ПРОТОКОЛ
№ 260
гр. Пловдив, 13.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Светлозар М. Лазаров
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600278 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият Р. Г. Р. се явява лично, доведен от Следствен арест – Хасково, и
с адв. И. И. – служебен защитник, назначен на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Р. Р.: Да се гледа делото днес.
Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поР. което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се частния протест на Окръжна прокуратура Хасково
против определение протоколно определение № 334 от 06.06.2024 г. по ЧНД
№ 378/2024 г. на Хасковски окръжен съд, с което е изменена взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия Р. Г. Г. по ДП №
93/2024 г. на РУ на МВР Димитровград в по-лека такава, а именно „домашен
арест“.
С частния протест се излагат доводи за незаконосъобразност на
определението на Хасковския окръжен съд, като прокурорът е изложил
конкретни доводи, че не е отпаднала реалната опасност обвиняемият да
извърши престъпление, а освен това на адреса, на който съдът е постановил
да се изпълнява домашния арест, е на трето лице и обвиняемият там не е
постоянно адресно регистриран.
1
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Поддържам изцяло частния протест.
Адв. И.: Нямаме искания за отводи към състава.
Представям и моля да приемете декларация от лицето ЖМТ, който в
първата инстанция беше разпитан като свидетел, вкл. във връзка с това, че е
съгласен на неговия адрес, на който живее и подзащитният ми, да бъде
изпълнявана мярката за неотклонение домашен арест на Р. Р.. В случая го е
заявил писмено.
Обвиняемият Р. Р. : Не възразявам този състав на съда да гледа делото
по мярката ми за неотклонение.
Да се приеме декларацията на ЖТв.
ПРОКУРОРЪТ: Един от мотивите на съда е, че не е искано съгласието
на това лице – да се изпълнява там мярка за неотклонение домашен арест на
обвиняемия Р., а сега се представя. Предлагам да я приемете, а ще се цени по
същество.
Съдът, след съвещание, и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа и правна страна, като след прочитане и
приемане на приложените по делото писмени доказателства, вкл. на
представената в днешното съдебно заседание декларация, ще бъде даден ход
по същество на делото, поР. което
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита и приема приложените по делото писмени доказателства, вкл.
днес представената декларация от името на ЖМТ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съди, аз изцяло поддържам
частния протест на Окръжна прокуратура Хасково срещу определението на
Хасковски окръжен съд, с което е изменена взетата мярка за неотклонение по
отношение на обвиняемия Г. от задържане под стража в домашен арест. Няма
да изброявам подробно всичките аргументи на частния протест, защото той е
достатъчно добре мотивиран.
Акцентирам само върху 3 неща – тежко умишлено престъпление,
квалифицирано по чл. 116 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 10 до 20
години. Опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.
Предходни подобни проблеми между двамата – баща и син, е имало в
резултат на употребата на алкохол, както сочат данните по делото. Имало е
издадена заповед за защита от домашно насилие В протеста ясно се сочи, че
съдът се е предоверил на обещанията на двамата, че няма да има повече
ескалация на тези техни взаимоотношения в резултат на употреба на алкохол
и е постановил изменение на мярката, и то на адреса, който е посочил
неговият приятел, но не е постановено да се изпълнява чрез електронни
2
средства за следене, предвид аргумента, че обвиняемият трябва да работи и да
получава средства. Считам за напълно основателни аргументите и фактите в
частния протест, поР. което моля да го уважите, като отмените определението
на Хасковския окръжен съд и мярката за неотклонение спрямо обвиняемия да
си остане задържане под стража, каквато е била взета първоначално.
Адв. И.: Уважаеми апелативни съдии, считаме решението на Хасковския
окръжен съд за промяна на мярката за неотклонение на подзащитния ми Г. за
правилно. В тази насока ще изтъкна доводи.
На първо място никога не е имало каквото и да е оплакване спрямо
подзащитния ми от страна на жители на селото, в което живее, с изключение
на проблемите с баща му.
Поддържам всичко изложено пред първата инстанция и моля да го
вземете предвид.
Не съм споменал в първата инстанция, че аз бях негов адвокат по делото
за домашно насилие. Искам да изтъкна какво представляваше домашното
насилие, от което се беше оплакал баща му. То беше затова, че му бил скрил
телевизора единия път и втория път, пак по твърдение на баща му, че му
откраднал телевизора и не можел да гледа. В това се заключаваше домашното
насилие. Не е имало никакъв физически контакт между тях в този инцидент.
Няма пречка, ако съдът прецени, да се използва електронно устройство за
проследяване.
Той е с чисто съдебно минало и считам, че може да се промени мярката
му за неотклонение. В тази насока моля определението ви.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Р. Г. Р.: Поддържам заявеното от защитника ми.
Искам да кажа, че съжалявам за грешката ми. Никога повече няма да се
повтори. Вярно е, че грешката ми е предизвикана от употреба на алкохол от
мен и баща ми. Обещавам да не се повтори, ако му пуснат.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Р. Г. Р.: Искам да ми бъде изменена мярката.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание и като прецени събраните доказателства и
доводите на страните, намира частният протест за процесуално допустим, но
разгледан по същество за неоснователен.
Производството е по реда на чл.65, ал.8 и сл. от НПК.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е
съобразил трайната съдебна практика, че в производството по чл. 65 НПК е
длъжен да провери дали продължават и към момента на произнасянето му да
са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за вземане на най -
3
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно налице ли
е обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление,
което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и
доказателствата по делото сочат ли, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Не се спори от страните по делото, че спрямо обвиняемия Р. Г. Г. с
постановление на прокурор при Районна прокуратура - Хасково, ТО -
Димитровград, първоначално е повдигнато обвинение за извършването на
престъпления по чл. 296, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 3 вр.
ал. 1 от НК. Във връзка с предявените обвинения на 09.02.2024 г. с
определение на Районен съд - Димитровград, спрямо същия е взета най-
тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, като така
определената мярка не е била обжалвана и същата е влязла в сила на
13.02.2024 г. В последствие, с оглед извършената съдебномедицинска
експертиза по делото, обвинението, което е било работно, е било прецизирано
и делото е било изпратено на ОП - Хасково по компетентност, като с
постановление на прокурор от ОП - Хасково спрямо обвиняемия Р. Г. е
повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по
чл.116, ал. 1, т. 3 и т.6а вр. чл.115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
От събраните до момента доказателства може да се направи извод за
наличие на обосновано предположение обвиняемият да е извършил
вмененото му във вина деяние. Обоснованото предположение и авторството
на деянието се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните
по досъдебното производство свидетели, частично от обясненията на
обвиняемите, включително тези на обвиняемия Г., като и от останалите
събраните в хода на досъдебното производство доказателства - протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за личен обиск
и изземване, два протокола за освидетелстване и фотоалбуми към тях,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за оглед
на веществени доказателства и фотоалбум към него, протоколи за доброволно
предаване, медицински документи, заключение по комплексна съдебно
психолого-психиатрична експертиза, заключение по аудиотехническа
експертиза.
Не се спори от страните по делото, че липсва реална опасност
обвиняемият да се укрие, доколкото поведението на същият по никакъв начин
не навежда на подобен извод. Освен това обвиняемият Г. не е осъждан,
полага труд същият и е с постоянен адрес на който пребивава и не е станал
причина за забавяне на наказателното производство водено срещу него до
момента. Освен това, както правилно първостепенният съд е посочил, няма
пречка по досъдебното производство да се наложи забрана за напускане на
пределите на Република България.
В протеста се излагат основно доводи, че Окръжният съд неправилно и
незаконосъобразно е приел, че няма данни и не е налице реална опасност
4
обвиняемият Г. да извърши престъпление, което да мотивира продължаване
на изолирането му в ареста, посредством задържането му под стража. Счита
че при проведеното разследване са събрани множество доказателства, които
не само не разколебават обоснованото предположение, взето предвид при
първоначалното определяне на мярката за неотклонение, но и допълнително
го подкрепят. Освен това заявява, че мярката за неотклонение се явява
неадекватна, а от извършването не е изминал такъв голям срок, че да се
приеме отпадането на опасността от извършване на друго престъпление.
В атакуваното определение първоинстанционният съд е изложил
съображения защо е приел, че по дъсъдебното производство не са налице
реални доказателства за опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
друго престъпление по смисъла на чл.63 от НПК, което го е мотивирало да
измени взетата спрямо обвиняемия Р. Г. за неотклонение от „Задържане под
стража” в мярка за неотклонение „Домашен арест”.
За да стигне до този извод първостепенният съд е приел, че с оглед
всички данни за личността на обвиняемия, показанията на неговия баща и
събраните до момента по досъдебното производство доказателства, може да
се приеме, че е отпаднала опасността обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление. В подкрепа на този си извод, съдът е акцентирал на чисто
съдебно минало, добри характеристични данни на обвиняемия.
Настоящата инстанция се солидаризира изцяло с констатациите на
първоинстанционния съд и не счита за необходимо да ги преповтаря в цялост,
но намира за уместно да уточни, че от изложените съображения залегнали в
основата на взетото решение за изменение на мярката за неотклонение в по
лека се налага извод, че е намалял интензитета на реалната опасност
обвиняемият да извърши престъпление, а не че е отпаднала реалната опасност
изцяло. Въпреки това крайният съдебен акт се явява правилен и
законосъобразен.
В подкрепа на горното следва да се посочи допълнително, че
изложеното в протеста, че се касае за лице с изключително висока степен на
обществена опасност не отговаря на събраните по делото доказателства. От
разпитите на свидетелите, а и частично от обясненията на обвиняемия се
установява, че извършеното от последния е било в някаква степен
провокирано от действията на пострадалия. Както бе посочено по-горе Г. е с
чисто съдебно минало и са налице добри характеристични данни за него.
Също така не са налични данни за регистрация за криминални прояви. Освен
това обвиняемият осъзнава правните последици от поведението си и е оказал
в някаква степен съдействие на разследващите органи.
Същевременно не е ясно защо повече от три месеца не са изготвени
допълнително назначената съдебномедицинска експертиза и техническа
експертиза и повече от четири месеца не е изготвена назначената комплексна
ДНК и дактилоскопна експертиза. В този случай продължаването на мярката
за неотклонение „задържане под стража“ би стимулирало бездействието на
5
разследващия орган допълнително. Това бездействие не може да бъде
вменено в тежест на обвиняемия и от там да се черпят негативни изводи
обосноваващи основание да продължи задържането му. В тази насока следва
да се отбележи, че и периода на действието на мярката за неотклонение
"Задържане под стража" е довело до намаляване на интензитета на опасността
от извършване на престъпление.
На последно място изпълнението на определената от
първоинстанционния съд мярка за неотклонение „Домашен арест“ като
последици е приравнена на мярката за неотклонение „Задържане под стража“
и ако мярката се изпълнява стриктно възможността обвиняемият да извърши
друго престъпление се минимизира. Така се налага изводът, че към
настоящия момент с оглед целите на МНО по чл.57 от НПК и обстоятелствата
по чл.56, ал.3 от НПК, отчитайки обществената опасност на дееца и деянията,
доказателствата срещу него, здравословното му състояние и неговото
процесуално поведение, не могат да обусловят по-нататъшно задържане под
стража на обвиняемия и целите на мерките за неотклонение могат да бъдат
постигнати и чрез вземане на една по-лека мярка за неотклонение, каквато се
явява домашния арест.
Следва да се остави без уважение възражението на прокурора, че съдът
е постановил мярката за неотклонение да се изпълняна не на постоянния
адрес на обвиняемия, а на адреса на трето лице, без от него да е взето
съгласие за това. По досъдебното производство са налице данни, че
обвиняемия е живял на този адрес и преди. Видно от протокола от
проведеното съдебно заседание, третото лице е присъствало в залата и не е
възразило срещу това, а освен това в съдебно заседание е представена
декларация за съгласие от третото лице, мярката за неотклонение да се
изпълняна на посочения от съда адрес.
Предвид горното, настоящата инстанция счита, че
първоинстанционният съд стигайки до същите изводи е постановил правилно
и законосъобразно определение изменяйки взетата спрямо обвиняемия Г.
мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ и
липсват основания то да бъде ревизирано и отменено, поР. което следва да
бъде потвърдено, а протеста да бъде оставен без уважение.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 334 от 06.06.2024 г.,
постановено по ЧНД № 378/2024 г. на Окръжен съд Хасково, с което е
изменена взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия Р. Г. Г. по ДП № 93/2024 г. по описа на РУ на МВР –
Димитровград в по-лека такава – „домашен арест“.
Определението е окончателно.
6
Заседанието се закри в 10:22 часа.
Протоколът изготвен в с. з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7