РЕШЕНИЕ
№
75/05.04.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на десети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина
Господинова
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Дорета Атанасова..…..………………...………..............…в присъствието на прокурор
Цвета Пазаитова…........……................………………………като разгледа докладваното
от председателя АНД (К) №79 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
„Български пощи“ ЕАД – София, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260050
от 08.12.2020г., постановено по АНД №324 по описа на Районен съд – Димитровград
за 2020 година.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съгласно Констативен
протокол № П-ТА – 002/28.01.2020г., приложен към АУАН, Пощенска станция ***, с.Б., изпълнява условията на чл.10, ал.1 от
Наредба №6/01.11.2011г., като не били дадени никакви предписания. Сочи се, че правната
уредба относно охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била
в глава трета от Наредба №6 за изискванията за пощенската сигурност, което
съгласно чл.22 от Наредбата било извън компетенциите на Комисията за регулиране
на съобщенията. Видно било от чл.22 от Наредба №6/01.11.2011г., че контролът по
спазването и прилагането на изискванията за пощенската сигурност, с изключение
на глава трета и на глава шеста, се осъществявал от Комисията за регулиране на
съобщенията по реда на ЗПУ. Според чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване
на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни
пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД, която била издадена на
основание §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 6 от
01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, обектите трета категория
се оборудват със система за защита, като видеонаблюдението не било предвидено
като елемент на защита. В обекта били изградени елементи на защита, съгласно
Инструкцията, които не били обект на издаденото наказателно постановление.
Неправилно районният съд приел, че съдържанието на наказателното постановление
съответствало на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
досежно неговото съдържание. Нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито в наказателното постановление била посочена конкретна дата на
извършване на нарушението – бездействие. Посочена била единствено дата на
извършване на проверката. Деянието, чрез което се осъществявал състава на
посоченото в наказателното постановление нарушение, било под формата на
бездействие, т.е. неизпълнение на нормативно установено задължение за
определено действие. Ето защо, за да се считало за изпълнено изискването на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението, било необходимо
в наказателното постановление да е посочен началния момент, от който
бездействието на задълженото лице е релевантно за съставомерността на деянието
и е налице довършено нарушение. В случая такава конкретизация липсвала.
Навеждат се и доводи, че разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК не била приложима в
настоящия случай. Сочи се също, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН уреждала
срока, който бил преклузивен, а не давностен, и касаел започването на
„преследване“, в случая съставяне на АУАН, и той бил една година от извършване
на нарушението. Този срок започвал да тече от момента, когато бил осъществен
фактическия състав на нарушението, а при нарушения, осъществени чрез
бездействие, от деня, следващ изтичането на срока за изпълнение на
задължението. В този смисъл, след изтичането на този срок за наказващия орган
се преклудирала тази възможност. Едногодишният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН по естеството си се явявал и дисциплиниращ срок за
административнонаказващия орган, който имал за цел своевременно спиране на
административнонаказателно производство. На следващо място се счита, че в
случая санкцията била неправилно определена, в размер над минималния. Ставало
въпрос за пощенска станция, находяща се в изолирано и сравнително малко
населено място, с малък оборот и без сериозно движение на хора и средства.
Самото нарушение – липса на видеонаблюдение, не съставлявало заплаха за
населението и не криело обществена опасност.
Моли се за отмяна на решението на
районния съд и на наказателното постановление, алтернативно се иска намаляване
размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа
чрез процесуален представител. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба,
Комисия за регулиране на съобщенията - София, редовно призован, не изпраща
представител. В писмен отговор и писмено становище, подадени чрез процесуален
представител, навежда доводи за законосъобразност на атакуваното съдебно
решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП - Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакувания
съдебен акт.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е
неоснователна.
С оспореното решение Районен съд – Димитровград
е потвърдил Наказателно постановление № 41/08.05.2020г. на Председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Български пощи“ ЕАД,
гр.София, за нарушение на чл.105в, ал.2, във вр. с чл.105в, ал.1 от Закона за
пощенските услуги (ЗПУ), във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г.
за изискванията за пощенската сигурност (Наредба № 6/01.11.2011г.) и на
основание чл.53, ал.1, във връзка с чл.83, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.105в,
ал.2, във връзка с чл.105в, ал.1 от ЗПУ, във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба №
6/01.11.2011г., е наложена имуществена санкция в размер на 900 лева.
За да постанови решението си, районният
съд приел, че административнонаказващият
орган изцяло спазил изискванията на закона и не допуснал процесуални нарушения
при изготвяне и издаване на наказателното постановление. Нарушение на
правилата, по които протекло административнонаказателното производство не били
налице. Посочено било мястото и времето на извършване на нарушението, начина,
по който било извършено, обстоятелствата, които го установявали и доказателствата,
които го потвърждавали. В
АУАН било конкретизирано текстово нарушението, като описанието отговаряло на
текста на нарушената законова разпоредба. При издаването на процесното наказателно
постановление също било налице съответствие между текстовата част на описаното
нарушение, текста на нарушената разпоредба на закона, като констатираното
нарушение било отнесено към правилната санкционна норма. За установено приел,
че на датата на извършената проверка - 28.01.2020г., проверяващите лица на КРС
установили, че на гише в посочената в АУАН и НП пощенска станция се приемали
ценни пратки и се извършвали парични дейности, както и че това гише не било
оборудвано и наблюдавано със записващо техническо средство за видеонаблюдение.
Това
обстоятелство се потвърждавало и от показанията на актосъставителя Атанасов и
свидетеля Паликрушева, според които присъстващият на проверката представител на
дружеството обяснил, че липсвало техническо средство за видеонаблюдение. Отчел,
че липсата на техническо средство за видеонаблюдение осъществява състава на
нарушението по чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност, която предвиждала задължение на субектите по този текст
да наблюдават със записващи технически средства за видеонаблюдение достъпа до
гишетата. Описаното
административно нарушение било установено в неговата пълнота и несъмненост.
Това се
подкрепяло от всички събрани по делото доказателства. Правилно и
законосъобразно било наложено административното наказание, в размер над
минималния предвиден, доколкото били налице немалко отегчаващи отговорността
обстоятелства - идентични нарушения, за които били издадени и потвърдени съответните
наказателни постановления. Размерът на санкцията се явявал адекватен и
съразмерен на степента на обществена опасност на нарушението.
Обжалваното решение е правилно. Същото е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното
изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Настоящият състав намира, че при
провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. Актът,
както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и
съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Неоснователни са наведените в
касационната жалба възражения за непосочена в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление конкретна дата на
извършване на нарушението. В АУАН и НП изрично и ясно е посочено, че
нарушението е осъществено на 28.01.2020г. Наред с горното, както в АУАН, така и
в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение
и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва
неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в
пълен обем.
Правилно районният съд приема, че процесното
деяние е доказано. Обоснован е изводът, че същото се състои в нарушаване на
задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредба №6/01.11.2011г., а именно
достъпът до определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни
пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със
записващи технически средства за видеонаблюдение, като е регламентирано още и
записите да се съхраняват 30 дни. Не е спорно и се установява от представения
списък на пощенските станции III-та категория парични
дейности в ОПС - Хасково, РУ - Пловдив „Български пощи“ ЕАД, че процесната
пощенска станция в с.Б. 6446 е включена в него, като определената ѝ
категория е трета. От своя страна обектите трета категория са такива, в които
се извършват парични дейности, и в които паричните средства в наличност са до 20
000 лв., съгласно Заповед №РД-08-9/13.01.2012г. на Главен Изпълнителен Директор
на „Български пощи“ ЕАД. Обстоятелството, че такива парични дейности се
осъществяват в процесния обект, се доказва и от приложените доказателства
(приложение №3 към Констативен протокол №П-ТА-002/28.01.2020г.). В тази връзка,
правилен е изводът на районния съд, че след като „Български пощи“ ЕАД е
определил процесната пощенска станция като такава по ал.1 на чл.10 от Наредба №6/01.11.2011г.,
а именно извършваща парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки, и
след като се установява, че парични дейности се осъществяват там, то за
дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.2 от Наредба
№6/01.11.2011г., а именно да се наблюдава достъпа до специалните гишета със
записващи технически средства за видеонаблюдение и да се съхраняват записите в
продължение на 30 дни. Изпълнението на това задължение не се доказва по делото.
Ето защо касационната инстанция намира
за изцяло правилно и обосновано приетото от районния съд, че е доказано
извършването на процесното административно нарушение, поради което напълно
законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на посоченото в
наказателното постановление основание.
Наведените в касационната жалба
възражения са неоснователни. Посоченият чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и
опазване на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на
ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД не води до
по-различни изводи, доколкото системата за физическа защита е нещо различно и
незасягащо императивно предвиденото в чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. задължение за видеонаблюдение
на достъпа до гишета на пощенските служби, определени за осъществяване на
парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки. Това следва и от
самото разграничение на двете задължения, направено в ал.2 и ал.3 на чл.10 от
Наредба №6/01.11.2011г., където видеонаблюдението и системата за физическа
защита са регламентирани като две отделни задължения по отношение на
специалните гишета по ал.1 на чл.10 от същата наредба.
Неоснователно е и оплакването в насока
неспазване на сроковете за съставяне на АУАН по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Изпълнението на задължението по чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. не е обвързано с краен срок,
поради което датата на нарушението – 28.01.2020г., съвпада с момента на
проверката като актът е съставен както в
едногодишния срок от извършването му, така и в тримесечния срок от откриване на
нарушителя.
Настоящата инстанция не намира основания
за намаляване размера на наложената санкция. От страна на наказващия орган са
взети предвид, влезлите в сила три броя наказателни постановления, издадени
срещу касатора за извършени нарушения по
чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. в други негови обекти. Тези НП , ведно с
окончателно постановените по тях съдебни решения, са представени по делото.
По
изложените съображения, касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото и предвид
заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство
искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. за представителство пред настоящата
инстанция, определено по силата на разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №260050 от 08.12.2020г., постановено по АНД №324 по описа на Районен
съд – Димитровград за 2020 година.
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД – София с ЕИК ***да заплати на „Комисия
за регулиране на съобщенията“ - София сумата от 80 (осемдесет) лева, разноски
за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:
1. 2.