Решение по дело №18236/2018 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            14.10.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                               гражданско отделение

На трети октомври                                                                  две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  18236 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена „Ф.и.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на  К.Г.Д., ЕГН **********, пост. адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № *****ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:  901.95 лв. – дължима главница по Договор за стоков кредит № *****сключен между К.Г.Д. и *****; 119.05 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 04.07.2014 год. до 05.05.2015 год.; 368.94 лв. – лихва за забава за периода от 05.07.2014 год. до 07.08.2018 год., което вземане е цедирано с договор от 10.01.2017г. на „Ф.и.” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, както и да бъде осъден да заплати разноските в настоящото и заповедното производство.

В исковата молба се сочи, че на 04.06.2014г. между К.Г.Д. като заемател и *****като заемодател бил сключен договор за потребителски кредит № *****за сумата от 929лв., която била усвоена изцяло. Връщането следвало да се извърши на 11 равни месечни вноски ведно с уговорените лихва, такса и застрахователна премия в размер на 102,10 лв. всяка и краен падеж 05.05.2015г. Считано от 04.07.2014г. заемателят преустановил плащанията си по договора. На 10.01.2017г. заемодателят цедирал неплатените си вземания по договора за заем на заявителя, който уведомил длъжника за цесията и го поканил да плати задължението. За събиране на вземането си ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. *****. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.  

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 03.10.2019г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – ч.гр.д. № *****г. по описа на ВРС; копия от договор за потребителски кредит *****от 04.06.2014г. с общи условия; застрахователен сертификат *****.; декларация за предоставяне на лични данни; договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. с потвърждение и Приложение 1 / 10.01.2017г.; уведомление за извършено прехвърляне на вземания; ч.гр.д. № *****г. по описа на ВРС,  се установява   съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване са 125 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПрП и чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ /пр. ПМС № 4 от 06.01.2006 г./. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 77,80 лева.  

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Ф.и.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** и К.Г.Д., ЕГН **********, пост. адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № *****ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:  901.95 лв. – дължима главница по Договор за стоков кредит № *****сключен между К.Г.Д. и *****; 119.05 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 04.07.2014 год. до 05.05.2015 год.; 368.94 лв. – лихва за забава за периода от 05.07.2014 год. до 07.08.2018 год., което вземане е цедирано с договор от 10.01.2017г. на „Ф.и.” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК К.Г.Д., ЕГН **********, пост. адрес *** заплати на „„Ф.и.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от  225 лева, представляващи разноски по настоящото дело и  77,80 лева разноски по ч.гр.д. *****. по описа на ВРС.

 

 Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: