Р Е Ш Е Н И Е
№ 240 21.02.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и четвърти януари година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия
Славейкова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 4491 по
описа на съда за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда
на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на М.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно Постановление №
НП-1893/28.08.2019 г. на Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед N
416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас, с което НП, за нарушение на чл.
98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189,
ал. 12 и чл. 188 от ЗДвП, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание «глоба», в размер на 50 лв.
Недоволен от Наказателното
постановление, жалбоподателят чрез процесуалния си представител го обжалва
изцяло, като моли за отмяна на наказателното постановление. Молят за присъждане
на разноски.
В открито съдебно заседание, за
жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено. Сочи доказателства. Молят за присъждане на
разноски.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват
жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Молят за присъждане на разноски.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните
доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена от легитимно да
обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по
основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе
предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от
фактическа страна следното:
На 22.08.20192019 г. в 15.45 часа
в гр. Бургас, била извършена проверка от служители на Дирекция УКОРС Община
Бургас, описана в протокол, съставен от Д. К. К., при която било установено, че
МПС с рег. номер ****, марка „Мерцедес“, цвят тъмно син металик, собственост на
М.И.С., било паркирано в зоната на кръстовище, образувано от ул.“Патриарх
Евтимий“ и ул.“Георги С. Раковски“.
За установеното нарушение бил
съставен АУАН, в присъствие на жалбоподателя и подписан от същия с уточнение,
че е съсобственик, но не е паркирал той автомобила.
Административнонаказващият орган
е приел, че нарушението е безспорно установено и издал обжалваното постановление,
с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188 от ЗДвП, вр. чл. 183, ал. 4, т.
8 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер
на 50 лв.
Съдът, при проверката на
процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при
издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат
до опорочаване на административно - наказателното производство срещу нарушителя
и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН,
възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени
съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови
изисквания от компетентен орган.
Показанията на разпитания по
делото актосъставител - св. Д. са в съответствие със събрания по делото писмен
доказателствен материал и потвърждават констатациите, обективирани в АУАН,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Показанията на св. П. са в обратен
смисъл, като същият заявява, че работното му място е в близост до дома на
жалбоподателя. Пояснява, че знае, че въпросният автомобил е бил управляван от
синовете на С.. За деня на нарушението заявява, че е видял автомобила да минава
край него и в този момент не е забелязал кой го управлява, като по-късно е
видял да слиза от него «младо момче», което не може да каже дали е син на С.,
независимо от уточнението, направено преди това, че познава синовете му «същият
автомобил се управлява от двамата му синове /на жалбоподателя/». Пояснява, че
той е уведомил жалбоподателя за вдигането на автомобила му, по сведение на
съсед. В периода от паркирането на автомобила до момента на вдигането от паяка,
свидетелят заявява, че е бил в офиса си, където е работил. Независимо от
дребните противоречия в показанията му, Съдът кредитира казаното от св. П., но
намира, че показанията му не доказват тезата на жалбоподателя. Не се установява
безспорно дали действително нарушител не е паркирал автомобила си на посоченото
място, евентуално в по-късен момент, в периода в който св. Петров е работил и
не е имал пряка видимост към автомобила. В същото време, жалбоподателят е
посетил своевременно наказателния паркинг, като не е посочил кой е управлявал
автомобила, независимо от настояването на служителите. Твърдението му, че е
заявил, че е управлявал автомобила и го е паркирал лично, само с цел да му бъде
върнат, Съдът намира като защитна теза, с цел избягване на административно
наказателна отговорност. С оглед големия брой автомобили в гр. Бургас е
задължение и отговорност на всеки водач, да спазва ЗДвП и да се въздържа от
паркиране на непозволени места. Недопустимо е, за настоящия състав, да бъде
толериран опит за избягване на административно наказателна отговорност, от
страна на жалбоподателя, изграждайки защитна теза, че не е управлявал и
паркирал личния си автомобил и няма представа кой го е паркирал. Като
собственик на МПС, същият носи отговорност и следва да е наясно за лицата, на
които евентуално е предоставил ползването на автомобила си и следва да ги
посочи, в случай на установено нарушение с личното му МПС. Ето защо, съдът
намира, че нарушението е безспорно извършено.
Съгласно императивната норма на
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовище
и на по-малко от 5 метра от тях. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП
дефинира, че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно -
разтоварни работи в присъствието на водача, а според ал. 2 на същата норма -
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От
разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП следва, че паркирането, представлява
спиране на превозното средство извън обстоятелствата на ал. 1. От събраните по
делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят, на посочените
в акта място, дата и час е паркирал в зоната на кръстовище в гр. Бургас, в
нарушение разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, поради което правилно е
ангажирана неговата отговорност.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4,
т. 8 от ЗДвП, санкционира с глоба от 50 лева водач, който неправилно престоява
или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници
или кръстовище. Издаденото постановление е законосъобразно и обосновано и
следва да се потвърди от съда.
В конкретния случай, не е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни
наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на административно
нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва да се прави на
базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият състав приема,
че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е маловажен
случай. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване, законът
свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици, поради
което и административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона,
като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът
намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на
разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100
/сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на Община Бургас.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № НП-1893/28.08.2019 г.
на Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед N 416/26.02.2008 г. на
Кмета на Община Бургас против М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с което НП,
за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188 от ЗДвП, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 50
лв.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН ********** *** сумата от 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.