Определение по дело №570/2020 на Административен съд - Добрич

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№…………/08.06.2021 г., град Добрич

 

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

         като разгледа докладваното от председателя адм.дело № 570/2020 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание препращащата норма на 144 от АПК.

          Постъпила е молба от жалбоподателя “Р-М” ООД, град Добрич,  с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ответника разноски до размер на 75 лева. Излагат се доводи, че присъдените в полза на ответника разноски не са определени съразмерно с отхвърлената част от жалбата. Счита се, че неправилно съдът е възложил в тежест на жалбоподателя разноски за преводни услуги в размер на 77 лева, тъй като те нямат характер на разноски за производството по смисъла на чл.71 от ГПК, във вр. чл.185 от ГПК. Възразява се, че присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева са прекомерни, поради което следва да бъдат намалени до размер на 50 лева.             

          Ответниците по молбата, чрез процесуалния си представител, оспорват основателността й по съображения, че разноските по делото са справедливо разпределени между страните съразмерно с уважената и отхвърлената част от жалбата, поради което не са налице основания за изменение на решението в тази му част. Не са съгласни с твърдението, че поставените в тежест на жалбоподателя разноски са прекомерни. Сочат, че разходите за превод са определени съобразно представените доказателства и резултата от делото, за което е представен своевременно списък на разноските по чл.80 от ГПК. Считат, че възражението за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение е направено извън законоустановения срок до приключване на устните състезания по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по него. Твърдят също, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е в долната граница по чл.24 от НЗПП и е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което необосновано се претендира намаляването му до размер на 50 лева, което е под законоустановения минимум. По тези съображения искат молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

          Добричкият административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:

          Молбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:   

От мотивите към решението е видно, че присъдените в полза и на двете страни разноски са определени съразмерно с уважената и отхвърлената част от жалбата. Разходите за превод в размер на 77 лева и определеното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева касаят единствено и само уважената част от жалбата. В дискрецията на съда е да определи размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение в рамките на минималните и максималните граници по чл.24 от НЗПП, във вр. чл. 37 от ЗПП, поради което и след като е приел, че размерът на юрисконсултското възнаграждение в полза на ответника възлиза на сумата от 200 лева, е присъдил половината от него в размер на 100 лева съразмерно с отхвърлената част от жалбата. Така определеното възнаграждение не е прекомерно с оглед на сложността и естеството на спора и извършената от процесуалния представител на ответниците работа, поради което и не са налице основания за намаляването му. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недължимост на разноските за преводни услуги в размер на 77 лева. Разходите за превода са разноски по делото, тъй като са за събиране на доказателство (нотификация за предупреждение), което е относимо и необходимо за изясняване на фактическата страна на спора. От тълкуването на разпоредбите на чл.71 и чл.185 от ГПК не може да се извлече обоснован извод, че заплатените суми за превод на документ не са същински разноски по производството. Видно е от данните по делото, че преводът на нотификацията за предупреждение е извършен за целите на съдебното производство, поради което и разходите за това следва да бъдат възстановени на направилата ги страна. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС – така определение № 10700/04.08.2020 г. по адм. дело № 7907/2020 г. по описа на ВАС, определение № 3242/06.03.2019 г. по адм. дело № 1146/2019 г. на ВАС, определение № 16070/20.12.2018 г. по адм. дело № 216/2017 г. по описа на ВАС и цитираните в него решения по адм. дело № 14430/2014 г. по описа на ВАС, по адм. дело № 11793/2016 г. по описа на ВАС и др.     

С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице основания за намаляване на присъдените в полза на ответника разноски. Възложените в тежест на жалбоподателя разноски са правилно определени съразмерно с отхвърлената част от жалбата, поради което молбата за изменение на решението в частта му за разноските следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

         Така мотивиран и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК, Добричкият административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Р-М” ООД, град Добрич, с искане за изменение на решение № 145/29.04.2021 г., постановено по адм. дело № 570/2020 г. по описа на АдмС - Добрич, в частта му за разноските.            

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                  Административен съдия :