№ 1351
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова С.а
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова С.а Въззивно
гражданско дело № 20225300501806 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пловдив, бул.***, чрез адвокат К. С., подадена против Решение № 1562 от 11.05.2022
г. постановено по гр.д.№ 15775 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXII гр.с.,
с което се отхвърля предявеният от жалбоподателя срещу “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, отрицателен установителен иск за признаване на установено между
страните, че Г. Н. Г., ЕГН **********, не дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
********* сумата в размер на 539.30 лева – просрочена главница по договор за
предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице, сключен 24.08.2005 г., 272.43
лева – обезщетение за забава за периода 01.10.2007 г. до 30.06.2010 г., 194.97 лева –
такса за обслужване на кредита, както и сумите от 25 лева – държавна такса, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11404/2010 г. по описа на ПРС и е
образувано изп. д. № 3211/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, поради
погасяването им по давност, както и се осъжда Г. Н. Г. да заплати на “ЕОС Матрикс”
ЕООД сумата в размер на 100 лева – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалните и
процесуалните правила. Оспорват се решаващите изводи на районния съд за
отхвърлянето на иска и се поддържа, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС произвежда действие от 01.03.2008 г., при
което ППВС № 3/18.11.1980 г. следва да се счита за отменено от 01.03.2008 г. Счита се,
че в конкретния случай погасителната давност е започнала да тече от датата на
последното изпълнително действие в съответствие с постановките на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и към датата на
1
завеждането на исковата молба вземането по процесния изпълнителен лист се явява
погасено по давност. Поддържа се довода, че последното валидно изпълнително
действие по изп.дело съставлява изпращането на запорно съобщение до НОИ от
24.01.2012 г., след която дата в продължение на повече от две години не са били
извършвани валидни изп.действие, при което изп.дело е прекратено по силата на
закона на 24.01.2014 г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК и последващите изп.действия се
явяват недопустими. Счита се, че вземането се е погасило с изтичането на петгодишна
погасителна давност, която не е била прекъсната с насрочените описи на движими
вещи, тъй като не съставлявали валидни изп.действия. Излагат се доводи, че сочените
изп.действия не биха могли да се извършат от съдебния изпълнител, тъй като не
разполагал със законова компетентност да извършва описи извън района си на
действие и поради липсата на заплатена такса, поради които неизвършването на
описите се дължало на бездействието на ЧСИ. Искането към въззивния съд е да отмени
обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Моли за присъждането на
разноските по делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6,
чрез пълномощника по делото адвокат К., с който оспорва жалбата като неоснователна.
Взема становище по оплакванията в жалбата и излага доводи за правилността на
първоинстанционното решение. Моли за отхвърлянето на жалбата. Моли за
присъждането на разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на
разноските на жалбоподателя на осн.чл.78, ал.5 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо,
като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и
без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр.
с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Г. Н. Г. е основал иска си на твърденията, че не дължи на ответника
“ЕОС Матрикс” ЕООД следните задължения, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение по по ч.гр.дело № 11404/2010 г. по описа на РС Пловдив, въз основа на
която е издаден изпълнителен лист от 04.10.2010 г., а именно: 539.30 лева –
просрочена главница по договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо
лице, сключен 24.08.2005 г., 272.43 лева – обезщетение за забава за периода 01.10.2007
г. до 30.06.2010 г., 194.97 лева – такса за обслужване на кредита, както и сумите от 25
лева – държавна такса. За събиране на посочените суми било образувано изп. д. №
2
3211/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев. В хода на изпълнителния процес
вземанията по изпълнителния лист били прехвърлени от първоначалния взискател
Транскарт Файненшъл Сървиси ЕАД на ответника “ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за
цесия, който се легитимирал като взискател в изп.производство.
Ищецът твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност с
изтичането на петгодишен давностен срок. Поддържа като последно валидно
изпълнително действие налагането на запор върху получаваната от длъжника пенсия
от НОИ с изпращането на запорно съобщение на 24.01.2012 г. Твърди, че през периода
от 24.01.2012 г. до 24.01.2014г. не са били извършвани изпълнителни действия, годни
да прекъснат започната да тече давност, с което изпълнителното дело било прекратено
по силата на закона на осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК, а така и вземането било погасено по
давност към 24.01.2017 г. Въз основа на тези твърдения се иска от съда да установи в
отношенията между, страните, че ищецът не дължи на ответника исковите суми.
Ответникът “ЕОС Матрикс” ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска.
От фактическа страна по делото се установява и не е налице спор, че е издаден
изпълнителен лист от 04.10.2010 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
на осн.чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 11404/2010 г. по описа на РС Пловдив, с която е
разпоредено Г. Н. Г. да заплати на Транскарт Файненшъл Сървиси ЕАД следните суми:
539.30 лева – просрочена главница по договор за предоставяне на кредит – Транскарт
на физическо лице, сключен 24.08.2005 г., 272.43 лева – обезщетение за забава за
периода 01.10.2007 г. до 30.06.2010 г., 194.97 лева – такса за обслужване на кредита,
както и сумите от 25 лева – държавна такса. За събиране на вземанията по
изпълнителния лист е образувано изп. д. № 3211/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо
Митев, в хода на което вземанията са били прехвърлени на ответника “ЕОС Матрикс”
ЕООД с договор за цесия, за който ищецът е бил уведомен.
Изложените обстоятелства са отделени като безспорни с доклада по чл.146 ГПК
на районния съд, изготвен в определение от 21.12.2021 г. и същите не са оспорени,
както и спор по същите не е налице във въззивната инстанция. В този смисъл не е
налице спор относно кредитираното от районния съд обстоятелство, че срещу
заповедта за изпълнение не е било подадено възражение от ищеца и същата е влязла в
законна сила, предвид което е и издаден изпълнителния лист.
Спорният по делото въпрос е за приложението на института на погасителната
давност в настоящия процес, в който няма спор, че вземането е установено с влязла в
сила заповед за изпълнение и приложима в случая е общата петгодишната погасителна
давност.
Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а по време на висящността на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/
2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че
ППВС № 3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от
това дали прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ - като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на
3
запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Отмяната на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на
която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а
именно от 26.06.2015 г., в който смисъл се споделят изводите на ВКС в решения - Р№
51/21.02.2019 г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр. д. № 2382/2017
г., ІV г.о. Следователно неоснователно се настоява в жалбата, че изложените
постановки в ТР № 2/ 26.06.2015 година по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС
имат обратно действие, доколкото съдът намира, че до приемането на ТР е имало
действие възприетото в ППВС № 3/1980г. Въз основа на посоченото за периода на
висящността на изпълнителното производство, предвид и приемането на ТР№2/2015,
ВКС на 26.06.2015 г., погасителна давност за вземането не е текла.
В аспекта на изложеното следва да се постави за разглеждане релевираното от
ищеца възражение, поддържано във въззивната жалба, че изпълнителното
производство е било перемирано на 24.01.2014 г. с изтичане на двугодишен срок по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и извършените след това изпълнителни действия не са
прекъснали погасителната давност.
Според разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, при
приложението на задължителните разяснения, съдържащи се в мотивите към т. 10 на
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС.
От представеното копие на изп. д. № 3211/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо
Митев, с рег.№ 841 от КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че с молбата за
образуване на изп.дело взискателят е извършил възлагане на съдебния изпълнител на
осн.чл.18 от ЗЧСИ. Въз основа на разпореждане на съдебния изпълнител са наложени
запори върху банковите сметки на длъжника, видно от запорни съобщения от
11.05.2011 г. и 03.01.2012 г. С разпореждане от 24.01.2012 г. съдебният изпълнител е
наложил запор върху пенсията на длъжника и няма спор, че същото съставлява
изпълнително действие, с което е прекъснат срокът на перемпцията.
Поставеният пред съда въпрос е за извършването на изпълнителни действия
през релевирания от ищеца период от 24.01.2012 г. - до 24.01.2014 г., способствали за
прекъсването на срокът на перемпцията. По делото се установява, че през посоченият
период е било извършено проучване на имущественото състояние на длъжника като е
постъпила справка от НАП, което не представлява изпълнително действие, прекъсващо
срокът на перемпцията.
Според призовка за принудително изпълнение от 14.01.2014 г. съдебният
изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника в гр. Пловдив, жк
Тракия № 143, бх.Б, ет.5, ап.13 за 27.02.2014 г. Въззивният съд намира за основателно
възражението на длъжника, че посоченото изпълнително действие не е годно да
прекъсне срока на перемпцията. В случая изп. производство е било образувано пред
4
ЧСИ с район на действие районът на СГС, които извън местната си компетентност е
насрочил опис на движими вещи по адреса на длъжника в гр.Пловдив. Действително
по смисъла на чл.427, ал.2 ГПК след образуването на изпълнително производство,
съдебният изпълнител е легитимиран да наложи запор или възбрана върху вещи,
намиращи се в района на друг съдебен изпълнител, но осъществяването на описа и
проданта на вещите е от компетентността на съдебният изпълнител, в районът на
който се намират вещите. Спазването на посочената местна компетентност от съдебния
изпълнител е условие за валидността на изпълнителните му действия, а това не се
установява по отношение изпращането на призовката за насрочения опис от 14.01.2014
г. Следователно ЧСИ Митев е насрочил опис на движими вещи извън местната си
компетентност, поради което така извършеното от него действие не съставлява
надлежно изпълнително действие и не прекъсва срока на перемпцията.
В аспекта на изложеното и доколкото друго изпълнително действие не е било
извършено през релевирания период, се налага извод, че изпълнителното производство
е било прекратено по силата на закона, поради неизвършването на изпълнителни
действия през периода от 24.01.2012 г. - до 24.01.2014 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК,
Прекратеното по силата на закона принудително изпълнение по изп. д. №
3211/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев на 24.01.2014 г. изключва възможността
ЧСИ да предприема нови изпълнителни действия. Поради това давностният срок за
вземането не е бил прекъснат с последващите извършени действия по изп.дело,
доколкото същите са ненадлежно осъществени по вече прекратеното производство.
Изложеното налага извод, че процесните вземания са погасени по давност с изтичането
на петгодишен период, считано от 21.01.2014 г.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл.439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен. Районният съд
е достигнал до различен извод, поради което първоинстанционното решение ще следва
изцяло да бъде отменено, включително в частта за разноските, както и да се постанови
ново решение, с което да се уважи предявеният иск.
По разноските: При този изход на делото на жалбоподателят се следват
разноските за първоинстанционното и въззивното производство. За първата инстанция
се претендират разноски от 300 лева - за адвокатско възнаграждение и 50 лева -
платена държавна такса, а за възивната инстанция 100 лева - за адвокатско
възнаграждение и 25, 00 лева - държавна такса съгласно молба, докладвана в с.з.,
направата на които разноски се доказва по делото. По отношение на начисленото
адв.възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което е неоснователно,
тъй като същото е в минимален размер според Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, на жалбоподателят следва да се
присъдят разноски в общ размер на 475 лева.
По тези съображения ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1562 от 11.05.2022 г. постановено по гр.д.№ 15775 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXII гр.с., с което се отхвърля предявеният
от Г. Н. Г., ЕГН ********** срещу “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********,
отрицателен установителен иск за признаване на установено между страните, че Г. Н.
5
Г., ЕГН **********, не дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, сумата в
размер на 539.30 лева – просрочена главница по договор за предоставяне на кредит –
Транскарт на физическо лице, сключен 24.08.2005 г., 272.43 лева – обезщетение за
забава за периода 01.10.2007 г. до 30.06.2010 г., 194.97 лева – такса за обслужване на
кредита, както и сумите от 25 лева – държавна такса, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11404/2010 г. по описа на ПРС и е образувано изп. д. №
3211/2011 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, поради погасяването им по давност,
както и се осъжда Г. Н. Г. да заплати на “ЕОС Матрикс” ЕООД сумата в размер на 100
лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 вр. чл. 124
от ГПК, предявен от Г. Н. Г., ЕГН ********** срещу “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 539.30
лева – просрочена главница по договор за предоставяне на кредит – Транскарт на
физическо лице, сключен 24.08.2005 г., 272.43 лева – обезщетение за забава за периода
01.10.2007 г. до 30.06.2010 г., 194.97 лева – такса за обслужване на кредита, както и
сумите от 25 лева – държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 11404/2010 г. по описа на ПРС и е образувано изп. д. № 3211/2011 г. по описа
на ЧСИ Неделчо Митев, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, ЗА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Г.,
ЕГН **********, сумата в размер общо от 475, 00 лева - разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6