Решение по дело №3198/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.04.2020 г.

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV г ВЪЗ.СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет  и девети април  две хиляди и двадесета година в състав:    

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА                                                                                                             ИВА НЕШЕВА

       

            като разгледа докладваното от  съдия Орешарова  ч. гр. д. №3198 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

   Образувано е по  жалба с вх.№08783/19.02.2020год. на „Т.С.“ЕАД- длъжник по изпълнително дело № 20208380400473 на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, срещу  разпореждане от 07.02.2010год., обективирано в съобщение от същата дата, с което е  отказано намаляване на определените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, платими на взискателя, поради прекомерност на същите по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК  до минималния размер от 200лв. и съответно срещу таксата по т.26 по ТТР към ЗЧСИ. Жалбоподателят излага, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, като единствените извършени действия от пълномощника на взискателя са подаване на молба за образуване на изп.дело, като смята, че и не се е налагало извършването на каквито и да последващи правни действия. Моли да се отмени постановлението на ЧСИ, с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изп.дело  на 200лв. само за образуване на изпълнителното дело, както и да бъдат редуцирани начислените по ТТР съобразно извършените действия, включително и с оглед на вземането да се редуцира таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Постъпило е възражение от взискателя по изпълнителното дело, чрез адв. С., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата.  

По делото са депозирани мотиви на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, в които е посочено, че не следва да се намаляват разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по изп.дело.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе в предвид приложените по изп.дело доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435, ал.2,  т.7  ГПК, поради което е процесуално допустима, а по същество- основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Д.Д.С.от 23.01.2020г., подадена чрез адв.С., въз основа на издаден по гр.дело №20534/2018г. на СРС, 161-ви състав влязло в сила решение на съда за сумата от  350лв.-разноски по делото в полза на взискателя. В молбата за образуване на изп.дело е посочено, че се възлага на основание чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител да проучи имуществото на длъжника, както и определяне на способа. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение от 230лв. за образуване на изп.дело.

Към молбата са приложени копие от пълномощно и договор за правни услуги  от които се установява, че между взискателя   и  адвокат С. е уговорено представителство за образуване и водене на изп.дело срещу „Т.С.“ЕАД,  заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 230лв., посочено в договора с предмет само за образуване на изп.дело.

На 27.01.2020год. на длъжника „Т.С.“ЕАД   е изпратена покана за доброволно изпълнение  в която се съдържаща покана за плащане на горепосочената сума от 350лв., сума по изпълнителния лист, на сумата от 230лв.-за адвокатско възнаграждение по изп.дело, сума от 48лв.-такса за образуване на изп.дело, както и такси в размер на 69,60лв. по   Тарифата към ЗЧСИ. На  28.01.2020год. е отразено, че поканата за доброволно изпълнение на получена  от длъжника.

На 03.02.2020год. длъжникът по изпълнително дело е депозирал възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Направил е искане размерът на адвокатския хонорар в изпълнителното производство да бъде намален до 200 лв., в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да се ревизират посочените такси  по т.26 от ТТР по ЗЧСИ.

С разпореждане от 07.02.2020г. на ЧСИ Б. е  отказал да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело   и съответно таксата по т.26 от ТТР към ЧСИ.

 Актът на ЧСИ по разноските от 07.02.2020г. с оглед на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и  при преценка на  представените доказателства по изп.дело е неправилен и следва да бъде отменен по следните съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това  подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7  ГПК.

С оглед  разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнително дело минималния размер на адвокатското възнаграждение е от 200лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и  съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания минималния размер е ½ от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2. В случая  единственото което е осъществено от процесуалния представител на взискателите адв.С. е, че е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден  изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200лв. за образуване на изп.дело.  Независимо, че няма данни по делото, че сумата по изп. лист е преведена в срока на доброволно изпълнение, в случая не са извършвани други изпълнителни действия, освен да се подаде молба за образуване на изп.дело, още повече, че в молбата за образуване не е посочен и изпълнителния способ и  е възложено на ЧСИ да издирва имущество на длъжника, както и  е подадената допълнителна молба от взискателя, но след изпращане на поканата за доброволно изпълнение, в която също не се сочи конкретна банкова сметка ***. Поради което след като от представителят на взискателя не са извършвани други действия освен за образуване на изпълнителното дело, направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява  основателно  след като изпълнителното дело, за което са заплатени разноски за адвокатско възнаграждение не се отличава с фактическа и правна сложност, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело от адвоката пълномощник, не са предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, още повече, че длъжникът  разполага с имущество да заплати сумата по изп. лист-самата тя за разноски, но са и известни неговите сметки, по които се заплащат задълженията на потребителите и обявени и интернет страницата на дружеството, необосновано се явява определянето на разноски в претендирания по изпълнителното дело размер.  

          Предвид гореизложеното направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 230лева следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно до размер на сумата 200 лв.

Основателна се явява жалбата и по отношение на таксата, начислена от ЧСИ по т.26 с оглед сумата, която се събира и която  такса с оглед и на редуциране на адвокатското възнаграждение е  в размер на 66лв. с ДДС с оглед на чл.26, б.б от ТТР към ЗЧСИ.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

Р    Е    Ш    И : 

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№08783/19.02.2020год. по описа на ЧСИ, подадена от „Т.С.“ЕАД, разпореждане за разноските от 07.02.2020год.  на ЧСИ по изп. дело №20208380400473 на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ,  с което е отказано на длъжника  намаляване на дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение  на основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирани от длъжника  и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските  за заплатено от взискателя по изп. дело №20208380400473 на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от  230лева на 200 лева и  таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирана от длъжника  на 66лв., с включено ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.