№ 2066
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110107509 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от ВЛ. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. ***, вх. 1, ап. 8, срещу КР. КР. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. ***, ет. 4, ап. 34, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответницата сумата от 502 лв.,
представляваща присъдени разноски по гр.д. № 15043/2013 г. по описа на
Районен съд – Варна, вземането за която сума е предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 4168/2015 г. по описа на СИС при ВРС,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.10.2015 г., издаден по гр.д.
№ 15043/2013 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, с влязло в сила решение по гр.д. №
15043/2013 г. по описа на Районен съд – Варна ищецът е осъден да заплати на
ответницата сумата от 502 лв. за сторените по делото разноски, за която сума
е издаден изпълнителен лист от 26.05.2015 г. Въз основа на същия на
29.12.2015 г. ответницата е инициирала образуването на изпълнително дело
№ 4168/2015 г. по описа на СИС при ВРС, като е направила искане за
принудително събиране на дълга и извършване на конкретни изпълнителни
действия, вкл. възбрана на недвижим имот на длъжника, запор на негово
трудово възнаграждение и други. На 08.01.2016 г. ответницата е подала молба
за присъединяване на изпълнителното дело към друго такова с № 4167/2015 г.
по описа на СИС при ВРС, както и за извършване на пълно проучване. С
разпореждане на ДСИ от 12.01.2016 г. държавата е присъединена като
взискател по делото, след което в продължение на двугодишен период не са
извършвани никакви действия по изпълнението. Поради това ищецът счита,
че на 12.01.2018 г. изпълнителното производство е прекратено по право, на
1
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, макар да не е издадено изрично
постановление от съдебния изпълнител в тази насока. Излага, че след тази
дата бездействието на взискателя е продължило, както и че за периода от
12.01.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба – 27.05.2021 г.,
вземането му, предмет на принудително изпълнение, е погасено по давност.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира сторените по делото разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Н.Н., поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния й
представител адв. Христо Якимов, оспорва иска и моли за отхвърлянето му
като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложения изпълнителен лист от 26.10.2015 г. (л. 8) се установява,
че въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 15043/2013 г. по описа на
ВРС ищецът В.В. е осъден да заплати на ответницата Кристина Куртева (с
актуално фамилно име „И.“ – л. 12) сумата от 502 лв. за разноски по делото.
От материалите на приобщеното изп.дело № 4168/2015 г. по описа на
СИС при ВРС се изяснява, че същото е образувано на 30.12.2015 г. по молба
на Кристина Куртева срещу длъжника В.В. за принудително събиране на
вземането по посочения изпълнителен лист. С молбата взискателят е
отправил искане до държавния съдебен изпълнител за извършване на справка
за имущественото състояние на длъжника, вкл. наличието на трудов договор
и банкови сметки на негово име, за налагане на обезпечителни мерки - запор
на вземания и движими вещи на длъжника, респ. възбрана върху недвижимо
негово имущество, както и за извършване на съответните изпълнителни
действия, включени в изпълнението върху установените движими/недвижими
вещи, в т.ч. опис, оценка, публична продан, въвод във владение, предаване на
движима вещ.
В хода на принудителното изпълнение е извършена служебна справка в
НАП за публични задължения на длъжника, от която съдебният изпълнител е
установил наличието на такива в общ размер на 947,03 лв. и на основание чл.
458 ГПК държавата е присъединена като взискател по делото за тази сума с
разпореждане на ДСИ от 12.01.2016 г.
На взискателя са дадени указания за внасяне на дължимата държавна
такса за образуване на изпълнителното дело, както и съответните такси за
извършване на поисканите справки. На 08.01.2016 г. е внесена само таксата за
образуване на делото. На същата дата взискателят е сезирал съдебния
изпълнител с искане за присъединяване на друго изпълнително дело срещу
същия длъжник, както и за извършване на пълно проучване. Молбата за
присъединяване на изпълнителното дело е оставена без уважение и са дадени
2
повторни указания за внасяне на дължимите такси за изисканите справки.
Съобщението, ведно с указанията на ДСИ, е връчено на взискателя на
19.01.2016 г., но плащане не е постъпило.
Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на
02.02.2016 г. и е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Следващите действия на взискателя по изпълнителното дело се
изчерпват с подаване на молби с информативно значение (за банкова сметка
на Кристина Куртева, за промяна на фамилното й име след сключен
граждански брак), както и молби за издаване на удостоверения за актуалното
състояние на дълга и преписи от документи.
Видно от приложеното копие от искова молба с вх. номер при ВРС от
17.02.2021 г. (л. 13) и съдебно определение от 06.04.2021 г. (л. 15), ищецът е
предявил същия иск срещу ответника, по който е образувано гр.д. №
2289/2021 г. и производството е прекратено с влязло в сила на 20.04.2021 г.
определение поради оттегляне на предявения иск, на основание чл. 232 ГПК.
Тези обстоятелства се потвърждават и от служебно извършената справка в
деловодната система на ВРС, а са и служебно известни на съда, доколкото и
предходното дело е разпределено на същия съдебен състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.
439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда възможност за длъжника по
изпълнителното производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на
юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до
изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното
изпълнение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за вземането на взискателя (сега ответник) за разноски по гр.д. № 15043/2013
г. на ВРС, за принудителното събиране на което е иницииран изпълнителният
процес срещу него. Въпросното вземане е установено с влязло в сила съдебно
решение, поради което същото се погасява с изтичане на петгодишен
давностен срок, считано от влизане в сила на решението – арг. от чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Процесното изпълнителното дело е
образувано след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС (на 30.12.2015 г.), с т. 10 от което е обявено за изгубило
сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съответно по
въпросите за спиране и прекъсване на давността в изпълнителния процес,
респ. значението на перемпцията, са приложими задължителните указания по
приложението на закона, дадени в посоченото тълкувателно решение. В
същото е прието, че в хода на изпълнителното производство давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
3
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ (независимо дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), вкл. насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Разяснено е
също, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Според т. 10 от цитираното тълкувателно решение, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Следователно перемпцията е ирелевантна за прекъсването на
давността (за разлика от значението й при действието на Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд).
В случая с подаването на молбата от 29.12.2015 г. за образуване на
изпълнителното дело за процесното вземане давността не е прекъсната, макар
и със същата да е поискано прилагането на определени изпълнителни
способи, тъй като те не са приложени поради невнасяне на дължимите от
взискателя авансови такси за извършване на съответните справки, от които да
се установи имущество на длъжника, върху което да се насочи изпълнението
(така – решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.).
Единственото изпълнително действие, което е прекъснало давността, е
присъединяването на държавата като взискател по делото, което е извършено
на 12.01.2016 г. На основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от тогава е започнала да тече
нова петгодишна давност.
Според чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти, спират да текат за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение. Според § 13 от Закона за изменение и допълнение
на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44 от 13.05 2020 г., сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Следователно за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г.
4
давността е била спряна на посоченото основание.
Същата е не е текла и в периода от 17.02.2021 г. до 20.04.2021 г.,
съвпадащ с продължителността на съдебния процес по гр.д. № 2289/2021 г. по
описа на ВРС, образувано по същия иск и прекратено поради оттеглянето му
с влязло в сила на 20.04.2021 г. определение – арг. от чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.
Съобразявайки посочения начален момент на приложимата петгодишна
давност (12.01.2016 г.) и периодите, в които същата е била спряна (13.03.2020
г. – 21.05.2020 г. и 17.02.2021 г. - 20.04.2021 г.), настоящият съдебен състав
намира, че до датата на исковата молба (28.05.2021 г.), давностният срок е
изтекъл, поради което вземането на взискателя е погасено, а принудителното
негово изпълнение се явява материално незаконосъобразно.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде изцяло уважен, като се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесната
сума.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 350 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 300 лв.
за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 18.05.2021
г., съдържащ разписка за извършено плащане в брой (л. 6).
Предвид извода за основателност на иска, разноски на ответника, респ.
на процесуалния му представител, не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът ВЛ. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. ***, вх. 1, ап. 8,
не дължи на ответника КР. КР. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. ***, ет. 4, ап. 34, сумата от 502 лв. (петстотин и два лева),
представляваща присъдени разноски по гр.д. № 15043/2013 г. по описа на
Районен съд – Варна, вземането за която сума е предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 4168/2015 г. по описа на СИС при ВРС,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.10.2015 г., издаден по гр.д.
№ 15043/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, поради погасяване на
вземането по давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА КР. КР. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. ***,
ет. 4, ап. 34, да заплати на ВЛ. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. ***, вх. 1, ап. 8, сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) за сторените
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
5
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6