РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Кюстендил, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20201520101584 по описа за 2020 година
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, е предявило против ХР. ИВ.
ИВ., ЕГН: **********, с адрес гр. София, общ. „Връчница“, ж.к. „Обеля 1“,
бл. 116, вх. Е, ет. 6, ап. 121 иск да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че му дължи сумата от 2977.47 лв., от която: 2566.93 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2016г. до м.04.2019г., отразена в Общи фактури №
**********/31.07.2019г.; № **********/31.07.2018г. и №
00820568330/31.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2020г.
до окончателното изплащане на вземането; 338,30 лв. мораторна лихва за
забава от 15.09.2017г. до 21.01.2020г., както и суми за дялово разпределение –
60,73 лв. главница за периода м. 05.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната
лихва от 30.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 11.51 лв. –
лихва за периода 31.01.2017г. до 21.01.2020г. Претендира се разноските за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Особеният представител на ответника оспорва иска, прави възражения за
недопустимост и неоснователност на претенцията, взима становище по
доказателствата, прави доказателствени искания.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не
1
взима становище по иска и обстоятелствата, на които се основава.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото дружество и
оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия писмен отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр. София, общ.
„Връбница“, ж.к. „Обеля 1“, бл. 116, вх. Е, ап. 121, е топлоснабден. Същият е
собственост на ответника в настоящото, видно от Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, което лице е
придобило на 05.06.1991г. жилище № ***, находящо се в бл. * на кв. „О.-*“
на гр. София. От представеното от Столична община, р-н „Връбница“
Удостоверение за идентичност изх. № ****/1/07.11.12г. се установява
идентичност на бл. № * в ж.к. „О.“ № *, с блок № *** в същия квартал. На
следващо място, не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен
топлинен оператор за този обект. Не се спори и по това, а същото се
установява и от представените по делото писмени доказателства (Договор №
при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
по чл. 139в от ЗЕ от 29.07.2015г.), че ищцовото дружество е влязло в
договорна обвързаност с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. С Договор № 1492 от
05.11.2001 г., сключен с Етажната собственост на адрес гр. София, ж.к. „О. *“,
бл. ***, вх. *,, „Техем Сървисиз“ ЕООД, приело да достави и монтира
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия, а така също и да извърши индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и
индивидуални сметки. За вземането на решение за сключването на договора е
свикано ОС на етажните собственици, ведно с представен по делото Протокол
за провеждането му от 07.10.2001г., като участие в същото под номера на
процесния апартамент в процесния вход е взело лицето Г. И.а с посочен за
обекта абонатен номер 325358. Приобщени са и копия от счетоводни
документи: съобщения към фактура и издадени кредитни известия за
процесния период. Представените от третото лице помагач писмени
доказателства и по конкретно индивидуални справки за отопление и топла
вода установяват като клиент на предоставяните услуги за процесния
абонатен номер за отчетен период 01.05.2016г. – 30.04.2019г. – ответника в
настоящото, Х.И..
2
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Б.Й., се установява, че „Топлофикация –
София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово
разпределение („Техем Сървисис“ ЕООД) нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни
периоди е идентична с тази, отразена в индивидуалните изравнителни сметки.
Фирмата за дялово разпределение е извършвала надлежно отчетите си в
съответствие с изискванията на Закона за енергетиката. Експертът установява
още, че общо за процесния период начислената като задължение сума възлиза
на 2627,66 лв., в т.ч. суми за отопление, за БГВ, корекционна сума и вноски
за дялово разпределение. Общият топломер е освидетелстван по съответния
ред регулярно от 2000 до 2021г.
Прието е и заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице
А.Т.. Експертът установява, че за целия процесен период липсват извършвани
плащания. Изравнителните сметки, изготвени от ФДР са въвеждани в
информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД на името на
ответника Х.И. за периода м. 05.2016г. – м.04.2019г., като установената
надвнесена сума, в която следва да се извърши прихващане на сумата по
задължението за процесния период възлиза на 490,78 лв. Така, общата
дължима сума за процесния период за топлинна енергия е установена на
2566,93 лв., а на тази за предоставяне на услугата „дялово разпределение“ –
на 60,73 лв. Или общият размер на задължението е определен на 2627.66 лв. В
заключителния си отговор вещото лице сочи, че изчислената лихва за
периода 15.09.2017г. до 21.01.2020г. възлзиа на 338,40 лв., а на тази върху
услугата за дялово разпределение – 11,51 лв., или общият размер на дълга
(главници за ТЕ и дялово разпределение и лихви върху двете главници)
възлиза на 2977,47 лв.
От приетата допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от
същия експерт е видно, че дължимите от ответника към дружеството суми
към 29.01.2017г. са както следва: главница – 537,39 лв.; лихва върху
главницата – 128,50 лв.; дялово разпределение – 3,87 лв.; лихва върху
главница – дялово разпределение – 1.24 лв., или общо дължима сума към
29.01.2017г. от 671,00 лв.
Видно от Справка по данни за физическо/юридическо лице за всички
служби по вписванията, е че за периода26.11.1921 – 26.11.2021 г. няма данни
за извършени вписвания, отбелязвания и заличавание досежно сделки със
страна – ответника в настоящото.
3
Приложено е ч.гр.д. № 559/2020 г. на КРС, образувано след изпращането му
по подсъдност от Районен съд – София, по искане на заявителя и настоящ
ищец, по което е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК № 118/2020 г. против длъжника и настоящ ответник за процесните суми.
Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, поради което заявителят в указания му за това
срок е предявил настоящите положителни установителни искове.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не се обсъждат подробно.
Горното съдът намери за безспорно установено на база представените
доказателства, които същият прецени, както поотделно, така и в своята
съвкупност и ги намери за безпротиворечиви. В последния смисъл, само за
прецизност, съдът ще посочи, че в действителност адв. Й. е направил искане с
правно осн. чл. 183 от ГПК, на което ищцовото дружество е отговорило с
подробно изложение на доводите си за невъзможност да представи
поисканите документи в оригинал, а именно – че не се намират у него. Съдът
счита тези доводи за основателни. Третото лице – помагач, също е депозирало
писмени доказателства, отново в заверени преписи, но по отношение на него
не е било налице искане за представянето на същите в оригинал, ето защо са
и неприложими санкционните последици на сочената правна норма,
касателно изключването им от доказателствената съвкупност по делото.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта:
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК,
съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.
4
410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на
установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от
идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно
което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая исковете са допустими, т.к. са заявени в срок от лице - заявител,
имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е депозирано възражение
по реда на чл. 414 от ГПК.
Само за прецизност ще се посочи, че релевираното от особения
представител възражение, касателно неустановена собственост на ответника
спрямо процесния имот не обуславя допустимостта на процеса, а е такова,
което съдът следва да обсъди по съществото на спора.
По основателността на претенцията:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия
в твърдяното количество на купувача.
С
траните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноски за дялово
разпределение в имот, находящ се в гр. София, общ. „В.“, ж.к. „О. *“, бл. ***,
вх. *, ап. ***. Последният идентичен с адреса, посочен в титула за
собственост съгласно Удостоверение за идентичност изх. № ***/1/07.11.12г.
издадено от Община Столична, р-н „Връбница“.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, относно
ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот
да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2)
5
лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр
на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в
този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение №
221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014
г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по
гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д.
№ 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. №
1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други)
, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на
партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.
Така, в конкретния случай съдът намира, че ответникът, бидейки титуляр
на правото на собственост върху процесния имот, считано от 1991 г. ( в този
смисъл представеният и приет по делото Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ), то същият еx lege е придобил
и качеството „потребител на топлинна енергия“. Липсата на подадена от
потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се
презумират от закона. В горния смисъл, в действителност в протокола от ОС
на СЕС по сключения с ФДР договор, за процесния имот е поставен подпис
на лицето Г. И.а, но не бяха ангажирани доказателства същата да е титуляр на
ограничено вещно право или пък облигационно такова на ползване (напр.
наем) досежно процесния имот, което да й придаде качеството на
потребител/клиент по смисъла на закона. Предвид изложеното съдът намира,
че ответникът по делото, бидейки потребител на топлинна енергия като
собственик на топлоснабдения имот, е задължен за заплащане на дължимата
за топлинна енергия и вноски дялово разпределение суми за целия процесен
период. За прецизност съдът счита за нужно да отбележи още и това, че
приложената към делото справка от СВ отразяваща липса на данни за
извършени вписвания, отбелязвания и заличавания на името на настоящия
ответник не променя качеството на последния на собственик на процесния
имот, придобит по реда на чл. 117 от ЗТСУ, съотв. и на клиент на ТЕ и
6
задължен за заплащането на дотаваната цена за предоставянето й сума. Това е
така доколкото сочената разпоребда, преди отмяната й не е изисквала като
елемент от фактическия си състав вписването на същата. А последното е
конститутивен белег по сключването на една сделкта само когато това е
изрично предвидено в закона. В случая, ответникът, сключвайки процесния
договор е придобил собствеността върху процесния имот със сключването му,
без необходимост същият да е вписан, нещо повече, без необходимост дори
да е сключен във формата на нотариален акт с оглед прехвърлянето на
собственост от държавата, съотв. общината – на частно лице.
Досежно размера на задължението, съдебно-счетоводната експертиза, която
съдът кредитира, тъй като счита за обективно и компетентно изготвена,
установява общата дължима сума за процесния период за топлинна енергия
на 2566,93 лв., а на тази за предоставяне на услугата „дялово разпределение“
– на 60,73 лв. Или общият размер на задължението е определен на 2627.66 лв.
В заключителния си отговор вещото лице сочи, че изчислената лихва за
периода 15.09.2017г. до 21.01.2020г. възлиза на 338,40 лв., а на тази върху
услугата за дялово разпределение – 11,51 лв., или общият размер на дълга
(главници за ТЕ и дялово разпределение и лихви върху двете главници)
възлиза на 2977,47 лв., който е и идентичен на претендирания такъв, поради
което и претенцията се явява основателна в пълния си заявен размер. Този
извод на съда се подкрепя и от обстоятелството, че размерът на задължението
е изчислен вкл. и от второто вещо лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза, като показателите на експертите в областта също съвпадат. В
последния смисъл съдебно-техническата експертиза установи и реалното
предоставяне и ползване на ТЕ за процесния период, като посочи, че
Топлофикация – София“ ЕАД е подавало ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение („Техем Сървисис“ ЕООД) нетната
топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция,
която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена в индивидуалните
изравнителни сметки. Фирмата за дялово разпределение е извършвала
надлежно отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за
енергетиката като и общият топломер е освидетелстван по съответния ред
регулярно от 2000 до 2021г.
За допустими и основателни съдът възприема и акцесорните на главните
искове претенции за лихви за посочения период, а досежно размера им,
експертът по съдебно-счетоводната експертиза го установи като идентичен на
прендирания такъв.
По отношение на релевираното възражение за изтекла погасителна
давност:
Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия e задължение
7
за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
(спр. ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо тези задължения се
погасяват с тригодишна давност. Със същият давностен срок се погасяват и
задълженията за лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността
тече от деня на падежа. Тъй като не се спори, че искът е предявен в срока
по чл. 415 от ГПК съобразно изричната разпоредба на чл. 422, ал.1 от ГПК, се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - в случая от 30.01.2020 г. При това положение всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 30.01.2017 г. са недължими
като погасени по давност. Тоест, претенциите за главници за ТЕ и дялово
разпределение в периода м. 05.2016г. до 29.01.2017г. са недължими поради
погасяването им по давност. Що се отнася до акцесорните претенции за лихви
същите се претендират за период след 30.01.2017г. (по-конкретно сумата от
338.40 лв. лихва се претендира за периода 15.09.2017г. до 21.01.2020г., а
сумата от 11,51 лв. – лихва за периода от 31.01.2017г. до 21.01.2020г.), поради
което и същите не са се погасили по давност. Те са дължими върху
главницата, за която съдът определи, че след 31.01.2017г. не е погасена, като
размерът й, след използването на общодостъпния в интернет калкулатор дори
надхвърля претендирания такъв, поради което и с оглед принципа на
диспозитивното начало акцесорните претенции следва да се уважат в цялост.
Що се отнася до главните претенции - в случая приетата по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза сочи, че към 29.01.2017г.
задълженията на ответника за главници са както следва: главница – 537,39 лв.
за ТЕ; дялово разпределение – 3,87 лв. Посочените суми са недължими
поради погасяването им по давност, поради което и следва да бъдат извадени
от общия размер на задължението по съответни пера. Така, общият размер на
дължимата главница за периода 30.01.2017г. до м.04.2019 г. възлиза на
2029,54 лв. (2566,93 лв. – 537,39 лв.); а на главницата за услугата дялово
разпеределение – 56,86 лв. (60,73 лв. – 3.87 лв.) До тези размери главните
претенции следва да се уважат, а за разликата до пълните им предявени
размери, да се отхвърлят като погасени по давност.
8
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат и на двете страни.
По отношение на ответната страна, която в процеса се е представлявала от
назначен на разноски на ищеца особен представител, поради липса на
представени доказателства за сторени такива (както в заповедното, така и в
исковото производства), не следва да му се присъждат.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, видно от който са направени
разноски в исковото производство в размер на 1613,10 лв. (при определен от
съда размер на дължимото за исковото производство юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лв.), както и 200,00 лв. допълнително
възнаграждение за в.л. по изготвената първоначално съдебно-счетоводна
експертиза. От тях, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК и съобразно уважената част от
претенцията следва да му се присъдят такива в размер на 1483,48 лв. (при
81,82 % уважена претенция – искът е предявен за обща сума от 2977,47 лв. и
уважен за сума от 2436,21 лв.).
В заповедното производство сторените от заявителя разноски са в размер
на 59,55 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, или
общо 109,55 лв. От тях съобразно уважената част от претенцията на 81,82 %,
дължима се явява сума от 89,63 лв.
В частта, в която претенцията е отхвърлена като неоснователна, съобразно
задължителната тълкувателна практика на върховната инстанция по
прилагането на закона, издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение не подлежи на обезсилвано, но въз сонова на нея не следва да се
издава изпълнителен лист.
В с. з. от 23.02.2022г. съдът е разпоредил да се изплати и
възнаграждението на особения представител на ответника адв. Й., внесено
като депозит от ищцовата страна в размер на 800,00 лв.
Водим от горното и на осн.чл.422 ГПК във вр.чл.150,ал.1 ЗЕ,чл.155,ал.1,т.2
ЗЕ вр. чл. 79,ал.1 ЗЗд,чл.200,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ХР.
ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес гр. С., общ. „В.“, ж.к. „О.“, бл. ***, вх. *,
ап. *** дължи и следва да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 2029,54 / две хиляди и
двадесет и девет и петдесет и четири/лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
гр. С., общ. „В.“, ж.к. „О., бл. ***, вх. *, ап. *** за периода 30.01.2017 г. до м.
04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането; 338,30 / триста тридесет и осем и
тридесет/лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 21.01.2020 г.,
както и суми за дялово разпределение – 56,86 / петдесет и шест и осемдесет
и шест/лв. главница за периода 30.01.2017 г. до м. 04.2019 год., ведно със
законната лихва от 30.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и
11.51 /единадесет и петдесет и един/лв. – лихва за периода 31.01.2017 г. до
21.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 559/2020г. на
КРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б да бъде
признато за установено, че ответникът ХР. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с
адрес гр. С., общ. „В.“, ж.к. „О.“, бл. ***, вх. *, ап. *** дължи на ищеца
горницата над сумата от 2029,54 / две хиляди и двадесет и девет и
петдесет и четири/лв. до пълно претендираната такава за главница от
2566,93 / две хиляди петстотин и шестдесет и шест и деветдесет и три/лв.
(или сума от 537,39 –петстотин и тридесет и седем и тридесет и девет лева) и
горницата над 56,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение до
пълно претендираната такава от 60,73 / шестдесет и седемдесет и три/лв (или
сума от 3,87-три и осемдесет и седем лв.) поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА ХР. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес гр. С., общ. „В.“, ж.к.
„О.“, бл. ***, вх.*, ап. *** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 1483,48 /
хиляда четиристотин и осемдесет и три и четиредесет и осем/лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство, както и сумата от
89,63 / осемдесет и девет и шестдесет и три/лв. – разноски в производството
по ч.гр.д. № 559/2020г. на КРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, писано в ТР при АВ с ЕИК
10
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Проф. Георги
Павлов“ № 3, представлявано от Милена Стоянова и Силвия Станчева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред КОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11