Р Е Ш
Е Н И Е
№ 02.10.2018 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на единадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 433 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415,
422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди,
че на 22.10.2015 г. между страните е сключен договор за
мобилни услуги. Ответницата М.С.А. е абонат на дружеството с № ********* и
титуляр на мобилен № 0899/892944 по програма «Revers Special“ за 11.19 лв., тя е взела и мобилно устройство марка „Alkatel“ на изплащане – за 23 месечни лизингови вноски по 5.99 лв. всяка. За потребените от ответника мобилни услуги за отчетен
период 05.10.2015 г. – 04.02.2016 г. ищеца е издал следните фактури: №
**********/05.11.2015 г. за отчетен период 22.10.2015 г. – 04.11.2015 г. за
сумата 11.03 лева, № **********/05.12.2015
г. за отчетен период 05.11.2015 г. – 04.12.2015 г. за сумата 17.61 лева /от
които 0.59 лв. начислена за периода сума
за плащана, 5.99 лв. незаплатени лизингови вноски и 11.03 лв. назаплатен баланс
по предходната фактура/. След извършена корекция по дълга е останал дължим
незаплатен остатък 9.51 лева. Поради неплащане мобилният оператор е изпратил до
ответника покана за плащане, както и предупреждение, че ако в 10-дневен срок не
направи това, договорът ще бъде прекратен и ще се дължи неустойка. Тъй като не
е последвало изпълнение ищецът прекратил договора на 05.02.2016 г., издал
крайно кредитно известие с начислена сума за плащане 330.36 лева,
представляваща сбор от незаплатен от абоната-ответник остатък в размер на 9.51
лв. за задълженията по предходните
фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора
в размер на 206.26 лева, незаплатени лизинигови вноски в размер на 125.79 лева
и извършена корекция по дълга чрез сторниране на сума в размер на 11.20 лв. За събиране на тези суми била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2337/2017 г. по описа на РС Асеновград,
длъжникът не е подал възражение в предвидения от закона срок, заповедта на
същия е връчена при условията на чл.47 ал.5
от ГПК. Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи посочените суми, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане.
Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и тези,
направени в заповедното производство.
Ответникът М.С.А. не взема становище по предявения иск. Не се явява в съдебно заседание, не ангажира доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2337/2017г. по описа на АРС е видно, че по същото е
издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на предявения
установителен иск, както че срещу нея не
е подадено възражение от длъжника М.А. – а заповедта е връчена при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок,
поради което е допустим.
Ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Поради това ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу него.
На страната са указани последиците от неподаването на отговор и неявяване в
съдебно заседание чрез редовно връчена призовка за същото. Освен това с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени
доказателства: договори за мобилни услуги и лизинг, фактури и общи условия - предявеният
иск е вероятно основателен. При това положение са налице предпоставките
предвидени в чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, поради което предявения иск следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените по делото разноски от 125 лева за
заплатена държавна такса и 180 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, или
общо 305 лева. Освен това той дължи и тези в заповедното производство, в размер
общо на 205 лева, от които 25 лв. внесена ДТ и 180 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.С.А.,
ЕГН ********** ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, Ж.К.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, сумата от 9.51 лева (девет лева и петдесет и една стотинки), представляваща
стойност на предоставени далекосъобщителни услуги, за абонатен № ********* за периода от 05.10.2015 г. до 04.02.2016 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
заявлението 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране
на което е издадена заповед за изпълнение № 1397 от 23.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 2337/2017
г. по описа на АРС.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К.“Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, сумата от
206.26 лева (двеста и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща неустойка
при предсрочно прекратяване на договор с абонатен номер ********* от 22.10.2015
г. (равна на размера на оставащите абонаментни такси), сумата от 125.79 лева (сто двадесет и пет лева и
седемдесет и девет стотинки), представляваща дължими лизингови вноски по договор
с абонатен номер ********* от 22.10.2015 г. за закупуване на мобилно устройство
марка Alkatel, модел
One Touch Pixi 3 4.5 Black, както и сумата от 305 лева (триста и пет лева), направени по
производството разноски и сумата от 11,48
лева (единадесет лева и четиридесет и осем стотинки), направени в
заповедното производство разноски.
Решението не подлежи
на обжалване, а
ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: