Решение по дело №2521/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1388
Дата: 13 ноември 2017 г.
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20175300502521
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

                                                Р  Е  Ш  Е  Н   И   Е № 1388

                                           гр.Пловдив  13.11.2017г.

 

                             В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                  Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                        НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.в.гр.д.№2521/2017г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

                  Производството е по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.

                  Обжалвани са действията на ЧСИ Н.Видев с район на действие ПОС по изп.д.№77/2007г. по описа на същия ЧСИ по отношение на постановлението за разноски,с което е отказано на длъжника присъждането на такива за изпълнителното производство след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,като недоволен е останал длъжника в изпълнителното производство и сочи,че ЧСИ е бил длъжен да определи размера на разноските,касаещи адвокатското възнаграждение на процесуалния представител и същите да се присъдят в тежест на взискателя.  

                  Ответникът по жалбата не е представил възражение в законоустановения срок.

                  Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                  Съдът намира,че жалбата се явява допустима,тъй като длъжникът има право да обжалва действията на ЧСИ по издаденото постановление за разноски.И тъй като това постановление е свързано с разноските в производството,то жалбата се явява допустима.

                  Разгледана жалбата по същество се явява основателна поради следното:

                  Изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,когато в двугодишен срок не са извършвани никакви изпълнителни действия.Длъжникът е бил представляван от процесуален представител,чието възнаграждение не е било определено като стойност между страните по договора за правна помощ,а същото следва да се определи от ЧСИ съобразно НМРАВ.При прекратяването на производството по изпълнителното дело на основание горния текст от закона тежестта на разноските се възлага на взискателя.Това възнаграждение се определя на основание чл.38,ал.2 от ЗА.Чл.38 от ЗА е приложим и при изпълнителното производство,тъй като разноските са извършени в това производство,като компетентен да ги определи като размер е съдебният изпълнител.  

                  Тъй като настоящата инстанция не може да определя размера на разноските за изпълнителното производство,то следва да отмени действията на ЧСИ и да върне делото на същия за определяне на разноските за изпълнителното производство от същия съобразно НМРАВ.

                  Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И:

             

              ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Н.Видев с район на действие ПОС по изп.д.№77/2007г. по описа на същия,изразяващи се в отказ за присъждане на разноски в изпълнителното производство в полза на длъжника и ВРЪЩА делото на ЧСИ Видев за определяне разноски на длъжника съобразно НМРАВ за изпълнителното производство.

                   РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                          Председател:                                                      Членове: