Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 1734/30.3.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в закрито заседание, проведено на десети март, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15593 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ТПК „П.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, * срещу „Й.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 528.14 лв. с вкл. ДДС, представляваща цена за консумирана ел. енергия за м. януари 2019 год., в нает от ответника, съгласно договор от 25.08.2016 год. имот, находящ се в *, за което задължение е издадена фактура № 2175/ 05.02.2019 г., за което вземане по ч. гр. д. № 1405 по описа на Добрички районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 743/ 19.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

         В исковата молба се излага, че на 25.08.2016 год. между страните е сключен договор за наем на недвижим имот, находящ се в *, по силата на който от страна на ответното дружество (наемател) е поето задължение към ищеца (наемодател) за заплащане на разходите, свързани с ползване на обекта, съгласно показанията на пасантни измервателни уреди. Ответникът е ползвал обекта до 01.02.2019 год. За м. януари задължението за ел. енергия, консумирана в наетия имот, възлиза на 528.14 лв. с вкл. ДДС, което не е погасено от наемателя.

         Ответникът - „Й.“ ЕООД депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на облигационното отношение, на което ищецът основава правата си, но възразява срещу количествата на фактурираната ел. енергия, а също и срещу цената при която са остойностени същите. В тази връзка оспорва потреблението на всички 2200.60 кВтч., както и изправността на средството за търговско измерване, монтирано в обекта. Отправя искане за отхвърляна на иска и за присъждане на разноски.

 

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

         Въз основа на заявление вх. № 8130/ 19.04.2019 год. по ч. гр. д. № 1405 по описа на Добрички районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 743/ 19.04.2019 год., е издадена Заповед № 743/ 19.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е разпоредено длъжника „Й.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ТПК „П.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, * сумата от 528.14 лв. с вкл. ДДС, представляваща цена за консумирана ел. енергия за м. януари 2019 год., в нает от ответника, съгласно договор от 25.08.2016 год. имот, находящ се в *

На 25.08.2016 г., между ТПК „Прогрес“ (наемодател) и „Й.“ ЕООД (наемател) е сключен договор за наем, по силата на който от дстрана на наемодателя е поето задължение за предоставяне на наемателя за времено и възмездно ползване на две помещения с обща площ от 106 кв. м. – заведение за бързо хранене, находящо се в *, срещу поето от наемателя задължение за заплащане на наемна цена и разходи, свързани с ползване на помещението – ток, вода и др.

На 25.02.2019 год. от „Е. – П. П.“ АД е издадена фактура № **********/ 25.02.2019 год., с получател ТПК „П.“, касаеща начисляване на 15894.60 кВтч. ел. енергия, потребена в периода 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г., на обща стойност 3793.73 лв. с ДДС.

Представена по делото е справка (л. 21), съставена от ищеца, касаеща консумираната ел. енергия от пасантните електромери на ТПК „П.“, за м. януари. В същата са отбелязани показания СТИ, отчитащо на ел. енергия за ответното дружество – 67627, 8

Приобщено по делото е Фактура № 2175/ 05.02.2019 г., издадена от ТПК „П.“, с получател „Й.“ ЕООД, касаеща начислена на последния ел. енергия, общо 2200 кВтч, на стойност 528.14 лв. с ДДС.

Видно от приложените към исковата молба справка – декларация и дневник за продажбите, процесната фактура е осчетоводена от наемодателя, ползван е ДДС- кредит.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпити на свидетелите Ж. Д. Т., К. А. К., Е. Р. Е.

В показанията си свидетелят Т. излага, че работи в ТПК „П.“ като техник по шевни машини и съоръжения. Ел. енергията за наетите в сградата на кооперацията обекти се отчита с пасантен електромер, който се заверява в момента на постъпването на наемателя, т. е в негово присъствие се сверяват данните и брои. Пасантният електромер, стопанисван от фирма „Й.“, е монтиран от ел. техник на място, от което има достъп, близо до ел. голямо табло. При поискване осигурява достъп до електромера. За всички наематели в първия работен ден на месеца засича показанията на ток и вода, записва ги на лист, формат А4, и ги предава в счетоводството за обработка. При засичането не е присъствал представител на наемателя поради осигурения достъп. Свидетелят твърди още, че при предаване на фактурата от счетоводството на наемателя и, последният има възможност за проверка позанията на СТИ.

В показанията си свидетелят К. излага, че е направил инсталацията в помещението - сложил е нови предпазители, като е оставил с А1 - 100 ампера. Електромерът бил закачен на стената с дюбел и видия, без да е пломбиран, извън  табло, без защитен екран. Електромерът бил монтиран в помещение на ТПК „П.“, до което ответното дружество нямало достъп. Електромерът отчитал преминалата ел. енергия на заведение „М.“, стопанисван от ответника, но кабел не е сменян и не се знаело дали директтно отива в таблото на „М.“, а наличният бил скрит под мазилка, затова не се знаело къде отива разклонението. Поправял е ел. уреди, защото дават дефекти. Знае от управителя на ответното дружество, че при отчитане на потребената ел. енергия не е съставян протокол, не е присъствал представител на ответника, а показателите се записват на някакъв лист.

В показанията си свидетелят Енчева излага, че е член на Управителния съвет на ТПК „П.“ и служител е в ищцовата кооперация. Пасантният електромер, отчитащ ел. енергията в наетия от ответника обект е монтиран на първия етаж, във входовата част, в незаключена стая, ползвана от работниците за хранене, с постоянен достъп до него.

 

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

         Искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, е предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1405 по описа на Добрички районен съд за 2019 год.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: валидно наемно правоотношение между страните, в периода 25.08.2016 г. – 01.02.2019 г., по силата на което на ответното дружество е предоставено ползването на конкретния обект; консумацията претендираното количество ел. енергия в наетия обект през м. януари 2019 г.; размера на претенцията.

В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

Предмет на спора е наличие н договорни отношения еза доставката на ел. енергия до процесния обект срещу възнаграждение.

Дължимата от крайния потребител цена се заплаща съобразно количеството на доставената услуга, измерена със средство за техническо измерване. Наличието на договорна обвързаност между страните, както и факта на издаване на фактура от страна на продавача не съставляват основание за плащане на цената. Едва с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача /в този смисъл и Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Т. Д., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Приложените по делото фактури, дневник за продажбите, справка – декларация за ДДС, справка за потребление за м. януари 2019 год., способстват за конкретизиране на подлежащата на заплащане сума за съответния период на отчитане, но в качеството си на частни, неподписани от абоната документи не съставляват доказателство за извършена доставка. Този извод се налага до колкото частните документи се ползват с доказателствена сила само когато удостоверяват неизгодни за издателя факти, като същите са непротивопоставими на страната, която не ги е подписала. Сам по себе си, факта на издаване на фактура, не съставлява основание за плащане, такова представлява доставкат.

В настоящата хипотеза, нито издадената от ищеца към ответника фактура № 2175, нито справката за показанията на пасантните уреди за измерване, са подписани от представител на наемателя, поради което не съставляват доказателство, годно да установи доставката на 2200.600 кВтч. ел. енергия през м. януари 2019 год.

Извод в обратна насока не формира и при преценката на ангажираните гласни доказателства. От същите се установява едиствено начина на отчитане на ел. енергията в наетия обект от служител на кооперацията – посредстом пасантен електромер, монтиран извън помещението. Изнесените от свидетелите данни не са достатъчно информативни относно потреблението на ел. енергия в имота, момента и начина на отчитане на СТИ и конкретнияте му показания, включително и за предходния период.

         След като не се установи факта на доставката на описаните услуги по конкретната фактура, то следва да се приеме, че за ищеца не е възникнало правото да претендира плащане по същата.

По изложените съображения са налага извод за неоснователност на предявения иск, поради което и същия следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се присъди и сумата от 300.00 лв., разноски за водене на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. 

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ТПК „П.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, * срещу „Й.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 528.14 лв. с вкл. ДДС, представляваща цена за консумирана ел. енергия за м. януари 2019 год., в нает от ответника, съгласно договор от 25.08.2016 год. имот, находящ се в *, за което задължение е издадена фактура № 2175/ 05.02.2019 г., за което вземане по ч. гр. д. № 1405 по описа на Добрички районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 743/ 19.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

 

         ОСЪЖДА ТПК „П.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, *  да заплати на „Й.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 300.00 (триста) лв., представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: