МОТИВИ ПО
ПРИСЪДА №6/02.02.2021 Г. ПО НОХД №227/2019 Г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД
- ВИДИН.
В
съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 Съдът изготви следните мотиви по
НОХД №227 по описа за 2019 година на
Видински окръжен съд, както следва:
Делото е образувано по
обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение
на Н.А.К., ЕГН**********, за това, че на 13.02.2017година на път I-1/Е-79/от град Видин към град Монтана, при километър
48+630, при управление на МПС-лек автомобил марка „********“, модел“****“, с
рег.№******** в посока от град Монтана към село Бела, област Видин, в нарушение
на правилата за движение установени в чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като водач на
МПС не е осъществил непрекъснат контрол
на управляваното от него превозно средство и при избиране на скоростна на
движение – 105км/ч не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре
когато възникне опасност за движението и при навлизане в ляв завой с радиус от
101 до 93м в най-острата част и 2%
наклон на пътя, мокра настилка на пътя и
критическа скорост на движение в завоя от 84км/ч, загубил контрола над
управляваното от него моторно превозно средство, навлязъл в насрещната
пътна лента, с което реализирал
ПТП, като ударил челно движещия се в нея
товарен автомобил марка „*********, модел *********“ с рег.№*******, управляван
от Т. Ц. *** и по непредпазливост причинил смъртта на Б. с ЕГН********** –
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с
чл.20, ал.1, и ал.2 от НК.
По делото, в качеството
на частни обвинители са конституирани наследниците на пострадалия ..Б., както
следва – Ж.В.Ж. - негова съпруга, Б.Т.Ц. – негов син, Ц.М. Б. – негов баща и К.Ц.А. – негова майка/л.39
от делото/.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно
заседание заяви, че поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния
акт и поддържа на подсъдимия, с оглед изпълняване целите и задачите на чл.36 от НК, да бъде наложено наказание на подсъдимия “лишаване от свобода“, за срок от четири години, с ефективно
изпълнение на наказанието, както лишаване от право да управлява МПС за срок от
четири години, на основание чл.343г НК.
Частните
обвинители по делото от своя страна, чрез поверениците си поддържат направеното
искане за вида и размера на наказанието, направено от представителя на обвинението и искат
присъждането на направените разноски по делото в течение на цялото наказателно
производство.
Подсъдимият
в течение на досъдебното производство не е давал обяснения, а в съдебното
такова даде подробни такива, като категорично заявява, че в конкретния случай
на стълкновение между двата автомобила не е могъл да направи нищо друго, и
смята и поддържа, че няма вина да станалото/л.149 от делото/, като по съвет на
адвоката си отговаряше само на въпроси на съдебния състав.
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.02.2017 година подсъдимият Н.А.К. е управлявал
лекия се автомобил марка „*********, модел *********“ с рег.№*******, в посока
от град Монтана към село Бела, област Видин, по път I-1/Е-79/ със скорост 105км/ч. Около 15.45часа, в
района на километър 48+630, при навлизане в ляв завой на спускане с радиус
93км/ч в най-острата му част и среден
наклон на пътя от 2%, К. изгубил контрол над управлявания от него автомобил,
тъй като автомобилът навлязъл частично с десните си колела в застлания с
фракция десен банкет на пътя. Вследствие на това автомобилът се завъртял
по посока на часовниковата стрелка и
след странично приплъзване от около 65метра по платното за движение, навлязъл в
лентата за насрещно движение, където ударил насрещно движещия се товарен
автомобил марка „*********, модел *********“ с рег.№*******, управляван от Т.Ц.Б..
Вследствие на удара, товарният автомобил напуснал платното в дясно по посока на
движението му. Скоростта на движение на товарния автомобил „******“, управляван
от пострадалия Б. е била 45км/ч,
установена чрез GPS навигация. Скоростта на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия е била 105км/ч, която е по-висока от
максимално допустимата скорост и не е била съобразена с конкретните пътни
условия – мократа пътна настилка, завой, при наличието на който подсъдимият е
загубил контрол на управлявания автомобил, нарушавайки чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно които разпоредби на първо място водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните
транспортни средства, които управляват, а освен това са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със
състоянието на пътя, за да бъдат в
състояние да спрат при всяко предвидимо
препятствие. Освен това водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния
случай, при движение на автомобила със скорост от 105 км/час, подсъдимият не е
могъл да спази тези изисквания на ЗДвП, вследствие на което при навлизане в ляв
завой с радиус 101 до 93м в най острата част и наклон от 2% на пътя, при мокра
настилка на пътя и критичната скорост на
движение в завоя от 84км/ч загубил контрол над управляваното от него моторно
техническо средство, навлязъл в насрещната
лента на движение, където се е движел товарният автомобил, управляван
от пострадалия и реализирал пътно-транспортно
произшествие, като ударил челно движещия се в него пострадала Тихомир Б. и
причинил по непредпазливост смъртта му.
Извършената
по досъдебното производство съдебно-медицинската експертиза на труп №11/2017г./л.55
от ДП/ - е дала заключение, че при направеното изследване се е установило
контузия на главата в челните области;
контузия на основата на малкия мозък;
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки;
контузия на гръдния кош със счупване на VI VII VIII r IXребра вляво; остър
кръвоизлив в гръдната кухина -1200мл; контузия на
сърцето; контузия на корема с травматично
разкъсване на слезката, черен дроб, двата бъбрека; счупване на лява
предмишница и лява подбедреница.
Вещото
дава заключение, че настъпилата смърт се дължи на травматично-хеморагичен шок,
настъпил вследствие на така посочените по-горе травматични увреждания при масивната комбинирана травма:
глава-гръден кош и крайници. В съдебно медицинската експертиза по писмени данни
№65/2017г./л.173 ДП/ вещото лице е посочило, че след съпоставяне на
травматичните увреждания с последващото кървене, приема, че смъртта е настъпила
бързо, за минути, без възможност за възстановяване на жизнените функции. Същото
заключение вещото лице потвърждава и по време на съдебното следствие, където
доуточнява, че смъртта е настъпила в течение на около 10 минути след удара/л.108
от делото/. Нещо повече – вещото лице
обяснява конкретно механизма на получената комбинирана масивна травма: „Това,
че са счупени ребра, означава, че удара е нанесен предно странично от ляво,
вероятно в момента на удара пострадалия е бил с обърната глава към другото
превозно средство и се е получила травма в челната област, а другите увреждания
са в ляво от силата на удара, получили са се сътресения на вътрешните органи,
мозъка, бъбреците, черния дроб, особено
сърцето…Количеството кръв в гръдния кош е 1200мл. И за да се натрупа това
количество, означава,че не е починал моментално, а след 10мин., през което
време сърцето работи, но кръвта се излива в гръдния кош, но лицето има жизнени
функции. Един обикновен човек може би не
би имал възможността да установи дали има жизнени функции, но би могъл
да установи, че има пулс, дихателни движения.“
По делото са извършени и приети няколко авто-технически
експертизи – основна /л.43 ДП/, допълнителна -/л.168 ДП/ и тройна авто-техническа
експертиза, назначена и изслушана от съда в съдебно заседание от 22.07.2021
година/л.218 от делото/, като всички те установяват категорично, че произшествието се състои в сблъскване на
двете процесни МПС, по следния механизъм: лекия автомобил марка „*********, модел *********“ с рег.№*******, управляван от подсъдимия, се е движел от
полагащата му се към насрещната пътна лента, като навлязъл в нея и ударил
насрещно движещия се товарен автомобил „марка
„*********, модел *********“ с рег.№*******, управляван от Т. Ц.Б. с кос удар, който се получил между челните леви части на двата автомобила и
закъснително движение на двата автомобила след удара до установяване в покой.
