Р Е Ш Е Н
И Е
№ ………../09.02.2018 г., гр. Варна,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при участието на секретаря Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4390
по описа за 2017 година на ВРС,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от А.К. А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, офис 4, и „Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, обективно кумулативно съединени следните искове:
1/ иск с правно основание чл. 128, т.
2 КТ за солидарно заплащане на сумата
2015,50 щ.д., представляваща непогасен остатък от дължими нетни трудови
възнаграждения за положен труд за м. април 2015 г., м. май 2015 г., м.юни 2015
г., м.юли 2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до
окончателното й изплащане;
2/ иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ за солидарно заплащане на сумата 142,56 щ.д. представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца
платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на 8 работни дни, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане;
3/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата
178,39 щ.д. – обезщетение за забава върху главницата от 2015,50 щ.д. за периода
22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. и сумата 12,62 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 142,56 щ.д. за периода 22.07.2015 г. – 03.06.2016
г.
В исковата и
уточняващите молби от 02.05.2017 г. и 26.05.2017 г. ищецът излага, че работил
на длъжност рулеви на моторен кораб „***”, ИМО №
8000836, плаващ под български флаг, съгласно индивидуален трудов договор на
моряка, сключен между него и „В.И.” ЕООД, от 15.04.2015 г. до 19.07.2015 г., с
уговорено трудово възнаграждение 1500 щ.д. Твърди, че в договора не е уговорен
срок за плащане на трудовото възнаграждение, поради което то е дължимо
най-късно към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, със Заповед № 00000339 от 21.07.2015 г. Сочи, че работодателят е
потвърдил дължимото му се трудово възнаграждение за периода на службата му на
кораба и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., възлизащи
в общ размер на сумата 4031,23 щ.д. След извършено частично плащане, твърди, че
задължението на ответника за неплатени трудови възнаграждения за периода
възлиза на сумата 2015,50 щ.д., а за неизползван платен годишен отпуск на
сумата 142,56 щ.д. Сочи, че работодателят е изпаднал в забава за плащане на претендираните суми, поради което дължи и обезщетение за
забава за периода 22.07.2015 г. до 03.06.2016 г. Твърди, че ответникът „Б.” АД
има качеството на беърбоут чартьор
на кораба, на който е полагал труд, поради което на основание чл. 199з КТК
отговаря солидарно за задължението за плащане на трудовото възнаграждение. На
основание чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са разходи, свързани именно
с експлоатация на кораба. Посочва, че този ответник изрично е признал, че носи
отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от заплати, в споразумение
за разсрочване плащанията от 11.08.2015 г., сключено с други членове на
екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимото им се
възнаграждение. По изложените в исковата молба съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът „В.И.” ЕООД,
редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47,
ал. 1 и 5 ГПК, не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът „Б.” АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез
процесуалния му представител – адв. М. П., в който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Твърди, че не е страна по трудовия договор с ищеца, поради което не са налице основания
за ангажиране на отговорността му за заплащане на претендираните
суми. Не оспорва обстоятелството, че е имал качеството на беърбоут
чартьор на м/к „***” в периода 08.01.2015 г. –
13.11.2015 г., съгласно договор от 06.01.2012 г., сключен с корабособственика
„Индивидюъл Технолъджи СА”,
Малшалови острови. Твърди, че отношенията по договора
се уреждат съгласно правото на Англия, поради което нормата на чл. 199з КТК е неотносима, а дори и да се приеме обратното, то солидарна
отговорност между беърбоут чартьора
и работодателя не възниква за задължения за заплати, тъй като трети лица са
само тези, които нямат договорни отношения с наемателя или лица, за които той
отговаря. Посочва, че с договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 г. преотдал
кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови острови, за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016
г. Между този пренаемател и ответника „В.И.” ЕООД бил
сключен договор за мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016
г. и именно в изпълнение на задълженията си по този договор първият ответник е
сключвал и договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл. ІІ от Морската трудова
конвенция. По изложените в отговора съображения моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал.
1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявените срещу „В.И.”
ЕООД искове:
По иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ:
От приетия като писмено
доказателство индивидуален трудов договор на моряка от 15.04.2015 г. се
установява, че между ищеца А.К.А. и ответника „В.И.” ЕООД е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е приел да изпълнява
длъжността „Рулеви” с месторабота – м/к „***”, при
петдневна работна седмица с договорено месечно трудово възнаграждение в размер
на общо 1500 щ.д.
Не се спори, а и от представената
справка за дължими суми за периода 04.2015 г. – 07.2015 г., издадена от „ВМ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, съдът приема за установено, че ищецът е полагал труд за
работодателя през процесния период.
От заключението на
вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение през посочения период е в
общ размер 1872,94 щ. д., а именно: за м. юни 2015 г. – 1036,50 щ.д. и м. юли
2015 г. – 836,44 щ.д.
По изложените
съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на
договореното трудово възнаграждение в полза на ищеца, съдът приема, че
предявеният спрямо ответника „В.И.” ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен до установения от експертизата размер 1872,94
щ.д., представляваща дължими нетни трудови възнаграждения за м. юни 2015 г.
/1036,50 щ.д./ и м. юли 2015 г. /836,44 щ.д./ и отхвърлен за разликата над
1872,94 щ.д. до пълния претендиран размер 2015,50 щ.д.
Предвид направените
изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до
окончателното й изплащане.
По иска с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Не е спорно по делото,
че към датата на прекратяване на трудовия договор ищецът не е ползвал
полагаемият му се платен годишен отпуск за 2015 г., което се установява и от представената
по делото справка за дължими суми, с която работодателят признава задължение за
изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 142,56
щ.д.
От заключението на
вещото лице Д.П. се потвърждава, че размерът на обезщетението за неизползвания
от ищеца платен годишен отпуск възлиза на сумата 142,56 щ. д.
По изложените
съображения и предвид липсата на доказателства за плащане на дължимото
обезщетение, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид направените
изводи за основателност на иска, следва да бъде уважена и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до
окончателното й изплащане.
По исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Според разпоредбата на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
По делото липсват
доказателства за падежа на плащането на дължимото трудово възнаграждение,
поради което съдът приема, че работодателят е изпаднал в забава с прекратяване
на трудовото правоотношение, за което няма спор, че е извършено на 22.07.2015
г.
От заключението на
вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода 22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. размерът на обезщетенията за забава,
които ответникът дължи на ищеца, са както следва: върху главницата за м.06.2015
г. от 1036,50 щ.д. – 91,74 щ.д., върху главницата за м.07.2015 г. от 836,44
щ.д.– 74.03 щ. д. и върху главницата от 142,56 щ.д. – 12,62 щ.д.
По изложените
съображения съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена за
сумата 165,77 щ.д. представляваща обезщетение за забава за периода 22.07.2015
г. – 03.06.2016 г. върху главницата 1872,94
щ. д. за неизплатени нетни трудови възнаграждения за м.06.2015 г. и
м.07.2015 г., и сумата 12,62 щ.д., представляваща обезщетение за забава за
периода 22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. върху главницата 142,56 щ.д. за
неизползван платен годишен отпуск, съобразно заключението на вещото лице, и да
бъде отхвърлена за разликата над сумата 165,77 щ.д. до претендирания
размер 178,39 щ.д., представляваща обезщетение за забава за периода 22.07.2015
г. – 03.06.2016 г. върху главницата за неизплатени нетни трудови възнаграждения
за м.април 2015 г. и м.май 2015 г.
По отношение на исковете
за солидарното осъждане на ответника „Б.” АД:
По делото е приет
договор за стандартен Беърбоут Чартър
на Балтийския и международен морски съвет кодово име: „Беъркон
2001”, от 06.01.2012 г., сключен между „Индивидуал Технолоджи” С.А., Маршалски острови в качеството му на корабособственик и „БУЛМИНЕРАЛ” ООД в качеството му на беърбоут чартьор /наемател на
кораба/, от който се установява, че на „БУЛМИНЕРАЛ” ООД е бил предоставен под
наем кораб м/к „***” за срок от 5 години /от 06.01.2012 г. до 06.01.2017 г./.
Не е спорно по делото,
че ответникът „Б.” АД е универсален правоприемник на „БУЛМИНЕРАЛ” ООД.
По възражението на
ответника, че нормите на българското законодателство, включително и КТК са
неприложими, поради направен в договора за беърбоут чартър избор на приложимото право, доколкото в чл. 30(а) от
договора е посочено за приложимо английското право, съдът намира следното:
В чл. 10(б) от договора
изрично е предвидено задължение за чартьорите да
спазват разпоредбите за командния състав и екипажа, които са в сила в държавата
на флага на кораба или всеки друг приложим закон. В императивната норма на чл.
1, ал. 1 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения
между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя
изрично е посочено, че с наредбата се уреждат трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под
българско знаме, и корабопритежателя. Съгласно чл. 12
КТК правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на
екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството
им и от мястото, където тези отношения са възникнали.
