№ 1076
гр. П***, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220100885 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Профи Кредит Б***“ ЕООД твърди, че на 09.10.2017 г. е
сключил с Г. Д. Б. договор за потребителски кредит № ***, по силата на който
ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1 000
лв. в заем, а кредитополучателят се е задължил да я върне в срок от 36 месеца
с месечна погасителна вноска в размер на 48.80 лв. Твърди, че
кредитополучателят е избрал и закупил и пакет от допълнителни услуги на
стойност 1 267.20 лв., дължимо на месечни погасителни вноски в размер на
35.20 лв. Така общото задължение по договора възлизало на 3 024 лв., а
размерът на погасителната вноска – 84 лв.
Твърди, че е изпълнил задължението да предостави отпуснатата в заем
сума на кредитополучателя, а последният от своя страна не е изпълнил
задължението си да я върне, като е погасил само сума в размер на 1 376.87 лв.
С Анекс № 1 от *** г. и Анекс № 2 от *** по искане на
кредитополучателя бил коригиран погасителният план като броят на
погасителните вноски бил увеличен от 36 на 39.
За вземанията по договора за кредит, а именно: главница в размер на
754.75 лв., договорно възнаграждение в размер на 191.79 лв. за периода от
26.03.2019 г. до 31.07.2019 г., лихва за забава в размер на 155.38 лв. за
периода от 31.07.2019 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2871/2020 г. по описа на Районен съд –
1
Пазарджик, а по отношение на възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 774.40 лв. заявлението е било отхвърлено.
Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
предявява искове за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение,
уточнени с молби от 22.04.2021 г. и 01.07.2021 г., както следва: главница в
размер на 754.75 лв., договорно възнаграждение в размер на 191.79 лв. за
периода от 26.03.2019 г. до 31.07.2019 г., лихва за забава върху главницата в
размер на 68.14 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 19.10.2020 г., лихва за
забава върху договорното възнаграждение в размер на 17.32 лв. за периода от
31.07.2019 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане. На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК предявява осъдителен иск
за вземането, по отношение на което заявлението е било отхвърлено,
уточнено с молби от 01.07.2021 г. и 05.08.2021 г., както следва:
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 774.40
лв., законна лихва върху същото в размер на 69.92 лв. за периода от
31.07.2019 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане. Претендира заплащане на разноските. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г. Д. Б. намира исковата
претенция за допустима, но неоснователна.
Оспорва дължимостта на възнаграждението за пакет от допълнителни
услуги. Твърди, че не е получавал никакви допълнителни услуги по договора
за кредит. Прави възражение за нищожност на споразумението за
допълнителни услуги поради противоречие с чл. 10а, ал. 1-4 от ЗПК.
Позовавайки се на разпоредбите на ЗЗП за неравноправни клаузи,
твърди, че клаузите на споразумението за допълнителни услуги не са
индивидуално уговорени и не е могъл да влияе на съдържанието им при
сключване на договора. Сочи, че съдържанието на споразумението не е ясно и
разбираемо, тъй като не е посочена цената на всяка от услугите от пакета за
допълнителни услуги. Твърди, че начинът на формулиране на съотношението
между общата стойност на пакета, цената на една от услугите и начина на
плащане на възнаграждението за допълнителни услуги е напълно
неразбираемо и объркващо за потребителя. В този смисъл счита, че клаузата
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора, поради което същото е сключено във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Като аргумент в тази насока сочи съотношението
между размера на предоставения заем и стойността на пакета от
допълнителни услуги.
Твърди, че чрез възнаграждението за допълнителни услуги стойността
2
на ГПР по договора надвишава многократно размера съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК тази клауза е нищожна.
Твърди нищожност на споразумението за допълнителни услуги и
поради накърняване на добрите нрави, тъй като неравноправно третира
икономически слаби участници в оборота, използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг.
В случай, че съдът отхвърли иска в тази част, прави възражение за
прихващане на сумата от 633.60 лв. относно претендираната главница и
лихва, тъй като са му надвзети суми в размер на 1 376.87 лв. по осемнадесет
вноски по 35.20 лв. Не ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № *** от 09.10.2017 г., Общи условия към договор за
потребителски кредит и погасителен план, че между тях е бил сключен
договор, по силата на който кредиторът „Профи Кредит Б***“ ЕООД се е
задължил да предостави на кредитополучателя Г. Д. Б. потребителски кредит
в размер на 1 000 лв., а последният от своя страна се е задължил да върне
заетата сума на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
48.80 лв. при ГЛП в размер на 41.17 %, лихвен процент на ден в размер на
0.11 %, ГПР в размер на 49.90 % и обща дължима сума в размер на 1 756.80
лв.
Съгласно раздел VІ „Параметри“ от договора за потребителски кредит
кредитополучателят е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 1 267.20 лв., платимо на вноски в
размер на по 35.20 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на 3 024 лв., а общият размер на вноската – 84
лв. Съгласно споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя по
негово искане една или всички от посочените услуги: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
С преводно нареждане от 09.10.2017 г. кредиторът „Профи Кредит
Б***“ ЕООД е превел на кредитополучателя Г. Д. Б. сумата от 1 000 лв. с
посочено основание: ***.
На 05.07.2018 г. между страните е подписан Анекс № 1 към договор за
потребителски кредит № *** за отлагане на вноска № 8 и е изготвен нов
погасителен план, приложен към анекса, според който крайният срок за
погасяване на кредита е 26.11.2020 г.
На 13.09.2018 г. между страните е подписан Анекс № 2 към договор за
3
потребителски кредит № *** за отлагане на вноска № 9 и вноска № 10 и е
изготвен нов погасителен план, приложен към анекса, според който крайният
срок за погасяване на кредита е 26.01.2021 г.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
против която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника,
респективно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, а исковата
молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от
ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на
вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за
потребителски кредит, по отношение на които ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение.
При условията на кумулативно съединяване по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3
във връзка с ал. 3 от ГПК е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 9
от ЗПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на стойността на пакет
от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит, по отношение
на което съдът е отказал са издаде заповед за изпълнение, както и осъдителен
иск за заплащане на лихва за забава върху възнаграждението за допълнителни
услуги, който е с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на установителните искове предполага съществуване
на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
кредит, предоставяне на заемната сума на кредитополучателя и настъпване на
срока за плащане, а на осъдителните искове – съществуване на валидна
уговорка за закупуване на пакет от допълнителни услуги, предоставянето им
на кредитополучателя и изпадане на длъжника в забава. Осъществяването на
тези юридически факти следва да бъде установено от ищеца при условията на
пълно и главно доказване.
Ответникът е направил възражения за нищожност на споразумението за
закупуване на пакет от допълнителни услуги поради противоречие със закона,
неравноправност и накърняване на добрите нрави, които са с правно
основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и чл.
146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, и възражение за нищожност на
клаузата за размера на ГПР поради противоречие със закона – чл. 19, ал. 5 във
връзка с ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК, а също и
4
разпоредбите на ЗЗП относно наличието на неравноправни клаузи, доколкото
кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря
на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал.
1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи
договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и
да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на
чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР по
кредита съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за
потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по–специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не
е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за
реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването му в договора е условие за действителността на самия договор, а
неспазването на това законово изискване има за последица недействителност
на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на
49.90 %, но е очевидно, че в него не е включено възнаграждението за
закупения от потребителя пакет от допълнителни услуги на стойност 1 267.20
лв. С това възнаграждение се покриват разходи, които са свързани с договора
за кредит и са били предварително известни на кредитора, най-малкото
защото са уговорени в договора за кредит. Чрез въвеждането на това
допълнително плащане реално се оскъпява кредитът, което води до
значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на
заемателя по договора за кредит. Поради това стойността на дължимото
възнаграждение е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК. Така макар формално договорът за потребителски кредит да съдържа
размера на дължимия ГПР, същият накърнява изискването на чл. 11, ал. 1, т.
5
10 от ЗПК, тъй като не отразява реалната стойност на ГПР. При включване на
възнаграждението за допълнителни услуги в размера на ГПР същият ще
надхвърли значително допустимите разходи по кредита, които съгласно в чл.
19, ал. 4 от ЗПК се равняват на петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б***. Съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014
г. годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от
1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на
сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била в
размер на 10 %. Следователно максималният допустим размер на ГПР по
потребителски кредит е 50 %. При ГПР по процесния кредит в размер на
49.90 % без възнаграждението за допълнителни услуги, то при включването
му в ГПР същият би надхвърлил драстично максималния праг от 50 %,
особено като се има предвид, че възнаграждението за допълнителни услуги
представлява 126.72 % от размера на кредита. Това прави клаузата,
регламентираща размера на ГПР, нищожна съгласно чл. 19, ал. 5 във връзка с
ал. 4 от ЗПК. Налице е нарушение на ЗПК по отношение на съществен
елемент на договора за кредит, какъвто е ГПР, което съгласно чл. 22 във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до недействителност не само на тази
клауза, но и до цялостна недействителност на договора за кредит поради
противоречието му със закона.
На следващо място посочването в договора за кредит на стойност на
ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява невярна
информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във
връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. В случая клаузата за размера на ГПР е уговорена
във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да е предварително
известен за реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, а
некоректното посочване на размера на ГПР не му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Поради това клаузата,
регламентираща размера на ГПР, представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, за което съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК
съдът следи и служебно.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
6
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а съгласно чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Тежестта да установи индивидуалното уговаряне на клаузите по договора е за
търговеца съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП. По делото липсват твърдения и не са
ангажирани доказателства клаузата за ГПР да е индивидуално уговорена.
Напротив от начина, по който е представено съдържанието на договора, може
да се предположи, че същият е бил изготвен предварително от търговеца и в
този вид е бил предложен на потребителя. Поради това, когато е сключвал
договора, потребителят не е имал реална възможност да влияе върху
съдържанието му, в т.ч. и върху размера на ГПР, следователно клаузата освен
неравноправна, е и нищожна. ГПР е съществен елемент от договорното
съдържание на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, който не може да бъде заместен с повелителни правила на закона и
чиято липса обуславя недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Ето защо с оглед правилото на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП следва да се приеме, че
нищожността на клаузата, регламентираща размера на ГПР, води до
нищожност на цялото кредитно правоотношение.
Само по себе си сключването на споразумение за закупуване на пакет от
допълнителни услуги противоречи на закона и внася неравноправност по
смисъла на ЗЗП в отношенията между страните.
Договорната свобода съгласно чл. 9 от ЗЗД позволява на страните по
договора свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват
единствено с повелителните норми на закона и с добрите нрави. Допустимо е
съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по договор за
потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но същите
следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече
от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъде ясно и точно определено в договора.
В случая споразумението за допълнителни услуги вменява в тежест на
потребителя да заплати на кредитора освен договорна (възнаградителна)
лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за
допълнителни услуги, които по естеството си представляват действия по
усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
присъщи са на кредитирането и би следвало да са безплатни за потребителя.
Клаузите в споразумението са формулирани неясно и в противоречие с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като нито една от
закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от което да се
установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния
пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването
7
им. В този смисъл клаузите противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, поставяща изискване видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит.
Размерът на уговореното възнаграждение за допълнителните услуги
внася значително неравноправие в правоотношението, а престациите на
страните са явно нееквивалентни, което противоречи на добрите нрави.
Срещу правото да бъде разгледан и изплатен приоритетно потребителският
кредит и възможността за отлагане на определен брой погасителни вноски, за
намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на дата на падеж
и за улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства,
при кредит в размер на 1 000 лв. потребителят заплаща възнаграждение в
значително по-висок размер – 1 267.20 лв. Касае се за потребителски договор,
при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със
засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на възнаграждение за
допълнителни услуги третира неравноправно икономически по-слабия
участник в оборота, като недостигът на материални средства за един субект
се използва за облагодетелстване на друг. При това възнаграждението се
дължи само за възможността да бъдат предоставени допълнителните услуги,
без към момента на сключване на договора да има яснота дали и кои от тези
услуги ще бъдат реално ползвани от потребителя. Възможно е въпреки
заплащането на услугите, на практика те изобщо да не бъдат реализирани.
Например по делото няма доказателства за това, че искането за отпускане на
кредит е разгледано от кредитора преди исканията на клиентите, които не са
пожелали закупуване на пакета от допълнителни услуги, нито дали изобщо е
имало клиенти, които са сключили договори без този пакет от допълнителни
услуги. По делото са налице данни ответникът да се е възползвал реално от
предоставената му допълнителна услуга да отложи плащането на една или
няколко погасителни вноски чрез промяна на погасителния план, но това
обстоятелство не променя факта, че се касае за право, предоставено на
страните по силата на закона – да променят параметрите на сключения между
тях договор, а и липсата на стойностно изражение на тази конкретно
използвана услуга прави невъзможно разграничението й от останалите
предоставени само като възможност услуги.
Не на последно място споразумението за заплащане на възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги съдържа неравноправни клаузи по смисъла
на чл. 143, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 20 от ЗЗП, тъй като принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещо и
хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая. Съгласно
разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза се преценява
към датата на сключване на договора, поради което последващото ползване
на една или повече от допълнителните услуги е ирелевантно и не превръща
неравноправната клауза в равноправна.
8
С оглед изложеното съдът приема, че сключеният между страните по
делото договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със
закона – чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 4 и ал. 5
от ЗПК и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 19 и 20 във връзка с чл. 146, ал. 1
от ЗЗП.
Нищожните договори не пораждат действие между страните. Съгласно
чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. По делото е установено
посредством представеното преводно нареждане, че кредитът е усвоен от
кредитополучателя. Размерът на усвоената сума е 1 000 лв. Тази сума
представлява чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, чието
връщане се дължи на кредитора. Според признанията на ищеца в исковата
молба направените плащания по кредита са в общ размер на 1 376.87 лв.
Следователно до момента по кредита е заплатена сума в по-голям размер от
дължимата, поради което претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни – по отношение на главницата поради пълното й
погасяване, а по отношение на акцесорните вземания за договорна лихва,
лихва за забава върху главницата, лихва за забава върху договорната лихва,
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и лихва за забава върху
възнаграждението за пакет от допълнителни услуги – поради тяхната
изначална недължимост с оглед разпоредбата на чл. 23 във връзка с чл. 22 от
ЗПК, а възнаграждението за допълнителни услуги и лихвата за забава върху
същото – и с оглед нищожността на споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги. Предвид цялостното отхвърляне на предявените
искове е безпредметно обсъждането на направеното от ответника възражение
за прихващане със сумата от 633.60 лв., чието разглеждане е обусловено от
установяване на дължимостта на претендираните вземания.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с
което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
В полза на ответника разноски не се присъждат, тъй като не е заявено
искане за това, а и липсват данни ответникът да е направил разноски по
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит Б***“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С***, бул. „Б***“ № ***, бл. ***, вх.
***, представлявано от управителите С*** Н*** Н***, Ц*** Г.а С*** и Я***
К*** Ч***, против Г. Д. Б., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Г*** Б***“ №
***, ет. *** ап. *** по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК искове с правно
9
основание във чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за съществуване на вземания за главница в размер на 754.75 лв.,
договорно възнаграждение в размер на 191.79 лв. за периода от 26.03.2019 г.
до 31.07.2019 г., лихва за забава върху главницата в размер на 68.14 лв. за
периода от 31.07.2019 г. до 19.10.2020 г. и лихва за забава върху договорното
възнаграждение в размер на 17.32 лв. за периода от 31.07.2019 г. до
19.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, дължими
на основание договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
*** от 09.10.2017 г., по отношение на които е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2871/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, както и предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 3
от ГПК иск с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на възнаграждение в размер на 774.40 лв. за закупен пакет от
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № *** от 09.10.2017 г., по отношение на което заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2871/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик е било отхвърлено, както и иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 69.92 лв. за периода от
31.07.2019 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10