Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ В въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. ЙОВЧЕВА
мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Габриела Владова, като
разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 9 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 146832 от 10.07.2020 г. по гр. д. № 60814/2018 г. по описа на СРС, 63
състав е осъдена В.С.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Т.С. ЕАД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** Б следните суми: 771,39 лева - главница, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. Искър, кв. ********за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 19,43 лева - такса за дялово
разпределение за периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху тези суми от 13.09.2018 г. до окончателното им заплащане, както и
сторените по делото разноски, а именно: 31,63
лева – държавна такса и 53,53 лева
- юрисконсултско възнаграждение като са отхвърлени предявените искове за сумата
от 189,08 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.10.2015 г. до 03.08.2018 г. и за
сумата от 4,87 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2015 г. до 03.08.2018 г.;
С решението е осъден Е.И.И., ЕГН **********, с адрес ***,
със седалище и адрес на управление *** Б следните суми: 192,84 лева - главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Искър, кв. ******,
бл. 304, ет. 1, ап.5 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 4,86 лева - такса за дялово
разпределение за периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху тези суми от 13.09.2018 г. до окончателното им заплащане, както и
сторените по делото разноски, а именно: 7,90
лева – държавна такса и 13,37 лева - юрисконсултско възнаграждение като
са отхвърлени предявените искове за сумата от 47,27 лв. - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г. до 03.08.2018 г.
и за сумата от 1,22 лв. - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2015 г. до
03.08.2018 г.;
С решението е осъден С.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ********, следните
суми: 192,84 лева - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, общ. Искър, кв. ******, бл. 304, ет. 1, ап.5 за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 4,86 лева
- такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми от 13.09.2018 г. до окончателното им
заплащане, както и сторените по делото разноски, а именно: 7,90 лева – държавна
такса и 13,37 лева - юрисконсултско възнаграждение като са отхвърлени
предявените искове за сумата от 47,27 лв. - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г. до 03.08.2018 г. и за сумата от 1,22 лв. - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2015 г. до 03.08.2018
г.;
С решението е осъдена Т.С. ЕАД, ЕИК ******** да заплати
на всеки от В.С.И., Е.И.И. и С.И.И. сумата от по 59,08 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ООД.
Срещу решението, в частта, с която исковете са уважени са
подадени три жалби в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от
всеки един от ответниците. Жалбоподателите поддържат, че неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че между страните съществува валидна
облигационна връзка. Поддържат, че по делото не е доказан главно факта на
собствеността върху имота. Считат, че представените доказателства не обуславят
извод за правото на собственост на топлоснабдения имот. Ето защо молят
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете - отхвърлени.
Ответникът по жалбите Т.С. ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач "Т.С." ООД не изразява
становище по въззивните жалби.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Първоинстанционното
решение е правилно. Настоящият състав споделя мотивите и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към тях. В допълнение по доводите във въззивната жалба, настоящият
състав намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Т.С. ЕАД срещу В.С.И., Е.И.И.
и С.И.И. в качеството им на наследници на И.М.И..
Спорният пред въззивния съд въпрос е наличието на валидно
облигационно отношение между страните по делото.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според
легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При
действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл.
150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Съгласно
т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също така въз основа
на съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно
облигационно отношение между ответниците и топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия: съгласно списък на етажните собственици в жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ж.к. **************, в който като собственик
на апартамент № 5 е вписан И.М.И., с положен подпис (неопровергана формална
доказателствена сила по чл. 180 ГПК), молба от Държавна спестовна каса от
30.05.1994 г. за вписване на законна ипотека върху апартамент в гр. София, ж.к.
******№ ******за отпуснат заем за жилищно кредитиране на И.М.И. и съпругата му В.С.И.,
/чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотеката се учредява единствено от собственик/, както и
молба – съгласие за заличаване на законна ипотека върху горепосочения
апартамент собственост на И.И. и В.И. от 2006 г., поради изплащане на кредита;
главни отчети, представени от третото лице помагач за периода 05.2014 г. –
04.2015 г. и 05.2015 г.- 04.2016 г. с титуляр на партидата В.И., с положен
подпис, чиято формална доказателствена сила не е опровергана по чл. 180 ГПК;
справка за роднински връзки, съгласно която И.М.е оставил свои законни
наследници – съпругата В.И. и двете си деца Е.И.И. и С.И.И..
Преценени съвкупно горепосочените доказателства водят до
извода, че отвеницата В.И. е собственик на ½ от апартамента поради
прекратяване на СИО със смъртта на
съпруга И.М.И. / чл. 44, т. 1, чл. 27, ал. 1, чл. 28 СК/. Частта на починалия
съпруг се наследява по равни части от съпругата и двете му деца на осн. чл. 9,
ал. 1 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН. Ето защо, наследствените квоти са, както следва:
4/6 идеални части за съпругата В.И., 1/6 идеална част за сина Е.И.И. и 1/6
идеална част за сина С.И.И.. Противно на доводите на жалбоподателите по делото
са събрани достатъчно доказателства, които да обусловят извода за притежанието
на правото на собственост от ответниците по делото. Налага се извода, че
правилно първоинстанционния съд е приел, че е
налице облигационно отношение между страните по отношение на
топлоснабдения имот.
При специалната уредба на Закона за енергетиката не е
необходимо подписване на писмен договор с ответника. Общите условия на ищеца се
одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003 г. / продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия. По арг. от чл. 150, ал. 1 от Закона
за енергетиката, топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените
от комисията общи условия най- малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
По делото с определение от 18.07.2019 г. и 17.12.2019 г.
са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че във
връзка с предоставяна в процесния имот топлинна енергия се дължат
претендираните от ищеца суми, както и че всички претендирани от ищеца суми от
ответниците са правилно начислени, както и че тримата ответници са наследници
на И.М.И., както и че същите са приели неговото наследство. Във въззивната
жалба няма доводи или възражения в тази посока.
Ето защо, като е уважил предявените от Т.С. ЕАД
осъдителни искове за топлинна енергия и такса дялово разпределение в процесните
периоди срещу всеки един от ответниците съобразно притежаваната от тях идеална
част от имота по арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС, първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваните части.
Воден от горното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 146832 от 10.07.2020 г. по гр. д. № 60814/2018 г. по описа на СРС, 63
състав в обжалваните части.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца: „Т.С.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.