Определение по дело №438/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.121 от ГПК.

Образувано е по повод, депозирана от И. П. Д. от Г.С., ищец по Г.д.№ 1102/2014 г.по описа на Кърджалийския Р. С., частна жалба насочена срещу постановеното по делото определение № 391/14.10.2014 г. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Изтъкват се съображения, че в правната норма на чл.114 от ГПК законодателят не бил поставил никакви условия за упражняване от страна на работника на правото му да избере тази специална подсъдност, защото същата имала за цел единствено да облекчи работника при предявяване на исковете му срещу работодателя. Твърди се в жалбата, че изложеният от първоинстанционен С. извод, бил и неверен, защото не била налице посочената от съда „задължителна съдебна практика" по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК за прилагане на чл. 114 от ГПК. А това било така, защото изложеното от съда не съответствало на даденото с т.2 от Тълкувателно решение № 1 /19.02.2010 г., постановено по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, определение. Третият изложен довод се свежда до това, че предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.114 от ГПК, били налице още преди подаване на молбата му от 10.10.2014 г., както и че решаващият С. разполагал с достатъчно доказателства относно обстоятелството, че мястото, на което обичайно жалбодателят полагал труд, както към момента на подаване на исковата молба, така и към датата на подаване на молбата му до РС, Г.Кърджали-10.10.2014 г., било в град София. С оглед изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение на РС, Г.Кърджали и да уважи молбата му по чл. 114 от ГПК за преместване на делото за разглеждане от Р. С., Г.С.

В дадения по реда и при условията на чл.276 от ГПК срок, ответникът по частната жалба, Р. С., Г.С., не е подал отговор на същата.

Въззивният С. при извършената проверка при и по повод подадената жалба, констатира следното:

По силата на определение № 1890/30.09.2014 г. на А. С., Г.П., Г.д.№ 114/2014 г. по описа на Р. С., Г.С., е изпратено за разглеждане на основание чл.23, ал.3 от ГПК на Кърджалийския Р. С.. В основата на така образуваното пред КРС Г.д. № 1102/2014 г., стоят, предявените от Д., искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1,2 и 3 от КТ.

С определение № 391/ 14.10.2014 г., постановено по делото, Кърджалийският Р. С. е оставил без уважение молба с вх.№ 7547/ 14.10.2014 г., депозирана от ищеца И. П. Д. от Г.С., с ЕГН *, за промяна подсъдността на спора на основание чл.114 от ГПК.

Обжалваното в това въззивно производство определение, е постановено от първоинстанционния Р. С. по повод, депозира от ищеца Д. молба с правно основание чл.114 от ГПК, с искане делото да бъде прекратено и изпратено за разглеждането му от РС, Г.София, тъй като местоработата на ищеца била в Г.София.

За да постанови обжалваното определение, Кърджалийският Р. С. е приел, че хипотезата на чл.114 от ГПК е неприложима, когато работникът е предявил иск по КТ срещу бивш работодател по място, където полага труда си по договор с новия си работодател, което място е различно от мястото, където е полагал труда си по прекратеното трудово правоотношение.

Всъщност от обстойния прочит на делото в неговата цялост, се установява, че такова искане с правно основание чл.114 от ГПК, ищецът вече е правил пред надлежния в оня момент Р. С., Г.М. Молбата му е била уважена и делото е било изпратено по подсъдност на Софийския Р. С.. СРС като е намерил делото за неподсъдно му е повдигнал препирня за подсъдност, като е изложил мотиви, идентични с мотивите на Кърджалийския Р. С.. А именно приел е, че по смисъла на разпоредбата на чл.114 от ГПК, под място, където работникът обичайно полага своя труд, се има предвид мястото, където е полаган трудът по трудовото правоотношение, във връзка, с което е спорът, а не е мястото, където работникът полага труд към момента на депозиране на исковата си молба. Тези мотиви е споделил и СГС в постановеното си по реда на чл.122 от ГПК, определение.

За да изгради своето становище настоящата инстанция съобрази разпоредбата на чл.114 от КТ, съгласно която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Анализът на цитираната правна норма води до извода, че правилно в атакуваното определение, първоинстанционният С. е приел, че значимо за производството с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, е мястото, на което работникът е полагал труда си по трудовото правоотношение, законосъобразността на прекратяването на което се оспорва в производството. Последващата промяна в мястото на полагане на труд от работника по силата на ново трудово правоотношение, е само следствие от вече прекратеното му трудово правоотношение с предишния му работодател, и определено не рефлектира върху подсъдността на производството, имащо за цел извършване преценка за законосъобразност на прекратяването на предхождащото трудово правоотношение с предходния работодател. В този смисъл е и константната съдебна практика, която макар и с оглед цитираната от жалбодателя т.2 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да не е задължителна, определено е ръководна. В частност това е съдебната п­актика, обективирана в цитираното нееднократно в производството, определение № 6/10.01.2014 г. по ч.Г.д. № 6196/ 2013 г. на ІІ ГО, ГК на ВКС, която и настоящата инстанция споделя.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от И. П. Д. от Г.С., с ЕГН *, срещу определение № 391/14.10.2014 г., постановено по Г.д. № 1102/ 2014 г. по описа на Кърджалийския Р. С., с което е оставена без уважение молбата му за промяна на подсъдността на основание чл.114 от ГПК.

На основание чл.274, ал.3 от ГПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.