№ 1523
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215300102107 по описа за 2021 година
Гр.дело 2107 по описа за 2021г. е образувано въз основа Решение
№600069/03.08.21г. по т.д. №176/20г. на ВКС, ІІ-ро т.о., с което са обезсилени
Решение №124/30.01.2019г. по в.гр.д. №532/18г. на ПОС и потвърденото с
него Решение №2708/24.06.13г. по гр.д. №3514/12г. по описа на ПРС в
обжалваната част- с която са отхвърлени предявени от Етажната собственост
срещу Доринт ООД обективно съединени частични искове за осъждане на
ответника да заплати на ищцовата страна сумата 40000лв.- част от общо
задължение към етажните собственици за неизпълнение и некачествено
изпълнение на задълженията на ответника по сключени между тях договори
за строителство в размер на 81 543.74лв., а делото е изпратено за ново
разглеждане на надлежния да го разгледа като първа инстанция по правилата
за родова подсъдност на делата ПОС, при мотивите, че предмет на спора са не
множество обективно и субективно съединени искове на етажните
собственици за индивидуалното им обезщетяване по реда на чл.79,ал.2 от
ЗЗД, поради неизпълнение от страна на ответника на гаранционите му
задължения по сключените с тях договори за строителство, съобразно с
участието им в общите части на сградата, а един иск по чл.163,ал.3 от ЗУТ
във вр. с чл.21 от Нар. №2/03г. за реализиране на гаранционната отговорност
на ответника, в качеството му на строител на сградата, която той носи по
силата на закона, за заплащане на обезщетение за вреди, вследствие проявени
в гаранционните срокове по чл.20 от Нар.№2/03г. дефекти в общи части на
сградата, които той е отказал да отстрани, в рамките на едно процесуално
правоотношение- между строителя и собствениците на обекти,
1
представлявани в производството от управителя на етажната собственост,
съгласно чл.23,ал.4,изр. последно от ЗЕУС.
С оглед на така отразеното в постановеното от ВКС решение, то
следва да се прецени към настоящия момент и дали е налице процесуална
легитимация по така предявения иск за ангажиране на ответника на
гаранционната му отговорност.
Съгласно чл. 23, т.5 ЗУЕС в редакцията към датата на депозиране на
исковата молба ( 25.05.2011 г. ) управителят представлява етажната
собственост в отношенията й с органите на местната власт и с други правни
субект. След депозиране на исковата молба е настъпила промяна в
разпоредбата на чл. 23 ЗУЕС, като съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС (Нова)
Председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда
собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във
връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или
задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с
общите части, председателят на управителния съвет (управителят)
представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.
Тази разпоредба е в сила от 26.07.2011 г.
От представените в тази връзка документи се установява, че С.С.П. е
избрана за управител на Етажна собственост бул.
„***** ****** ***** на проведеното на 25.04.2010 г. Общо събрание,
съгласно Протокол № 1 от тази дата, поради и което възраженията на
ответника в отговора на исковата молба в тази насока е неоснователно. Към
исковата молба е представен протокол, от който се установява, че с Протокол
№ 2 от 01.07.2010 г. е взето решение на Общото събрание, с което се дава
право на домоуправителя – към този момент С.С. да представлява етажна
собственост пред съда и да наеме адвокатска защита при водене на спорове.
Видно от последния протокол на Общото събрание на Етажна собственост
бул. „***** ****** *****, проведено на 27.06.2018 г. е избран управителен
съвет на етажната собственост от трима членове Й.Г., С.Г. и Б.С..
По делото е представено пълномощно, с което Й.Г. в качеството му на
управител на етажната собственост към датата на образуване на настоящото
дело е упълномощил адв. К.А., като се оглед законодателната промяна съдът
2
му е указал да представи решение на общото събрание за упълномощаване на
управителя да представлява етажната собственост пред съда с Определение от
12.10.2021 г. Препис от това определение е връчен на адв. А. на 22.11.2021 г.
На 01.12.2021 г. (л. 207) адв. К.А. е депозирал молба, в която изрично е
посочил, че Й.Г. в качеството му на управител на етажната собственост не е
надлежно упълномощен от общото събрание на етажната собственост да
представлява етажните собственици по искове срещу трети лица.
Доколкото към датата на настоящото разглеждане на делото е
действаща разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, изискваща по искове срещу
трети лица, управителят на Етажната собственост да е надлежно
упълномощен от общото събрание, а управителят Й.Г. заявява, че не е
надлежно упълномощен, то не е налице надлежна процесуална легитимация,
поради и което производството по делото следва да бъде прекратено. В този
смисъл е и практиката на ВКС, в която се приема, че при новото
разглеждане на спора, в случай, че ищците желаят да бъдат представлявани
от председател на управителния съвет, управител или лице по чл. 19, ал. 8
ЗУЕС, ще следва да представят доказателства за изрично взето ново решение
по този въпрос по отношение на новоизбрания управител/управителен съвет.
В Решение №600069/03.08.21г. по т.д. №176/20г. на ВКС, ІІ-ро т.о., с
което делото е върнато за ново разглеждане е прието, че в случая не са
предявени отделни - обективно и субективно съединени искове на етажните
собственици за индивидуалното им обезщетяване по реда на чл. 79, ал. 2 ЗЗД,
поради неизпълнение от страна на ответника на гаранционните му
задължения по сключените с тях договори за строителство, съобразно
участието им в общите части на сградата, а един иск, основан на неспазване
на гаранционната отговорност на ответника, в качеството му на строител,
която той носи по силата на закона. Т. е. не е налице сбор от правоотношения,
съединени за общо разглеждане в едно производство, а едно правоотношение
между ответника и собствениците на обекти в сградата, представлявани по
делото, съгласно чл. 23, ал. 4 изр. посл. ЗУЕС, от управителя на етажната
собственост. В подкрепа на формирания извод е и единността на дължимата
от гаранта престация да поправи недостатъците по общите части на
построената от него сграда в режим на етажна собственост, в рамките на
гаранционния срок, неизпълнението на която е обусловило предявяването на
иска.
3
Доколко в делото не участват всички етажни собственици, като по
отношение на голяма част от тях делото е прекратено и е върната исковата
молба с влязло в сила определение и предвид обстоятелството, че не са
налице предпоставките за законно представителство по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, то
съдът счита, че настоящото производство следва да се прекрати, поради
недопустимост, изразяваща се в липса на процесуална легитимация на част от
етажните собственици по отношение на предявения иск за вземане, касаещо
отношенията с всички етажни собственици.
С оглед горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2107/2021 г. по описа на ПОС
поради недопустимост.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – Пловдив с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните, по отношение, на които
производството не е прекратено – И.С., С.П., С.Т., Й.Г., Я.Д. и Е.Н.. и на
страните, по отношение, на които не е влязло в сила разпореждането за
връщане на исковата молба от 28.02.2022 г. – А.Б., А.П. и И.П., като на
последните се изпратят препис от Разпореждане от 28.02.2022 г. и препис от
настоящото определение на адресите, съгласно справки НБД, а за И.П. и А.П.
се залепи уведомление по чл. 47 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4