Р Е Ш Е Н И Е
№547/3.8.2020г.
гр.
Пазарджик, 03.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 306 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 от AПК, вр. чл.64, ал.7 от ЗМВР и е образувано по жалба на
Л.И.А. против Разпореждане на полицейски орган № 310000-1/62 от 14.02.2020 г.
на инспектор И. В. В. при РУ Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, като издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила, необоснованост и немотивираност, поради което се иска да бъде отменено.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата,
излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на атакувания
административен акт, включително и в писмени бележки. Претендира разноски.
Ответната
страна - инспектор И. В. В. при РУ Панагюрище към ОД на МВР
Пазарджик - лично в съдебно заседание застъпва становище, че жалбата е
неоснователна и моли разпореждането да бъде потвърдено.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
срещу оспореното разпореждане е подадена от активно легитимирана страна –
адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване,
пред компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От приложените материали се
установи следната фактическа обстановка:
Лицето
К.И. Л. сигнализирал два пъти Районна прокуратура Панагюрище, като твърдял, че е
съсобственик на имот – къща с дворно място в гр. Панагюрище, ул. „** **“ № **,
придобит по наследство. Сочил, че другия съсобственик била жалбоподателката Л.И.А.. Твърдял, че не можел да влезе в
имота, тъй като бравата била сменена. Образуваните преписки в РП Панагюрище били
прекратени поради липса на данни за престъпление, тъй като жалбоподателката Л.А.
дала обяснения, че живее в къщата след смъртта на съпруга ѝ и не познава Л.,
както и последният никога не е искал от нея достъп до имота. Ответникът - инспектор И. В. В. при РУ Панагюрище към ОД на МВР
Пазарджик издал атакуваното разпореждане, с което разпоредил на А. да не
ограничава достъпа до съсобствения имот в гр.
Панагюрище, ул. „***“ № ** на К. И. Л..
При така установено, съдът
достигна до следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност
на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав
счита, че разпореждането е издадено от компетентен орган с териториална,
времева и материална компетентност, в законоустановената форма, но при нарушаване
на административнопроизводствените правила за неговото издаване.
На първо място в разпореждането
липсва излагане на фактическа обстановка и съответно мотиви, налагащи
издаването му. Пълната
липса на фактически основания съгласно константната съдебна практика на ВАС и
на административните съдилища представлява самостоятелно и достатъчно основание
за отмяна на административния акт. В случая е налице именно такава пълна липса.
Преценката на съда за съответствие на разпореждането с относимите
материалноправни разпоредби е препятствана, тъй като не е ясна причината, наложила
издаването на разпореждането. В съдържанието на акта е посочено единствено, че
се издава в изпълнение на възложените функции на полицейския орган, каквото е и
част от съдържанието на цитираното правно основание. Видно от него е, че
издаването на разпореждане от полицейския орган до гражданин е допустимо,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените функции на органа. Следователно
в разпореждането би следвало да се посочи какви конкретни обстоятелства налагат
издаването на същото от компетентния полицейски орган. Такива обстоятелства не
са посочени. Нещо повече, от събраните по преписката доказателства не се
установяват по категоричен начин редица относими обстоятелства. Ако в случая се
касае за гражданскоправен спор по отношение на даден недвижим имот, на базата
на какви законови правомощия и на базата на какви правни познания ответникът е
преценил редица важни за спора обстоятелства, като това кой точно е собственик
на недвижимия имот (тук само следва да се посочи например, че констативният
нотариален акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот
по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по
чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, а само с легитимиращо действие – в тази насока е и
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълкувателно дело № 11/2012
г., ВКС, ОСГК), ако все пак Л. е съсобственик на имота - имал ли е достъп до
него назад във времето, или този достъп му е отказан от конкретен момент и по
какъв начин и се стигне например дотам, че след като А. твърди, че не познава Л.,
как следва да осигури в съответствие с разпореждането достъп до имота, който
обитава, на непознато за нея лице. В крайна сметка единствено гражданският съд
може да разреши подобен спор за собственост и достъп до недвижим имот при
подаване на искова молба пред него – нещо, което и прокурорът е посочил в две
поредни постановления. След като дори прокуратурата не взема отношение по
подобен въпрос (и напълно правилно, защото не е и в нейната компетенция) защо полицейски
инспектор очевидно смята, че може да взема отношение и да сочи кой е собственик
на даден имот в разпореждане по чл.64, ал.1 ЗВМР остава неясно за съда. Посочената разпоредба предвижда, че:
„Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено“. В чл.2 на ЗМВР
в тази връзка е посочено, че дейността на МВР е насочена към защита на правата
и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и
защита на населението, т.е. не се откриват възложени функции по решаване на
гражданскоправни спорове и конкретно при наличие на спор между лица за
собственост върху даден имот – да извършват преценка кой е собственик на този
имот.
На следващо място е налице и още
едно процесуално нарушение – съгласно чл.64, ал.5, т.5 ЗМВР се изисква
разпореждането да съдържа като реквизит пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва. В конкретното има само бланкетно посочване, че се обжалва по реда
на АПК, което не изпълва законовите изисквания за посочване пред кой точно
орган се обжалва и в какъв срок.
И на последно място следва да се
отбележи, че доказателствената тежест по делото, така както е разпределена от
съда с определението за насрочване съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК лежи
върху административния орган. Той трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени
законовите изисквания при издаването му. В тази връзка приложените от ответника
единствено жалба на Л. и две постановления на РП Панагюрище категорично не са
достатъчни за доказването на съществуването на фактически основания за
издаването на разпореждането.
Следователно, освен че
обжалваното разпореждане е незаконосъобразно поради нарушение на
административнопроизводствените правила, то е в несъответствие и с
материалноправните разпоредби, тъй като по делото не се установи необходимостта
от издаването му във връзка с функциите на полицейския орган. Следователно,
като незаконосъобразен обжалваният административен акт следва да бъде отменен
от съда.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката, на
основание чл. 143, ал.
1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да ѝ заплати от
бюджета на ОД на МВР Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 510
лева, от които 500 лева – държавна такса и 10 лева внесена държавна такса, за
които са представени и писмени доказателства по делото.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Разпореждане на полицейски орган № 310000-1/62 от
14.02.2020 г. от инспектор И. В. В. при РУ Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да
заплати на Л.И.А. с ЕГН: ********** сторените по делото разноски в размер на
510 лв. /петстотин и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/