№ 60
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500437 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.463 от ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 274193/07.05.2021 г. КР. Д. КР. с ЕГН -
**********, М. ИВ. КР. с ЕГН - ********** и ЦВ. К. КР. ЕГН - **********,
чрез пълномощник –адвокат С.А. Н. против решение № 260543/15.04.2021 г.
по в.гр.д. 752/21 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без
уважение жалбата им против разпределение от 24.11.2020 г. по изп.д. №
2018..0400365 по описа на ЧСИ П.И. с рег.№ .. и район на действие – района
на Пловдивски окръжен съд, предявено на 04.12.2020 г., както и на
направените в нея доказателствени искания. Изложени са доводи за
неправилност на обжалваното решение, излагат се доводи относно начина на
определяне на разноските в изпълнителното производство, както и по
приложението на чл. 136 от ЗЗД, цитира се съдебна практика на съдилища в
България, иска се прилагане на оригинала на изпълнителното дело,
назначаване на съдебно-икономическа експертиза, както и разглеждане на
делото в открито заседание. Поддържа и всички оспорвания в първоначалната
си жалба срещу разпределението.
1
Претендира се отмяна на решение № 260543/15.04.2021 г. по в.гр.д.
752/21 г. на Пловдивски окръжен съд, отмяна на разпределение от 24.11.2020
г. по изп.д. № 2018..0400365 по описа на ЧСИ П. И. – П. и връщане на делото
„на ЧСИ Д.“ за извършване на ново разпределение съобразно дадени
разпореждания от съда.
Ответникът по жалбата „У.“ АД – С. е внесъл чрез адвокат К.И. И.
отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане за
потвърждаване на атакуваното с нея решение.
Ответниците по жалбата Б. АНТ. Ч., ЕТ „К. 7 К.К.“ и „К.“ ЕООД не са
взели становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 463 от
ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателят; отнася се за
неблагоприятно за него обжалваемо, съгласно чл. 463, ал. 2 от ГПК, решение
на окръжния съд по разпределение, и откъм съдържание и приложения е
редовна, поради което се явява допустима.
Относно доказателствените искания в жалбата: Законодателят не е
предвидил императивно изискване в ГПК за прилагане на изпълнителното
дело в оригинал. Това и не е необходимо, тъй като дори и да се обжалва
конкретно разпределение в изпълнителния процес не е допустимо да се спира
изпълнението в неговата цялост, защото изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като всеки от тях
по същество представлява самостоятелен изпълнителен процес. Не са
оспорени конкретни документи в представеното в копие изпълнително дело,
нито е налице твърдение за липса на определени документи. Затова искането
за прилагане на изпълнителното дело в оригинал е неоснователно. Относно
исканата съдебно-икономическа експертиза, настоящия състав приема, че не е
налице необходимост от специални знания по поставените в жалбата
въпроси, а именно – какъв е размера на вземането на взискателя „У.“ АД по
двата представени изпълнителни листове, както какви суми и как са
определени за такси по ТТРЗЧСИ, тъй като от приложените в делото
документи и обясненията на ЧСИ може да се отговори на посочените
въпроси. Затова и искането за експертиза е неоснователно и с оглед на това не
се налага разглеждане на делото в открито заседание.
2
Изпълнителното производство е образувано по молба на „У.“ АД за
събиране на вземане по изпълнителен лист от 11.12.2017 г. издаден по ч.гр.д.
№ 18953/2017 г. на Районен съд - Пловдив против длъжниците КР. Д. КР., М.
ИВ. КР., ЦВ. К. КР., ЕТ“К.-7-К.имирК.“ и „К.“ЕООД. Въз основа на молба от
„У.“АД от 02.10.2018 г. са присъединени вземанията на банката по
удостоверение от 21.09.2018 г., издадено по изп.д.№ 2018..0401577 по описа
на ЧСИ П.И., образувано въз основа на изп.лист № 14180/22.12.17 г. издаден
на 22.12.2017 г. по ч.гр.д. № 18951/2017 г. на ПРС по отношение на
длъжниците КР. Д. КР., М. ИВ. КР. и ЦВ. К. КР.. На осн.чл.456 от ГПК и въз
основа на молба от 05.03.2019г. е конституиран като присъединен взискател
Б. АНТ. Ч. по отношение на длъжниците КР. Д. КР. и М. ИВ. КР. за сумите по
изпълнителен лист № 2197/05.03.19 г. издаден по ч.гр.д.№ 3356/2019 г. на
ПРС, съгласно разпореждане на ЧСИ от 01.04.2019 г. Присъединени са и
вземания на взискателя Б. АНТ. Ч.: въз основа на молба от 27.06.2019 г. е
присъединено вземането му спрямо длъжниците КР. Д. КР., М. ИВ. КР. и ЦВ.
К. КР. за събиране на сумите по изпълнителен лист № 5289/12.06.2019 г.
издаден по ч.гр.д.№ 9536/2019 г. на ПРС; на основание молба от 25.09.2020 г.
е присъединено вземането му относно длъжниците ЦВ. К. КР., КР. Д. КР. в
качеството му на ЕТ „К.-7-К.К.“ и М. ИВ. КР. за събиране на сумите по
изпълнителен лист № 5179/24.09.2019г. издаден по ч.гр.д.№
20205330111722/2020 г. на ПРС. Присъединен взискател в производството е
НАП - ТД П. за публични задължения. Вземанията на първоначалния
взискател „У.“АД по двата изпълнителни листа са обезпечени с договорни
ипотеки от 28.02.2006 г. и 27.02.2008 г., подновени с новиране на договорна
ипотека при СВ-Пловдив от 04.02.2016 г. и 23.02.2018г.
Принудителното изпълнение е насочено върху собствения на
жалбоподателите недвижим имот, представляващ многофункционална сграда
/бивше училище/, състояща се от приземен етаж от 82,20 кв.м., партерен етаж
от 153,70 кв.м. , жилищен етаж от 171, 30 кв.м. и подпокривно пространство
от 164,30 кв.м., ведно с изградените в сградата инсталации и други
подобрения, ведно с целия поземлен имот, в който тя е построена,
съставляващ УПИ № ....-търговия и обсл. дейности от кв. 26 по РП на град С.,
ул. “8“ №8, целият с площ от 1040 кв.м. След успешно проведена шеста
публична продан през периода 25.08.2020 г. - 25.09.2020 г., с протокол от
28.09.2020 г. и на основание чл. 492, ал. 1 ГПК за купувач на имота е обявен
присъединения взискател Б. АНТ. Ч., който единствен е подал наддавателно
предложение, за сумата от 217 000 лева.
Това е сумата, предмет на разпределението, което се обжалва. До
момента на извършването му в него се включват всички предявени
първоначални и присъединени вземания, а също и разноските по
изпълнението. Съдебният изпълнител е обвързан от разпоредбата на чл. 136
от ЗЗД и е задължен да спази привилегиите и поредността при
удовлетворяване на вземанията в разпределението на постъпилата сума. В
съответствие с посочените правила е извършено обжалваното разпределение.
3
Не е нарушен редът на предпочтително удовлетворение, съгласно чл. 136 от
ЗЗД. Първо са отделени суми за изплащане на вземанията за разноски по
принудителното изпълнение по т. 1 на ал. 1 на чл. 136 от ЗЗД сторени от
взискателя и такси на съдебния изпълнител, които не са внесени от
взискателя, но са за сметка на длъжника. По делото не се доказват, нито са
предявени вземания за данъци върху продадения на публичната продан имот
по т. 2 от цитирания текст. Спазена е следващата поред привилегия по т. 3 –
разпределение на суми за удовлетворяване на вземания, обезпечени с
ипотека.
Не се установи в акта на разпределение ЧСИ да не е съобразил двата
приложени изпълнителни титула по делото в полза на взискателя „У.“ АД –
изпълнителни листове от дати 11.12.2007 г. и от 22.12.2007 г. Налице е
съответствие по вид, размер и период между посочените изпълнителни
листове и извършеното разпределение.
Не се констатира твърдяната в жалбата недължимост на таксите и
разноските по изпълнителното дело съгласно ТТРЗЧСИ и чл. 431 от ГПК в
полза на взискателя от 3506,42 лева за принудителния способ, сумата от
чиято реализация се разпределя и 354,84 лева - свързани с удовлетворяване на
вземането, тъй като същите са индивидуализирани в достатъчна степен с
посочени съответни разпоредби от ТТРЗЧСИ, в материалите по
изпълнителното дело се съдържат основанията за прилагането им. По
идентичен начин са определени таксите и разноските по ТТРЗЧСИ и чл. 431
от ГПК в полза на взискателя от 390,36 лева. Така и неоснователно се
възразява срещу неплатените от взискателя, но дължими от длъжника такси и
разноски по ТТРЗЧСИ и чл. 431 от ГПК в полза на съдебния изпълнител от
590,94 лева за използвания принудителен способ и 190,97 лева - свързани с
удовлетворяването на вземането. Правилно от ЧСИ е определен и размерът на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която след приложение и на
правилото по чл. 20 от тарифата е определена в размер на 5070,68 лева с ДДС
в разпределението относно вземането определено по първия предявен от „У.“
АД изпълнителен лист и 5304,96 лева с ДДС по втория предявен от същия
взискател изпълнителен лист.
Не е основателен изложения в жалбата довод за необходимост от
изрично разпореждане на ЧСИ при определяне на разноските. По посочения
проблем ОСГТК на ВКС с ТР 3/10.07.2017 г., т. 2 е постановил, че на
обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Вземането за такси и разноски не е материализирано в изпълнителния лист.
Размерът на това вземане се установява в самото изпълнително производство.
Съгласно чл. 434, ал. 2 от ГПК съдебният изпълнител е задължен да
документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на
предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и
направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото
си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по
4
изпълнението, като липсва задължение всички произнасяния по разноските да
бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да
се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.
Неоснователни са и възраженията срещу определеният в
разпределението размер на вземанията на присъединения взискател Б. АНТ.
Ч.. Вземанията на този взискател са по три изпълнителни листа: от 05.03.2019
г., 12.06.2019 г. и 24.09.2020 г. и са посочени в разпределението по вид,
размер и период в съответствие с дължимите суми по изпълнителните титули.
Констатира се и съответно приспадане на сума от 23840 лева явяваща се
размер на загубения от взискателя задатък от предходна - пета публична
продан на имота, като вземането преди приспадането е в общ размер на 32108
лева - видно от предходното влязло в сила разпределение от 22.07.2019 г.
По делото не са ангажирани доказателства за образувано производство
по чл. 135 от ЗЗД с оглед твърденията в първоначалната жалба на
жалбоподателите, поддържана като основания и пред настоящия състав. Ето
твърдението за приложимост на чл. 136, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗЗД е
неоснователно.
От изложеното следва извод, че съдебният изпълнител правилно е
приложил материалния и процесуалния закон и извършеното от него
разпределение не страда от твърдяните в жалбата пороци.
Решението на Пловдивски окръжен съд е правилно и законосъобразно.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260543/15.04.2021 г. по в.гр.д. 752/21 г.
на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата с вх.№
73353/10.12.2020 г. по описа на ЧСИ П. И. рег. № .., с район на действие –
района на Пловдивски окръжен съд, подадена от длъжниците КР. Д. КР. с
ЕГН - **********, М. ИВ. КР. с ЕГН - ********** и ЦВ. К. КР. с ЕГН –
********** против Разпределение от 24.11.2020 г. по изпълнително дело №
2018..0400365 по описа на ЧСИ П. И., рег.№ .. и район на действие – района на
Пловдивски окръжен съд, предявено на 04.12.2020 г. и направените в нея
доказателствени искания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6