О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч 11.12.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в закрито заседание
на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретар
................................, като изслуша докладваното от съдията гр. д. №
2354 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод подадена молба от П.В.М. против Агенция по
вписвания за заплащане на обезщетение за вреди.
В исковата молба ищецът твърди,
че ответникът е постановил отказ по негово искане за регистрация на кооперация,
от които е претърпял вреди за обезщетяването на които претендира сумата от
14 400,00 лв.
Исковата
молба е подадена първоначално пред Окръжен съд Ловеч, който при приетите от
настоящата инстанция фактически твърдения, е счел, че спора не му подсъден,
поради което е прекратил производството и изпратил делото за разглеждане от РС
Ловеч.
Настоящия съдебен състав приема,
че не е компетентен да разгледа заявената претенция, тъй като тя не
подведомствена на общите съдилища, а на специализираните, в частност
административните /налице е така наречената отрицателна препирня, при която
всеки от сезираните с разглеждането на спора съд считат, че не са компетентен
да го разгледат/.
Спорът за заплащане на обезщетени за вреди в следствие на отказ на АВ попада
в приложното поле на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТР /обн.
ДВ, бр. 105/2016 г./ Тя посочва, че отговорността на Агенцията по вписванията
за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, се
реализира по ЗОДОВ.
Компетентността по тези спорове принадлежи на административния съд, изключвайки
приложението на т. 7 от ТП №
2/2014 г., прието преди тази законова промяна. Разпоредбата на
чл.
28, ал. 2 ЗТР е последваща във времето
спрямо Тълкувателно
постановление № 2/2014 г. от 19.05.15 г. на ВКС и ВАС и постановките
на т. 7 от същото следва да се считат за дерогирана с новата нормативна
разпоредба, обуславяща приложимостта на ЗОДОВ и съответно
компетентността на административния съд. В този смисъл е постоянната практика
на смесените 5-членни състави на ВКС и ВАС – определение № 96 от 31.12.18 г.
по гр. д. № 89/18 г.; определение № 81
от 13.12.17 г. по адм. дело № 76/17 г.; определение № 12 от 31.01.18 г.
по адм. дело № 71/17 г., определение № 14
от 12.02.18 г. по адм. дело № 5/18 г.; определение № 31/11.04.2019
г. на ВАС и ВКС по гр. д. № 13/2019 г. и др.
Спорът относно подсъдността на образуваното делото е възникнал между
съдилища, които са част от системата на общите /Окръжен съд Ловеч и Районен съд
Ловеч/, които са част от едни и същи съдебен район, поради което той следва да
бъде решен от общия им по-горен съд – Апелативен съд Велико Търново /арг. чл. 122 ГПК/.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2354/2019 г. по
описа на Районен съд Ловеч.
ПОВДИГА препирня за подсъдност пред Апелативен съд
Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: