№ 8
гр. гр. Д.град, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200377 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Г. Д. В. от гр.***, ЕГН **********, е депозирал жалба против
Наказателно постановление № 22-0254-000415/03.08.2022г. на ВПД Началник РУ към ОД-
МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца, за това, че на 11.03.2022г. около 15:20 часа в
Община Д.град, на път Първи Клас ПП І-5, км.267+500 в посока юг управлява лек
автомобил „**“ с рег.***, като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец,
водача не спира и продължава движението си, с което виновно нарушил чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят сочи като доводи наличие на психично заболяване, което изключвало
обстоятелствата, свързани с отговорност и вина. Моли се за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалба.
ОТВЕТНИКА по жалбата– РУ-МВР-Д.град- редовно призовани, не изпраща представител в
с.з., не взема становище по жалбата.
Районна Прокуратура – Хасково, ТО-Д.град – редовно призовани, не изпраща представител
и не взема становище по депозираната жалба.
1
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 11.03.2022г. служителите на РУ-МВР-Д.град- К. С. и А. Т. изпълнявали служебните си
задължения, като извършвали контрол над движението на МПС по ПП І-5, км.267+500- до
Фото-Волтаичен Комплекс „Изгрев“- в землището на гр.Д.град. Около 15,20ч. същите
забелязали движещ се по същия път лек автомобил в посока юг- от гр.Стара Загора към
гр.Д.град, като автомобилът се движел с видимо висока скорост. Св.А. Т. казал на колегата
си да го спре, при което другият полицейски служител- К. С. подал сигнал със стоп-палка
по образец на приближаващия автомобил „**“ с рег.***. Водачът на последния вместо да
намали и да спре управляваното МПС, изфорсирал двигателя и увеличил скоростта на
движение, без да спира. Двамата полицейски служители ведната се качили в служебния
автомобил и поели след неспрелия на сигнала им лек автомобил. Преследвали същия до
близкото село Радиево, като поради високата скорост на движение, го изгубили от поглед,
направили обход на с.Радиево, но не могли да го открият.
След извършена справка бил установен собственика на въпросния автомобил- *** В.а от
гр.Стара Загора. При извикване в поделенията на МВР, същата попълнила Декларация по
чл.188 от ЗДвП, в която описала, че на въпросната дата – 11.03.2022г., нейният автомобил
„**“ с рег.№ *** бил управляван от съпруга й- настоящия жалбоподател Г. Д. В..
Така на същия бил съставен АУАН- №441 от 18.04.2022г., който му бил връчен на
04.07.2022г., и който бил подписан без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №
22-0254-000415/03.08.2022г. на ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с
което на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалб.Г. В. му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 5 месеца- за виновното нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 23.08.2022г., видно от неразделна
разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред районен съд на 08.06.2018г., т.е.
в законоустановеният 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от Акт за установяване на административно нарушение №441
от 18.04.2022г., Наказателно Постановление № 22-0254-000415/03.08.2022г. на ВПД
Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, показанията на актосъставителя А. Й., на
свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта А. Т., както и от
документите- приети като доказателство по делото, които са еднопосочни и взаимно
допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по
начин описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което
2
съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
При съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №441 от 18.04.2022г.
като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При издаване на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършеното
от жалб.Г. В. нарушение. Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово
изписаното в акта за установяване на административно нарушение - а именно чл.103 от
ЗДвП. Съществено в случая е да се отбележи, че издаденото на основание съставен АУАН
наказателно постановление, също е издадено при спазване на процесуалните правила –
визирани в ЗАНН. Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в
издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП,
които водачът е нарушил и на установената в съдебно заседание фактическа обстановка.
При издаването на процесното постановление, административно-наказващия орган е
изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и
доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от
закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото
наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.
Съгласно чл.103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания“. Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка представлява
„нареждане“ по терминологията на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като съдържанието на
разпоредените задължения е по чл.103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки - по
чл.170, ал.3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се констатира, че водачът на
лекия автомобил е имал възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане
със стоп-палка – в светлата част на денонощието, без да са налице ограничаващи видимостта
обстоятелства и предмети. В своите показания св.А. Т. заявява, че е след като колегата му
К. С. е подал ясен сигнал със стоп-палка по образец, водачът на автомобила е изфорсирал
двигателя и е увеличил скоростта. Тези действия свидетелстват за това, че водачът е
възприел подадения му сигнал, доколкото е предприел действия с форсиране на двигателя и
увеличаване на скоростта, без да са били налице данни за причини, поради които да
предприема подобни действия. В тази връзка показанията на св.Т. са категорични, че
сигнала е бил подаден ясно, в ясно време, към конкретен лек автомобил, който в
последствие са преследвали. С факта, че жалбоподателят не е спрял, същият е осъществил
състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП.
По наведените доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното
постановление- за това, че страда от психично заболяване, което изключва обстоятелствата,
свързани с вината и отговорността му, съдът намира следното: - видно от изисканата справка
3
от ДПБ“Д-р ***, жалб.Г. Д. В. е бил на лечение в болницата от 21.03. до 31.03.2022г. Налице
са данни от писмените сведения- дадени от неговата съпруга- *** В.а, че на 11.04.2022г.
жалб.Г. В. е бил настанен в ДПБ-гр.** и предстои преместването му в ДПБ-гр.**.
Следва да се отбележат няколко обстоятелства в тази връзка- на първо място, предприетото
лечение на жалб.Г. В. е десет дни след като е извършено предметното на делото
административно нарушение. На следващо място, лечението на едно лице за период от 10
дни в психиатрична болница не установява и не доказва автоматично наличието на
заболяване, което да изключва вменяемостта на лицето. Още повече- в случая водачът В.
след възприемането на подадения му сигнал със стоп-палка, предприема активни действия,
които очевидно са ц***сочени към избягване на полицейската проверка. А дори и в
сведенията на неговата съпруга липсва съобщаване на каквато и да било диагноза за
заболяването на В.. Т.е. в случая са налице единствено твърдения за наличие на психично
заболяване, което изключва вменяемостта и то твърдения на самия жалбоподател, без да има
каквито и да било данни дори, че действително е налице такова заболяване. Налице е
единствено индиция, че поради престоя на жалбоподателя в психиатрична болница, същия
страда от психично заболяване. Това заболяване обаче, дори и при приемането, че го има, не
води до взаимосвързаност с отпадане на вменяемостта на заболелия.
Като цяло, Съдът не възприе възраженията на жалбоподателя, като посочените такива не са
обективирани дори с данни от трети лица.
В случая нарушението е описано и доказано по безспорен начин, като не се откриха
обстоятелства, които да внасят основателни съмнения в това, т.е. наказателното
постановление е издадено при условията на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и
тази на ал.1, т.5 от същата разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Не се представиха
доказателства оборващи посоченото в АУАН и НП за навременно и ясно подаване на сигнал
със стоп-палка по образец от униформен служител на МВР- отправен именно към
жалбоподателя, поради което съдът намира, че обстоятелствата при които е извършено
нарушението са описани точно и ясно.
В този смисъл Съдът намира, че законовата презумпция, въведена от чл.189, ал.2 от ЗДвП,
остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение, предвидено в чл.103 от ЗДвП, за
което нарушение е следвало да бъде санкциониран с предвиденото в съответната
административно-наказателна разпоредба наказание. Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП предвижда, че се наказва с адм.наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200лв. водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. По отношение на
последващите обстоятелства- за това, че водачът се е отдалечил с висока скорост и поради
тази скорост не е могъл да бъде застигнат от контролните органи, правилно са били приети
от адм.-наказващия орган като отегчаващи отговорността, което е рефлектирало и върху
размера на наложеното адм.наказание и същото е наложено в близък до максималния
4
предвиден. В тази връзка степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя
изцяло съответстват на вида и размера на наложеното наказание.
Ето защо атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0254-000415/03.08.2022г. на ВПД
Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което на Г. Д. В. от гр.***, ЕГН
**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 150лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 5 месеца, за това, че на 11.03.2022г. около 15:20 часа в Община Д.град, на
път Първи Клас ПП І-5, км.267+500 в посока юг управлява лек автомобил „**“ с рег.***,
като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец, водача не спира и
продължава движението си, с което виновно нарушил чл.103 от ЗДвП – като
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
5