Решение по дело №1445/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………./25.06.

Година 2018

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав

на двадесет и пети април

Година 2018

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                               Весела Станчева                                      като разгледа докладваното от                съдията                търговско дело № 1445 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

            Предмет на разглеждане са предявени при условията на евентуалност исконе с правно основание иск с правно основание чл. 3, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност, предявен при условията на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) вр. чл. 59 ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), чл. 59 ал. 3 от ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН и чл. 59 ал. 3 ЗБН.

Ищецът – синдика на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, твърди на 12.03.2015 г. ответникът „Б.Т.“ ЕООД да е уведомил банката за извършено прихващане с придобито по договор за цесия вземане в размер на 215 000 лв. с произтичащо от договор за банков кредит негово задължение без да е спазена предвидената от закона форма на изявлението. Иска се да бъде признато за установено несъществуване на право на прихващане.

В отговор по исковата молба се излага довод, че изявлението за прихващане е изпратено до „К.т.б.“ АД на 31.10.2014 г. и негови адресати са квесторите на банката. Застъпена е теза, че изискуемата от закона форма предполага назначени синдици.

При условията на евентуалност ищецът твърди също така изявлението за прихващане да се основава на сключен от ответника договор за цесия с друг кредитор за което банката е уведомена след отнемане на лицензията, станало на 06.11.2014 г. Излага довод, че прихващането представлява форма на изпълнение на парично задължение, което действие е обявено от закона за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността, което иска да бъде установено

В отговор по така предявения иск законният представител на ответника застъпва теза, че неговото изявление не се включва в приложното поле на чл. 3 ал. 2 ЗБН, за чието упражняване е предвиден друг ред.

При условията на евентуалност ищецът твърди също така прихващането да е извършено след началната датата на неплатежоспособността, определена впоследствие на 20.06.2014 г. При тези обстоятелства се иска да бъде признато за установено, че извършеното прихващане е недействително спрямо кредиторите.

В отговор по така предявения иск ответникът застъпва теза, че противопоставеното от него вземане е придобито с договор от 28.10.2014 г., на която дата е било изпратено на банката и уведомление за цесията от цедента – К.Е.М.. Счита, че действалата към тази дата редакция на закона предполага изявление за прихващане от името на банката, а не касае неин кредитор.

При условията на евентуалност също така се твърди, че към датата на придобиване на вземането, която свързва с датата на уведомлението до банката от 12.03.2015 г., ответникът да е знаел за настъпилата неплатежоспособност, както и за поисканото производство по несъстоятелност на банката, за което се твърди да е станало на 07.11.2014 г. Ищецът дължи да докаже твърдяното знание. При тези обстоятелства счита прихващането да е недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, което се иска да бъде признато.

На така предявената претенция ответникът противопоставя възражение, че е придобил вземането на 27.10.2014 г. или преди да е взето решение за отнемане на лицензията и преди да е установена неплатежоспособността от съда.

 

            В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Вачева, поддържа исковете. Наведени са доводи в писмени бележки. С исковата молба е предявена и претенция за разноски.

            Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание като писмено, чрез законния си представител, заявява, че поддържа съображенията, наведени в процедурата по размяна на книжа.

 

Връзката между предявени искове при условията на евентуалност не произтича от виждането на ищеца, а от ефекта, който уваженият иск би проявил върху правоотношението. Твърдяното опорочаване на законоустановена форма с извлечения от това довод за недействителност на едностранната сделка изключват правопогасяващия й ефект,  на който обаче се опира искът за прогласяване на относителна недействителност на прихващанията. Ето защо разглеждането на тези искове е обуславящо по отношение на конститутивните. Значението на заявените в процеса правнорелевантни факти касае дейността по правоприлагане, а последователността при изследване на предявените искове произтича от значението на поставения с всеки от исковете проблем за оспорваните в случая едностранни сделки. Ето защо съдът не е обвързан от посочената в исковата молба поредност на предявените искове.

Като обсъди по същество въведените в процеса факти, предвид признатия при условията на чл. 278 ал. 3 ГПК интерес за ищците да търсят защита при погасено чрез плащане задължение, с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за банков кредит се установява, че на 11.11.2011 г. писмено е изразено съгласие между „КТБ“ АД и кредитополучателя „Б.Т.“ ЕООД. Съгласно договора Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 2 160 000 лева. Крайният срок за погасяване на кредита е бил до 15.11.2014 г.

