Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 269 от 04.12.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Л. С. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 231 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от „П.7.” ЕООД, с ЕИК *****, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Н.Н., срещу
Решение № 261/05.08.2020 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №
136/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 10-0000962/27.01.2020 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. С посоченото
наказателно постановление на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на
1500,00 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. В жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от
адвокат Н.Н..
Процесуалният представител по пълномощие на Дирекция „Инспекция
по труда”– гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – юрисконсулт М. Г., оспорва жалбата и претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №
10-0000962/27.01.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”. Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена проверка на „П.7.”
ЕООД, с ЕИК ****, по спазване на трудовото законодателство – на 15.10.2019 г. по работни места и на 29.10.2019 г. по
документи, е установено, че дружеството, в качеството на работодател, е допуснало на 15.10.2019 г. в 11:25 ч. Д. Г. Б., с ЕГН **********, да осъществява трудови
функции в бензиностанция „Е**”, находяща се на адрес: гр. Д. ул. „С. ш” № 1, като обслужваща
бензиностанцията, с определено работно място и работно време, без да е сключен
договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. За констатираното нарушение
по чл. 62, ал. 1 от КТ срещу
дружеството е съставен е Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) №
10-0000962/01.11.2019 г., а въз основа на констатациите в
него е издадено процесното НП. Б. е подписала декларация
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ (на 15.10.2019 г. в 11:25 ч.), в която е посочила, че работи на горепосочения обект от 15.10.2019 г. на
длъжност „касиер”, като „обучаваща се”, с работно време от 06:00 часа до 12:00 часа. По преписката е представено и заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ, от което е видно, че между „П.7.”
ЕООД и Д. Б. е сключен трудов договор на 01.11.2019 г., регистриран в
Националната агенция за приходите на същата дата в 19:31 часа. Съдът е
кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Л. Д. И.(актосъставител) и М. Е. А. (свидетел на установяване на
нарушението), които
сочат, че при посещението на процесната бензиностанция на 15.10.2019 г.
установили, че Д. Б. обслужва клиенти и е облечена в работно облекло.
Свидетелите сочат и че при съставянето и връчването на акта на 01.11.2019 г. на
място в бензиностанцията Б. отново е била на работа, облечена в работно облекло,
и за същата не бил представен трудов договор. Не е кредитирал показанията на
свидетелите Л. К. К. и Г. Ж.Д. (служители на „П.7.” ЕООД), които заявяват, че
на 15.10.2019 г. са били на работа в процесната бензиностанция първа смята – от
06:00 часа до 18:00 часа, и при извършената проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”
Даниела Боровинова не е работила в бензиностанцията – същата е била там, но е
чакала управителя на дружеството за интервю за работа на длъжност „касиер” и не
е била облечена с работно облекло, като е приел, че последните противоречат на
останалите събрани по делото доказателства. Районният съд е приел от
правна страна, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, както и че дружеството е извършило посоченото в
наказателното постановление нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, и е потвърдил същото.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведените в жалбата касационни
основания настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено
за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на „П.7.” ЕООД не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. Правилен е и изводът му за доказаност на административното
нарушение. За съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал. 1 от
КТ, от обективна страна е необходимо да се установи, че работникът/служителят
полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно
място, работно време, уговорено трудово възнаграждение, както и че
полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по
трудовото правоотношение. В процесните АУАН и НП са посочени работното място,
работното време и фактът на полагане на труд от Д. Б.
Актосъставителят и свидетелят на установяване на нарушението непосредствено
са възприели факта на полагане на труд от страна на Б.
и са установили работното място, а работното време е посочено от Б.
в попълнената от нея декларация. В акта и в наказателното постановление не е
посочено уговореното трудово възнаграждение, но това в случая не влияе на
извода за доказаност на процесното нарушение. Въпреки положените усилия
контролните органи е нямало как да
установят уговореното възнаграждение за труда, полаган от Д. Б.,
доколкото с оглед последващото сключване на трудов договор с „П.7.” ЕООД тя е
била заинтересована да не признае факта на полагане на труд за дружеството към
датата на проверката. Изключително сложно е, когато даден работник/служител е
недобросъвестен и не съдейства на контролните органи, да бъдат
установени всички елементи на трудовото правоотношение. Предвид всички
безспорно установени факти – полагането на труд по време на извършване на
проверката, наличието на работно облекло, работно място и работно време, изводът
за осъществяване на вмененото нарушение е правилен и обоснован. Районният съд е
обсъдил задълбочено фактите, които се установяват от писмените и гласни
доказателства по делото и е стигнал до законосъобразен извод, че на 15.10.2019 г. в 11:25 ч. Боровинова е
полагала труд в обекта, стопанисван от „П.7.”
ЕООД.
Изложените съображения обуславят
извод за правилност на решението на районния съд, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН „П.7.”
ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева за касационното производство, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 261/05.08.2020
г., постановено по АНД №136/2020
г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА „П.7.” ЕООД, с ЕИК ******, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.