Българското
законодателство би било неприложимо и компетентен би бил Арбитраж в Лондон за
всеки спор възникнал от или във връзка с договора за беърбоут
чартър, но само между страните по договора, като
избраните приложимо право и съд са неприложими по отношение на спорове във
връзка със заплащане на трудовите възнаграждения на членове на екипажа, какъвто
е настоящият. С оглед изложеното, възражението на ответника относно приложимото
право към предмета на спора са неоснователни.
Съгласно дадената в
чл.199а и §17 от ДР на КТК легална дефиниция договорът за беърбоут
чартър е договор за наемане на кораб за определен
срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол
върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за
целия период на наемане. В следващите разпоредби е предвидено, че наемателят комплектова кораба с екипаж, капитанът и другите членове на
екипажа са подчинени на наемателя, както и че търговската експлоатация на
кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички
разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са
за негова сметка.
Ищецът основава исковата
си претенция на твърдението, че ответното дружество „Б.“ АД се явява корабопритежател на кораб „***“ в процесния
период по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК, а също и на отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица
за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 КТК съдържа легална
дефиниция на понятието корабопритежател – това е
лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е
собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.
От ангажирания в
производството доказателствен материал се установява,
че „БУЛМИНЕРАЛ” ООД като основен беърбоут чартьор /наемател на кораба/ предоставя за ползване кораб
м/к „***” на „Шипинг лоджистик С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на
кораба/ за срок от 36 месеца за периода 07.05.2013 г. - 07.05.2016 г., а
„Шипинг лоджистик С.А.” сключва с ответника „В.И.”
ЕООД договор за мениджмънт на кораб м/к „***”. Гореизложените обстоятелства се
установяват от приетите като писмени доказателства договори от 07.05.2013 г.
От приложеното по делото
генерално пълномощно се установява, че К. И. е била упълномощена да
представлява дружеството „Шипинг Лоджистик С.А.”,
като извършва всички действия, които са необходими или целесъобразни от името
на дружеството във връзка с всякакви дейности или интереси или друго на
дружеството. Възражението на ищеца, че пълномощното е подписано от лице, което
няма качеството на законен представител на дружеството, съдът намира за неоснователно,
доколкото представителната власт може да бъде оспорена или потвърдена само от
ненадлежно представляваната страна, но не и от трети лица, какъвто е ищецът.
Като писмено доказателство е прието и писмо от директора на
дирекция „Морска администрация – Варна”, относно кораба м/к „***”, в което се
посочва, че същият е заличен от регистрите на корабите наети на беърбоут чартър на 17.11.2015 г.
по молба на корабособственика. М/к „***” е вписан в
регистрите на наетите кораби на беърбоут чартър на 11.01.2012 г. Като корабособственик
е посочен „Индивидуал
Технолоджи С.А.”, Маршалски острови, за беърбоут чартьор – „БУЛМИНЕРАЛ”
ООД за периода 11.01.2012 г. – 06.01.2017 г.; за подбеърбоут
чартьор за периода 06.01.2012 г. – 06.01.2017 г. „Euroquest Shipping LLC”
/договорът му е прекратен на 07.05.2013 г./; за подбеърбоут
чартьор за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. -
„Шипинг лоджистик С.А.”, Маршалски острови.
Предвид посоченото и
приетото за установено в производството, съдът намира, че в случая може да бъде
направен извод, че корабопритежател на кораба „***”
по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК за процесния период м.
март 2015 г. – м. април 2015 г. е „Шипинг лоджистик
С.А.”, Маршалски острови.
Съгласно разпоредбата на
чл. 199г, ал. 1 КТК в случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите
на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на
кораба при условията на беърбоут чартър
на трето лице за срока на действие на договора или за част от него. Доколкото
по делото не се установява да е налице забрана за наемателя да преотдава наетия кораб, следва и изводът, че
законосъобразно е сключен договор за подбеърбоут чартър между „БУЛМИНЕРАЛ” ООД като основен беърбоут чартьор /наемател на
кораба/ и „Шипинг лоджистик С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на
кораба/ от 07.05.2013 г., след което последният е сключил договор за мениджмънт
на кораба с ответника „ВМ ИНТЕРТЕШАНАЛ” ЕООД от 07.05.2013 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 199з КТК наемателят отговаря пред трети лица за основателните претенции,
възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенциите за
обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени
при превоз на опасни и вредни вещества. Нормите на чл. 199е и чл. 199 ж КТК
посочват, че наемателят комплектова кораба с екипаж
като търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в
съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията,
включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.
От съвкупния анализ на горецитираните разпоредби и установената по делото
фактическа обстановка следва правният извод, че „В.И.“ ЕООД е назначил екипаж
на кораба за сметката на „Шипинг Лоджистик“ С.А., с
оглед сключения между тях договор за мениджмънт на кораба от 07.05.2013 г., а
не от името и за сметката на „Б.“ АД, тъй като към момента на сключване на
трудовия договор и през процесния период „Шипинг Лоджистик“ С.А. е имал качеството на корабопритежател
/наемател/ на кораба м/к „***”, с оглед сключения между него и „БУЛМИНЕРАЛ” ООД
договор от 07.05.2013 г.
Твърденията на ищеца за
свързаност на ответниците и третото за производството
лице „Шипинг лоджистик“ С.А съдът намира за ирелевантни към предмета на спора.
Предвид гореизложеното и
доколкото по делото не се установи нито договорно, нито законно основание за
ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Б.“ АД за заплащане на претендираните суми, съдът приема, че предявените срещу
него искове са неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Ищецът и ответникът „В.И.”
ЕООД не са представили доказателства за сторени разноски, поради което такива
не следва да им се присъждат една спрямо дръга.
Ответникът „Б.” АД,
предвид изхода на спора, има право да му бъдат присъдени сторените разноски
съобразно представения списък по чл.
80 ГПК и доказателства за извършени такива, а именно 500,00 лв. – заплатено в
брой адвокатско възнаграждение, която сума ищецът следва да бъде осъден
да му заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът „В.И.” ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на
Варненския районен съд сумата в общ размер 269,59 лв., както следва: сумата 119,59
лв., държавна такса в производството по чл. 128, т. 2 КТ, 50,00 лв. по иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, 50,00 лв. – по иска с правно основание чл.
86 ЗЗД, и 50,00 лв., представляваща платено възнаграждение за ССчЕ от бюджета на съда.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати на А.К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
1872,94 щ. д. /хиляда осемстотин седемдесет и два щатски долара и деветдесет и
четири цента/, представляваща
сбор от дължими нетни трудови възнаграждения за положен труд за м. юни 2015 г.
/1036,50 щ.д./ и м.юли 2015 г. /836,44 щ.д./ по индивидуален трудов договор на моряка от 15.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на нетни
трудови възнаграждения за м. април 2015 г. и м. май 2015 г. и за сумата над
1872,94 щ.д. до претендирания размер 2015,50 щ.д.
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати на А.К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
142,56 щ. д. /сто четиридесет и два щатски долара и петдесет и шест цента/, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2015 г. по индивидуален трудов договор на моряка от
15.04.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати на А.К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 165,77 щ.д. /сто шестдесет и пет
щатски долара и седемдесет и седем цента/, представляваща сбор от обезщетения за забава за периода
22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. върху главниците за неизплатени нетни трудови
възнаграждения за м.06.2015 г. и м.07.2015 г., на основание чл. 86 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетения за забава за периода
22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. върху главниците за неизплатени нетни трудови
възнаграждения за м.04.2015 г. и м.05.2015 г. и за разликата над сумата 165,77 щ.д. до претендирания
размер 178,39 щ.д.
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати на А.К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 12,62 щ.д. /дванадесет щатски долара
и шестдесет и два цента/, представляваща обезщетение за забава за периода
22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. върху главницата от 142,56 щ.д. за неизползван
платен годишен отпуск, на основание чл.
86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К. А., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Б.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
заплати солидарно с „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, офис 4, следните суми: сумата 2015,50 щ.д., представляваща остатък от дължими нетни
трудови възнаграждения за положен труд за м. април 2015 г., м. май 2015 г.,
м.юни 2015 г., м.юли 2015 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане; сумата 142,56 щ.д.,
представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за
2015 г. в размер на 8 работни дни, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане; сумата 178,39 щ.д. – обезщетение за забава върху главницата от
2015,50 щ.д. за периода 22.07.2015 г. – 03.06.2016 г. и сумата 12,62 щ.д.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 142,56 щ.д. за периода
22.07.2015 г. – 03.06.2016 г.
ОСЪЖДА А.К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
500,00
лв. /петстотин лева/, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 269,59 лв. /двеста шестдесет и девет лева и петдесет и девет
стотинки/, представляваща дължими такси и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: