№ 12193
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110158408 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
23.06.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Петя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №58408 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. В. В., чрез адв.Х. Р. от САК, срещу
първоначалния взискател, цедент и последващ правоприемник на вляло се търг. дружество-
1
цесионер ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .......-
Изп. директори, за признаване за установено недължимостта на следните парични суми:
сума от 10 281,15 лв.- главница, сума от 2 299,19 лв.- лихва за забава и разноски от общо
753,22 лв., съгласно Изпълнителен лист от 01.11.2010г., издаден по ч.гр.д. №50095/2010г. на
СРС, 40 състав, по който е образувано изп. д. №1487/2011г. по описа на ЧСИ ......, район на
действие: СГС, преобразувано в изп. д. №2060/2019г. на ЧСИ ..... в КЧСИ, район на
действие: СГС. Изложени са твърдения за погасяването по давност на процесното вземане с
общата погасителна давност. Посочва се, че не са извършвани годни изп. действия, които да
прекъснат теченето на погасителната давност за процесното вземане от 13.07.2016г.-
плащане по запор на трудово правоотношение. С постановление на съд. изпълнител от
22.07.2024г. производството по делото е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и са
вдигнати наложените обезпечителни мерки. Правният интерес от делото се обосновава с
наличието на издаден изпълнителен титул на кредитора. Претендират се сторените
разноски.
С отговор на искова молба в срок от отв. банка, чрез юрк, Хр. М., се признава
основателността на предявената искова претенция по изложени съображения за липса на
предприети изп. действия срещу ищеца от 2016г. Посочва се, че за извършените плащания в
полза на кредитора в периода: м.12.2011г.- м.07.2016г. не е налице изтекла погасителна
давност и постъпилите средства са законно разпределени от съд. изпълнител.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Служебно е изискано за послужване ч.гр.д. №50095/2010г. на СРС, 40 състав, по което
е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК в полза на ...... срещу
солидарно задължените А. В. и М. С., както и изпълнителен лист. Подадено е в срок
възражение от М. С., като във връзка с неизпълнение в срок от заявителя указания по чл.415,
ал.1 от ГПК, с разпореждане от 18.04.2012г. са обезсилени издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу М. С. и е издаден обратен изпълнителен лист в
нейна полза за сумата от общо 5 650,66 лв.
Служебно е изискан препис на изп.д. №2060/2019г. на ЧСИ ..... в КЧСИ, район на
действие: СГС, образувано по молба на взискателя ...... на 25.10.2011г., въз основа на
Изпълнителен лист от 01.11.2020г. по ч.гр.д. №50095/2010г. на СРС, 40 състав, срещу
солидарно задължените А. В. и М. С.. Изпратени са запорни съобщения до търг. банки и са
наложени запори на вземания по установени банкови сметки. На 29.11.2011г. са връчени
ПДИ на длъжниците по изпълнението. Налице е изпълнение в срока за доброволно
изпълнение. Във връзка с разпореждане от 18.04.2012г. по ч.гр.д. №50095/2010г. на СРС, 40
състав, с което е обезсилен издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу М. С., поради неизпълнение от заявителя в срок да предяви иск по чл.422 от
ГПК, с постановление от 15.06.2012г., влязло в законна сила на 26.06.2012г., ЧСИ прекратява
изп. производство срещу М. С.. Предприето е вдигане на наложените запори на банкови
сметки на М. С.. На 10.04.2013г. е подадена молба от цесионера ......... за конституирането му
като взискател в изп. производство. ЧСИ уведомява ....., че вдига наложения запор на
банкови сметки на длъжника А. В. във връзка със сключено извънсъдебно споразумение по
изп. дело. Налице са доказателства за изпълнение от по 80 лв./ месечно от А. В., до
м.04.2014г. Наложения запор върху трудово възнаграждение на А. В. при работодателя й
НОИ, е прекратен през м.04.2014г., поради прекратяване на трудовото правоотношение. На
28.01.2014г. в изп. производство е присъединен като взискател „.......... по у-ние по изп.д.
№3025/2010г. на ЧСИ ...... в КЧСИ, район на действие: СГС, по изпълнителен лист, издаден
по гр.д. №9746/2010г. на СРС. Наложен е на 08.10.2014г. запор върху трудово
възнаграждение на А. В. при работодател „.... по който е налице изпълнение до м.12.2015г.,
2
като считано от 01.12.2015г. трудовото правоотношение е прекратено. Налице е доброволно
изпълнение от длъжника А. В., за м.01.2016г. Наложен е на 27.01.2016г. запор върху трудово
възнаграждение на А. В. при работодател ....., по който е налице изпълнение до м.07.2016г.
На осн. заповед на Министъра на правосъдието №СД-04-54/12/10.2021г. служебният архив
на ЧСИ ......... е прехвърлен на ЧСИ ..... в КЧСИ, район на действие: СГС, като изп.
производство е преобразувано под №2060/2021г., като на 10.12.2021г. е съставен протокол за
приемане на изп. дело. На 22.07.2024г. ЧСИ Г. К. прекратява изп. производство на осн.
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и са вдигнати наложените запори на банкови сметки.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На осн. чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на задължението,
основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен
отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен
лист, са сумите в процесния изпълнителен лист, независимо от акцесорния или
самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на
конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Трайно беше застъпено
становището и в доктрината, и в съд. практика, че правен интерес за длъжника по
изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ изпълнителен
процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Съгласно Решение
№60282/19.01.2022г. по гр. д. №903/2021г. на ВКС, III г. о., докладчик съдията И. П.,
длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно
решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено
по давност. Видно е, че изп. производство е прекратено на 22.07.2024г. от ЧСИ, на осн.
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. ИМ е подадена на 30.09.2024г. по пощата. С оглед на така посочена
съд. практика предявеният иск е допустим при наличие на издаден изпълнителен титул,
както и насочен срещу първоначалния взискател, прехвърил вземането и последващ
правоприемник на влялото се в него търг. дружество цесионер-....., видно от справка в ТР.
Съгласно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, т.10, в случаите, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 год., изпълнителното
производство се прекратява на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Върховната съдебна инстанция
приема, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“
настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Изпълнителният процес не може да съществува сам
по себе си, тъй като целта му е да се осъществяват конкретни изпълнителни способи. В
тълкувателната си практика ВКС приема, че давността се прекъсва с предприемането на
всяко едно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
3
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. В случая до м.07.2016г. е налице изпълнение по наложения запор на трудово
възнаграждение, като след тази дата липсват доказателства за извършвани удръжки от
работодателя ..... и постъпления по изп. производство. С оглед на горното следва да се
приеме, че от този момент до датата на съдебното предявяване на иска е изтекла
приложимата за вземането 5- годишна погасителна давност, както и е настъпила перемпция
по издадения изпълнителен лист, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Към датата на съд.
сезиране паричното задължение се явява погасено по давност, поради което исковата
претенция е основателна. Чрез искът по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на
изпълняемо вземане и съотв. материално- правната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение към датата на съд. сезиране. Поради това изпълнението от длъжника до датата
на съдебно предявяване на иска е законосъобразно и е в изпълнение на издадения
изпълнителен лист срещу него.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В случая разноските на ищеца се изразяват в заплатена
държ. такса от 533,34 лв. и адв. хонорар от 2 500 лв., съобразно представен договор за
правна защита и съдействие. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая изп. производство е прекратено преди подаването на ИМ. Считано от
м.05.2023г. ...... е правоприемник на влелия се в него взискател- цесионер ........., видно от
справка в ТР. По изп. дело не са налице доказателства за проявена проц. активност от страна
на влялото се търг. дружество или правоприемника му след м.07.2016г. С ОИМ отв. банка
признава иска частично, като оспорва, че заплатеното от длъжника по извършените изп.
действия на принудително изпълнение е надлежно изпълнение. С оглед на това следва да се
приеме, че са налице основанието по чл.78, ал.2 от ГПК и разноските следва да се възложат
върху ищеца. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство, което следва да бъде определено в мин. размер от 100 лв., на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ....., ЕИК:......, със седалище и адрес
на управление: гр......., представлявано от .......- Изп. директори, че ищецът А. В. В., ЕГН:
**********, не дължи на ответника следните суми: сума от 10 281,15 /десет хиляди двеста
осемдесет и един лева и петнадесет стотинки/ лв.- главница, сума от 2 299,19 /две хиляди
двеста деветдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ лв.- лихва за забава, за периода:
20.06.2010г.- 14.10.2010г. и разноски от общо 753,22 /седемстотин петдесет и три лева и
двадесет и две стотинки/ лв., съгласно Изпълнителен лист от 01.11.2010г., издаден по ч.гр.д.
№50095/2010г. на СРС, 40 състав, по който е образувано изп. д. №1487/2011г. по описа на
ЧСИ ......, район на действие: СГС, преобразувано в изп. д. №2060/2019г. на ЧСИ ..... в
КЧСИ, район на действие: СГС, като погасени по давност.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН: **********, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, да заплати на .....,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .......- Изп.
директори, сумата от 100 /сто/ лв., представляващи сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
4
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5