РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000642 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от З. Д., ЕИК ***, чрез адвокат И. А., срещу постановеното
решение №260075 от 24.06.2022 г. по търг.дело №98/2021 г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора.
С постановеното решение е осъдено застрахователното дружество да
заплати на Т. В. И. сумата от 50 000 лв., частичен иск от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
получени травми, вследствие настъпило на 24.07.2020 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от 22.10.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът
за законна лихва за периода от 31.07.2020 г до 21.10.2020 г. Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на застрахователното
дружество Б. Г. С..
Жалбоподателят Л. АД е останал недоволен от така постановеното
1
решение в осъдителната му част, като моли да бъде отменено, като се
отхвърли исковата претенция, а при условие на евентуалност – да се отмени
частично, като се намали значително размера на обезщетението. Изложил е
подробни оплаквания, свързани с недопустимост на решението, тъй като не
съдържа предвидените в чл.236,ал.1 от ГПК задължителни реквизити –
липсва посочена банкова сметка за превеждане на обезщетението. Посочва
също,че исковата претенция не е доказана по основание и размер, както и че
неправилно е приложен материалният закон - чл.52 от ЗЗД. Претендира
направените разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден отговор от Т. В. И., чрез
пълномощника и адвокат П. К., в който се оспорва същата и се моли да се
остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната му част.
Направена е претенция на присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Третото лице помагач не е представил отговор и становище.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на застрахователното
дружество на 01.08.2022 г., а въззивната жалба срещу него е подадена чрез
куриер на 05.08.2022 г., което е в двуседмичен срок от връчване на решението
и в съответствие с чл.259 от ГПК. Ето защо е депозирана в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, ищцата Т. И. претендира заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки
и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от
24.07.2020 г. на път-*, *, посока *, причинено от Б. Г. С. при управление на
мотоциклет Х. ** М., рег.№ ***, който при движение с несъобразена скорост
с пътните условия навлиза в платното за насрещно движение, губи
управление над МПС и се удря в бордюра вляво по посока на движението му.
Гражданската отговорност на МПС е застрахована по застрахователна полица
*** при ответното застрахователно дружество. По повод ПТП на водача на
мотоциклета е съставен АУАН №193805 и е издадено наказателно
постановление №*** за нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП.
2
Твърди, че в резултат на ПТП е получила следните травматични
увреждания: фрактура осис метакарпи 5 манус синистри, както и вулнус
лацероконтузом регио генус синистри, съчетана с лезия на ретиникулем
екстензорум латералис.
Посочва, че е приета в М. Д. ЕООД, гр.К. където била подложена на
операция, поставена гипсова шина и направена имобилизация на Браунова
шина. Била изписана на 27.07.2020 г., като и бил издаден болничен лист с
определени 34 дни за възстановяване след имобилизацията.
Твърди, изживяла силен стрес при произшествието, че изпитвала
силни болки и много страдания, че не се чувствала добре физически и
емоционално. Следвало да спазва дълго време режим на покой и да не се
натоварва физически. Не била в състояние да се грижи за себе си и да се
самообслужва. За дълго време била лишена от предишния си динамичен
живот, да работи и изкарва прехраната си. Не е възстановена напълно от
уврежданията, като и предстои допълнително лечение.
Твърди, че е отправила застрахователна претенция до застрахователя
на виновния водач за ПТП с писмо, с обратна разписка от 20.10.2020 г., като
била образувана щета №***, по която не е изплатено обезщетение. Счита, че
има правен интерес да предяви настоящия пряк иск срещу ответното
застрахователно дружество, като претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 31.07.2020 г. до окончателното плащане.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковата молба и
прави възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД. Счита, че не е
сезиран надлежно от пострадалата, тъй като тя не е посочила банкова сметка,
поради което е изправен пред фактическа невъзможност да извърши
плащане. Оспорва причината за възникване на ПТП, твърдените травми по
вид, интензитет и характер, възразява, че размерът на обезщетението е
завишен.
В обжалваното решение съдът е приел, че възражението за
съпричиняване е неоснователно и, че справедливо обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди би била сумата от 50 000 лв.
Според оплакванията на жалбоподателя във въззивната жалба следва да се
прецени допустимостта на постановеното решение, а след това неговата
3
основателност спрямо материалния закон - чл.52 от ЗЗД.
Недопустимост на съдебното решение най-общо е налице, когато
съдът се е произнесъл при липса на право на иск, когато е бил десезиран със
спора или се е произнесъл в повече от предмета на спора, които случаи се
отнасят до съществото на разрешения спор. Жалбоподателят счита, че
процесното съдебно решение е недопустимо, тъй като не съдържа един от
задължителните реквизити по чл.236,ал.1,т.7 от ГПК – не е посочена банкова
сметка в неговия диспозитив, по която да преведе дължимото обезщетение,
което води до неговата нередовност. Това негово становище е неоснователно
и не може да бъде споделено. Непосочването на банкова сметка в
диспозитива на съдебното решение не влияе, нито върху валидността на
решението, нито върху допустимостта му, тъй като не е свързано със
съществото на спора и не представлява нередовност на исковата молба по
смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК. Ето защо, следва да се пристъпи към
преценяване на основателността на исковата претенция на база оплакванията
във въззивната жалба.
По делото са представени писмени доказателства, назначени са
съдебна медицинска и съдебна автотехническа експертиза, разпитани са и
свидетели за състоянието на ищцата.
Първоинстанционният съд е приел за доказани твърденията в исковата
молба за настъпването на ПТП и неговия механизъм, които не се оспорват от
жалбоподателя в настоящото производство. Налице е фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД относно деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, описани в исковата молба, които следва да се вземат предвид при
разрешаване на гражданските последици от деянието. Спори се за
претърпените увреждания и приложението на чл.52 от ЗЗД.
По делото са приложени две епикризи – от първата болница, в която
ищцата е пролежала след произшествието и от проведени рехабилитационни
процедури впоследстви. Приложени са и болнични листове от ЛКК, от които
се установява, че около пет месеца след произшествието и до 03.01.2021 г.
ищцата е била временно неработоспособна, поради счупване на метакарпална
кост, причинена при травма.
От констатациите на съдебно медицинската експертиза се установяват
описаните в исковата молба травматични увреждания на ищцата, които
4
отговарят да са получени при настъпилото ПТП. Ищцата към момента на
ПТП е била на 47 г. и е получила посочените увреждания в исковата молба,
като от оперативния протокол се установява, че под локална анестезия е
направена ревизия на раните, лаваж, дренаж, послоен шев, гипсова
имобилизация за ръката, браунова шина за коляното, като е препоръчано
шините да се носят 25 дни. Поотделно двете травми са с период на
възстановяване при правилно лечение около 3 – 3,5 месеца, като за втората
травма – общият период на зарастване на тази мекотъканна тръвма, лекувана
с хирургически шев, е около 45 дни, но с последваща рехабилитазция би се
удължил възстановителния период с още 15-20 дни.
Установява се, че ищцата е постъпила за рехабилитационни
процедури, като е хоспитализирана на 14.10.2022 г. за 7-дневни процедури в
резултат на счупване на горен крайник и контузия с контузни рани на коляно,
което не са усложнения от травмите, а са след имобилизационни дефицити,
които също се преодоляват с рехабилитация.
Установява се към момента на изготвяне на заключението, че
фрактурата на 5 метакарпална кост е зараснала напълно. Фрактурата е била
вътреставна за метакарпалната кост с ангажиране на метакарпофалангеалната
става, с коса спрямо дължината на костта фрактурна линия. Вътреставният
фрагмент е приплъзнал в проксимална посока, поради което е нарушена
структурата и формата на МКФ-ната става. Това е сериозен дефект на ставата,
който подсигурява непрекъсната болезненост, а също и при активната и
флексия. В случая е постигната пълна екстензия в метакарпофалангеалната
става, а флексията е до 90 гр. при норма 100-110 гр. Движенията са
възстановени, но болезнени при опит за активна маскимална мощна флексия.
При бързо свиване на юмрук 5-ти пръст се възкачва върху 4-ти пръст.
Лявата колянна област е нормална, без оток, с възстановена флексия/
възможна до нормата 12—130 гр./ и пълна екстензия. При ходене по равно се
забелязва леко провлачване на левия крак.
Въз основа на констатациите на вещото лице, които не са оспорени от
страните, се установява, че в резултат на ПТП, ищцата е получила описаните
в исковата молба две травми с общ възстановителен период 3-3,5 месеца,
като към момента на изготвяне на заключението се е възстановила по начина,
установен от вещото лице и с налична болкова симптоматика при
5
застудяване на времето.
По делото са разпитани свидетели за състоянието на ищцата.
Свидетелката К.П., приятелка на ищцата, с която заедно работят, посочва, че
след изписването от болницата Т. била доста зле, имала гипс на лявата ръка,
шевове по левия крак на коляното, не можела да стане от леглото, уплашена,
доста притеснена. Вече не се качва на мотор. Изпитва огромен страх. Не
можела да си върши работата, както трябва. Сега не е напълно възстановена.
Няма добър захват с ръката. Не може да стои права дълго време.
От показанията на свидетеля К.К. се установява, че след
катастрофата ищцата била силно стресирана, помагал и, като я водил на
превръзки. След катастрофата повече не се качила на мотор. Притеснява се да
се качи в кола, дори като преминава покрай нея. От студеното продължавали
болките в ръката и крака.
Съдът намира, че така събраните по делото доказателства следва да
бъдат преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Несъмнено на ищцата се
дължи обезщетение за причинените и вреди, тъй като се установява
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, а и по този въпрос не се спори във
въззивното производство.
Следва да се пристъпи към преценяване размера на
застрахователното обезщетение в съответствие с чл.52 от ЗЗД. Имайки
предвид настъпилите две увреждания на ищцата в резултат на ПТП,
посочени в исковата молба и потвърдени от съдебно медицинската
експертиза, степента им, лечението им, възстановителния период, посочени
от вещото лице, включително издадените болнични листове от ЛКК,
състоянието на ищцата към настоящия момент, като се отчетат интензитетът
им и влиянието им върху личността на пострадалата, нейната
жизнеспособност, както и нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП, справедлив размер за обезщетение за
неимуществени вреди в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 35
000 лв. Тази сума следва да се заплати от застрахователното дружество за
изпитаните болки и страдания от страна на ищцата в резултат на
претърпяното ПТП.
Не до този извод е достигнал първоинстанционният съд, поради което
6
неговото решение в осъдителната му част – за сумата над 35 000 лв. до 50 000
лв., частичен иск от 60 000 лв., следва да бъде отменено. За тази част
оплакванията във въззивната жалба относно приложението на материалния
закон се явяват основателни и доказани.
По отношение на разноските -
На пълномощника на ищцата адвокат К. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. – 1 816 лв. за
първата и 1 816 лв. за въззивната инстанция с вкл. ДДС.
Застрахователното дружество е направило претенция на разноски пред
въззивната инстанция, ведно с приложен списък по чл.80 от ГПК – за 1000
лв. ДТ и 300 юрисконсултско възнаграждение. Доколкото пред настоящата
инстанция се страната се представлява от адвокат, не се дължи
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част му се дължат
разноски в размер на 300 лв. Разноски пред първата инстанция не са
претендирани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260075 от 24.06.2022 г. по
търг.дело №98/2021 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора В ЧАСТТА МУ,
с която З. Д. е осъдено да заплати на Т. В. И. сумата над 35 000 лв. до 50 000
лв., частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от получени травми, вследствие
настъпило на 27.07.2020 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 22.10.2020 г. до
окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА МУ за заплащане на
адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. в размер на 2 439 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Т. В. И. срещу З. Д. за заплащане на
сумата над 35 000 лв. до 50 000 лв., частичен иск от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
получени травми, вследствие настъпило на 27.07.2020 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
7
считано от 22.10.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260075 от 24.06.2022 г.
по търг.дело №98/2021 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора В ЧАСТТА
МУ, с която З. Д. е осъдено да заплати на Т. В. И. сумата 35 000 лв., частичен
иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от получени травми, вследствие настъпило на 27.07.2020 г.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 22.10.2020 г. до окончателното
изплащане.
Осъжда З. Д. да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение
в размер на 1 816 лв. за първата инстанция и 1 816 лв. за въззивната
инстанция.
Осъжда Т. В. И. да заплати на З. Д. разноски за въззивната инстанция
по съразмерност от 300 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач Б.
Г. С. на З. Д..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8