Решение по дело №1969/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2175
Дата: 25 октомври 2018 г. (в сила от 21 ноември 2018 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20187180701969
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е№ 2175

гр.Пловдив, 25.10.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ  в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело № 1969 по описа за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

П.К.С. - К. ***, е предявила иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, като претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производство  по обжалване на НП. Претендират се и разноски за производството по ЗОДОВ.  В СЗ  процесуален представител поддържа иска.

Ответникът в писмено становище чрез процесуален представител  и в писмени бележки оспорва иска, като смята същия за недопустим, алтернативно за неоснователен. Претендира разноски.

Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.

Видно от изисканото и представено АНД № 5284/ 2014 г. по описа на РС - Пловдив срещу ищцата е било издадено НП, което е било обжалвано и отменено с  решението по първоинстанционното дело. С решение по КАНД № 908/ 2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив първоинстанционното решение е оставено в сила.

Представен е договор за правна защита и съдействие /л.16 от първоинстанционното дело/, с договорено възнаграждение в размер на 300 лв. за оказване на правна защита и съдействие при обжалване на НП, като изрично е отбелязано, че възнаграждението е заплатено изцяло в брой. Представен е и договор за правна защита и съдействие  /л.9 от настоящото дело/, с договорено и платено възнаграждение в размер на 300 лв., за оказване на правна защита и съдействие за настоящото производство по ЗОДОВ. 

При тези доказателства съдът намира, че в разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на  Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект.  Безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.  От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищцата, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. 

Предвид изложеното следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на  300 лв. за оказване на правна защита и съдействие при обжалване на НП. При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и разноски по настоящото дело, за които са представени доказателства, че са платени, в размер на 310 лв. – 10 лв. внесена ДТ и 300 лв. адвокатско възнаграждение

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  АСП - София да заплати на П.К.С. - К. ***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на  300 лв.    

ОСЪЖДА  АСП - * да заплати на П.К.С. - К. ***, разноски в размер на 310 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: