Р Е
Ш Е Н
И Е № 47
гр. Кюстендил, 14.03.2018
г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
МАРИЯ
АНТОВА
при
участие на секретаря Росица Стоицова, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №474 по
описа за
Общинско
предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ гр. ***, община ****,
област ***, чрез пълномощника адв. Г.С.М., с адрес:*** обжалва с въззивна
жалба решение №375 от 25.07.2017 г.,
постановено по гр.д.№160/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отменил като незаконосъобразна
Заповед № 23/02.12.2016г. на Директора Общинско предприятие „Чистота,
озеленяване и благоустройство“ гр. ***, седалище и адрес на управление: гр. ****,
ул. „***“, Булстат *** - В. С.; възстановил е Р.С.В., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност „***“ при Общинско
предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ гр. ***, респ.Общинско
предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ гр. ***, Булстат ***, е
осъдено да заплати на Р.С.В., сума в размер на *** лева (***), представляваща
обезщетение за оставането й без работа за периода 02.12.2016г. - 02.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от *** лева или за сумата от *** лева, ведно със законната
лихва върху сумата от *** лева, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане, ДнРС е отхвърлил исковете като
неоснователни, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата е присъдена сумата в
размер на *** лева (***), представляваща сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Общинско
предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ гр. ***, е осъдено да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в
общ размер на *** (***), представляваща
държавна такса за предявените обективно кумулативно съединени искове в
настоящото производство и възнаграждения за вещи лице, платена от ДБ.
Решението се приема за неправилно. Иска се
неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Релевираният довод за
неправилност на обжалвания съдебен акт се свежда до неправилно формиран от
решаващия съд извод, че ищцата Р.В. се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ. Счита се, че от закрилата се ползват лица, при които болестното състояние е
хронично. Твърди се, че за да се приеме, че едно лице е хронично болно от ****, съгласно класификацията на ***заболявания,
следвало всички критерии за голям депресивен епизод да са налице в продължение
най-малко на последните две години, какъвто извод се счита, че не може да се
направи от представените от ищцата доказателства. Счита се, че представените
епикризи и болнични листа, както и заключението на вещото лице, доказват липса
на критериите за голям депресивен епизод и към момента на уволнението. Сочи се
още, че проявените психични разстройства не доказват сами по себе си хроничност
на заболяването. Посочва се и, че при явяването на ищцата да изпълнява работата
си по възстановеното трудово правоотношение с решението по гр.д.№536/2016 г. на
ДнРС, доколкото заеманата преди уволнението длъжност била съкратена, й е било
предложено да заема друга длъжност, но тя отказала.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна,
чрез процесуалния представител – адв. М. О., чрез който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение. Претендира
се присъждане на сторените в производството разноски. Счита се, че решаващият
съд правилно приема, че ищцата се е ползвала от закрилата на чл.333, ал.1 КТ.
Сочи се, че ищцата била диспансеризирана от 23.12.2009 г. с диагноза „****“-
диагноза, попадаща в психичните заболявания, допускащи защитата по чл.333, ал.1 КТ. Твърди се, че работодателя бил длъжен да поиска необходимата информация, за
да се установи попада ли работника под закрилата на чл.333 КТ.
По същество се изразява становище, че
освен горепосочената закрила, налице са още и посочените с исковата молба
основания за приемане на процесната заповед за незаконосъобразна, съответно –
за уважаване на исковете.
Кюстендилският окръжен съд счита, че
въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна
страна.
При преценка на събраните
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните е съществувало трудово
правоотношене- считано от 07.06.2010 г. с прекъсване от около 9 месеца, при
което ищцата е изпълнявала длъжността „***“. На 18.02.2016 година на В. е
връчена заповед № 8/18.02.2016 година на директора на ОП „ЧОБ“, с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е прекратено трудовото правоотношение,
считано от същата дата, във връзка с утвърдено ново щатно разписание на
длъжностите за 2016 година, на основание нов Правилник за устройството и
дейността на Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“, гр.
***, приет с Решение № 17 по протокол № 3/28.12.2016 година от заседание на
Общински съвет - ***“. Заповедта е оспорвана пред Дупнишкия районен съд,
образувано е гр. дело № 536/2016 година и с решение от 19.10.2016г. съдът признава
за незаконно уволнението и възстановява В.
на заеманата преди уволнението длъжност „***”.
Със Заявление вх. № 1010/01.12.2016 г. до
ответника, ищцата е заявила, че ще се яви на работа на 02.12.2016г.
На 02.12.2016 година , при явяването й
на работа, на В. била връчена процесната
в настоящото производство заповед № 23/02.12.2016 година на Директора на ОП
„ЧОБ“ гр. **** за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
02.12.2016 година, на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, поради съкращаване на щата - Решение № 17 от протокол
№ 3/28.12.2016 година от заседание на Общински съвет - **** за приемане
Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Чистота,
озеленяване и благоустройство“ и утвърдено ново щатно разписание на длъжностите
и основните заплати за тях за 2016 година.
Видно от Протокол от 02.12.2016 г. на
ОП „Чистота, озеленяване и благоустройство” гр. *** на ищцата е предложено, с
оглед възстановяването й на работа при ответника с решение от 19.10.2016г.,
постановено по гр. дело № 536/2016
година по описа на РС – Дупница, да
заеме длъжност „***” в ОП „ЧОБ” – ***, предвид съкратения щат за длъжността „****” с Решение № 17 от протокол № 3/28.12.2016
година от заседание на Общински съвет - *** за приемане Правилник за
устройството и дейността на Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и
благоустройство“ и утвърдено ново щатно разписание на длъжностите и основните
заплати за тях за 2016 година, като ищцата е отказала да заеме тази длъжност.
От прието в първоинстанционното производство
заключение по съдебно – счетоводна експертиза на в.л.Н. Ш. се установява, че
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на ***., при което брутният размер на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 02.12.2016г. - 01.06.2017г. е
в размер **** лв.
В съдебно заседание на първоинстанционния съд
на 18.07.2017г. е извършена констатация от трудовата книжка на ищцата, от която
е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, същата е започнала
работа на 15.08.16г. до 02.12.16г. в ЕТ
„****“, съответно на 03.07.17 г. при ЕТ „**** като ****.
В производството е установено
обстоятелството, че се касае за увеличаване числеността на персонала на
въззивника-работодател по действащото към момента на процесното уволнение щатно
разписание – която численост е 85 щ.бр.спрямо 80 щ.бр. по предходното такова.
На база представени длъжностни
характеристики за длъжността „***“ и за новите - „***” и „****” се констатира, че има пълно
съвпадение по показателите: структурното звено, към което принадлежат;
подчинеността, връзките и взаимодействието; основните взаимоотношения -
вътрешни и външни, условията на труд, системата на заплащане. Налице е и пълно съвпадение на изпълнителните функции и
другите показатели между длъжностните характеристики „****” и „****”, като в
първата (заеманата от ищцата) са се числели и допълнително изпълнителни функции
– както се констатира ,в длъжностната характеристика на „*****” се съдържат и функции по „***”, „справки до ***”,
„присъствието на персонала”, две от които функции се съдържат в длъжностната
характеристика на длъжността„**** съответно към нея са преминали функциите „***”
и „справки за ***”..Естеството на работа и на трите длъжности е цялостно
техническо и документално обслужване на предприятието във връзка с
възникването, съществуването и прекратяване на трудово правните отношения с
работещите в него, документиране и организация на паричните средства. Основните
трудови функции са свързани с цялостния процес, свързан с техническото и
документално обслужване във връзка с трудово правните отношения, организацията,
отчитането и заплащането на труда и движението на паричните средства.
В първоинстанционното производство са
представени **** г., издадена на Р.С.В. от МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр. ***и
*** г., издадена на Р.С.В. от МБАЛ „***” ЕООД гр. *** с диагноза ****, сегашен
епизод – **** .
От рецептурна книжка, издадена на Р.С.В. от
НЗОК се установява, че на ищцата е издадена такава поради поставената й
диагноза *** (***) с ***.
От медицинско удостоверение изх. №
172/15.04.2016 г., издадено на Р.С.В. от „****” ЕООД /№***/ се установява, че
ищцата е била на лечение с диагноза ****.
На база отразените данни в ИЗ № 489 и ИЗ № 5 от МБАЛ, *** за наблюдавано в условията на стационарно
изследване заболяване „***. Сегашен епизод - ***”, както и издаденият болничен
лист /№ Е20153659990/, потвърден от НЕЛК в стационарния му престой, (с отмяна
на допълнителния болничен отпуск след стационарното лечение), същите са
преценени в приетата в първоинстанционното производство експертиза на в.л.д-р Р.,
като обстоятелство, дало информация, документация и причина на работодателя да
поиска експертиза от ТЕЛК, съгласно възникналите обстоятелства у Р.В., а именно
наличие на „***”, визиращо закрила, съгл. чл. 333, ал.1 от КТ, предвид липсата
на оспорване на диагностичните критерии за наличието на ***.
В настоящото въззивно производство е
прието заключение на **** експертиза, изготвена от в.л.д-р Д.П., д-р Р.Е. и д-р
И.И., при което се установява, че липсват убедителни данни за началото на
заболяването, а за историята на заболяването са налице косвени данни – на база
рецептурната книжка.Вещите лица сочат, че не са налице в периода , съдържащ се
в представената медицинска документация, характерните за заболяването ***
цикличност,сезонност и ремисии(състояние на клинично здраве).От друга страна,
за периода 2009г.-2015г.не са отбелязвани нови пристъпи на заболяването, тъй
като не е преценявана и временна нетрудоспособност.От представената епикриза от
2015г.,в която е посочено, че заболяването е с начало от около
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
следното от правна страна:
Работодателят следва да докаже при условията на главно и пълно доказване,
че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било
прекратено ТПО са били налице към момента на прекратяването.
Окръжният съд намира, че предвид
горепосочените доводи при преценка на данните в обсъжданото заключение на тройната ****експертиза не е установено по
делото В. да е страдала към правнорелевантния момент от същинско ***
заболяване, попадащо под закрилата на чл.333 от КТ – само на което основание
уволнението е отменено от първоинстанционния съд, доколкото ответникът не е искал
предварително разрешение на инспекцията по труда в този случай, преди да
пристъпи към уволнение на избраното от него основание по чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ - Дупнишкият районен съд е уважил иска по чл.344,ал.1,т.1
от КТ, без да обсъжда по същество било ли е налице основанието, посочено в
заповедта за прекратяване – съкращаване на щата досежно заеманата от ищцата
длъжност.
Доколкото в исковата молба се сочи, че
уволнението е незаконосъобразно поради
липса на законовите предпоставки ,в т.ч.се твърди, че не е налице реално
съкращение в щата, то обект на установяване са всички компоненти от процесния
юридически факт – с оглед посоченото от работодателя правно основание за
прекратяване на трудово-правната връзка , съответно законността на
съкращаването в щата като основание следва да бъде доказана от
ответника-работодател при спор дали
съществува самата заемана от ищеца длъжност със съответните й трудови
функции- все конкретни въпроси във
връзка с установяване законността на уволнението, за която тежестта е възложена
на ответника.
При преценка по същество, въззивният
съд счита, че не е налице основанието, на което е прекратена трудово-правната
връзка между страните, тъй като не се установява реално съкращение на
щата.Трудовите функции на заеманата от В. длъжност са тъждествени като естество
на работа с тези на длъжността „***”, която длъжност съществува по действащото
щатно разписание и дори са формулирани по идентичен начин..Ето защо,
уволнението не покрива фактическия състав на чл.328,ал.1,т.2,предл.второ от КТ,
което е посоченото от работодателя основание .
С оглед на това извършеното уволнение
на осн. чл. 328,ал.1,т.2,пр.2 КТ е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено,а това предпоставя и уважаването на обусловения от отмяната на
уволнителната заповед иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
работа- след като горните обстоятелства обосновават извод за
незаконосъобразност на процесната заповед – респ.за основателност на иска по
чл.344,ал.1,т.1 КТ, уважаването на този иск
води и до уважаване на обективно съединената с него претенция за
възстановяване на заеманата длъжност- със силата на пресъдено нещо се
възстановява същото трудово правоотношение, което е съществувало между
страните.
Основателна се явява и
претенцията за присъждане на обезщетение
по чл.225,ал.1 от КТ.Уволнението е признато от съда за незаконосъобразно и
заповедта е отменена, а ищцата е претърпяла вреди , състоящи се в неполучаване на трудово възнаграждение
по това трудово правоотношение, вследствие незаконното уволнение, които са
установени по период и размер от първоинстанционния съд.
С оглед съвпадение на крайните изводи
на двете инстанции за основателност на исковите претенции – съобразно
изложените по-горе съображения , обжалваното решение, с което са уважени
предявените искове по чл.344,ал.1,т.1и 2- КТ и т.3 –в посочения в атакуваното
решение размер, ще бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора при усл.на
чл.81 от ГПК във вр.с чл.78 от ГПК, на въззиваемата страна се следват и
разноски за настоящата инстанция в размер на *** лв.адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен
съд.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №375 от 25.07.2017г., постановено по
гр.д.№160/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота,
озеленяване и благоустройство“ гр. ***, седалище и адрес на управление: гр. ***
ул. „**“, Булстат ***, да заплати на Р.С.В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
сумата *** лева (*** лева),
представляваща разноски за настоящата инстанция
Настоящото решението може да се обжалва с
касационна жалба в 1-месечен срок, считано от връчването му, пред Върховния
касационен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.