават действителни и противопоставими на ищцовото дружество права, даващи им основание да упражняват фактическата власт в процения имот и сгради.

Според настоящият състав от анализа на всички ангажирани от ответниците писмени и гласни доказателства извод затова,че всеки от ответниците има противопоставимо на ищцовото дружество вещно право на собственост и то в обема за който всеки от ответниците се легитимира с титул за собственост не може да се направи .

На първо място дори и само въз основа на писмените доказателства се извежда извода,че на дата 06.01.2016 г. ответникът Н.Т.Г.  е бил признат при условията на чл. 587 , ал.3 ГПК от нотариус О.Ш.за собственик  на процесния имот – имот с номер с нов идентификатор * с площ от 874  кв.м.. ( стар номер *) и построените в имота сгради * с площ от 48 кв.м., * с площ от 9 кв.м., * с площ  от 32 кв.м. и * с площ от 12 кв.м. ( л.138 от делото ). Издаденият в полза на Н.Г. КНА №* ,том *,рег. *, дело №* г. по описа на нот. О.Ш.съгласно ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 11/2012 г.  не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на  официалните свидетелстващи документи за факти . В същото ТР е указано на съдилищата, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна ,без да намира приложение редът на чл.193 ГПК .

Позовавайки се на ТР 11/2012 г. на ОСГК на ВКС съдът извежда извод,че самия констативен нотариален акт въз основа на който ответникът Н.Г. се легитимира в правния мир като носител на вещното право на собственост към 2016 г. върху целия имот * с площ от 874 кв.м. и четирите сгради в имота не се ползва с доказателствената сила по чл. 179, ал.1 ГПК за да приеме съдът ,че именно Н.Г. на оригинерно основание и към 2016 г. да е станал носител на вещното право на собственост върху процесния имот и сградите в него.

При анализа на гласните доказателства допуснати в полза на ищцовото дружество и на всеки от двамата ответника  съдът констатира ,че от показанията на водените в полза на всеки от ответниците по-скоро се потвърждават твърденията на ищцовото дружество залегнали в исковата молба отколкото заявеното от отв.Н.Г. , че е владял трайно и необезпокоявано имота и на това оригинерно основание станал негов собственик . Макар и свидетелите водени от ответните страни да дават противоречиви показания от пълния и съвкупен анализ на гласните доказателства се извежда извода,че отв.Н.Г. не упражнявал трайна необезпокоявана фактическа власт върху имота и сградите и с намерение за своене за да може въз основа на твърдяното давностно владение да придобие правото на собственост . Разпитаните в качество на свидетели и водени от ответниците свидетели говорят затова,че е било извършване копаене на кабели за ел.захранване в имота на Ст.Д.и съседните имоти и почистване на спорния имот от дървета и храсти .Данни обаче от гласните показания затова Н.Г. при посещенията си в имота с лекия си автомобил да е демонстрирал намерението за своене на имота не се съдържат.Дори и да се приеме, че Н.Г. е ползвал гаража в имота и че е пригодил една стая за живеене това не води до извода ,че през целия давностен срок Н.Г. е владял имота ,поради което и съдът счита,че Н.Г. не е станал собственик на процесния недвижим имот и на построените в имота сгради. Твърденията на Н.Г. ,че е владял имота са опровергават от допуснатите в полза на ищцовата страни гласни доказателства.Допуснатите в полза на ищцовото дружество гласни показания,както бе посочено и по-горе съдът намира и за преки и непосредствени и за незаинтересовани, поради което и напълно ги кредитира.В тази връзка съдът намира за необходимо да подчертае,че от показанията на св.П.се изяснява, че преди около 2 години в имота са се настанили  семейство Г.  и по точно Т.Г. и съпругата му като последната палела огън в имота и това станало повод за отправяне на забележка към нея от страна на свидетелката .От друга страна св.Д.ясно сочи че е бил пълномощник на ищцовото дружество и от тяхно име закупил точно процесния имот с цел ищцовото дружество да строи и така се стигнало до запознаването на свидетеля и с М.Д. и с Н. и Т.Г. . Конкретно от показанията на св.Д.се установява,че М.Д. предоставял услуги по изграждането на ел.таблото  на „М.”, като по същото време, според свидетеля, Г. бил управител и възложил изграждането на ел.таблото на М.Д. чрез връзката чрез самия свидетел .Т.е. данни затова Н.Г. да е стопанисвал спорния имот като свой и то в продължение на изискуемния по закон 10 годишен давност срок въз основа на гласните показания на свидетелите водени от ищцовата страна не се съдържат. От друга страна и в показанията на водените от ответниците свидетели не се съдържат твърдения въз основа на които съдът да изведе извода,че именно в рамките на десетгодишния срок за придобиване на един недвижим имот по давност точно отв.Н.Г. е упражнявал необезпокоявано трайна фактическа власт демонстрирайки намерени за своене и то спрямо ищцовото дружество и или трети лица.Данните събрани по делото за това ,че в процесния имот и съседните е имало прокарване на кабели за ел.инсталация и почистване на имота ,възложени от М.Д. не обуславят противоположен извод а погасяването на задължения по изпълнително производство не рефлектира върху крайния извод на съда ,че ответникът Н.Г. не е придобил на основание давностно владение имота .

Т.е. след като Н.Г. не е придобил имота , така както е описан в констативния нотариален акт то и последващата сделка която същият е сключил с втория ответник по иска „Р.Б. „ ООД макар и действителна не е породила вещно транслативен ефект по аргументите изложени по –горе от което се извежда извода,че и ответното дружество не може да противопостави  на ищцовото  права въз основа на които да продължи да упражнява фактическата власт върху частта от имота и сградите , която упражнява.

При всичко изложено по –горе съдът извежда извода,че ищцовата страна е установила при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на ревандикационните искове квалифицирани по чл.108 ЗС а ответниците не са успели да установят и докажат по несъмнен начин че упражняват фактическа власт в имотите така както е посочено в петитумите на исковете ,поради което предявените искови претенции следва да се уважат напълно .

Констатирайки основателност  и доказаност на исковете по чл.108 ЗС,съдът следва да приложи ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2014 гр.София,14.03.2016 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия и по –точно точка 2А- съгласно която :  съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, поради което и ВРС дължи нарочно произнасяне и по установителния характер на ревандикационния иск .

При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото . Видно от списъка на разноски ,приложен на лист 211 –ти ищцовото дружество претендира разноски  в общ размер на 2 687,73 лева от които държавна такса от 347,73 лева, адвокатски хонорар от 1 800 лева , разноски  в производство по обезпечаване на бъдещ иск – д.т. от 40 лева и адвокатски хонорар от 500 лева .

Всеки един от претендираните разходи по делото от страна на ищцовото дружество е доказан и по основание и по размер въз основа на писмените доказателства по делото, поради което и съдът следва да присъди сумата от 2 687,73 лева в полза на ищцовата страна.Съгласно трайната съдебна практика разноските в обезпечителното производство се присъждат в исковото поради което и съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските които е сторил по частно гр.дело № 2373/2016 г. по описа на ОС Варна в пълен размер. Отделно от горното съдът следва да се произнесе и по възражението на всеки от двамата ответника за прекомерност на претендирания от ищцовата страна адвокатски хонорар . Размерът на хонорара заплетен от ищцовата страна към адв.С.е установен и доказан въз основа на приобщените на л. 212 и 213 договори за правна защита и съдействие имащи характер на разписка .Дали адвокатският хонорар е прекомерен съдът следва да прецени въз основа на фактическата и правна сложност на делото, осъществената от процесуалният представител защита ,цената на исковете. Без съдът да навлиза в правната сфера на договорения размер на адвокатски хонорар между клиент и защитник, в настоящото производство дори и като вземат предвид само цените на исковете и техния брой, факта че по делото ответниците са не един а двама и без да извършва математически изчисления по Наредба №1/ 2004 г.,съдът намира, че с оглед естеството на спора и предприетата от адв.С.защита хонорарът който е бил заплатен в брой и в обезпечителното и в исковото производство не е прекомерен, тъй като съответства на предприетата защита ,фактическата и правна сложност на казуса.Ето защо съдът намира възраженията на адв.П. с правно осн.чл. 78, ал.5 ГПК за неоснователни .

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество  „М.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, и ответника Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищцовото дружество  „М. ” ООД е собственик на следните недвижими имоти,придобити въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № *, т. *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус рег. № */ВРС а именно :

524 (петстотин двадесет и четири) кв.м ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на гр.Варна, община Варна, Варненска област, СО „*”, представляващо имот с идентификатор * (*) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед№РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 874 (осемстотин седемдесет и четири) кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план *(*), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *и *,

построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор *.* (* *), с предназначение: вилна сграда еднофамилна, брой етажи: два, със застроена площ 48 (четиридесет и осем) кв.м, граници: сграда с идентификатор *. и от четири страни дворно място;

построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор *.* (* *), с предназначение: вилна сграда — еднофамилна,брой етажи: един, със застроена площ 9 (девет) кв.м, граници: сграда с идентификатор *.* и от четири страни дворно място;

построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор *.* (* *), с предназначение: селскостопанска сграда,брой етажи: един, със застроена площ 12 (дванадесет) кв.м, граници: от четири страни дворно място, КАТО ОСЪЖДА ответника  Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на подробно описаните недвижими имоти на М.” ООД, ЕИК *, на основание чл. 108 ЗС.

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество  „М.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, и ответника „Р.Б.” ООД ,ЕИК *,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Т. Н.Г. и М. П.Д. ,че ищцовото дружество „М. ” ООД е собственик на следните недвижими имоти,придобити въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № *, т. *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус рег. № */ВРС а именно :

350 (триста и петдесет) кв.м ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на гр.Варна,община Варна,Варненска област, СО „*”, представляващо имот с идентификатор * (*) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 874 (осемстотин седемдесет и четири) кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план *(*), при граници: имоти с идентификатори *, *, *, *и *;построената в имота СГРАДА с идентификатор *.* (* *), с предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: един, със застроена площ 32 кв.м., граници: от четири страни дворно място, КАТО ОСЪЖДАответното дружество „Р.Б.” ООД ,ЕИК *, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на подробно описаните недвижими имоти на М.” ООД, ЕИК *, на основание чл. 108 ЗС .

 

ОСЪЖДА ответниците Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и „Р.Б.” ООД,ЕИК *,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Т. Н.Г. и М. П.Д. ДА ЗАПЛАТЯТ  на ищцовото дружество – „М.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** СУМАТА от  общо  2 687,73 лева  ( две хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки ) - сторените от ищцовото дружество пред настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски ,в която сума се включват и разноските по обезпечение на бъдещ иск сторени по ч.гр.д. № 2373/2016 г.по описа на ОС Варна , на основание чл.78, ал.1 ГПК .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок,  пред Варненски окръжен съд от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото,чрез процесуалните им представители.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :