Р Е Ш Е Н И Е
№ 391/27. Юли 2023г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На пети юли 2023г. в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 272/2023г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „Агора Мийт“ ООД - Левски,
представлявано от П.С.П., чрез адв. Б. *** срещу Постановление №
ИЗХ23018528/23.03.2023г. на Дирекция Инспекция по труда – Ловеч за обявяване
съществуването на трудово правоотношение на осн. чл. 405а ал.1 КТ между „Агора
Мийт“ ООД – гр. Левски и С.А.К. за извършване на работа като „шофьор,
лекотоварен автомобил“, считано от 05.01.2023г.
Жалбоподателят
оспорва постановлението като незаконосъобразно и иска отмяната му, поради липса
на териториална компетентност на органа и противоречие с материалния закон.
Счита за неправилен извода за наличие на трудово правоотношение, тъй като от
представените доказателства при проверката е видно, че се касае за извършване
на инцидентни услуги срещу заплащане на изминати километри и на риск на
изпълнителя. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът – ДИТ – Ловеч, чрез юрисконсулт Деков изразява
становище за неоснователност на жалбата. Мястото на работа съгласно чл. 66 ал.3 КТ е седалището на работодателя, доколкото друго не следва от характера на
работата. Лицето е заварено да шофира бус със стока, експлоатиран от „Агора
Мийт“ ООД на територията на гр. Ловеч т.е. заварено е да извършва трудова
дейност в обхвата на териториалната компетентност на ДИТ – Ловеч, без сключен
писмен трудов договор и документалната проверка също е извършена в дирекцията.
Счита, че са налице елементите на трудово правоотношение – на лицето е проведен
начален инструктаж, полагал е труд като шофьор в „Агора Мийт“ ООД, видно от
попълнената от него писмена декларация, съставяни са пътни листове за
извършваните курсове. К. е извършвал същата работа като останалите наети по
трудов договор шофьори, които са извършвали курсове през определени дни. Извършваната
работа не е самостоятелна и независима, каквато е отличителната характеристика за
гражданския договор, а под контрола и организацията на дружеството. КТ предлага
възможност за сключване на трудов договор за работа през определени дни от
месеца, както и за по-малка продължителност от 8ч. на ден. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованата страна С.А.К. заявява, че е имал
сключен договор. Работил е в „Агора Мийт“ ООД, но се наложило да прекрати
трудовия си договор, тъй като се разболял. Има издадено решение на ТЕЛК и
получава инвалидна пенсия. Впоследствие от януари 2023г. започнал отново работа
в същото дружество като шофьор на лекотоварен камион - на повикване и при нужда,
за което му плащали минимално възнаграждение според изминати километри след
изтичане на месеца, през почивните дни се е уговорил да не работи.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 405а ал.7 от Кодекса на труда.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 23.03.2023г.
Жалбата е подадена на 06.04.2023г., в рамките на законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното Постановление на Дирекция Инспекция по
труда – Ловеч, издадено с правно основание чл. 405а ал.1 КТ е обявено
съществуването на трудово правоотношение между „Агора Мийт“ ООД – гр. Левски и С.А.К.
за извършване на работа като „шофьор на лекотоварен автомобил“, считано от
05.01.2023г.
В мотивите е посочено, че на 14.02.2023г. в гр. Ловеч,
бул. „Освобождение“е спрян автомобил „******“ , цвят – бял, с Рег. № ****** за
проверка, при която лицето С.А.К. е заварен да шофира буса. По време на
проверката лицето собственоръчно е попълнило декларация, в която отразило, че
работи в „Агора Мийт“ ООД на длъжност „Шофьор“ като превозва месо, има почивни
дни – събота и неделя, уговорило е възнаграждение и е получило такова за м.
януари в размер на 750 лв.
На 17.02.2023г. от представени документи в ДИТ Ловеч е
установено, че автомобила се стопанисва от „Агора Мийт“ ООД по Договор за наем
на МСП от 01.10.2022г. с „Авалон Върджин“ АД за срок до 01.10.2027г.
На 23.03.2023г. в ДИТ – Ловеч е извършена проверка на
изисканата документация по спазване на трудовото законодателство, представена
от Н. И. С. – упълномощен представител на дружеството. При проверката е
представен граждански договор № 1/03.01.2023г. между „Агора Мийт“ ООД и С.А.К.,
в който е уговорено, че лицето приема да извършва превоз на стоки за сметка и с
транспортно средство на дружеството. Представени са пътни листове, с които е
установено, че С.К. е извършвал превоз със същото МПС, считано от 05.01.2023г.,
както и разписки за изплатените суми от 01.02.2023г. за 750 лв. и от
01.03.2023г. за 470,64 лв.
За извършваната
през 2023г. работа от лицето не е представен сключен писмен трудов договор.
Извършена е служебна справка в регистъра на уведомленията за сключени трудови
договори, при която е установено, че за С.А.К. е подадено уведомление за
сключен трудов договор на 28.02.2018г., който е прекратен, считано от
01.02.2021г. Представени са сключени трудови договори с две лица, които са
извършвали превоз със същото МПС.
С оглед на изложените констатации главният инспектор
при ДИТ – Ловеч е приел за безспорно, че се касае за извършвана от С.А.К.
работа като „шофьор, лекотоварен автомобил“ по трудово правоотношение – за
лицето е установено работно място, работи с предоставено от фирмата МПС, трудът
се полага за „Агора Мийт“ ООД, за извършваната работа е уговорено и изплатено
възнаграждение, представител на работодателя контролира работата, организацията
на работа е създадена от „Агора Мийт“ ООД – гр. Левски и рискът от извършваната
дейност е за сметка на дружеството. Констатациите са направени въз основа на
събраните при проверката писмени доказателства, съставляващи административната
преписка, приложена по делото – попълнена декларация от С.К., протоколи за
представени документи в ДИТ – Ловеч, граждански договор, трудови договори с А.
Х. и Д. А., длъжностна характеристика за длъжността „шофьор, лекотоварен
автомобил“, книга за начален инструктаж, служебни бележки за изплатени
възнаграждения.
Направен е извод, че е налице предоставяне на работна
сила в нарушение на чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Изложените фактически констатации се доказват от
приобщените по делото доказателства и не се оспорват от жалбоподателя.
Изслушаните свидетелски показания на главен инспектор П. Н. Н. и главен инспектор
В. П. Ц., извършили проверките и обясненията на з.стр. С.А.К. в съдебно
заседание потвърждават описаните факти и обстоятелства.
Спорно е дали постановлението по чл. 405а ал.1 от
Кодекса на труда е издадено от териториално компетентен орган и правилна ли е
преценката за наличието на елементите на трудово правоотношение между страните,
за което е необходимо сключването на писмен трудов договор.
Съгласно чл. 405а ал.1 КТ, когато се установи, че
работна сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2, съществуването на
трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните
органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудово
правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В
постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото
правоотношение.
Чл.1 ал.2 КТ гласи, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В чл. 62 ал.1 КТ
се съдържа императивно изискване за писмена форма на трудовия договор. С
трудовия договор съгласно чл. 66 КТ се определя мястото на работа,
наименованието на длъжността и характера на работата, времетраенето, размера на
отпуските, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на
работния ден или седмица. За място на работата се смята седалището на
предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е
уговорено или не следва от характера на работата. Наименованието на длъжността
се определя съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите. Според
чл. 67 ал.1 т.2 КТ трудовият договор може да бъде сключен и като срочен трудов
договор. В чл. 68 ал.1 т.2 и т.3 КТ е посочено, че срочен трудов договор може
да се сключва и до завършване на определена работа или за заместване на
отсъстващ работник или служител.
Чл. 138 ал.1 КТ допуска страните да уговорят работа за
част от законоустановеното работно време (непълно работно време) като определят
продължителността и разпределението на работното време, а начинът на отчитането
се урежда с правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. Съгласно чл.
247 КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на
работата или според изработеното. Съгласно чл. 270 ал.2 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго, изплаща се лично на работника по ведомост или
срещу разписка.
Съдържанието на трудовото правоотношение е
регламентирано в чл. 124 КТ – по трудово правоотношение работникът или
служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва
установената трудова дисциплина, а работодателят – да осигури на работника или
служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за
извършената работа.
Съгласно чл. 21 ал.4 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ служителите в териториалните дирекции
„Инспекция по труда“ имат компетентност на контролен орган по спазване на
трудовото законодателство в териториалния обхват на съответната дирекция.
Лицето е установено от инспектори на ДИТ – Ловеч да
извършва трудова дейност като шофьор на територията на гр. Ловеч без сключен
трудов договор. Нарушението на трудовото законодателство е извършено на
територията на гр. Ловеч и затова попада в териториалния обхват на ДИТ – Ловеч,
поради което постановлението е издадено от материално и териториално компетентен
орган.