С анекс от 11.11.2013 г.  е изразено съгласие остатъкът по кредита в размер на 936 000 лв. да бъде върнат в срок до 15.11.2016 г.

            От представенотот по делото решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че с цитираното решение "КТБ" АД е поставена под специален надзор, съгласно чл. 116 от ЗКИ, постановено е спиране на плащаниията за определен срок и са назначени квестори. Решението на УС на БНБ е обявено чрез вписване в Търговския регистър по партидата на Банката на 23.06.2014 г.

Не се спори между страните, а това се установява от служебна справка в Търговския регистър по партидата на "КТБ" АД, че на 22.04.2015 г., че е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на "КТБ" АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за Банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на "КТБ" АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на "КТБ" АД датата 20.06.2014 г.

На 12.03.2015 г. в деловодството на „К.т.б.“ АД е депозирано изявление вх. № 1330 от К.Е.М., че е прехвърлил свое вземане  в размер на 411021,23 лв., произтичащо от Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) към Рамков договор за платежни услуги за потребители, Анекс № 94413 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Евролев“, сключен между него и банката.

На 12.03.2015 г. в деловодството на „К.т.б.“ АД е депозирано и изявление вх. № 1329, изходящо от името на ответното дружество, извършва прихващане на свое парично вземане към „К.Т.Б.“ АД в размер на 215 000 лв. в общ размер от 663846,78 лв. Счита, че вземането е с настъпил падеж с оглед отправено изрично писмено искане от 30.10.2014 г. за превеждане на тази сума по сметка на „Б.Т.“ ЕООД в „ОББ“ АД. По делото се установява, че искане с такова съдържание е прието за „К.т.б.“ АД под вх. № 1328/12.02.2015 г.

Описаните обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 

По исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 3 ал. 3. ЗБН

Законът предписва възможност пред съд да бъде повдигнат спор досежно несъществуването на твърдяно право. Съдът е ограничен до търсената в процеса защита, което при предявен установителен иск предполага изследване на твърдяното от ищеца правно положение при посочените с исковата молба обстоятелства, от които го извлича. Съгласно чл. 3 ал. 2 ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност при условията на чл. 36 ал. 2 ЗКИ не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране на вземания срещу банката. Нормата на чл. 3 ал. 2 ЗБН определя и ефекта на тези действия – явяват се нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността. Тази норма налага ограничения върху правната сфера на банкова институция с отнета лицензия за осъществяване на банкова дейност с оглед обезпечаване на нормативно утвърдения механизъм за разпореждане с имуществото й – чл. 3 ал. 2 изр. първо ЗБН и съхраняване на имуществото й – чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН.

            Отреченият ефект на действия и сделки, насочени към реализация на вземания срещу банката предполага принципно допустима от закона възможност такъв да настъпи. С оглед относителния характер на облигационната връзка, която единствено е в състояние да породи вземане, единствено кредиторът в облигационното правоотношение е в състояние да предприеме действие срещу банката. Юридически невъзможно е банката да осъществи действия срещу себе си или сделки със себе си, а единствено чрез органите си за управление да се разпореди със своето имущество. От тази гледна точка и утвърдената с предходното изречение забрана ограничава правната сфера на банката, лишавайки органите й от юридическа възможност да се разпореждат с нейното имущество. Ето защо настоящият състав счита, че забраната по чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН ограничава правната сфера на кредитор на банката, а нормата на чл. 3 ал. 3 ЗБН определя последиците от пренебрегнатата забрана.

            Както отбелязва и процесуалният представител на ищеца прихващането е утвърден от закона способ за погасяване на насрещни парични задължения като вместо реално изпълнение длъжникът се разпорежда със свое вземане към длъжника, освобождавайки го в крайна сметка от неговото задължение. Като изключение от правилото, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме нещо различно от дължащото му се – чл. 65 ал. 1 ЗЗД, нито да приеме частично изпълнение – чл. 66 ЗЗД, нормата на чл. 104 ЗЗД овластява длъжника да наложи погасяване на своето задължение до размера на противопоставеното на кредитора свое изискуемо вземане.

            При все, че нормата на чл. 3 ал. 3 ЗБН определя извършеното правно действие в нарушение на забраната като нищожно, изрично ограничава кръга на лицата, в чиято полза прогласява този ефект – кредиторите на несъстоятелността. Както правната теория, така и съдебната практика свързва с нищожността на правната сделка невъзможност тя да породи каквито и да било последици и това правно положение касае всички. Самата редакция на чл. 3 ал. 3 ЗБН разкрива еднозначно целта на законодателя – да обезпечи прокламираното с чл. 2 ал. 1 ЗБН справедливо удовлетворяване на кредиторите. Нито буквата на закона, нито неговият смисъл позволяват извод, че преследваната с нормата цел е лишаване на визираните в чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН действия и сделки от правно значение, каквото предполага използваният термин „нищожност“. Ето защо и налице е противоречие на указания порок с дефинираната цел, налагащо поправителното тълкуване на текста в смисъл, че осъществени при хипотезата на тази норма действия не могат да засегнат зачетени от правния ред интереси на останалите кредитори на несъстоятелността.

            При така установения смисъл на нормата възниква въпросът дали извършено прихващане след изрично указания в нормата момент – отнемане на лиценза на банката, е в състояние да засегне интересите на останалите кредитори.

            Прогласявайки принципа на справедливо удовлетворяване на кредиторите законът установява и правила, с оглед на които да бъде осигурено. Нормата на чл. 59 ал. 1 ЗБН изрично предвижда възможност за кредитор на банката да извърши прихващане дори и при открито производство по несъстоятелност. Еднозначно се налага извод, че прихващането е зачетен от законодателя погасителен способ.      Самата норма не ограничава действието си във времето. От друга страна законът е призван трайно да регламентира обществените отношения. Ето защо и предвид възможността кредитор на банката да упражни право на прихващане при условията на чл. 59 ал. 1 ЗБН включително в рамките на открито вече производство по несъстоятелност липсва разумно обосновима причина тази възможност да бъде изключена преди това. Понеже прихващането е субективно потестативно право и в този смисъл изявлението не се нуждае от приемане, без правно значение остава кой конкретно представлява банката – квесторите при отнет лиценз или синдик при открито вече производство по несъстоятелност.

            Настоящият състав приема обаче, че нормата на чл. 59 ал. 1 ЗБН лимитира потестативното право до изрично очертаните с нея белези на вземанията. Изрично е предписана необходимост вземанията да са били насрещни, т.е. кредиторът да е бил такъв и към посочения в нормата момент – датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Указаната в чл. 2 ал. 1 ЗБН цел за справедливо удовлетворяване на кредиторите предполага удовлетворяване на вземанията им при указани от закона правила. В тази насока и удовлетворяването на притезанието, определящо качеството кредитор пряко зависи от обема на масата на несъстоятелността към момента на разпределяне на имуществото на банката. Същевременно съвместеното качество кредитор и длъжник – предписана от закона предпоставка за упражняване потестативното право на прихващане, води до съразмерно намаляване на актива и пасива на банката. След като по изричен текст на закона това е допустимо в пълен размер при положение, че не компрометира преследваната цел за справедливо удовлетворяване на останалите кредитори по смисъла на чл. 59 ал. 3 и ал. 5 ЗБН, кредиторът е в правото си да откаже изпълнение освобождавайки и банката от нейното задължение към себе си. Следователно длъжникът на банката не дължи да попълва масата на несъстоятелността като изпълни своето задължение, на която основа едва да разчита на последващо плащане при разпределението. С други думи, бездействието на кредитора, съвместяващ и качеството длъжник да предотврати лишеното от икономическа логика разместване на блага преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, не го лишава от възможност да упражни правото на прихващане и впоследствие. От тази гледна точка едновременното редуциране в пасива и актива на имуществото на банкова институция не засяга зачетени от правния ред чужди интереси без оглед на обстоятелството кога е предприето това действие.

            Не така обаче стоят нещата при цедирано вземане. Придобитото вземане от друг кредитор с цел да бъде погасено задължение към банката съставлява действие по смисъла на чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН, насочено към събиране на вземания, съответно към наложено погасяване на парично задължение на банката от страна на цесионера. Определящ в случая не е погасителният ефект, съответен на действие или сделка, а потенциалът им да доведат до забранения в случая резултат – компрометиране на принципа за справедливо удовлетворяване на кредиторите. Ако в хипотезата на насрещни задължения включително в рамките на открито производство по несъстоятелност, разместването на активи между банката и нейния длъжник е счетено за ненужно, недопустими са действия, насочени към отклонение от правилата за попълване на масата на несъстоятелност и разпределението й. Предпоставка за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността е събиране на вземанията й, а прихващането като резултат препятства попълване на масата на несъстоятелността. От друга страна противопоставеното вземане към банката предполага усвояването му в отклонение от предписания принцип, че следва да стане съобразно приспадащия се за кредитора дял. Това поставя в привилегировано положение кредитор на банката, придобил чужди вземания към банката, съвместявайки и качеството длъжник. По тези съображения настоящият състав приема, че нормата на чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН забранява прихващане с придобити вземания по договора за цесия след датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност.

            От доказателствата по делото се установява, че едностранната сделка, обективираща волеизявлението за прихващане от страна на ответника е достигнала до банката на 12.03.2015 г. или след като лицензът вече е бил отнет. Съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и длъжника от момента, в който бъде съобщено на длъжника. Освен, че по делото не се установяват факти, позволяващи извод, че изявлението за прихващане е получено от служител на банката преди 12.03.2015 г., настоящият състав не намира основание да счита да е било изпратено с приложения по делото пощенски плик. Самото изявление за прихващане се позовава на отправена покана от 30.10.2014 г. От текста на приложена по делото и неоспорена от ответника покана с тази дата се установява точно описание на факт, случил се към следваща дата на 06.11.2014 г. – отнет лиценз за извършване на банкова дейност с решение на Управителния съвет на БНБ. Това обстоятелство само по себе си опровергава въведеното в процеса твърдение.

            Целта на предявения установителен иск е да утвърди действителното правно положение с оглед провокираната несигурност от извършеното прихващане. Ето защо настоящият състав приема за необходимо с решението си да очертае правното действие на извършената едностранна сделка.

            При достигнатия извод липсват процесуалната предпоставка да бъдат разгледани останалите предявени искове, обусловените от еднозначен извод за допустимо от закона правно действие. Настоящият състав счита, че това следва да бъде изрично указано в диспозитива на решението.

 

            По разноските

Нормата на чл. 59 ал. 7 ЗБН установява изключение от правилото по чл. 73 ал. 3 ГПК досежно режима за обезпечаване събирането на публичното вземане за държавна такса. По силата на тази норма ищецът е освободен от задължението да я внесе предварително, а дължимата следва да бъде възложена с оглед изхода от спора. Уваженият иск ангажира ответника да поеме разноските в производството в това число и следващата се държавна такса.

            Нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК обаче определя като подлежаща на възстановяване единствено вредата, изразяваща се в намален актив в имуществото на страната, в чиято полза е постановено решението. Както бе посочено вече по силата на закона ищецът е освободен от задължението да внесе предварително нормативно установената държавна такса, поради което и такъв разход не е направен. Сред книжата по делото не се установява ищецът да е заплатил и адвокатско възнаграждение. Ето защо като недоказано предявеното искане за разноски следва да бъде отхвърлено, а с оглед правилото на чл. 81 ГПК настоящият състав приема, че така формираната воля следва да бъде огласена с диспозитива.

            При установения изход от спора направените от ответника разноски не подлежат на възстановяване, който извод, с оглед правилото на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК, следва да бъде огласен с решението.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.Н.Д.и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *******срещу „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 3 ал. 3 ЗБН вр. чл. 124 ал. 1 предл. трето алтернатива втора ГПК, че недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността са прихващане, извършено от „Б.Т.“ ЕООД с изявление вх. № 1329/12.03.2015 г. за прихващане с придобити от „Б.Т.“ ЕООД вземания по договори за прехвърляне на вземания с посочена дата 27.10.2014 г. срещу „К.т.б.“ АД в размер от 215000,00 лв. със задължение на „Б.Т.“ ЕООД в размер на 663846,78 лв. – главница по договор за банков кредит от 11.11.2011 г. и Анекс № 1 от 11.11.2013 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН и чл. 59 ал.3 ЗБН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 57 ал. 7 ЗБН „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 8600,00 лв. – държавна такса за производството пред Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 78 ал. 1 ГПК, предявено от синдика на „„К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност).

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.

 

Съдия: