№ 1193
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110115880 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от М.Ж. срещу „ДЗИ – О.З-”
ЕАД, ЕИК ***, гр. С. иск с правно осн. чл. чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 480
лв., претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди
под формата на претърпяна загуба от провеждане на рехабилитации и терапевтични
процедури в периода от 22.04.2021г. до 21.05.2021г., в резултат на настъпило на 18.11.2020г.
пътно – транспортно произшествие в гр. *** в посока на движение с. Р., предизвикано от
Й.Й., водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, рег. № ***, застрахован по
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица
***/13.12.2019г., валидна до 12.12.2020г., при което на ищеца са причинени травматични
увреждания, измежду които и счупване на горния край на раменната кост (хемерус), закрито
в дясно, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът М.Ж. твърди, че на 18.11.2020г. в гр. *** движейки се по
ул.”***” в посока с. Р. при пресичане на пешеходна пътека, обозначена с маркировка – тип
„зебра” в района на кръстовището между ул.”***” и ул.”***” била ударена от Й.Й., водач на
лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, рег. № ***, застрахован по договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица
***/13.12.2019г., валидна до 12.12.2020г.
Мястото на произшествието било посетено от компетентно длъжностно лице, което
съставило протокол за ПТП с пострадали лица.
В резултат на удара, ищецът получил множество телесни увреждания, измежду които
и счупване на горния край на раменната кост (хемерус), което е наложило провеждане на
рехабилитации и терапевтични процедури в периода от 22.04.2021г. до 21.05.2021г. на
стойност 480 лв., платена на 21.05.2021г. и която се претендира от застрахователя на
виновния за произшествието водач на МПС.
1
В срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 04.02.2022г., ответникът „ДЗИ – О.З-” ЕАД, не е
депозирал писмен отговор.
Преди провеждане на първото съдебно заседание, процесуалният представител на
ответното дружество заявява, че „оспорва предявения иск.“
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ангажираните по делото писмени доказателства установяват, че на 18.11.2020г. в гр.
***, на кръстовището между ул.“***“ и ул.“***“ в посока с. Р. е настъпило пътно –
транспортно произшествие с участието на водача на лек автомобил марка „Опел”, модел
„Корса”, рег. № ***, застрахован в ответното дружество по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица ***/13.12.2019г., валидна
до 12.12.2020г. и М.Ж., в качеството й на пешеходец.
В съставения от компетентните длъжностни лица на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1958, е посочено, че водачът на
лекия автомобил е блъснал пешеходеца от ляво на дясно, при което е причинил на М.Ж.
фрактура на дясно рамо и травма на глава.
От неоспореното заключение на допуснатата по делото комплексна СМАТЕ, която се
кредитира от съда, се установява, че М.Ж. е предприела пресичане на пешеходната пътека,
тип зебра, намираща се непосредствено след кръстовището, образувано от ул.“***“ и
ул.“***“ в посока с. Р., движейки се към десния тротоар на ул.“***“ със спокоен ход на
движение, успявайки да премине пътната лента за движение в посока, противоположна на
тази на движение на водача на МПС. В момента, в който г-жа Ж. е достигнала до средата на
пътната лента за движение е била блъсната от водача на лек автомобил марка „Опел”, модел
„Корса”, рег. № ***, в резултат на което е паднала на пътното платно.
Експертът е категоричен, че водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да предотврати настъпване на ПТП, ако бе пропуснал преминаването на
пешеходеца на пешеходната пътека.
Така, обсъжданите доказателства установяват по безсъмнен начин, че поведението на
водача на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, рег. № ***, е противоправно, тъй
като е в нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП, задължаваща го при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
В резултат на удара, ищецът е получил следните травматични увреждания, както
следва: 1./ счупване на горния край на раменната кост (хумерус) закрито вдясно; 2./
счупване на 2 – ро, 3 – то, 4 – то ребро в дясно; 3./ травматичен оток и кръвонасядане в
областта на шията; 4./ разкъсно – контузна рана в дясна теменна област на главата; 5./
ожулвания в областта на ляво и дясно коляно;
Съдебният медик по КСМТЕ, изготвил заключението си, въз основа на представената
медицинска документация, е категоричен, че М.Ж. е получила усложнения в хода на
оздравителния процес във връзка с счупване на горния край на раменната кост (хумерус)
закрито вдясно, изразяващи се в развитие на контрактура, т.е. невъзможност за движение на
раменната става нагоре, което е засегнало в съществена степен функциите на ръката.
Именно това усложнение е наложило провеждане на рехабилитационни процедури, които са
и проведени в АСМПМЦ „Физиомоушън“ ООД /л. 142/ и заплатени, видно от издадения
фискален бон на 21.05.2021г. на стойност 480 лв. /л. 142/.
Следователно, следва да се считат доказани следните предпоставки от предявения
иск, а именно противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който е бил
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица ***/13.12.2019г., валидна до 12.12.2020г., причинило телесни
2
увреждания на пешеходеца М.Ж., измежду които и счупване на горния край на раменната
кост (хумерус) закрито вдясно, протекло с усложнения, засегнали функциите на ръката и
наложили провеждане на рехабилитационни процедури на стойност 480 лв., намиращи се в
причинно – следствена връзка с поведението му, поради което претенцията следва да бъде
уважена в претендирания й размер.
По отношение на законната лихва
За определяне момента, от който се дължи законна лихва за забава, релевантна е
разпоредбата на чл. 429, ал. КЗ.
В нея е предвидено, че в застрахователното обезщетение по договора за застраховка
„Гражданска отговорност" се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 от
същата разпоредба лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ не намира приложение, тъй като с нея се уреждат
последиците от собствената забава на застрахователя, което не е елемент от дължимото
застрахователно обезщетение.
С исковата молба е претендирана законна лихва за забава върху търсеното
обезщетение, считано от 01.09.2021г., т.е. датата, на която застрахователят е следвало да
изплати обезщетение.
Данните по делото сочат, че на 12.04.2021г. пълномощникът на ищеца е депозирал
молба пред застрахователя, към която е приложил и банкова сметка на М.Ж..
С допълнителна молба от 31.05.2021г. ищецът е поискал присъждане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 480 лв.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ законна лихва за забава
следва да се присъди върху сумата от 480 лв., считано от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице или считано от 31.05.2021г.
Доколкото с исковата молба законна лихва се претендира от 21.09.2021г., то такава
следва да се присъди от тази дата при спазване на диспозитивното начало.
По разноските
При този изход на спора, в полза на ищеца М.Ж. следва да се присъдят разноски в
размер на 430 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ под формата
на процесуално представителство, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, с
оглед договора за безплатна правна помощ и доказателствата за регистрирането му по
ЗДДС.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З-” ЕАД, ЕИК ***, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Ж., ЕГН
**********, гр. ***, ул.“*** сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба от провеждане на рехабилитации и терапевтични процедури в
периода от 22.04.2021г. до 21.05.2021г., в резултат на настъпило на 18.11.2020г. пътно –
транспортно произшествие в гр. *** в посока на движение с. Р., предизвикано от Й.Й., водач
на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, рег. № ***, застрахован по договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица
***/13.12.2019г., валидна до 12.12.2020г., при което на ищеца са причинени травматични
увреждания, измежду които и счупване на горния край на раменната кост (хемерус), закрито
в дясно, протекло с усложнения, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З-” ЕАД, ЕИК ***, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Ж., ЕГН
**********, гр. ***, ул.“*** сумата от 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З-” ЕАД, ЕИК ***, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.В. О., САК,
гр. С., ул.“*** сумата от 360 лв. с ДДС /триста и шестдесет лева/, представляващо
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство в полза на М. К. Ж., ЕГН **********, гр. ***, ул.“*** по гр.д. №
15880/2021г. по описа на Районен съд – Варна, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4