РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Р., 12.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Р., първи
касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесети септември през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА, с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА
КАН дело № 211
по описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.А.Г. ***, чрез
адвокат И.А., против Решение № 344 от 16.05.2023г., постановено по АНД № 471
/2023 г. по описа на Районен съд Р., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-1085-003931/02.02.2023 г., издадено от Началник група при
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Р., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и са му отнети 6
контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539/17.12.20212 г. на МВР, за
извършено нарушение на чл. 137а, ал.1 от същия закон. В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. В АУАН и в НП липсвало подробно фактическо основание на
нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Твърди се
нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Претендира се отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответната страна в производството не изразява
становище по жалбата. Становището на
представителя на ОП – Р. е, че жалбата е неоснователна, посочват, че решението
е правилно и законосъобразно и като такова следва да остане в сила.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима -
подадена е в срока по чл.211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и
подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
РС – Р. е
приел за установено от фактическа страна, че касаторът, в качеството му на
правоспособен водач на МПС, на 16.12.2022 г., около 14:52 часа, в гр. Р. по
бул. „Т.“ е управлявал товарен автомобил „Тойота Проейс сити“, с рег. № * ****
**, без да е поставил обезопасителния си колан, което обстоятелство било
възприето от полицейския служител П. П. по време на изпълнение на служебните му
задължения. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него
АНО издал обжалваното НП, с което на нарушителя било наложено административно наказание „глоба”
в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и са му отнети 6 контролни точки, на основание
Наредба № Iз-2539/17.12.20212
г. на МВР, за извършено нарушение на чл. 137а, ал.1 от същия закон. Касаторът не е
направил възражения по акта, но е отказал да го подпише. Освен от
актосъставителя, АУАН е подписан от И. Б. И., в качеството му на свидетел при
установяване на нарушението и съставянето на акта, съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
и от М. Р. И., в качеството му на свидетел, който е удостоверил отказа на
жалбоподателя да подпише съставения му АУАН, съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
При
тези факти въззивната инстанция е приела от правна страна, че при издаване на оспореното
пред него наказателно постановление не е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, в административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, както и че не е налице маловажен
случай на административно нарушение. Съдът е приел, че административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се
потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност, чрез издаване на наказателно
постановление за налагане на административно наказание, определено в
предвидения по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП размер. РС – Р. е направил
извода, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, тъй като
всички възможности за това са му били осигурени.
Административният съд напълно споделя изводите на
районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно
прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка и извършването на нарушението
са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред въззивната
инстанция. Всички
съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност, са установени и удостоверени.
При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални
нарушения.
Настоящият съдебен състав не възприема
изложените от касатора доводи за липса
на подробно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при
които е било извършено. АУАН и НП са съставени при спазване на императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН, въз
основа на който е издадено оспореното НП, а така също и в самото НП, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Правилно са посочени
конкретната законова разпоредба, към която са отнесени фактите, установени от
АНО и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Нормата на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, относима към настоящия случай, указва, че АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Тази
разпоредба предвижда алтернативно две категории свидетели при съставяне на
АУАН: 1) очевидци, т.е. присъствалите при извършване на нарушението или 2) присъствалите при установяване на
нарушението. Анализът й показва, че не
е задължително актът във всички случаи да се съставя в присъствието на свидетел
– очевидец на извършването на деянието. В случая, актосъставителят се е
възползвал от алтернативата, която предлага разпоредбата на чл. 40,
ал.1 от ЗАНН, съгласно която АУАН
е съставен в присъствие на свидетел при установяване на нарушението.
Неоснователно е твърдението на касатора относно
наличието на нарушение на процедурата при съставяне на АУАН на основание чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Съгласно цитираната норма: „При липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него.“. Тук законодателят е
предвидил необходимостта от двама други свидетели, само тогава, когато липсва
една от категориите свидетели посочени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Както се посочи
горе, АУАН е съставен в присъствието на свидетел, присъствал при установяване
на нарушението. Това обстоятелство изключва приложението на нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН в настоящия случай, поради което не е налице нарушение на процедурата при
съставянето на АУАН на посоченото от касатора основание.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че
касаторът не се е възползвал от нито една от възможностите за възражение срещу
АУАН дадени му от чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Цитираната разпоредба е императивна по
своя характер и е предвидена с оглед осигуряване на възможност на нарушителя да
упражни правото си на защита срещу направените в акта констатации, а именно –
да оспори установената фактическа обстановка и/или да представи нови
доказателства. В АУАН не са вписани обяснения и/или възражения, а е отразено
"нямам възражения", включително други доказателства в хода на
административнонаказателното производство не са представени. При това положение
не е имало обективна пречка удостоверените с него факти и обстоятелства да
бъдат зачетени, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия
орган. В съдебното производство също не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да
поставят под съмнение, изложените факти и обстоятелства в АУАН и атакуваното
НП.
РС
– Р. е анализирал подробно събраните доказателства, основателно ги е ценил за
безспорни и безпротиворечиви. Въззивният
съд е обсъдил всички възражения на наказаното лице и ги е отхвърлил като
неоснователни, като е изложил подробни мотиви за правните си изводи. Правилно са
приложени относимите законови разпоредби към установеното административно
нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното
наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Поради
гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд – Р. е постановил
правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
1, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 344
от 16.05.2023г., постановено по АНД № 471 /2023 г. по описа на Районен съд - Р.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1085-003931/02.02.2023 г.,
издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Р..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.