№ 3516
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кирил Г. Димитров
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Административно
наказателно дело № 20241110202293 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 000609/12.08.2022 г., издадено от
директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград при ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, на
„***“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 221, ал. 1, т. 2 от Закона за
туризма (ЗТ), изразяващо се в това, че до 20.06.2022 г. в гр. София на КЗП не
са представени изисканите с покана с изх. № С-03-2908/13.06.2022 г.
документи.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „***” ООД, в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Твърди се, че е налице злоупотреба с правомощията на КЗП,
доколкото изисканите документи не касаят частноправния спор с потребителя,
а целят цялостна проверка на дружеството. Изложено е, че е налице нередовна
процедура по връчване на поканите до дружеството, като не е правен опит да
се уведоми представител на същото и по телефон. Релевирани са доводи за
наличието на маловажен случай. С оглед на гореизложеното, от съда се иска
1
да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство, наказващият орган не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа
жалбата по изложените в последната съображения. В допълнение е посочено,
че от показанията на актосъставителя е установено, че в конкретния случай не
е спазена практиката на КЗП, съгласно която след изпращане на имейл, се
звъни по телефона. В този смисъл се твърди, че това е единствената причина,
поради която „***“ ООД не изпълнила искането за предоставяне на
информация. Изложено е, че нарушението не е извършено на 20.06.2022 г., а
на 18.06.2022 г., доколкото срокът за изпълнение на поканата е изтекъл на
17.06.2022 г. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени НП като
незаконосъобразно, като присъди в полза на дружеството-жалбоподател
направените по делото разноски съобразно представения списък с такива.
Софийски районен съд счита, че подадената жалба срещу атакуваното
наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена от
процесуално легитимирана страна в законоустановения 14-дневен срок и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста
на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Въз основа на подадена в КЗП жалба от *** срещу „***“ ООД относно
възстановяване на заплатена сума за нереализирано пътуване до
Доминиканска република по Договор за туристически пакет по резервация №
***, КЗП изпратила до „***“ ООД на електронна поща *** покана с изх. № С-
03-2908/06.06.2022 г., с което от дружеството било изискано да предостави на
електронната поща на КЗП документи във връзка със сключения между
страните договор и възстановяване на клиента на заплатената от него парична
сума. Срокът за изпълнение на указанията от страна на „***“ ООД бил до
09.06.2022 г.
2
След като от дружеството не отговорили в срок, на 13.06.2022 г. до
електронна поща *** била изпратена втора покана от КЗП с изх. № С-03-
2908/13.06.2022 г. със същото съдържание и срок за изпълнение 17.06.2022 г.
В посочения срок „***“ ООД не изпълнила указанията на КЗП, като не
представила изисканите документи.
С оглед на това, на 21.06.2022 г. до електронна поща *** била изпратена
покана от КЗП с изх. № С-03-2908/21.06.2022 г., в която било указано
представител на дружеството да се яви на 27.06.2022 г. за съставяне и
връчване на АУАН.
В резултат на констатациите при извършената проверка, св. И. И. К.
съставила АУАН № 000609/27.06.2022 г. срещу „***“ ООД в отсъствие на
представител на дружеството за извършено административно нарушение по
чл. 221, ал. 1 от Закона за туризма.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 000609/12.08.2022 г.
от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с
което за описаното в АУАН административно нарушение на „***“ ООД била
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
НП било връчено на 17.10.2022 г. на представител на „***“ ООД, като
дружеството в законоустановения 14-дневен срок (на 31.10.2022 г.) подало
жалба срещу НП, въз основа на която било инициирано настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелката И. И. К., Констативен протокол № К-2718873 от
20.06.2023 г. на КЗП; извадка от кореспонденция по имейл; покана с изх. № С-
03-2908/06.06.2022 г.; покана с изх. № С-03-2908/13.06.2022 г.; покана с изх. №
С-03-2908/21.06.2022 г.; справка от КЗП; справка от „***“ ООД; Заповед №
441/30.06.2022 г. на председателя на КЗП; Заповед № 318-ЛС/22.04.2015 г. на
председателя на КЗП и заключението на компютърно-техническа експертиза.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
3
делото. От показанията на св. И. К. се установява, че в хода на извършване
проверка на „***“ ООД е била изискана съответна документация от
дружеството във връзка с подадения сигнал от страна на потребител. Св. К. е
категорична, че първата покана за представяне на документи с изх. № С-03-
2908/06.06.2022 г. е била изпратена на 06.06.2022 г. до електронна поща ***
със срок на изпълнение 09.06.2022 г. Тъй като не е имало отговор от страна на
„***“ ООД в посочения срок, на 13.06.2022 г. била изпратена на същата
електронна поща втора покана от КЗП с изх. № С-03-2908/13.06.2022 г. със
срок на изпълнение 17.06.2022 г. Тъй като в посочения срок отново не били
представени от страна на „***“ ООД изисканите документи, св. К. е
категорична, че на 21.06.2022 г. била изпратена трета покана с изх. № С-03-
2908/21.06.2022 г., в която дружеството било поканено да изпрати
представител за съставяне на АУАН. Следва да се посочи, че в тази част
показанията на св. К. кореспондират напълно с приложените по делото
писмени доказателства, в частност горепосочените три покани и разпечатки от
деловодната система на КЗП, от които е видно, че действително такива покани
са били изпратени на посочените от св. К. дати. Показанията й не следва да се
кредитират единствено в частта им, в която последната заявява, че би трябвало
поканите да са получени от представител на „***“ ООД, доколкото в тази им
част същата излага предположения относно действителното фактическо
положение.
В тази връзка следва да се посочи, че с оглед установяване на
обстоятелството дали действително поканите са били изпратени и получени от
„***“ ООД, както и предвид указанията на АССГ, е назначена компютърно-
техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че трите покани са
били изпратени от електронната поща на КЗП на съответните дати 06.06.2022
г., 13.06.2022 г. и 21.06.2022 г., но не може да се установи дали същите са
получени от страна на „***“ ООД на посочената електронна поща. В този
смисъл вещото лице е посочило, че причината за това е липсата на логове и
фактът, че сървърът на изпращача не съществува в същия вид. Освен това е
посочено, че в електронната поща на „***“ ООД не се съхраняват процесните
три писма (покани). Съдът кредитира заключението на изготвената
компютърно-техническа експертиза, доколкото вещото лице е отговорило в
пълнота на поставеното му задачи, като е изследвало на място електронните
пощи на КЗП и „***“ ООД, вкл. с възстановяване на достъп от бек-ъп копие на
4
мейл-сървъра на КЗП.
Съдът кредитира и останалите писмените доказателства по делото,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, доколкото същите са относими
към предмета на доказване. Следва да се посочи, че въпреки допълнително
изисканите справки от КЗП и „***“ ООД не беше установено процесните три
покани да са получени от страна на „***“ ООД.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При извършване проверка за правилното приложение на процесуалния
закон при съставяне на АУАН и НП, съдът констатира, че същите са издадени
от компетентни длъжностни лица. В този смисъл от приложената по делото
Заповед № 318-ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП се установява, че
актосъставителят по делото - св. И. К., е оправомощена по реда на чл. 232, ал.
1 Закона за туризма (ЗТ) да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗТ. НП също е издадено от компетентно
длъжностно лице, оправомощено по реда на чл. 232, ал. 2 ЗТ със Заповед №
441/30.06.2022 г. на председателя на КЗП. Същевременно, са спазени и
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и
издаване на НП. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.
42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие в
тяхното съдържание.
При извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон, съдът счита, че дружеството-жалбоподател „***“ ООД не е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.
221, ал. 1 от Закона за туризма.
Съгласно посочената разпоредба на санкциониране подлежат лицата, които
не представят на контролните органи изискана от тях документи или
информация. В конкретния случай по безспорен начин се установи, че КЗП е
изпратила до „***“ ООД покани на 06.06.2022 г. и 13.06.2022 г., с които е
изискала от дружеството документи във връзка с подаден сигнал от
потребител срещу „***“ ООД. По делото обаче не можа да се установи по
безспорен начин, че дружеството-жалбоподател действително е получило
посочените покани, в частност тази от 13.06.2022 г. Действително, от
приложената от „***“ ООД кореспонденция по електронна поща (л. 25 от
5
делото) се установява, че е получено писмо от КЗП от 13.06.2022 г., но по
никакъв начин не се установи неговото съдържание. Нещо повече, дори да се
приеме, че се касае за процесното писмо (покана) с изх. № С-03-
2908/13.06.2022 г., то не може да се установи по несъмнен начин кога същото е
получено от страна на „***“ ООД и дали това е станало пред изтичане на
срока за изпращане на документите, а именно 17.06.2022 г. В този смисъл е и
заключението на приетата по делото компютърно-техническа експертиза,
което е категорично, че не съществува начин да се установи към настоящия
момент дали действително посочените покани, в частност тази от 13.06.2022
г. на КЗП, са били получени от страна на „***“ ООД. Следва да се посочи, че в
случая, в противоречие на установената си практика, служителите на КЗП не
са се свързали по телефон с представител на „***“ ООД с оглед уведомяване
за изпратените покани, респ. потвърждаване на тяхното получаване.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че в случая не е доказано по
безспорен начин, че „***“ ООД е получило поканата от 13.06.2022 г. за
представяне на изискани документи в КЗП до 17.06.2022 г. В този смисъл,
доколкото дружеството не е било надлежно уведомено за представяне на
изисканите документи, няма как да носи отговорност за неизпълнение на
посоченото задължение. С оглед на това и дружеството-жалбоподател не е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.
221, ал. 1 от ЗТ.
Тук е моментът да се отбележи, че доколкото не се доказа „***“ ООД да е
получило и поканата от 21.06.2022 г. за съставяне на АУАН, то следва да се
приеме, че съставянето му на 27.06.2022 г. в отсъствие на представител на
дружеството е в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. В случая не
е налице и изключението по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, доколкото дружеството не е
било надлежно поканено за съставяне на АУАН пред това. Посоченото
нарушение на процесуалните правила се явява съществено, доколкото е
довело до ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице и
представлява самостоятелно основание на неговата отмяна.
Не на последно място, съдът счита, че е налице неправилно приложение на
материалния закон и доколкото в АУАН и НП е посочена дата на извършване
на нарушението, която се явява различна от действителната такава. В АУАН и
НП е вменено на дружеството-жалбоподател, че в срок до 17.06.2022 г. не е
6
представило изисканите документи, но същевременно се твърди, че
нарушението е извършено на 20.06.2022 г. Датата 17.06.2022 г. се пада петък,
работен ден, поради което и с изтичането му, дружеството е извършило
вмененото му административно нарушение. В този смисъл следва да се
приеме, че същото е осъществено на следващия ден, независимо дали същият
е работен или не. С оглед на това, в случая административно нарушение е
осъществено на 18.06.2022 г., а не на 20.06.2022 г., както е посочено в АУАН и
НП. Следва да се отбележи, че датата на извършване на административното
нарушение винаги представлява съществен елемент от обективната му страна.
В този смисъл посочването в НП на дата на извършване на нарушението,
различна от действителната такава, представлява основание за отмяна на
последното. Въззивният съд не разполага с възможност да измени
обжалваното НП относно датата на извършване на нарушението, тъй като
това представлява съществено изменение на обстоятелствената част на
„административното обвинение“, по които факти наказаното лице не се е
защитавало в хода на административнонаказателното производство. В този
смисъл е и константната съдебна практика – Решение № 202 от 12.07.2011 г.
по н.д. № 1195/2011 г. на ВКС, II н.о., в което е посочено, че „времето на
извършване на деянието е съществен елемент на обвинението, както във
фактически, така и в правен аспект и не може произволно да бъде променян
без съответна инициатива от прокурора по указания в чл. 287, ал. 1 от НПК
начин и то само ако основанията за това са настъпили при съдебното
следствие“, както и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съгласно която
съдът има правомощие да измени НП, когато се прилага закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само когато не е налице
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. С оглед на
изложеното, в контекста на спецификата на производството по ЗАНН,
посочването в НП на дата на извършване на нарушението, различна от
действителната такава, обуславя отмяна на последното. Противното, означава
вменяване на нови факти на наказаното лице, по които последното не се е
защитавало в хода на образуваното срещу него административнонаказателно
производство.
По изложените съображения, съдът намира подадената жалба за
основателна, поради което процесното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
7
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на разноски, като такова искане е
било релевирано преди приключване на съдебните прения по делото.
Същевременно, по делото са представени договори за правна защита и
съдействие за процесуално представителство пред СРС (л. 44-45 от делото),
както и пред АССГ, от които е видно, че за всяка инстанция е определено
адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева. С оглед на
обстоятелството, че в договорите за правна защита и съдействие е отразено, че
посочените суми са били заплатени в деня на подписване на договорите,
същите имат характера на разписки в тази им част, поради което и на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и чл. 226, ал. 3 АПК, КЗП следва да бъде
осъдена да заплати на „***“ ООД сумата от общо 800 лева – по 400 лева за
процесуално представителство пред всяка съдебна инстанция.
На основание т. 2, б. „в” от Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н.д.
№ 98/1984 г. на ОСНК на ВС направените разноски за изготвяне и изслушване
на компютърно-техническата експертиза остават за сметка на държавата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 96-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 000609/12.08.2022 г., издадено от
директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград при ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с
което на „***“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 221, ал. 1, т. 2 от Закона за
туризма.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „***“ ООД с
ЕИК ********* сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща направени
от дружеството разноски пред СРС и АССГ за процесуално представителство
пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9