Правилни и обосновани са изводите за съществуването на
трудово правоотношение между страните.
Установено е, че С.К. работи по договор за „Агора
Мийт“ като шофьор на лекотоварен автомобил от 05.01.2023г. Декларирал е, че
превозва месо. Извършен му е начален инструктаж на 03.01.2023г. преди започване
на работа като шофьор в отдел транспорт. На 05.01.2023г. е извършил първия
курс, удостоверено с пътен лист. Видно от издадените пътни листове през м.
януари е извършил общо 8 курса с автомобила, който е установено да управлява
при проверката на 14.02.2023г. За извършената работа е получил възнаграждение
срещу разписка в размер на 750 лв. след изтичане на месеца на 01.02.2023г. До
средата на м. февруари е осъществил 4 курса, за което е получил възнаграждение
в размер на 470,64 лв. срещу разписка. Автомобилът се ползва по договор за наем
от „Агора Мийт“ ООД. Представен е граждански договор, в който възнаграждението
се определя според изминатите километри, като се заплаща по 0,60 лв./км. Декларирал
е, че е договорил минимално възнаграждение, за м. януари е получил 750 лв.
Ползва седмична почивка през почивните дни – събота и неделя.
Извършваната работа от С.К. не е самостоятелна и независима, а е организирана
под контрола, за сметка и на риск на дружеството, което стопанисва предоставения
и управляван от К. лекотоварен автомобил и което го е наело да превозва стока
на дружеството до негови клиенти. Работата не се отличава от извършваната от
другите наети по трудов договор лица на длъжност „шофьор“, осъществявали
курсове със същия автомобил. Според длъжностната характеристика за длъжността „шофьор“
работното време е плаващо и в зависимост до мястото на пътуване. Уговореното
твърдо месечно възнаграждение по трудов договор е 780 лв., считано от
03.01.2023г. Приблизително толкова е получил и К. за м. януари.
КТ допуска да се сключи срочен трудов договор за
заместване на отсъстващ работник или служител, или за извършване на определена
работа. Договорът може да се сключи и за част от законоустановеното работно
време (непълно работно време), а трудовото възнаграждение да се определя според
времетраенето или според извършената и отчетена работа. Мястото на работа
обичайно е седалището на предприятието, освен ако не е уговорено друго или не
следва от естеството на работа. В случая мястото на работа е лекотоварния
автомобил, предоставен от дружеството, което следва от характера на
изпълняваната работа като шофьор. Затова уговореното в представения граждански
договор възнаграждение на изминат километър не е отличителна характеристика,
според която може да се приеме, че се касае за договор за изпълнение на
определена работа по ЗЗД и респективно, че в случая е налице гражданско, а не
трудово правоотношение между страните. Извършваните курсове месечно и
полученото възнаграждение след края на месеца сочат, че дейността се извършва
регулярно, а не инцидентно. Налице са всички елементи от съдържанието на
трудовото правоотношение – място на работа, изпълнявана длъжност, уговорено и
изплатено възнаграждение на база изминати километри, което се изплаща
ежемесечно, уговорена седмична почивка. Същественото е, че работата е
организирана и се извършва под контрола
на представител на работодателя „Агора Мийт“ ООД по възлагане с предоставен от
дружеството автомобил, за негова сметка и на негов риск.
Налице е предоставена работна сила по трудово
правоотношение, което не е уредено като такова със сключен трудов договор в
задължителната писмена форма, поради което са налице материално-правните предпоставки
за издаването на постановление по чл. 405а ал.1 КТ за обявяване съществуването
на трудово правоотношение от контролните органи на инспекцията по труда с цел
защита правата на работника.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
рамките на предоставените му законови правомощия, в съответната писмена форма,
при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния
закон и целта му, поради което е законосъобразна, а жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.3 АПК в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер – 100 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агора Мийт“ ООД - Левски, представлявано
от П.С.П., чрез адв. Б. *** срещу Постановление № ИЗХ23018528/23.03.2023г. на
Дирекция Инспекция по труда – Ловеч за обявяване съществуването на трудово
правоотношение на осн. чл. 405а ал.1 КТ между „Агора Мийт“ ООД – гр. Левски и С.А.К.
за извършване на работа като „шофьор, лекотоварен автомобил“, считано от
05.01.2023г.
ОСЪЖДА „Агора Мийт“ ООД - Левски, представлявано от П.С.П. да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез
Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/п/