№ 25463
гр. София, 20.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20241110127141 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „А” ЕАД, чрез юрк. Н. срещу А. З. И., с ЕГН
********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 9925,09
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-.../30.06.2021г.
за периода от 01.10.2021г. до 01.07.2028г., ведно със законната лихва за период от
02.05.2024г. до изплащане на вземането; 6513,66 лв., представляваща договорна лихва за
период от 01.10.2021г. до 12.04.2024г.; 3894,78 лева, представляваща обезщетение за забава
за период от 02.10.2021г. до 02.05.2024г.
Настоящият съдебен състав приема, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено, като аргументите за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в закрито
заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки – обективния факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целият кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
1
Единствено при наличието на тези предпоставки в тяхното кумулативно единствено, а
именно осъществяване на условията за настъпване на предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита, упражняване правото на кредитора за обявяване настъпилата
предсрочна изискуемост и достигането на това нейно волеизявление до знанието на
длъжника, може да бъде прието, че задължението по остатъка от дълга по кредита е станало
изискуемо и подлежи на изпълнение. Съответно според т. 1 от Тълкувателно решение №
8/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 8/2017 г., ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В мотивите на Тълкувателното
решение е прието, че в този случай не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договор за кредит при условията, договорени между страните.
Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните
вноски. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на
изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК.
Длъжникът дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е
настъпил падежът, договорен от страните. В приложение на задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с горепосочените Тълкувателни решения, се налага извода, че при липса
на доказателства по делото кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението и за начина по който са формирани процесните суми, защото те
безспорно представляват сборове на главници и на лихви, не може да се издаде заповед за
изпълнение за посочените в разглежданото заявление суми.
Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай не е налице надлежно
извършено уведомяване на длъжника за обявена предсрочна изискуемост, тъй като по
делото не са представени никакви доказателства в тази насока. Представените към
заявлението документи по никакъв начин не доказват обявяване на длъжника на предсрочна
изискуемост. Затова следва да се приеме, че не е налице надлежно извършено уведомяване
на длъжника А. З. И. за обявена предсрочна изискуемост. В разглеждания случай
заявлението подлежи на отхвърляне изцяло, доколкото от него и от представените
документи не може да се изведе недвусмислено размерът на неплатените вноски с настъпил
падеж, както и размерът на акцесорните вземания.
Отделно от изложеното, претендирането на договорна лихва в размер на 6513,66 лв. за
период от 01.10.2021г. до 12.04.2024г., при главница от 9925,09 лв., е в противоречие със
закона и с добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението в закрито
заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
2
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В частност при претендирана главница в размер на 9925,09 лв. и договорна лихва
в размер на 6513,66 лв. може да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличие на
неравноправна клауза, както и че сборът от уговорените размери по договора надхвърлят
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, когато
в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички разходи, предвидени в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
С оглед гореизложеното и доколкото не е налице предвидените в закона предпоставки за
издаване на заповед за изпълнение, съдът приема, че следва да отхвърли заявление вх. №
146560/02.05.2024г. по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 146560/02.05.2024 г., подадено от „А” ЕАД, чрез юрк. Н.
срещу А. З. И. с ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за
следните суми: 9925,09 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ PLUS-.../30.06.2021г. за периода от 01.10.2021г. до 01.07.2028г., ведно със законната лихва
за период от 02.05.2024г. до изплащане на вземането; 6513,66 лв., представляваща договорна
лихва за период от 01.10.2021г. до 12.04.2024г.; 3894,78 лева, представляваща обезщетение
за забава за период от 02.10.2021г. до 02.05.2024г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3