РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Пловдив, 18.01.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2554 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на К.П.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу мълчалив отказ на кмета на община Р. за издаване на скица за
нива от 7,8 дек, попадаща в урбанизирана територия, землище на село Б.,
местността „***“, по заявление рег. № 94К-88-3/21.07.2021 г. След подаване на
жалбата е последвало и уведомление от кмета на община Р., обективиран в писмо
изх. № 00-00-18/30.08.2021г., с което на оспорващият е указано, че заявената
административна услуга може да бъде изпълнена едва след процедиране от негова
страна на помощен план по чл. 13а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закон за
собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
В жалбата се
твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен и се моли да бъде отменен и
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.
3. Ответникът – кмет на община Р., чрез процесуалния си
представител – адвокат Л., поддържа становище за недопустимост на жалбата,
поради наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който е разгледан същия спор
между същите страни, както и поради наличие на предходно уведомление до
заявителя за необходимостта от удовлетворяване на конкретни предпоставки, за да
бъде извършена желаната административна
услуга. По същество се поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Претендира са присъждане на съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. По жалба на К.П.Ч. *** да му издаде
удостоверение и скица със съдържание и по реда на чл.13 от Правилника за
прилагане на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/,
обективиран в писмо изх.№ 52-07-10/13.06.2007 г., в производство по чл. 197 от АПК било постановено определение № 270/30.01.2008 г. по адм. дело № 979 по
описа за 2007 г. на Административен съд –
Пловдив, с което е отменен отказа на кмета на община Р. да разгледа по същество
молба вх.№ 94К-00-28/12.06.2007 г. от К.П.Ч. ***, за издаване на удостоверение
и скица по реда на чл.13 от ППЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх.№
52-07-10/13.06.2007 г., и преписката е върната на Кмета на община Р. за
произнасяне.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител заявява, че производството по молба вх.№
94К-00-28/12.06.2007 г. не е приключило с изричен акт, но до заявителя били
отправяни многократно указния, че
административната услуга може да бъде изпълнена едва след процедиране от
негова страна на помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
След
възбуждане на настоящото съдебно производство е издадено писмо изх. №
00-00-18/30.08.2021г., с което на оспорващият също е указано, че заявената
административна услуга може да бъде изпълнена едва след процедиране от негова
страна на помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Настоящия състав намира,
че по своя характер това писмо обективира изричен отказа за издаване на
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който в хипотезата на
чл. 58, ал. 3 от АПК подлежи на съдебен контрол. Производството по адм. дело №
979 по описа за 2007 г. на
Административен съд – Пловдив не е пречка за разглеждане на настоящата жалбата,
тъй като същото е било с предмет контрол върху отказ за разглеждане на искане
за издаване на административен акт, който предмет е различен от контрола за
законосъобразност върху последвалия отказ за издаване на административен акт. При
това положение съдът намира, че за оспорващия е налице правен интерес да търси
съдебна защита. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок, поради което
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Съгласно
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 от 30.04.1943 г., том.1, рег.№
115, дело 79/1943 г. К. П.Ч. е собственик на нива от 7,8 дка, находяща се в с.Б.,
м."***", при граници и съседи: П. Г., И.С., река и дворно място на П.К.Ч..
С
решение № 143/21.12.2005 г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 2374/2005 г. било
признато за установено правото на П. К. Ч. като наследник на К. П.Ч., на
възстановяване собствеността върху гореописаната нива при посочените граници и
съседи.
С
решение № 54/08.05.2007 г. на ПРС по гр.д. № 3890/2006 г. била обявена
нищожността на решение № 63А/13.12.2007 г. на ОСЗГ-гр.Р. в частта, в която на К.
П.Ч. е предоставено правото на собственост върху пасище от 13 дка - имот 000401
по плана за земеразделяне на с.Б., за гореописаната нива при посочените граници
и съседи. Със същото решение преписката
била изпратена на
ОСЗГ-гр.Р. с указания за издаване на решение за възстановяване на
собствеността върху процесната нива в стари реални граници.
С
молба вх.№ 94К-00-28/12.06.2007 г. жалбоподателят като наследник (внук) на К. П.Ч.
и наследник (син) на П. К. Ч. *** да му бъдат издадени удостоверение и скица по
чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ. Към молбата приложил цитираните по-горе
документи: нотариален акт и съдебни решения на ПРС.
По
повод на същата, с писмо изх.№ 52-07-10/13.06.2007 г. кметът на община Раковски
уведомил жалбоподателя, че изпраща молбата на ОСЗГ-гр.Р. "за решаване по
компетентност".
Каза
се, по жалба срещу отказа на кмета на община Р. да издаде на оспорващия
удостоверение и скица със съдържание и по реда на чл.13 от ППЗСПЗЗ, обективиран
в писмо изх.№ 52-07-10/13.06.2007 г., в производство по чл. 197 от АПК било постановено
определение № 270/30.01.2008 г., по адм. дело № 979 по описа за 2007 г. на Административен съд – Пловдив. По делото била
изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Експертът инж.В.
Г. дал заключение, че имотът по н.а. за продажба на недвижим имот № 46 от
30.04.1943 г. на наследници на К. П.Ч. е в строителните граници на с.Б. и
попада в кв.55 по действащия кадастрално-регулационен план от 2001 г.
С
писмо рег. № 94K-88-2#1/21.08.2020 г. кмета на
община Р. отново уведомил Ч., че
административната услуга може да бъде изпълнена едва след процедиране от негова
страна на помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
От
община Р. била издадена скица № 29/18.05.2021г., според която парцел УПИ III - 410 и IV- 410 от
кв. 55 с площ 1720 кв.м. и 2240 кв.м. по
плана на с. Б., одобрен със заповед № АБ-101/05.12.2001г., са собственост на К.
П.Ч. по нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 от 30.04.1943 г.,
том.1, рег.№ 115, дело 79/1943 г.
Със
заявление рег. № 94К-88-3/21.07.2021 г. Ч. на свой ред отново поискал издаване
на скица на нива от 7,8 дек, попадаща в урбанизирана територия, землище на село
Б., местността „***“. Поради което с писмо изх. № 00-00-18/30.08.2021г. административният
орган отново му указал, че заявената административна услуга може да бъде
изпълнена едва след процедиране от негова страна на помощен план по чл. 13а,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като описаният в нотариален акт № 46 от 30.04.1943 г.,
том.1, рег.№ 115, дело 79/1943 г. недвижим имот не е включен в границите на
урбанизираната територия на с. Б. с нито един от кадастралните и регулационните
планове на ***.
С
писмо изх. № 26-3248-1/20.09.2021г. кметът на община Р. възложил на „Гаян 523“
ЕООД изготвянето на помощен план по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за имот - нива от 7,8 дек, попадаща в местността „ ***“, землище на село Б., собственост на К.П.Ч.,
призната с решение № 143/21.12.2005 г. на Пловдивски районен съд по гр.д. №
2374/2005 г.
IV. От правна
страна:
7. Процесната
административна услуга под формата на издаване на скицата е уредена в чл. 13, ал. 6 вр. ал. 5 и чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
При сравнителното тълкуване на разпоредбите на чл. 13, ал. 5
и ал. 6 и чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
се налага извод, че чл. 13 се прилага в случаите, в които претендираният имот е
нанесен в одобрения кадастрален план и може да бъде успешно идентифициран от
техническите органи с всички данни, подлежащи на отразяване в удостоверението и
скицата.
В случая ответният административен орган поддържа, че процесният имот не е
нанесен в кадастрален план на
населеното място, поради което съществуват затруднения при идентифицирането му.
Тази хипотеза изисквала да се изпълни процедурата по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като се изработи
помощен план. Така отразената в обжалвания административен акт фактическа
обстановка се явява разколебана от издадената от самия орган скица за имота,
предмет на сделката по нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 от
30.04.1943 г., том.1, рег.№ 115, дело 79/1943 г. Доколкото процесната продажба
третира единствено разпореждане с нива от 7,8 дка, находяща се в с.Б., м."***",
при граници и съседи: П. Г., И.С., река и дворно място на П.К.Ч., не може да
има съмнение, че издадената скица № 29/18.05.2021г. третира заявения от
жалбоподателя имот, за който в последствие е отказано издаване на скица. Този
извод се подкрепя и от установената с определение № 270/30.01.2008 г., по адм.
дело № 979 по описа за 2007 г. на
Административен съд – Пловдив фактическа обстановка, че процесната нива е в
строителните граници на с.Б. и попада в кв.55 по действащия
кадастрално-регулационен план от 2001 г.
Действително в чл. 13а, ал. 5, изр. 2 от ППЗСПЗЗ
е предвидена алтернативната възможност изработването на помощните планове да се
възлага служебно от кмета на общината или
от заинтересуваните собственици, като в последния случай изрично е постановено,
че разходите са за тяхна сметка. При така уредената алтернативна възможност е
въпрос на оперативна самостоятелност решението на кмета кой да изготви помощния
план - дали администрацията или правоимащите, чиито имоти не са нанесени в
кадастралния или регулационния план респ. не могат да бъдат успешно
идентифицирани.
Въпреки горното, след като в случая вече е била издадена предходна скица, административният
орган незаконосъобразно и без ясни мотиви е отказал на заявителя до изготвяне
на помощен план по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ
да бъде издаде скица за процесния имот.
Оспореният отказ се явява и в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, тъй като в условията на оперативна самостоятелност органът е бил длъжен да
избере това решение, които е по-благоприятни за засегнатия от акта адресат, ако
и по този начин се постига целта на закона. Иначе казано, след като общинската
администрация разполага с нужните данни за индивидуализиране на процесния имот и
вече е възложила изработването на помощен план по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за
сметка на общинския бюджет, несъразмерно е да се поставя в тежест на заявителя
да провежда паралелно и за негова сметка процедурата по чл. 13а, ал. 5, изр. 2
от ППЗСПЗЗ като предпоставка за издаване на желания документ.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, но
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения в противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу
него жалба се явява основателна
V. По съдебните разноски.
8. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 10 лева държавна такса.
На основание чл. 143,
ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в
тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен
орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Раковски за
издаване на скица на нива от 7,8 дек, попадаща в урбанизирана територия,
землище на село Б., местността „***“, по заявление рег. № 94К-88-3/21.07.2021
г. ведно с последвалия изричен отказ на кмета на община Раковски, обективиран в
писмо изх. № 00-00-18/30.08.2021г.
ВРЪЩА преписката по заявление рег. №
94К-88-3/21.07.2021 г. на кмета на община Раковски за ново произнасяне при
спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне на
административния орган, който тече от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА община Раковски да заплати на К.П.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 10 (десет) лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: