Решение по дело №582/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура [населено място], с правно основание чл. 145, ал. 1 и ал. 3 от АПК, чл. 147, ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, чл. 149, ал. 5 от АПК, против разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 7, чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на община Ветрино, приета с Решение № 532 от Протокол № 43/23.11.2018 г., изменена и допълнена с Решение № 70 от Протокол № 5/30.01.2020 г. на Общински съвет – Ветрино.

В вносителят на протеста излага доводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби, поради противоречието им с материалния закон. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 на цитираната общинска Наредба, се явява незаконосъобразна поради противоречие с нормата на чл. 14, ал. 4 от Закона за общинската собственост. Посочено е също, че разпоредбата на чл. 21, ал. 7 на цитираната общинска Наредба се явява незаконосъобразна поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Закона за политическите партии. Твърди се също и че разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата противоречи на чл. 24а, ал. 6, т. 3, във вр. чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ. Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на община Ветрино на О. В. като подзаконов нормативен акт, по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, който съдържа административноправни норми, отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, и има многократно правно действие. Като подзаконов акт, тя е следва да е изцяло съобразена с актовете от по-висш ранг, което е пропуснато от общинския съвет. Посочено е също, че изложените обстоятелства обосновават незаконосъобразност на оспорените текстове от Наредбата по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби и поради това следва да бъдат обявени за материално незаконосъобразни, и да бъдат отменени. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът Общински съвет - Ветрино, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по така депозирания протест.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство са разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 7, чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на община Ветрино.

Наредбата представлява подзаконов нормативен акт, чието оспорване пред съда е регламентирано в дял трети, глава десета, раздел ІІІ на АПК. В чл. 186, ал. 2 от АПК, е регламентирана възможността прокурорът да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, поради което се налага извод за наличие на процесуалните предпоставки за упражняване на това процесуално право, което не е обвързано с преклузивен срок (чл. 187, ал. 1 АПК).

Протестът подаден срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК подзаконов нормативен акт от местно значение, поради което се налага извод за процесуалната допустимост на същия.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорената част от Наредбата на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са регламентирани правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА, в изпълнение на тези правомощия общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, общинският съвет определя приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Анализът на тази разпоредба, във вр. с ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА, чл. 8 от ЗНА, вр. чл. 8, ал. 2 от ЗОС и чл. 76, ал. 3 от АПК сочи, че общинският съвет е компетентният орган да приема наредби от местно значение, и в частност да приеме наредба, регламентираща условията и реда да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства, на територията на О. В., каквато е оспорената наредба.

Наредбата на Общински съвет - Ветрино е подзаконов нормативен акт, поради което при издаването и следва да са спазени процедурните изисквания на чл. 26 и сл. от ЗНА. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая от представените писмени доказателства може да се изведе извод, че тези изисквания са спазени.

Процедурата по приемане на оспорения акт е съобразена и с разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, предвиждаща решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 14 и т. 15 от ЗМСМА да се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. Като правно основание за издаването на оспорения акт е посочен чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 8, ал. 2 от ЗОС, поради което решението е следвало да се приеме чрез поименно гласуване отразено в протокола. Това е сторено, видно от представеното копие от Решение № 70 по протокол № 5/30.01.2020 г. от редовно заседание на Общински съвет – Ветрино (л.43-44 от адм. преписка).

По материалната незаконосъобразност на посочените в протеста разпоредби, съдебният състав приема следното:

Основателни са доводите на протестиращия прокурор относно материална незаконосъобразност на оспорените разпоредби на наредбата.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на община Ветрино със заповед на кмета на общината се предоставят помещения - частна общинска собственост на общинските ръководства на политическите партии, отговарящи на условията, определени в Закона за политическите партии, без търг или конкурс. Визираната норма противоречи на чл. 14, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС), съобразно която норма безвъзмездното предоставяне на имоти по ал.1 за нуждите на общинските ръководства на политическите партии, отговарящи на условията, предвидени в Закона за политическите партии, се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. В ал. 1 на чл. 14 от ЗОС са предвидени за отдаване под наем: „свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем на трети лица.“ Комплексното тълкуване на тази норма, налага извод, че конкретната регламентация касае не само помещения, а за всякакви недвижими имоти, които не са необходими на Общината. По този начин Общинският съвет-Ветрино недопустимо е променил кръга на нежилищните имоти, които общината да би могла да предоставя безвъзмездно.

На следващо място, основателен е и доводът в протеста, че разпоредбата на чл. 21, ал. 7 от Наредбата противоречи на императивните разпоредби на ЗОС. Съгласно посочения текст, договорите с политическа партия се прекратяват, когато партията придобие в собственост помещения от същия вид, годни за постоянно ползване, престане да отговаря на условията за предоставяне на общински имот, определени с отделен закон. В същото време в чл. 32, ал. 3 от Закона за политическите партии е предвидено, че правоотношенията с политическите партии се прекратяват поради неплащане на експлоатационните разходи за повече от три месеца или при нарушение на забраната по ал. 2. Забраната по ал. 2 на посочената разпоредба предвижда преотдаване, преотстъпване или осъществяване на търговска дейност. По този начин, при приемането на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 7, е допуснато несъответствие с императивни норми на ЗОС. Цитираните разпоредби на наредбата разширяват кръга на възможностите за прекратяване на наемните отношения на общината с политическите партии, като въвеждат допълнителна предпоставка за това, а именно: „когато партията придобие в собственост помещения от същия вид, годни за постоянно ползване, престане да отговаря на условията за предоставяне на общински имот, определени в отделен закон…“, което обстоятелство обосновава тяхната материална незаконосъобразност.

Основателен се явява и доводът в протеста, че с чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на община Ветрино от страна на Общински съвет - Ветрино се създава нов особен ред, който досега не е предвиден в закона, ред за отдаване на земите от общинския поземлен фонд под наем или аренда без търг или конкурс, само въз основа на кметска заповед. Съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 3, в случаите, когато не могат да се обособят в самостоятелни масиви и за тях не са сключени договори за наем или за аренда, преди издаването на заповедта за разпределение на масивите в землището при сключване на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Същите могат да бъдат предоставени на ползватели на съответните масиви по тяхно искане със заповед на кмета на общината. Договорът се сключва за едногодишно ползване, след заплащане на размера на средното годишно рентно плащане за землището на общината. Съгласно чл. 24а, ал. 6, т. 3 от ЗСПЗЗ, земите от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг: в случаите по чл. 37в, ал. 10. Съгласно чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ, земи от държавния и общинския поземлен фонд, които не могат да се обособят в самостоятелни масиви и за тях не са сключени договори за наем или за аренда, преди издаването на заповедта по ал. 4 могат да бъдат предоставени на ползватели на съответните масиви по тяхно искане със заповед на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него лице, съответно на кмета на общината. Договорът се сключва за едногодишно ползване след заплащане на по-високата сума между най-високата тръжна цена, на която са сключени договорите за землището за земите от държавния поземлен фонд за годината и размера на средното годишно рентно плащане за землището в общината. Съобразно чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. С тази нормативна регламентация, налага се извода че заповедта по ал.4 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие", а не въз основа заповед на кмета на общината.

Също така с Наредбата наемната цена на земите е фиксирана до размера на средното годишно рентно плащане за землището на общината, а съобразно ЗСПЗЗ – наемната цена на земите е по-високата сума между най-високата тръжна цена, на която са сключени договорите за землището за земите от държавния поземлен фонд за годината и размера на средното годишно рентно плащане за землището в общината. По този начин, с коментирания текст от Наредбата се занижава наемната цена на земята. Действително е налице явно противоречие на цитираните по-горе разпоредби от Наредбата с посочените разпоредби от ЗСПЗЗ, поради което основателно се явява отправеното искане в протеста за отмяната тези текстове като материално незаконосъобразни.

В обобщение на изложеното, с приемане на чл.21, ал.1 и ал.7, чл.49, ал.1, т.3 от Наредбата, общинският съвет не са съобразени действащи разпоредби на Закона за общинската собственост, Закона за политическите партии и ЗСПЗЗ, въвеждат се нови изисквания към гражданите и организациите, които не са предвидени в закон, което представлява първично уреждане на отношенията и не е от компетентността на общинския съвет. Наредбата на Община Ветрино представлява нормативен акт от местно значение и има за предназначение да детайлизира разпоредбите в закона, поради което нейните текстове следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава. ОбС-Ветрино е оправомощен по силата на чл. 8, ал. 2 от ЗОС да издаде наредба, с която да регламентира реда за продажба и даване под наем на общински имоти. Законовата делегация се отнася само до регламентиране на реда, но не и по отношение на промяната на вида общински имоти, към „помещения“.

Предвид изложеното основателен се явява доводът в протеста, че оспорените текстове от Наредбата на ОбС Ветрино са материално незаконосъобразни, тъй като са приети в противоречие с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА, без съответна компетентност, без овластяване с Конституцията или със закон и за уреждане на обществени отношения, които са регламентирани от нормативни актове от по-висока степен.

По изложените съображения, налага се извод за основателност на протеста, а разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 7, чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на община Ветрино, приета с Решение № 532 от Протокол № 43/23.11.2018 г., изменена с Решение № 70 от Протокол № 5/30.01.2020 г. на Общински съвет – Ветрино, следва да бъдат отменени.

Направено е искане от вносителя на протеста за присъждане в полза на ВОП на сторените по делото разноски, което искане, с оглед изхода на делото, се явява основателно, поради което и в полза на ВОП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 30 лв.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Варна разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 7, чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на община Ветрино, приета с Решение № 532 от Протокол № 43/23.11.2018 г., изменена и допълнена с Решение № 70 от Протокол № 5/30.01.2020 г. на Общински съвет – Ветрино.

ОСЪЖДА Община Ветрино, Област Варна да заплати на Окръжна прокуратура Варна сумата в размер на 30 (тридесет) лева, представляваща съдебно - деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховният административен съд на Р България в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

След влизане в сила на решението, на основание чл.194 от АПК, същото да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на община Ветрино.