Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /10.06.2022г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На шести юни 2022 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:БИСЕРА МАКСИМОВА
БОРИС ЦАРЧИНСКИ
Секретар:Жоржета Христова
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№23 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца Е.М.Ю. ***, действащ чрез процесуалния си представител адв.Л. И. *** против решение №147/24.03.2020г., постановено по гр.д.№1979/2019г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените от него против ОДМВР-Търговище иск за сумата 3 045.04 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 18.11.2016 г.-18.11.2019г. и иск за сумата 377.19 лв., представляваща лихва за забава върху възнаграждението за положен извънреден труд, като на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на претенциите.
Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззивае-мата страна не е постъпил.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Предявените
искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за сумата 3 045.04 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 377.19 лв. са
обосновани с обстоятелствата, че ответната дирекция дължи на ищеца допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд по
служебното му правоотношение в размер на 438 часа за периода 18.11.2016г.-18.11. 2019г., в резултат преизчисление на 3 064 часа нощен труд при коефи-циент 1.143, съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
органи-зацията на работната заплата, ведно с обезщетение за забавата, което задължение не е изпълнено до настоящия
момент.
С писмен отговор по реда и в срока на
чл.131, ал.1 от ГПК ответ-никът оспорва предявените искове с възражения за
недължимост на претендираното допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Страните са в служебно правоотношение по чл.
142, ал.1, т. 1 ЗМВР, като ищецът е работил на 12-часови смени и през процесния
период 18.11.2016-18.11.2019 г. е положил 3 046 часа
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа, който му е бил заплатен, но без да е
бил приравнен на дневен по реда на чл. 9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9/26.01.2007г., чрез
умножение с коефициент 1.143 и спорът е дължи ли му се възнаграждение за разликата от 438 часа в
размер на 3 045.04 лв., предвид заключението на счетоводната експертиза,
тъй като в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР липсват норми, аналогични на посочената
и на чл.9а, ал.4 от НРВПО.
Предвид регламентацията
по чл.188, ал.2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето от
22.00 часа до 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда-достатъчно и за прякото приложение на неговия подзаконов нормативен акт НСОРЗ.
Независимо от този довод, съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, при липса на ясна и
категорична норма в специалния закон за МВР относно нормалната продължителност
на нощния труд, то субсидиарно приложима е общата регламентация по чл.67, ал.3
и чл.50а, ал.2 от ЗДСл-Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, препращаща към уредбата по Кодекса на труда и чл.9, ал.2 от
НСОРЗ.Равното третиране на държавните служители в МВР и тези по трудово
правоотношение обуславя извод, че предвид особената тежест на нощния труд и
съответното му неблагоприятно въздействие върху здравето, допълнителното
заплащане от 25 ст. не е достатъчно компенсираща мярка, а останалите социални
придобивки-ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло и обезщетения
при прекратяване на служебното правоотношение произтичат от естеството и
спецификата на работата, но не са в пряка зависимост и конкретно предназначени
за компенсация на нощния труд, поради което посочената разлика в размер на 3 045.04лв.
се дължи на служителя, ведно с обезщетение за забава и предявените искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за посочената сума и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 377.19 лв. следва да се приемат за доказани по
основание в предявените размери.
Предвид горното,
обжалваното отхвърлително решение на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК и да се постанови друго решение по
съществото на съдебния спор, като предявените искове да бъдат уважени, а на
процесуалния представител на ищеца да се присъди адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗАдв в общ размер на 1 486.31 лв. за първата и въззивната
инстанция.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №147/24.03.2020г.,
постановено по гр.д.№1979/2019г. по описа
на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА ОДМВР-Търговище да заплати на Е.М.Ю. ***, ЕГН: ********** дължимо
възнаграждение по
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за положен извънреден труд в периода 18.11.2016 г.-18.11.2019г.
в размер на 3 045.04 лв., ведно с лихва за забава по
чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 377.19 лв., считано от падежа на всяка месечна вноска до 18.11.2019г.
и законната лихва върху главницата от 19.11.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ОДМВР-Търговище да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв.Л.И.И. ***,
ЕГН:********** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в общ размер на
1 486.31 лв. за първата и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ОДМВР-Търговищe да заплати по сметка на
Окръжен съд-Търговище държавна такса в размер на 205.33 лв. за двете инстан-ции,
както и направените по делото разноски за вещо лице в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.