До сблъскването автомобил „*******“ се е движил със скорост 103,68км/ч в
посока град Монтана към село Бела, а
срещу него в противоположна посока от село Бела към град Монтана се е движел
автомобил „******“ със скорост 45,97км/ч/л.72 от делото/. Когато разстоянието
между челните части на двата насрещно движещи се автомобил е станало на-малко,
автомобил „****“ променя направлението на моторното превозно средство с
отлагане на следа, т.е губи напречната
устойчивост, върху настилката и се насочва към насрещната пътна лента, като към този момент всеки от двата
автомобила се е намирал на различно разстояние от мястото на удара. Движейки се по този начин –
„******“ със загуба на напречна устойчивост и
транслационно ротационно движение, а „******“ с транслационно движение,
в определен момент са достигнали до мястото на удара, с което е започнал
удара между тях. Получил се е кос удар
между челните леви части на двете МПС-та, при който контактното петно, отразено
като вертикална проекция върху асфалтовата настилка е в полагащата се лента на
движение на автомобил „******“/л.273 от делото/. Вещите лица от тройната
автотехническа експертиза са установили, че скоростта на процесния автомобил „марка „*********, модел *********“ с рег.№*******, към момента на
отлагане на косо разположена следа от приплъзване в полагащата му се пътна лента с насоченост към
насрещната пътна лента е била 103.68км/ч, а скоростта същия автомобил при самия
първоначалния контакт на удара с насрещно движещия се автомобил е била
97.13км/ч. Съответно скоростта на процесния автомобил „*******“с рег.№*******
непросредствено преди удара и към момента на първоначалния контакт на удара е
била 45.97км/ч.
Вещите лица/л.274 от делото/ са се произнесли, че
определената по аналитичен начин скорост на процесния автомобил „******“ към
момента на първоначалния контакт от 45.97км/ч, по числена стойност е напълно
съотносима с констатираната скорост на стойност 45км/ч на 13.02.2017г. в
15.43ч. на мястото на ПТП от монтирания GPS
на МПС непосредствено към момента на удара, което е констатирано и отразено на
л.70 от ДП.
В тази връзка, вещите лица са категорични/л.276 от делото/ относно това, че
е технически невъзможно скоростта на процесния автомобил „*******“ непосредствено
преди и към момента на удара да е 120/км/, каквото положение се установява при
огледа на този автомобил, и обяснението е, че пиково изменение на числената
стойност на скоростта на скоростомера е
възможно при ударно въздействие и рязко разтоварване на трансмисията, като в
момент на отделяне на предните колела,
скоростомерът регистрира рязко увеличение на скоростта, макар, че реалната скорост на автомобила „*******“
практически не е променена.
Вещите лица поясняват много подробно
защо водачът на товарен автомобил „*****“ не е имал техническата възможност да
предприеме спиране и предотвратяване на ПТП в дадената обстановка, а водачът на
лекия автомобил „******“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП на
л.279 от делото, а и в съдебното заседание, а именно: „Всички данни показват,
че от професионално-техническа гледна точка, разминаването е било без
затруднения от техническо естество и няма причини от технически характер, които
да са причинили сблъскването. До това сблъскване се е стигнало, поради
техническите действия на водача на
автомобил „*******, отнасящи се до съответното манипулиране с кормилния кръг от волана
/моментно завъртане в посока обратна на
часовниковата стрелка с ъгъл около 5 градуса спрямо изменението на направлението
на пътното платно/ при предварително
реализирана скорост по-висока от скоростта на движение на съответното МПС извън
населено място върху мокра асфалтова настилка в дъга на ляв завой, при които се
е получила загуба на напречна устойчивост, изразена в занасяне и отлагане на
косо разположена следа върху настилката с направление към насрещната пътна
лента. При тези обстоятелства водача на **** е поставил себе си и водача в
насрещно движения се автомобил ****** в безизходно положение на неизбежен
удар.“
По делото
е установено по безспорен начин, че веднага след станалото пътно транспортно произшествие, подсъдимият К.
е отишъл до колата на пострадалия, видял е, че същият е жив и се върнал веднага
при своя автомобил, за да позвъни на тел.112, каквото и направил в 15.46.18
часа, видно от писмо на Дирекция
„Национална система 112“, районен център 112 Монтана/л.164 и л.165 от ДП/,
доказателството за което е приложено по делото – компакт диск, електронен
носител съдържащ 3броя аудиозаписи на
спешните повиквания по настоящия казус. От прослушването на същия запис
се установява, че последните думи на подсъдимия са „Ама бързо бе..той човека
според мен…човека е още жив явно, обаче не мога да знам какво да направя.“
По делото
са налични и обяснения, дадени за първи път от подсъдимия на съдебното
следствие/л.149-151 от делото/, в които той обяснява възприетата от него
моментна ситуация на самото транспортно произшествие, като твърди, че
управлявания от него автомобил не се е приплъзнал, не се е поднесъл, а „навлизайки в острата крива на
завоя видях срещу мен белия автомобил. За мен този автомобил беше прекалено
близо…Аз твърдя, че съм скочил на педала на спирачките в острата част на
кривата на завоя. Убеден съм, че пострадалия е направил всичко възможно да се
върне в своята лента за движение, защото аз го видях в моята лента за движение. По някаква причина той беше в моята
лента за движение. Последва ударът между двете коли.“ Съдът намира, че тези възприятия на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание от една страна могат да бъдат негова защитна версия, на
каквото той безспорно има право, или от друга страна да са възприятия, които
той е възприел в състояние на силен шок и страх по време на сблъсъка между
двата автомобила. Те обаче не кореспондират с всички събрани по делото видове
доказателства, които категорично установяват, че удара е станал в лентата за
движение на товарния автомобил „***********, поради което съдът не ги
кредитира.
Горе установената
фактическа обстановка се доказва от
свидетелските показания, огледния протокол, фотоалбума, съдебно-медицинските
експертизи, автотехническата и допълнителната експертизи, както и тройната автотехническа експертиза и всички приложени
писмени доказателства, в т.ч. и писмо на Дирекция „Национална система 112“,
районен център 112 Монтана/л.164 и л.165 от ДП/, доказателството за което е
приложено по делото – компакт диск, електронен носител съдържащ 3броя
аудиозаписи на спешните повиквания по
настоящия казус.
От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият Н.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343а, 1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.1, и ал.2 от НК.
- от обективна страна – на 13.02.2017 година около 15.45часа, подсъдимият
управлявайки личния си автомобил марка марка „*********, модел *********“ с
рег.№*******, посока от град Монтана към
село Бела, област Видин, в нарушение на правилата за движение установени в
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като водач на МПС не е осъществил непрекъснат контрол на управляваното от него
превозно средство и при избиране на скоростна на движение – 105км/ч не се е
съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя, в следствие на което автомобил „*********“ променя направлението на моторното
превозно средство с отлагане на следа, т.е губи напречната устойчивост, върху настилката и се насочва
към насрещната пътна лента, където насрещно
се е движил автомобила управляван от пострадалия Б., като към този момент всеки
от двата автомобила се е намирал на различно разстояние. Движейки се по този
начин – „******“ със загуба на напречна устойчивост и транслационно ротационно движение, а „*******“
с транслационно движение, в определен момент са достигнали до мястото на удара,
с което е започнал удара между тях. Ударът
е бил кос между челните леви части на двете МПС-та, при който контактното
петно, отразено като вертикална проекция върху асфалтовата настилка е в
полагащата се лента на движение на автомобил „*****“, което обстоятелство се
доказва както от пораженията в левите части на двата автомобила, така и в
пораженията в лявата част на тялото на
пострадалия. Вследствие на този удар при така предизвиканата пътно транспортно
произшествие, управлявайки по този начин своя автомобил подсъдимият К. причинил смъртта на Б. по
непредпазливост.
Доказано е по
безспорен начин и нарушаването на правилата
от страна на подсъдимия на на
чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно не е
избрал скоростта, която да е съобразена
с наличните атмосферни условия и релефа на местността и състоянието на пътя, не
е осъществявал непрекъснат контрол на управляваното от него моторно превозно
средство, така, че за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре когато възникне опасност за движението, поради което при
опит на намали скоростта неговият автомобил се е приплъзнал и навлязъл в
насрещната лента и по този начин реализирал пътно транспортно произшествие като ударил челно движещия се в
нея товарен автомобил марка „Дачия“, управлявана от Тихомир Ц.Б. и по този
начин подсъдимия причинил по непредпазливост смъртта на Б..
- от
субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост: подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, а именно: безспорно е доказано, че подсъдимият
е управлявал лек автомобил „*******“ със скорост несъобразена с мрачното време
и мокрия асфалт/л.2 ДП/ видно от протокола за оглед на местопроизшествие,
които обстоятелства са му попречили да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението и при навлизане в ляв завой с
радиус от 101 до 93м в най-острата част
и 2% наклон на пътя, с мокра настилка на пътя и
критическа скорост на движение в завоя от 84км/ч, загубил контрола над
управляваното от него моторно превозно средство, навлязъл в насрещната
пътна лента, с което реализирал
ПТП, като ударил челно движещия се в нея
товарен автомобил марка „*********, модел *********“ с рег.№*******, управляван от Т* Ц. *** и по непредпазливост
причинил смъртта на Б..
По исканията и възраженията на защитата на
подсъдимия:
Тъй като делото се гледа втори път, след отмяна на
първата осъдителна присъда, настоящият състав положи всички усилия да бъдат
събрани доказателства и с оглед на това, осигури пълна гаранция на
осъществяването на право на защита на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия
направи многобройни искания, които бяха удовлетворени с оглед установяване на
обективната истина, тъй като подсъдимият К. твърди, че в конкретния случай,
нищо друго не е могъл да направи, за да предотврати пътното транспортно
произшествие, като същевременно твърди, че няма вина за престъпното деяние. В
хода на съдебното следствие защитникът поддържаше следните основни възражения,
а именно:
1.На първо място беше оспорена експертизата на вещото
лице Р.И., който е извършил основната и допълнителната автотехнически
експертизи в смисъл, че същият не имал съответната правоспособност по двигатели
с вътрешно горене, няма завършена специалност „машинен инженер“ и към момента
на извършеното престъпление не е фигурирал в списъка на утвърдените вещи лица в раздел
5.2, а е фигурирал в раздел 5.6.
Във връзка с това, съдът съобрази следното: чл.396,
ал.1 от Закона за съдебната власт установява,че „вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от
съответния списък на специалистите, утвърдени за вещи лица…“, но в ал.2 от същата
разпоредба е отразено и изключението: “при необходимост за вещо лице или
преводач може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния
списък“. Въпросът за назначаването на вещите лица не е поставен в закона на
плоскостта на формалното изискване, а на разумната преценка във всеки отделен
случай при очертана необходимост от назначаването на лице като експерт, без той
да фигурира в съответния списък, стига да е доказан специалист в областта на
науката, изкуството или техниката и да липсват основанията за отвод по чл.148,
ал.1 НПК/Решение №178/01.11.2016г. по дело №6332016 на ВКС, III н.о./.
В конкретния случай вещото лице Р.И., който от години е експерт по
делата по глава единадесета, раздел втори от НК в Окръжен съд –Видин, съдът познава
работата му и счита, че е доказан специалист в тази област и поради това
неговите експертизи, извършени по досъдебното производство, бяха изслушани и
приети от съда. С оглед изясняване на обективната
истина по делото, и за да елиминират всякакви съмнения за обективността на
автотехническата експертиза, която е основната по такъв род дела, съдът назначи повторна тройна
такава експертиза, като даде възможност на всички страни по делото да поставят
съответните си въпроси, като им даде
възможност и да посочат по едно вещо
лице. Посоченото от защитника на подсъдимия вещото лице се отказа от участието
в тази тройна експертиза/л.244 от делото/, поради което съставът на вещите лица бе
допълнен от съда на случаен принцип. Експертизата бе извършена с отговори
на всички поставени въпроси,
изключително подробна, депозирана навреме, вещите лица бяха разпитани и
подробно бе изяснена както фактическата обстановка, така и механизма на пътното
транспортно произшествие. Същевременно, тройната експертиза показа, че експертизите извършени от вещото лице Р.И.
съща са обективни, правилни и изчерпателни.
2.На второ място, тъй като тройната експертиза се
базира в изводите си на приложените към фотоалбума по делото снимки, защитникът
на подсъдимия оспори същите като годно доказателство, тъй като в протокола за
оглед не е било вписано, че при огледа са направени снимки.
По това възражение, съдът констатира, че действително
в края на протокола за оглед /л.2 до 6 ДП/ е записано само, че не са не
направили възражения, искания и бележки от присъстващите лица и не е записано,
че са направени снимки. Въпреки това обаче, веднага след протокола на л.7 от ДП
е приложен фотоалбум „за посетено произшествие, оглед по повод ПТП с починало
лице на *********** на главен път Е-79 при
километър 48+630 на около 730метра след табела за край на населено място
с.Бела“ на МВР-ОД на МВР-Видин, научно техническа лаборатория при
РУ-Белоградчик, от който става безспорно ясно, че снимките са направени при
направения оглед и факта, че не е записано в протокола за оглед, че са
направени снимки, не може да заличи същите от правния мир, както и това, че
същите са направи при и по повод възникналия инцидент между процесните два
автомобила, на процесната дата и място,
вследствие на който е причинена смърт по непредпазливост на Тихомир Б..
3.На трето място защитникът на подсъдимия възразява,
че не е установено точното място на удара между двата автомобила участвали в
ПТП: от протокола за оглед е видно, че е записано на л.2 от ДП, че „Местопроизшествието
се намери на Гл.път Е-79 при километър 63+630 на измерено разстояние от
730метра от табела за „Край на населено място „село Бела, област Видин, в
посока към Монтана. Местопроизшествието се намери на двулентов път с по една
лента за всяка посока. Участъкът на произшествието се намери в условията на лек
завой/продължителен/ с лек наклон в
посока с.Бела…Отдясно по протежението на завоя се наблюдават табели с
направляващи стрелки указващи посоката на завоя...На мястото на удара
наблюдаваме множество парчета от стъкла и пластмаси във вид на купчинка, която
се простира както на платното за движение, така и на левия банкет. На мястото на удара наблюдаваме и драскотини по
пътната настилка.“Тези данни се потвърждават и от свидетелите В.Т.В./л.31 ДП и
л.99 от делото/ и Г.Т.Г./ л.102 от делото/, които установяват, че лекия
автомобил „******** се е намирал с предната си част в лентата за насрещно
движение и завъртян леко на ляво, на
средата на пътя.
Настоящият състав даде възможност да бъдат поставени
всички въпроси на назначената тройна автотехническа експертиза, в това число и
това да се определи точно къде е удара между двете МПС, при което при разпита
на вещите лица в съдебното следствие/л.304 от делото/, вещото лице В.И. даде
подробен отговор и потвърди, че това е мястото на удара освен това има пълна
идентичност на мястото на удара и мястото на ПТП както и идентичност с
материалите по делото и данните от АПИ и GPS Bulgaria.
4.На четвърто място защитникът на подсъдимия твърди,
че не е изяснено пътното транспортно
произшествие дали е станало в завой или на прав участък с оглед приложените
доказателства от АПИ. По делото бяха изискани данни от АПИ, намиращи се на
/л.128, л.203 и л.236 от делото/, данните от GPS Bulgaria/л.70 ДП/, както и съставената динамична схема от
тройната експертиза, от която е видно, че се касае за продължителен ляв завой с
лек наклон в посока село Бела, така
както е записано в протокола за оглед. Освен това, самият подсъдим в
обясненията си на л.149 от делото обяснява, че се касае за завой, в който той
навлязъл и подробно обяснява как „скочил върху педала на спирачки в острата
част на кривата на завия“.
5.На пето място защитникът твърди, че факта, че не е
направен оглед и на лекия автомобил управляван от подсъдимия веднага след
произшествието, който е бил на разположение, с оглед установяване на евентуална
техническа неизправност и липсата на такава експертиза е съществен пропуск за
установяване на обективната истина и най-вече въпроса за вината на подсъдимия.
По това възражение, съдът намира, че след като
автомобила е бил при подсъдимия, то след такъв престой, не би трябвало да се
назначи подобна експертиза, тъй като състоянието на автомобила не би
съответствало точно каквото е било към момента на възникването на пътното
транспортно произшествие,
Въпреки това, видно от края на протокола за оглед на
автопроизшествието/л.5 ДП/, е бил направен оглед както на лекия автомобил „*****
управляван от подсъдимия, така и на товарния автомобил „*******“, управляван от
пострадалия, като и за двата автомобила са описани съответните повреди и
деформации, като категорично те са констатирани в съответните им леви части,
като тези констатации не са оспорени.
6.На шесто място относно радиолокационна експертиза,
поискана от защитата на подсъдимия, и настояването същата да бъде извършена,
след отговора от GPS Bulgaria/л.236 от делото/ в
които се пояснява, че принципа на проследяване е чрез сателит и с поставена
карта в устройството и поради това не е задължително посочването на вещо лице
специалист по радиолокация. Към писмото
са приложени маршрутна карта и записаните събития в устройството монтирано в
товарен автомобил „марка „*********, модел *********“ с рег.№*******,. И тъй
като и вещото лице от тройната автотехническа експертиза И. потвърди, че при
определяне мястото на удара има пълна идентичност и с материалите по делото и с
данните от GPS устройството на „******“/л.274 от делото/и конкретно към
момента на първоначалния контакт между двата автомобила, скоростта на този товарен
автомобил е била 45,97км/ч, която по числена стойност е напълно съотносима с
констатираната скорост на стойност 45км/ч
на *******. в 15.43ч, на мястото
на ПТП от монтирания GPS на МПС
непосредствено към момента на удара,
които констатации относно момента на удара, координати, посока на движение на МПС, надморска височина и графика са
отразени на л.70 от ДП. Ето защо, съдът отмени определението си за
радоолокационната експертиза.
7.и на седмо място относно направеното искане от
защитата на подсъдимия за приемане на „случайно събитие“ на базата на чл.15 НК
и признаване на подсъдимия за невиновен
и оправдаването му, съдът прие следното:
съобразно трайната съдебна практика, случайно събитие е налице само в случай,
че водачът не е допускал нарушения на правилата за движение, бил е поставен в състояние на внезапна, пряка и непосредствена опасност за
движението му и която ситуация той не е
могъл да предвиди и не могъл да предотврати при съобразяване с
предписанията на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Относно
правната квалификация:
Повдигнатото от окръжна прокуратура обвинение е за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с
чл.20, ал.1, и ал.2 от НК. От събраните доказателства по делото се установява
по безспорен начин, че веднага след удара между двата автомобила, подсъдимият е
излязъл от своя и е отишъл да види в какво състояние е другият водач. От
обясненията на подсъдимия е видно, че първото му възприятие е било, че
пострадалия е още жив, „Пострадалият в този момент беше жив и охкаше. Опитах се
да установя контакт, но той охкаше и се
движеше напред назад“ /л.150 от делото/. Веднага след това се е върнал при своя
автомобил и се е обадил на тел.112 в 15.46.18часа, което се установява
безспорно от приложеното писмо от на Дирекция „Национална система 112“, районен
център 112 Монтана/л.164 и л.165 от ДП/, като от аудиозаписа се чува, че
последните думи на подсъдимия от съобщението са: “Ама бързо бе…той човека
според мен…човека е жив явно, обаче не
мога да знам какво да направя.“
В съответствие с
установената съдебна практика/ППВС №1/17.01.1983г. по нак.дело №8/82г, Решение
№49/26.02.1998г. по нак.д.№16/88г., III н.о., Решение
№130/06.04.2011 на ВКС по н.д.№46/2011г. ., III н.о,наказателна колегия, докладчик Севдалин Мавров/ и след като е безспорно
установено, че след инцидента, подсъдимият е отишъл веднага до колата на
пострадалия и е установил, че е жив, лично позвънил на тел.112, за да съобщи за
случилото се и е настоял по-бързо да се изпрати помощ, то очевидно предприетото
от подсъдимия действие, насочено към оказване помощ на пострадалия, е било направено своевременно, а и било
достатъчно съобразено с конкретната ситуация, като наред с това е целяло и
спасяването на живота на пострадалия. На своя ред, видно от разясненията на
вещото лице И., пострадалият Б. не е починал мигновено, а в рамките на няколко
минути, което означава, че помощта на
подсъдимия е била навременна и адекватна, макар в последствие да се е
стигнало до летален изход. Същественото е, че подсъдимият не е останал
безчувствен към случилото се и е направил зависещото от него, за да окаже
помощ, независимо дали същата е била достатъчно ефективна с оглед състоянието
на пострадалия. В това е и действителния вложен в разпоредбата на чл.343а НК
смисъл, като обратното разбиране на практика би водело до невъзможност за
прилагането й в значителни случаи, при
които деецът се опитва да помогне на пострадалия съобразно възможностите си.
Обратното, при наличие на тези доказателства, и неприлагане на правната квалификация
по чл.343а НК, би било нарушение на материалния закон.
С оглед на тези си
съображения, съдът преквалифицира деянието по чл.343а, 1, б.“б“, във вр. с чл.343,
ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като го оправда по първоначално
повдигнатото му обвинение.
Относно
наказанието:
За извършеното престъпление по чл.343а, 1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1,
б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок до четири години. Съдът след като прецени всички доказателства
по делото прие, че с оглед индивидуализацията съдът следва да прецени наличните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства с оглед преценката на размера на
предвиденото наказание „лишаване от свобода“ от една страна и от друга дали то
следва да бъде изтърпяно ефективно или да се отложи неговото изпълнение.
Съответно съдът съобрази на първо място това, че подсъдимият К. е с чисто
съдебно минало, с добро образование, женен. От друга страна обаче, съдебния
състав намира, че въпреки тези добри
данни за неговата личност, в течение на четири години, колкото време тече
делото, подсъдимият не е проявил както съчувствие към близките на пострадалия,
който е загубил живота си, като дори не е установил контакт с тях и съответно
не се е извинил, което от своя страна показва, че и не съжалява за случилото
се. Вероятно това се е получило, за да не бъде прието от тях по този начин, че
подсъдимия признава вината си, но дори и това да са съображенията му, в крайна
сметка се касае до загубата на един човешки живот, на един здрав мъж, който има
също семейство и деца и поради това, човечността изисква такова внимание от
негова страна, каквато той не е проявил.
Въз основа на тези си доводи, настоящият състав прие, че наказанието следва да
бъде определено при лек превез на отекчаващото обстоятелство описано по-горе и
определени размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода“ малко над
средния размер, а именно на 2г.и 6м./две години и шест месеца/ години.
От друга страна, именно имайки предвид добрите данни
за личността на подсъдимия, съдът намира, че подсъдимият не е необходимо да
бъде изолиран от обществото Настоящият състав не може да се съгласи с тезата на
частното обвинение, че условната присъда създава в обществото чувство за
безнаказаност, за липса на адекватно правораздаване и ненаказуемост към деяние
с такъв трагичен резултат. Намаляването на броя на пътните инциденти с тежки
последици не може да се постигне чрез института на условното осъждане.
Същевременно обаче отложеното изтърпяване на наказанието не означава липса на
наказание. То може да бъде приведено в изпълнение, ако осъдения не промени
съзнанието и поведението си в насока към спазване законите в страната и извърши
друго престъпление в рамките на изпитателния срок, който е над минимума.
Справедливостта за обществото се постига не със задължително въдворяване на
извършителите на престъпленията в затвора, а с факта на реализиране на
наказателната им отговорност и санкционирането им с наказание, определено в
рамките на закона, което да съответства на всички факти по конкретния случай и
на личността на осъдения.
Тези съображения дадоха основание на съда да определи
размера на наказанието над средния такъв – а именно на 2г.и 6м./две години и
шест месеца/ „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години, който
изпитателен срок бе определен на същите съображения, изложени по.горе относно
размера на наказанието.
На основание чл.343г НК, съдът лиши от правоуправление
подсъдимия за срок от 2г.и 6м./две години и шест месеца/.
Съдът постанови подсъдимият да
заплати направените разноски на досъдебното производство в размер на 425.66/четиристотин двадесет и пет
лева и шестдесет и шест ст./ лева, както и по сметката на ВСС сумата от 4610/четири
хиляди шестстотин и десет/лева, представляващи направените разноски в съдебната
фаза.
Водим от горните съображения,
Видинският окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Мотивите са изготвени на
16.04.2021 година, поради продължително боледуване на председателя на състава
от С-19.