№ 6
гр. Разград , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20203300500275 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 2511 от 20.07.2020 г. по гр.д № 60/2020 г. по описа на
Районен съд – Разград, съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А. А. П., ЕГН **********, адрес с.
Езерче, общ. Цар Калоян, ул. Рожен № 6 против Г. А. П., ЕГН ********** и
К.Ф.П., ЕГН ********** двамата с адрес с. Езерче, общ. Цар Калоян, ул.
Рожен № 2, за разваляне на договор, обективиран нотариален акт срещу
задължение за гледане и издръжка, до размер на притежаваната ½ идеална
част, относно ПИ с идентификатор 27156.501.520 по КККР на с.Езерче, с
адрес ул.Рожен № 2, целият с площ 562 кв.м., а съгласно скица от
04.06.2020г. с площ 848 кв.м. при граници на имота: 27156.65.20,
27156.65.21,27156.501.521, 27156.501.510, 27156.501.515, 27156.174.30, ведно
с построените в имота: Сграда с идентификатор 27156.501.520.1 със
застроена площ 88кв.м., брой етажи 2, с предназначение Жилищна сграда,
еднофамилна, Сграда с идентификатор 27156.501.520.2 със застроена площ
58 кв.м. с предназначение Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор
27156.501.520.3 със застроена площ 8 кв.м., с предназначение
Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 27156.501.520.4 със
застроена площ 46 кв.м. с предназначение Жилищна сграда еднофамилна,
Сграда с идентификатор 27156.501.520.5 със застроена площ 40кв.м.
1
предназначение Хангар, депо, гараж, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. П., ЕГН **********, адрес с. Езерче, общ. Цар
Калоян, ул. Рожен № 6 да заплати на Г. А. П., ЕГН ********** и К.Ф.П.,
ЕГН ********** двамата с адрес с. Езерче, общ. Цар Калоян, ул. Рожен № 2
сумата 500лв./петстотин лева/ за разноски.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК въззивна жалба от ищеца А. А. П., чрез пълномощника му адвокат
Йорданка Кондиева от АК – Разград. Жалбоподателят сочи, че решението е
незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционният съд бил възприел едностранно събраните
доказателства. Неправилно първоинстанционния съд бил приел, че
ответниците са изпълнявали задълженията си по процесния договор. Излагат
подробни съображения. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страни - Г. А. П.
и К.Ф.П., чрез пълномощника си адвокат Росен Маринов от АК – Сливен, са
депозирали отговор на жалбата. Намират същата за неоснователна и молят
решението да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения. Претендират
разноски.
В откритото съдебно заседание, при редовност в призоваването,
жалбоподателят се явява лично, заедно с пълномощника си адвокат Йорданка
Кондиева от АК- Разград. Поддържат жалбата и излагат допълнителни
съображения.
В откритото съдебно заседание, при редовност в призоваването, се
явява въззиваемия Г.П., а въззиваемата К.П. не се явява. За двамата се явява
пълномощникът им адвокат Росен Маринов от АК – Сливен, който поддържа
отговора на жалбата и излага допълнителни съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
2
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционният съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Безспорно е по делото, че на 11.11.2005г. Ариф Хюсеинов Пашов е
прехвърлил на сина си Гюрсел Арифов Пашов – по време на брака му с К. Ф.
П., процесния недвижим имот срещу грижите, които приобретателят е
полагал за прехвърлителя досега и срещу задължението на приобретателя да
поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, до края на живота му, като
му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега /нотариален
акт № 159, т. V, рег. № 10408, дело № 789/2005 г. на нотариус Виолета
Тодорова, с рег. № 321 на НК, Удоставерение № 96/08.06.2020г. от Община
Цар Калоян на л. 8-9 и л.30 от първоинстанционното дело/.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците е
било да установят по несъмнен и категоричен начин какво са изпълнили по
договора. Кредиторът не е длъжен да посочва в какво се състои
неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на
собственост, с което установява съществуването на задължението на
приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако
приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да
докаже своето изпълнение /виж Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1313/2009 г., IV г. о., ГК/.
В случая e налице волеизявление на съдоговорителите досежно
конкретния обем на уговореното /липсва уговорка за съвместно живеене/.
Релевантно при преценката изпълнявани ли са поетите задължения е и
обстоятелството какъв е бил обичайния живот на прехвърлителя – от
значение е стандартът му на живот към момента на сключване на договора и
налице ли е промяна в нуждите му след този момент.
Безспорно е по делото, че прехвърлителя /роден през 1933 г./, с оглед
напредването на възрастта си в годините след сключване на договора се е
нуждаел от спокойна и нормална атмосфера на живот, добри
взаимоотношения, помощ при водене на домакинството, както и осигуряване
на медицинска помощ, която несъмнено е възниквала с оглед данните по
делото.
Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което
изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва
непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор.
Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е
продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично /Решение № 633/01.07.2002 г. на ВКС по гр. д.
№ 944/2001 г., на ІІ г. о., ГК, Решение № 293/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3
491/2008 г., на I г. о., ГК, Решение № 165/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
71/2009 г., на III г. о., ГК/. Задължението е неделимо, поради което е
недопустимо да се дели по обем и на периоди /Решение № 412/30.04.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 1512/2998 г., на I г. о., ГК; Решение № 95/12.02.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 699/2009 г., на IV г. о., ГК/.
Освен това длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва
да достави на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или
дължи гледане и издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя
включва всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за
здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и
такава с нравствен елемент – уважение, внимание. Обемът на задължението
за издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя, тя се дължи в пълен обем,
независимо от това, че прехвърлителя разполага и със свои средства и би
могъл да се издържа от тях. И това е така, тъй като дължимата издръжка по
алеаторния договор не се подчинява на правилата за издръжката, уредени в
Семейния кодекс. Противоположен извод би противоречал на възмездния
характер на алеаторния договор и би се стигнало до това приобретателя да
получи недвижим имот без да престира нищо от своя страна.
В процесния договор не е уговорено задължение за допълване на
издръжката или за подпомагане на прехвърлителя в издръжката му, а е поето
задължение за цялостна издръжка. Обемът на задължението за грижи зависи
единствено от нуждата на прехвърлителя от грижи и от възможността му да
се справя сам, т. е. не се дължат грижи, които последният е в състояние да
положи сам за себе си и за своето домакинство. Задължението на
приобретателя да предоставя издръжка и да полага грижи е лично и е
корелативно свързано с правото на прехвърлителя да го изисква и получи.
Кредиторът обаче е господар на своите права и той може свободно да се
разпорежда с тях, като решава да ги упражни или не. Ако прехвърлителят е в
състояние да се грижи за бита си и има желание да води свой самостоятелен
живот, не може да се изисква от длъжника да натрапва ежедневните си лични
грижи.
При прехвърляне на вещ срещу грижи и издръжка, както и за минало
време, така и за в бъдеще /както е в частност/, договорът е единен.
Специфичното при него е, че грижите и издръжката до датата на сключването
му не са алеаторни, те вече са престирани и са приети от прехвърлителя
такива, каквито са дадени – тогава последният не може да търси по
отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79
ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще са с неизвестен обем и
продължителност, защото отначало не е възможно да се предвиди каква ще
бъде нуждата на прехвърлителя, нито каква ще е продължителността на
живота му. При неизпълнение на алеаторната престация, кредиторът има
4
право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с
оглед неговия интерес. Кредиторът има интерес да получава цялостно и
ежедневно грижи и издръжка в размер, съответстващ на вида и обема на
уговореното; нуждата на кредитора от издръжка и грижи не може да остане
неудовлетворена и дори при негова забава, длъжникът трябва да поиска
трансформация на натуралната престация в парична, като до постановяване
на решение е длъжен да продължи изпълнението в пари именно защото
нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане
неудовлетворена. В този смисъл при всички случаи, когато нуждата на
кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала
неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и
поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с
оглед времето на неизпълнението. По този начин се процедира и когато част
от уговорената престация срещу прехвърляната вещ, е била получена от
отчуждителя към момента на сключване на договора – било дадени грижи и
издръжка за минал период, било парична сума, вещ и т. н. – виж Решение №
327 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2014 г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетели. По искате на ищеца са разпитани свидетелите:
С.Я.Г. – брат на съпругата на ищеца, А.А.П. – син на ищеца, А.И.А. – без
родство със страните, С. Г. Д. – разпитан пред РОС, без родство със страните.
По искане на ответниците са разпитани свидетелите: А.А.А. и Х.М.К. – и
двамата без родство със страните.
В показанията на посочените свидетели, няма противоречия по
отношение на обстоятелствата, че ответниците и прехвърлителят са живеели
в процесния имот.
Показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел С. Г. Д., не
касаят изпълнението на поетите с процесния договор задължения, а са
относно обстоятелството, че разпитания пред първоинстанционния съд по
искане на ответната страна свидетел А.А.А. не е е работил в дажамията в с.
Езерче, а за периода 2003-2008г. е бил Председател на мюсюлманското
настоятелство, като мандата му бил прекратен предсрочно. Съдът намира, че
тези показания относно местоработата на свидетеля Атибов /целящи
дискредитиране на показанията на свидетеля А.А.А., в които сочи, че е
работил в дажмията в с. Езерче/, са неотносими по делото.
Относно показанията на свидтеля Атибов, че прехвърлителя е имал
„специална тоалетна количка от социала“, а видно от Удостоверение от ДСП-
Разград, че на същия не са му отпускани помощни средства, приспособления,
съоръжения и медицински издлия по ППЗХУ /л. 9 РОС/, следва да се изтъкне,
че това не води до дискредитиране на показанията му.
По отношение на съществения за спора факт, свързан с изпълнението
5
на поетите с процесния договор задължения, показанията на свидетелите си
противоречат съществено. След съпоставянето на двете групи показания /в
подкрепа на поддържаната от всяка една от страните теза/, както помежду им,
така и с оглед останалите доказателства, в т. ч. и при преценката им по реда
на чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че следва да даде вяра на
показанията на изслушаните по искане на ответниците свидетели, поради
следните съображения:
Посочените свидетели предават свои лични, преки и непосредствени
впечатления, като показанията им /които съставляват първично
доказателствено средство/ са последователни, ясни, убедителни и житейски
логични. Същите разкриват познаване на начина на живот, здравословното
състояние на прехвърлителя, както и на отношенията му с ответниците, както
и с ищеца. Освен това съдът приема, че тези свидетели са били в по-близки и
продължителни отношения с прехвърлителя. Ето защо въз основа на тях съда
приема за установено, че отношенията между ответниците и прехвърлителя
били добри. Ответниците полагали адекватни грижи за него, съобразени с
нуждите и здравословното му състояние. Прехвърлителят винаги бил чист,
спретнат и добре облечен, като се радвал на близостта с ответника и
семейството му и споделял, че е доволен и обгрижван.
По отношение на показанията на свидетелите С.Я.Г. – брат на
съпругата на ищеца, А.А.П. – син на ищеца съдът приема, че следва да
подходи към тях със завишена критичност, предвид възможната им
заинтересованост от изхода на настоящия спор с оглед близката им връзка с
ищеца /виж Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г.
о., ГК, Решение № 100 от 8.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2017 г., IV г. о.,
ГК/.
Показанията на свидетелите С.Я.Г. – брат на съпругата на ищеца,
А.А.П. – син на ищеца, А.И.А. – без родство със страните, не следва да бъдат
ценени, като изолирани от събрания доказателствен материал.
Ето защо въззивният съд приема, че ответниците са изпълнили
надлежно задълженията за издръжка и гледане, като нуждите на
прехвърлителя са били напълно удовлетворени. На последния е била
осигурена възможност да живее спокойно и без намаление на жизнения му
стандарт. А след като приобретателите се явяват изправна страна по договора,
то за ищеца не е възникнало потестативното право да развали процесния
договор до размера на наследствените си права, т. е., до размер на 1/2 ид. ч. В
този смисъл релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на първонистанционния съд – потвърдено, като правилно.
6
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците
действително направените от тях разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
По обжаваемостта на настоящото решение.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК – не подлежат на касационно
обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв.
Цената на иска, съгласно чл. 68 ГПК, е паричната оценка на предмета на
делото. По иск за разваляне на договор, който има за предмет вещни права
върху имот, какъвто е процесният, размерът на цената на иска се определя от
данъчната оценка /вж. чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 2 ГПК/. В конкретният случай –
видно от Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 ДОПК с изх. №
**********/08.06.2020г. на Община Цар Калоян, находящо се на лист 32 от
материалите на първоинстанционното дело, общо за имота данъчната оценка
е в размер на 4 951.80 лв. Ето защо, цената за ½ от процесния договор е в
размер на 2 475.90 лв. Този размер на цената на иска, определен още при
предявяването му, предопределя недопустимостта на касационното
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2511 от 20.07.2020г. по гр.д № 60/2020 г.
по описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА А. А. П., ЕГН **********, адрес с. Езерче, общ. Цар
Калоян, ул. Рожен № 6, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. П., ЕГН ********** и К.Ф.П.,
ЕГН ********** двамата с адрес с. Езерче, общ. Цар Калоян, ул. Рожен № 2,
направените разноски във въззивното производство по в.гр.д. № 275/2020г. по
описа на Окръжен съд - Разград за възнаграждение за един адвокат в размер
на 300 лв. /триста лева/, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280,
ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8