Определение по дело №4412/2020 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София,…………..2021г.

 

      Софийски  градски  съд,   наказателно отделение,  VIII-ми въззивен  състав,  в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мина Мумджиева                                                                                                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1. Костадинка Костадинова

                                                                                        2. Иван Киримов          

 

 като разгледа докладваното от съдия  Костадинова ВНЧД №4412/2020г.  по описа на СГС, НО, VIII-ми въззивен  състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

             

                Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

                Образувано по  жалба от С.С.Т., чрез адв. К. срещу Определение  от 07.10.2020г.  постановено по НЧД №11230/ 2020г. по описа на СРС, НО, 22 състав,  с което е потвърдено  постановление от   24.07.2020г. на прокурор при СРП  за прекратяване на  наказателното производство по ДП № № 225 ЗМИП  №15092/2016г. по описа на 04 РУ-СДВР, по пр. пр. № 44150/2015г. по описа на СРП.

             Жалбоподателят счита определението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли се за отмяната му.

          Софийски градски съд, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав, като се запозна с материалите по делото, атакуваният съдебен акт и постановлението на СРП, намира за установено следното:

          Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 15.03.2016г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.316, вр. чл. 309, ал.2, вр.ал.1 от НК.

           В хода на ДП не са привличани лица в качеството на обвиняеми.

          С постановление от 24.07.2020г. на прокурор при СРП  наказателното производство по ДП № № 225 ЗМИП №15092/2016г. по описа на 04 РУ-СДВР, по пр. пр. № 44150/2015г. по описа на СРП е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1,вр. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК.

              С.С.Т., чрез адв. К. е подал жалба срещу постановлението за прекратяване.

              С атакуваното определение СРС е приел, че жалбата е подадена в срок от  пострадал и разглеждайки същата по същество е потвърдил постановлението за прекратяване на НП.

              Въззивният съд констатира, че жалбата ( тази до СРС, както и тази до СГС) изхожда от лице, което не е активно легитимирано да оспорва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, респ. определението на СРС по смисъла на чл. 243,ал.4 и ал.7 НПК.

              В разпоредбата на чл. 243 ал.4 от НПК изрично са указани лицата, които могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в определения седмодневен преклузивен срок, това са обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице.

           Въззивният съд намира, че СРС е разгледал жалба от лице, което няма качество измежду изброените в този текст от закона.

             ДП е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.316, вр. чл. 309, ал.2, вр.ал.1 от НК. 

           Деянията по чл.309-316 от НК са регламентирани в глава IX „Документни престъпления“. Обект на посегателство при тези престъпления са обществените отношения свързани с реда за документиране и правната сигурност, която създават документите, т.е. правилното функциониране на документооборота.

        С оглед специфичният обект на документните престъпления, пострадал от тях не може да бъде определено физическо лице, по аргумент от обвързващите разяснения в ППВС № 3/81г.

          Освен това следва да се посочи, че деянието по чл. 316, вр. 309, ал.2, вр. ал.1 НК е формално и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Същото не съдържа от обективна страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице, като пострадало по смисъла на чл. 74 НПК

           И след като настъпването на вредни последици не е обективен елемент от състава на престъплението, то от това престъпление обективно не може да има пострадало лице и С. Т. няма право на жалба срещу постановлението на прокурора по смисъла на чл.243, ал.4 от НПК.

            Ето защо въззивният съд намира, че определението на СРС, с което е приета за допустима подадената жалба срещу постановлението за прекратяване и е потвърдено същото, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. На следващо място въззивният съд прие, че следва да остави без разглеждане жалбите от С. Т., чрез адв. К. срещу постановлението на СРП и определението на СРС, тъй като са процесуално недопустими.

               Жалбоподателят разполага с възможност да атакува постановлението на СРП пред горестоящата прокуратура. 

                   Водим от горното и на основание чл.243, ал. 8 НПК, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

              Отменя определение от 07.10.2020г. постановено по НЧД №11230/2020г. по описа на СРС, НО, 22 състав, като вместо това постановява:

               Оставя без разглеждане жалбата от С.С.Т., чрез адв. К. срещу постановление от 24.07.2020г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 225 ЗМИП №15092/2016г. по описа на 04 РУ-СДВР, по пр. пр. № 44150/2015г. по описа на СРП.

               Оставя без разглеждане жалбата от С.С.Т., чрез адв. К. срещу Определение от 07.10.2020г. постановено по НЧД №11230/2020г. по описа на СРС, НО, 22 състав.

               Прекратява производството по ВНЧД № 4412/2020г. по описа на СГС, НО, VIII-ми въззивен  състав.

              Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

      

                                                    

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.                               2.