Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
24.02.2021г.
гр.Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен
съд, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева, като
разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 2 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186
ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл.145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на от „М.т.“
ООД, ***, представлявано от управителя Р.Т.М., чрез адв. Г. Г. от ШАК, против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 181-ФК/10.11.2021
г. на Началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ
на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-219/24.11.2021 г. на Директор на Дирекция
«Оперативни дейности» при ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
В жалбата се изразява несъгласие с
така издадената заповед, като се твърди, че същата е незаконосъобразна и е
отправено искане до съда за отмяната й.
Оспорващият сочи, че във връзка с
покупка на стойност 23 лв. от електронния магазин, е била извършена пратка чрез
куриерско бюро „Еконт“ на дата 29.10.2021г., като поради прекъсване на ел.
захранването в обекта, пратката не е била придружена от фискален касов бон.
Независимо от това на следващата дата 30.10.2021 г. за всички стоки и доставки
с дата 29.10., такива документи са били издадени, поради което и извода на
контролните органи, че не били издадени тези финансови документи за извършена
продажба, несъответстват на истината.
Оспорващият сочи, че действително
към датата на предаване 04.11.2021 г. е било установено, че към стоката липсва
приложен касов бон, но това както е посочил не означава, че не е издаден.
Отправено е искане до съда да приеме
на база събраните доказателства, че липсва нарушение по чл. 118 и чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, а оттам и на основание за издаване на процесната заповед за налагане
на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
На следващо място е посочено, че заповедта не
е мотивирана и относно размера на срока за запечатване на търговския обект,
оспорващият счита, че са изложени общи съображения, които не удовлетворяват
изискванията на закона. Отправено е искане за отмяна на оспорената ПАМ, като
издадена в противоречие със закона.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. Г. Г., ШАК, който поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, в
съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се
излагат съображения досежно неоснователността на депозираната жалба, поради
издаване на обжалваната заповед за ПАМ от компетентен орган, при спазване на
административно производствените правила, при наличие на всички
материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на закона.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения
административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно Протоколи за извършени
проверки № 1442951/28.10.2021 г. и №1442952 и №1442953/04.11.2021 г. на „М.т.“
ООД е установено, че търговецът има регистриран сайт за интернет за търговия на
дребно и регистриран електронен магазин, като дейността е извършвана чрез
рекламиране на собствен домейн адрес:https://mitevbg.com.
На 28.10.2021 г. орган по приходите
направил поръчка на сайта на стойност 23.00 лв., като заплащането следвало да
се извърши с наложен платеж при доставката, чрез куриерски фирми „Спиди“ и
„Еконт“, като наличната стока се съхранявала в две помещения, собственост на
търговеца на ул. „Индустриална“ №9, гр. Шумен.
При извършена проверка на 04.11.2021
г. в склада на дружеството е установен ЕКАФП, регистриран в НАП с № 4384658 на
ФУ в НАП.
Доставката била извършена на
04.11.2021 г., като при получаване и заплащане от орган по приходите било
установено отсъствие на ФКБ от ЕКАФП, придружаващ доставката, за направената
поръчка на дата 28.10.2021 г.
Изготвен бил Протокол за проверка,
съставен на осн. чл. 110 ал.4 във вр. с чл.50 ал.1 от ДОПК серия АА №
0436525/04.11.2021 г.
Било констатирано, че дружеството, е
осъществило състав на нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Извършеното нарушение е счетено като
основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС. Със
Заповед №181- ФК/10.11.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/- запечатване на търговски обект- представляващ две помещения,
собственост на търговеца на ул. „Индустриална“ №9, гр. Шумен и е забранен
достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б. „б“ от ЗДДС
и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Заповедта постановява запечатването да се извърши в срок
до 3 дни след влизане в сила на заповедта. При връчването на заповедта на
търговеца на 19.11.2021 г. е определена дата и час на извършване на
фактическите действия по запечатване на обекта- 04.12.2021 г. в 15.00ч. Със
заповедта е указано на търговеца, че изпълнението на наложената ПАМ ще бъде
прекратено на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото
лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или имуществена санкция е
заплатена изцяло.
Несъгласен с постановената заповед
за налагане на ПАМ, на 23.11.2021 г. адресатът на заповедта депозирал възражение
№11004 от същата дата до Директора на ГД ФК ЦУ НАП-София, ведно с приложен
издаден фискален касов бон от 30.10.2021 г. на стойност 23.00 лв., с пояснение,
че в деня на изпращането на пратката 29.10.2021 г. е нямало ел. захранване, за
което представя доказателства, поради което ФКБ бил издаден на следващият
ден-30.10.2021 г. и след връщането на пратката на 05.11.2021 г. е извършено
сторно операция на ФКБ от 30.10.2021 г. с № 02831305 на стойност 23.00 лв.
С решение № ГДФК-219/24.11.2021 г.
на Директор на Дирекция «Оперативни дейности» при ГД «Фискален контрол» при ЦУ
на НАП оставил без уважение възражение/жалба на от „М.т.“ ООД против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 181-ФК/10.11.2021 г. на Началник отдел «Оперативни
дейности»-Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
Решението било съобщено на адресата
на 09.12.2021 г., който недоволен го оспорил пред ШАС с жалба, депозирана на
23.12.2021 г.
При така установените факти и
обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна- адресат на заповедта за налагане на ПАМ- запечатване на търговски
обект, породило неблагоприятни правни последици за оспорващия. Обжалването на
административния акт е извършено при наличие на правен интерес, поради което е допустимо
за разглеждане.
Съдът приема жалбата за
основателна, предвид следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага от орган по
приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите, а в т. 3 от същата
разпоредба като такива са посочени началниците на отдели. Оспореният
административен акт е издаден от началник отдел "Оперативни дейности"
- Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП в
съответствие с предоставената му компетентност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.
Същият е издаден в изискуемата
писмена форма и е с предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. Отговаря на изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В обстоятелствената част ясно и точно са изложени фактите,
послужили като основание за прилагането на принудителната административна
мярка, както и тези, относими към преценката за нейната продължителност.
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на
обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина
за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съобразно констатациите от извършената проверка, отразени
като фактически основания за издаване на обжалваната заповед, за извършената доставка
във връзка с онлайн покупка на стока на стойност 23,00 лв., заплащането на
която се извършва с наложен платеж, не е издаден фискален касов бон от
наличното в обекта и в работещ режим фискално устройство.
Относно материалната
законосъобразност на обжалваната заповед, съдът приема, че макар формално да са
налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, тя е издадена в противоречие с
целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Възражението на
жалбоподателя в този смисъл се споделя и от съдебния състав.
Съобразно изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да имат за цел
да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да
отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки
нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани функциите предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание
и предупреждение върху останалите правни субекти.
Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на мерките
във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в
конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени
в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушението, за което е издадена обжалваната заповед. Доколкото липсва
презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в
обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения
от същия вид. Не би могло да доведе и до предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал. 2 от ДОПК и не може дори практически да стане посредством
запечатването на обекта. По тези съображения, в конкретната хипотеза целта на
запечатването е допълнителна санкция, извън предвидените за нарушение на
Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи на
законоустановената цел на принудителната административна мярка и съставлява
превратно упражняване на власт.
По отношение на определената от
административния орган продължителност на наложената мярка, съдът намира, че
органът действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол
подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на
пределите на оперативната самостоятелност. Определеният 14-дневен срок на ПАМ е
в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно
преценените обстоятелства обаче са общи, абстрактни, откъснати от конкретиката
на казуса и не кореспондират с направените от него правни изводи. Посочено е,
че срокът на наложена ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената
превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
Административният орган е посочил,
че са налице „съществени пропуски в отчетността на търговеца, респ. данъчни
нарушения“.
От доказателствата по делото обаче
не се установява търговецът да е извършвал и друг път нарушение на данъчното
законодателство, а още по-малко от същия вид, поради което за съда остава
неясно на какво се базира изводът му. В този смисъл, необоснована е преценката,
че "ако не бъде приложена ПАМ то съществува възможност от извършване на
ново нарушение“.
Хипотетичната възможност за
извършване на нарушение не следва да се приема като причина да се спре търговската
дейност в обекта чрез налагане на ПАМ. Именно, за да се избегне такова
превратно тълкуване, чл. 22 от ЗАНН изрично очертава целите на ПАМ. В случая се твърди
извършването на административно нарушение, което е довършено към момента на
издаване на процесната заповед и поради това налагането на ПАМ нито ще го
предотврати, нито ще го преустанови, а още по-малко ще предотврати или отстрани
вредните последици от него.
От данните по делото не се
установява търговецът да е извършвал и друг път такова или подобно нарушение,
за да се говори за "лоша практика в обекта", нито пък в обекта да
липсва "нормална" или дори "нарушена" организация за
отчитане на дейността. Доказателство в тази посока е констатацията, че няма
разминаване в касовата наличност.
При издаване на обжалваната заповед
административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и
по-специално правилото, закрепено в чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Съдът намира за основателни доводите на
жалбоподателя, че принудителната административна мярка предотвратява преди
всичко извършването на търговската дейност и реализирането на приходи, което
освен че ограничава правата му, води и до пропуснати приходи за държавния фиск.
С оглед ситуацията на пандемия, в която търговецът осъществява дейността си и
предвид рязкото намаляване на покупателната способност на населението, чувствителното
намаляване на оборотите и затрудненията в доставките, едно допълнително
затваряне би го затруднило прекомерно и би довело до невъзможност да изпълнява
задълженията си, да заплаща трудови възнаграждения на служителите си, да
заплаща други разходи, да внася данъци и осигуровки.
Прилагането на принудителна
административна мярка в случая не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и би засегнало косвено финансовите интереси на
държавата и най-вече би ограничило правата на жалбоподателя в степен,
надхвърляща необходимото за постигане на целта на закона.
Съгласно чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ
се налага на лице, което е извършило някое от визираните в разпоредбата
нарушения, между които и това по т.1, б.„а“ – неиздване на документ за продажба
по чл. 118 от ЗДДС. В конкретния случай е безспорно установено, че „М.Т.“ ЕООД
не е издало фискален касов бон от наличното фискално устройство от деня на
поръчката – 28.10.2021г., каквото задължение има. С оглед на представените по
делото доказателства и в частност фискален касов бон с дата на издаване от
фискалното устройство 30.10.2021г. за сумата на поръчката, преди нейното
предаване на получателя чрез куриерската
фирма е видно, че макар и след предаването на пратката в куриерската
фирма, ФКБ е бил издаден. Вярно е, че фискалният касов бон не е бил приложен
при предаване на пратката от куриерското бюро на извършилите контролната
покупка данъчни органи, но това не означава, че към този момент не е бил
издаден фискален касов бон. Напротив, от представените писмени доказателства се
установява, че фискалния касов бон е издаден още на следващия ден след
изпращане на пратката, т.е. преди нейното получаване от извършилите контролната
покупка данъчни органи. Няма спор, че Законът за електронната търговия и
наредбата в тази връзка, изискват при предаване на поръчана по електронен път
стока в опаковката на самата стока на бъде поставен и фискалния касов бон,
издаден във връзка с извършената продажба, което в случая не е сторено. Това деяние
обаче не съставлява нарушение по смисъла на чл.186, ал.1 от. ЗДДС.
Както беше изтъкнато по-горе, касов
бон е бил издаден на 30.10.2021 г. за стойността на поръчката и е извършена
сторно операция на 05.11.2021 г. при връщането на пратката. Представени са и
доказателства, че на датата на предаването на пратката в куриерската фирма –
29.10.2021 г. електрозахранването е било прекъснато за времето от 08.00 до 17
.00 часа, видно от писмо изх. № 5985985/22.12.2021 г., приложено по делото.
В решението на горестоящият орган
липсва обсъждане на приложените с възражението срещу Заповедта за прилагане на
ПАМ доказателства от оспорващия, респ. не са изложени мотиви досежно издаденият
ФКБ на дата 30.10.2021 г.
В настоящия казус не са събрани
доказателства, от които да се изведе заключение, че ако не се наложи ПАМ,
съществуваща възможност от извършването на нови нарушения, от които за фиска ще
настъпят значителни и трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на
държавата, с оглед на което съдът счита, че в конкретния случай запечатването
на търговски обект за 14дни и забраната за достъпа до него няма да постигнат
предвидените в чл.22 от ЗАНН цели. Още повече че констатираното нарушение е
било отстранено веднага.
В заключение, съдът приема, че налагането
на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта,
със Заповедта, предмет на оспорване, не отговаря на нито една от целите на ПАМ,
които са закрепени в закона, по-специално в чл.22 от ЗАНН. В случая прилагането на принудителна административна
мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната
принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя,
доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок.
Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът
на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни
нарушения, но възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на
административната принуда.
В самата заповед е посочено, че на
основание чл.187 ал.4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ ще бъде прекратено, ако
жалбоподателят представи доказателства, че е заплатил наложената санкция.
Предвидената в ЗДДС санкция за такова нарушение се определя от административно
наказващия орган при издаване на НП, което е част от налагане на
административно наказание на търговеца по реда на ЗАНН. Видно от
доказателствата по делото, към момента на издаване на процесната заповед все
още липсва и не е налице издадено наказателно постановление. Издадената в
конкретния случай преди издаването на наказателно постановление заповед за ПАМ
предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на
приходи от страна на оспорващото дружество, като по този начин освен че
ограничава в значителна степен правата на търговеца, води и до пропуснати
приходи за държавата от данъци, което не съответства на целта на закона.
С оглед гореизложеното, съдът намира
жалбата за основателна, а издадената Заповед за прилагане на ПАМ за постановена
в противоречие с материалният закон и неговата цел.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 181-ФК/10.11.2021 г. на Началник отдел «Оперативни
дейности»-Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК-219/24.11.2021 г. на Директор на Дирекция «Оперативни дейности» при ГД
«Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото,
решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: