Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 28.01.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от районния съдия
гр. д. № 547 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
24.06.2019 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение, с изх. № .г. по
изпълнително дело № . по описа на ЧСИ Б.Б., с район
на действие - Софийски градски съд, с взискател - „Е.М.
“ ЕООД. От получената покана установил, че дължи на ответното дружество сумата
от 2092, 47 лева, от които: 1000,00 лева - главница; 91,94 лева - законна лихва
за периода от 15.08.2016 г. до 12.07.2017 г.; 224, 91 лева - присъединени неолихвяеми вземания (съгласно издадения изпълнителен лист
- лихва за периода от 02.08.2012 г. до 29.09.2014 г.) и 775,62 лева - разноски,
присъединени вземания и такси.
Ищецът твърди, че до този момент
не е получавал никакви документи и по никакъв начин не е информиран за
горепосочените парични претенции на ответното дружество, както и такива от
страна на „Сибанк“ ЕАД - цедент
по посочения в изпълнителният лист договор за цесия между ответника и банката,
понастоящем ОББ АД - нейн правоприемник, след
осъществено сливане.
Последната банка посетил няколко
пъти, като на място му обяснили, че задълженията му произтичали от договор за
предоставяне на кредит - овърдрафт № .от 02.08.2012 г., сключен между него и „Сибанк“ ЕАД. Ищецът твърди, че е погасил изцяло
задълженията си по така посочения договор на 21.02.2014 г.
Независимо от това, от банката му
обяснили, че кредитът не е погасен и задължението съществува и към момента.
Междувременно ищецът провел
редица разговори с представители на ответното дружество, които му обяснили, че
са проверили случая в банката, но нищо не можело да се направи и сумите по
изпълнителното дело все пак трябвало да се заплатят.
Предвид изложеното, моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: 1000,00 лева
- главница и 224,91 лева - лихва върху главницата за периода от 02.08.2012 г.
до 29.09.2014 г., произтичащи от договор за предоставяне на кредит - овърдрафт
№ .от 02.08.2012 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Е.М.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Т. П. от ПАК, който поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован,
изпраща представител в съдебно заседание – адв. П. В.
от САК, който оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложените по делото изпълнителен лист от 26.10.2016 г., издаден по ч.
гр. д. № .г. по
описа на РС – Радомир, покана за доброволно изпълнение и съобщение за налагане
на запор върху вземания от 16.11.2017 г., се установява, че по молба на взискателя „Е.М.“ ЕООД и въз основа на приложен към нея изпълнителен лист от 26.10.2016
г., издаден по ч. гр. д. № .г. по описа на РС – Радомир, срещу ищеца Ю.Н.И. е
образувано изп. дело № ./2017 г. по описа на ЧСИ Б.Б., с район на действие – района на Софийски градски съд, за
следните суми: главница в размер на 1000,00 лева; лихва за периода от 02.08.2012
г. до 29.09.2014 г. в размер на 224,91 лева; законна лихва за периода от
15.08.2016 г. до 12.07.2017 г. в размер на 91,94 лева; дължима държавна такса в
размер на 25,00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело – 470,00 лева; присъединени публични държавни вземания в размер на 61,80
лева и такси и разноски по Тарифата за ЧСИ – 218,82 лева.
По делото е представена и вносна бележка от 21.02.2014 г., от която се
установява, че ищецът Ю.Н.И. е внесъл по сметка в „Сибанк“
ЕАД сумата от 1100,00 лева, с посочено основание „вноска по кредит овърдрафт“.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелката В.И., която е съпруга на ищеца и от
показанията на която се установява, че заедно с ищеца са посетили на 21.02.2014
г. клон на „Сибанк“ ЕАД в гр. Радомир, в който
съпругът ù е внесъл сумата от 1100,00 лева за погасяване на задължения
по договор за предоставяне на кредит – овърдрафт.
От заключението по изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че „Сибанк“ ЕАД е предоставила кредит на Ю.Н.И.
по договор за предоставяне на кредит – овърдрафт № .г., при договорен размер на
кредита от 1000,00 лева, за срок от 12 месеца от датата на сключване на
договора, като кредитът е усвоен от кредитополучателя. Вещото лице е
констатирало, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 29.09.2014 г. вземанията на банката по договора за кредит са прехвърлени
на „Е.М.“ ЕООД, като непогасените задължения към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.08.2016 г., са в размер
на 1224,91 лева, от които 1000,00 лева – непогасена главница и 224,91 лева –
лихва по договора за кредит. Непогасените задължения към датата на цесията са в
размер на 1225,00 лева, от които 1000,00 лева главница и 225,00 лева –
договорна лихва за периода от 02.08.2012 г. до 29.09.2014 г.
Според вещото лице, с внесената на 21.02.2014 г. сума от 1100,00 лева са
погасени задбалансови просрочени лихви по друг кредит
на кредитополучателя Ю.Н.И., а именно договор за кредит ., тъй като според
правилата на банката, при наличие на средства по разплащателната сметка на
кредитополучателя приоритетно се погасяват кредитни задължения с най-дълъг
период на просрочие.
В съдебно заседание при изслушването му вещото лице посочва, че
кредитополучателят е дал съгласието си задълженията му по договора за кредит да
се погасяват от преведената сума за заплата и това погасяване ставало
автоматично от електронната система.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени
събраните по делото гласни доказателствени средства,
заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с писмените доказателства, като
прецени показанията на свидетелката В.И. по реда на чл. 172 ГПК, като ги
кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви
и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като неоспорено от
страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът
няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
На основание чл. 439,
ал. 1 и ал.
2 ГПК длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението,
като искът може да се
основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът твърди погасяване
на вземането на ответника поради извършено плащане, което представлява нов факт по
смисъла на чл. 439 ГПК и обуславя
допустимост на производството.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че между ищеца и „Сибанк“ ЕАД е имало сключен договор за предоставяне на
кредит – овърдрафт № .г., по силата на който банката е предоставила на ищеца
паричен заем в размер на 1000,00 лева, като впоследствие вземането е било
прехвърлено на „Е.М.“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 29.09.2014 г. Безспорно е също така, че срещу ищеца в полза
на „Е.М.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК от 16.08.2016 г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РС - Радомир и изпълнителен
лист от 26.10.2016 г. за незаплатени суми, произтичащи от договор за
предоставяне на кредит – овърдрафт № .г., сключен между „Сибанк“ ЕАД,
като кредитор, от една страна и Ю.Н.И., като кредитополучател, от друга.
Безспорно е също и че по молба на „Е.М.“ ЕООД, на основание издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ./2017 г. по
описа на ЧСИ Б.Б., с район на действие – района на
Софийски градски съд. Не е спорно между страните, че и към настоящия момент по изпълнителното
дело се дължат следните суми: 1000,00 лева – непогасена главница и 224,91 лева
– лихва за периода от 02.08.2012 г. до 29.09.2014 г.
Настоящият съдебен състав, след анализ на събраните по делото
доказателства, достига до извода, че задължението на ищеца към ответното
дружество не е погасено на соченото в исковата молба основание, а именно чрез
извършено плащане. Това е така, тъй като видно от заключението на вещото лице,
с внесената от ищеца сума в размер на 1100,00 лева са погасени задбалансови просрочени лихви по друг кредит на ищеца, тъй
като според правилата на банката при наличие на средства по разплащателната
сметка на кредитополучателя приоритетно се погасяват кредитни задължения с
най-дълъг период на просрочие, в случая задължения по
договор за предоставяне на кредит - овърдрафт № .. В случая кредиторът е
процедирал според вътрешните си правила, тъй като при внасянето на сумата от
1100,00 лева кредитополучателят не е посочил задължението по кой от двата
договора за предоставяне на кредит – овърдрафт погасява, а именно по договор за
предоставяне на кредит - овърдрафт № . или по договор за предоставяне на кредит – овърдрафт № ..
От показанията на разпитаната по делото свидетелка също не би могло да се
направи извод, че с извършеното плащане кредитополучателят е погасил
задължението си по договор за предоставяне на кредит – овърдрафт № ..
По отношение на наведеното за първи път едва в хода на устните състезания
от процесуалния представител на ищеца основание за недължимост
на процесните суми, а именно изтекла погасителна давност,
съдът намира, че същото не следва да бъде обсъждано в настоящия съдебен акт,
тъй като не е заявено в депозираната искова молба и не е включено в предмета на
делото, а наред с това ищецът не се е възползвал от правото си в срока по чл.
214, ал. 1 ГПК да предприеме изменение на исковата претенция чрез въвеждането
на ново основание за недължимост на сумите по
исковата молба, вследствие на което ответникът не е разполагал с възможността
да реализира защитата си в процеса в пълен обем и разглеждането на новото
основание от съда би нарушило правото на равнопоставеност
между страните.
По изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По разноските:
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество направените от него разноски в размер на 150,00 лева –
заплатен депозит по допуснатата СЧЕ.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Н.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск
с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „В.“, ЖК „М.д.“ ул. „Р.П.-К.“ № 6, следните
суми: 1000,00 лева (хиляда лева) - главница и 224,91 лева (двеста двадесет и
четири лева и деветдесет и една стотинки) - лихва върху главницата за периода
от 02.08.2012 г. до 29.09.2014 г., произтичащи от договор за предоставяне на
кредит - овърдрафт № .от 02.08.2012 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 26.10.2016
г. по ч. гр. д. № .г. по описа на Районен съд – Радомир, и за принудителното
събиране на които суми е образувано изпълнително дело № ./2017 г. по описа на
ЧСИ Б.Б., с район на действие – района на Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА „Ю.Н.И., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК:
., със седалище и адрес на управление:***, р-н „В.“, ЖК „М.д.“ ул. „Р.П.-К.“ №
6 сумата от 150,00 лева (сто и петдесет лева) – направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.