№ 825
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100506039 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.
С решение №20002145 от 05.01.2021г., постановено по гр.дело №19133/2019г. по
описа на СРС, ГО, 77 с-в е допуснато извършването на съдебна делба между И. Н. К. с ЕГН
********** и Х. Н. К. с ЕГН ********** на следните съсобствени недвижими имоти:
АПAPTАМЕНТ №19, находят се в гр. София, Столична община, ул.****, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.901.870.2.19, състоящ се от три стаи,
кухня, клозет и баня, с обща площ от 93 кв.м. при съседи: север- двор, запад- двор, юг-
ул.Кричим, изток- вход и апартамент на П.Н.Ч., при граници по кадастрална карта: на
същия етаж: 68134.901.870.2.20, под обекта: 68134.901.870.2.13, над обекта:
68134.901.870.2.25, заедно с МАЗЕ №3, при съседи: Север- двор, запад- мазе на Р.Б.С., юг-
коридор, изток- мазе на Н.В.Н., заедно с принадлежащите му 2.97% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху
държавни земя, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.901.870,
съставляващо парцел VIII от кв.198 по плана на гр.София, местност Лозенец, подробно
описан в Нотариален акт за собственост па жилище №152, т.VI, дело 774 от 1979 г. на I
Нотариус при СРС; АТЕЛИЕ 3, находящо се в гр. София. ул.**** етаж, вход А, в сградата
на ЖСК„ВНВСУ“, м.Крива Река в гр.София, представляващо самостоятелен обект в сграда
с идентификатор: 68134.203.449.1.68, състояща се от ателие с чайна, антре, баня - клозет и
една лоджия, с обща площ 47.75 кв.м., а по НБПЦНИ 50.80 кв.м., при съседи на ателието:
изток- стълбище, запад - ателие № 7, собственост на Б.К.Л., север- двор на сградата, юг
ателие № 2, собственост на А.Р.С., при съседи по кадастрални скица: на същия етаж:
68134.203.449.1.74, 68134.203.449.1.75, 68134.203.449.1.69; под обекта: 68134.203.449.1.31,
над обекта: 68134.203.449.1.72, заедно с принадлежащите му 0,689% идеални части от
общите части на сградата и идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно
място представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.203.449, подробно описан в
1
Нотариален акт за собственост върху Ателие построено върху държавно място от
ЖСК“ВНВСУ“, м.“Крива река“, гр.София, №194, т.XXXIII, дело 2270 от 1985г. на Първи
нотариат при Втори районен съд и ГАРАЖ №3, находящ се в гр.София, Столична община,
район Лозенец, ул.****, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.901.870.2.39, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, при съседи:
север - мазе на С.Н.Я., запад- помещение за боклук на вх.А. юг- ул.Кричим, изток- гараж на
П.Н.Ч., при съседи но кадастрални карта: на същия етаж: 68134.901.870.2.40, под обекта:
няма, над обекта: 68134.901.870.2.2, заедно с принадлежащите му 0,30% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху
държавна земя представляващ поземлен имот е идентификатор: 68134.901.870, подробно
описани в Нотариален акт за собственост на жилище №152, т.VI, дело 774 от 1979г. на I
Нотариус при СРС, при квоти по 1/2 ид.части за всеки от съделителите. Със същото
решение е постановено на основание чл.344, ал.2 ГПК, считано от влизане в сила на
решението до окончателното приключване на делбата И. Н. К. да ползва ателие №3 в гр.
София, ул.***** и гараж №3 в гр.София, ул.****, а Х. Н. К. да ползва апартамент №19 в
гр.София, ул.****.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Х. Н. К.. Жалбоподателят поддържа, че е придобил
всички процесни имоти въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Твърди,
че е упражнявал фактическата власт върху имотите и е превърнал държането на идеалните
части на съсобственика си И. К. във владение на същите. Моли решението да бъде
отменено, а искът за делба- отхвърлен. Претендира разноски за първата инстанция.
Въззиваемият И. Н. К. не е подал в срок отговор на въззивната жалба. С писмени
бележки от 25.10.2022г. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС- потвърдено. Не претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Принципно, когато съсобственик упражнява фактическа власт върху целия имот, той
е владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на идеалните
части на останалите съсобственици. Както правилно е отбелязал и постановилия
обжалваното решение съд, за да превърне държането във владение, съсобственикът, който се
позовава на придобивна давност, следва да докаже, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другия съсобственик и е започнал да
упражнява фактическа власт върху тях с намерение да ги свои (т.е.- превърнал е държането
във владение), като тези действия следва да са доведени до знанието на другия
съсобственик (в този смисъл ТР №1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС). За да
послужи като основание за придобИ.е на недвижим имот по давност, владението следва да
бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. В тежест на въззивника-
ответник Х. Н. К. в случая е да установи с позволените от закона доказателствени средства,
2
че е извършил ясни и недвусмислени действия, чрез които е превърнала държането на
идеалните части на съсобственика си И. К. във владение в своя полза, които действия да са
доведени до знанието на последния и съответно- това владението да е било постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно за период повече от 10 години. В случая не се
спори, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
жалбоподателят е упражнявал фактическата власт върху имотите в продължение на повече
от 10 години, не е установено той да е отблъснал владението на другия съсобственик,
демонстрирайки ясно пред него, че владее имота само за себе си. В тази връзка е налице и
изрично волеизявление на жалбоподателя в подадения от него отговор на исковата молба-
твърди че е осигурил на съсобственика си безпрепятствен достъп до имотите и последният
се е ползвал от това, а жалбоподателят не се е противопоставял. На 31.10.2008г. получил
представената по делото нотариална покана и в проведена между страните среща уточнили
позициите си относно ползването на имотите. Заявява също така, че ползва само
апартамента, но не и останалите два имота, като прави предложение за разпределяне
ползването на имотите до приключване на производството по реда на чл.344, ал.2 от ГПК.
Възражението за придобИ.е на имотите по давност е направено едва в първото по делото
открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя- ответник,
поради което същото е и преклудирано. От показанията на разпитаните по делото свидетели
действително се установява упражняването на фактическата власт върху апартамента от
страна само на ответника- жалбоподател. Не се установява упражняване на фактическа
власт върху ателието и гаража. По отношение на никой от имотите не се установява
преобръщане на държанието във владение и довеждането на това обстоятелство до знанието
на ищеца. Следователно жалбоподателят е бил само държател на притежаваните от ищеца
идеални части от процесните имоти, и като такъв не е могъл да придобие тези идеални части
по давност.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по
въззивната жалба не претендира такива. Ето защо разноски не се присъждат.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20002145 от 05.01.2021г., постановено по гр.дело
№19133/2019г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3