РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично съдебно заседание на девети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН
дело № 301 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.Д.А.
против Решение № 451/25.06.2020 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 615/2020
г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-1085-000335/25.02.2020
г., издадено от Началник сектор Пътна
полиция към ОДМВР – Русе за наложени на касатора административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон. Наведени са
доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се, че въззивният съд е извел погрешни правни изводи на базата на
установените по делото факти, като в конкретния случай не е доказан умисъл при
извършване на нарушението, а такова е налице единствено при умишлени действия
на нарушителя. Алтернативно е направено искане за квалифициране на
административното нарушение като маловажен случай и отпадане на
административно-наказателната отговорност на дееца.
Иска се от съда да отмени решението
на районния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отменено наказателното постановление
Касационният ответникът –ПП при ОДМВР - Русе в писмено възражение оспорва
жалбата и счита решението за правилно и законосъобразно.Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение, Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. По съществото на спора въззивният съд е счел, че
административното нарушение е правилно установено и доказано, а наложеното наказание
е правилно индивидуализирано. Изложени са и изрични мотиви по наведените от
жалбоподателя възражения за липса на умисъл, като е прието, че е налице пряк
умисъл, тъй като е съзнавал ,че следва да регистрира новопридобитото МПС в
определения от закона срок, не го сторил и въпреки това го е управлявал.
Отхвърлено е и възражението за приложението на чл.28 ЗАНН
Настоящата инстанция счита, че въззивният
съд правилно е тълкувал и приложил относимите за случая правни норми, при което
е достигнал до обоснования извод за изпълнение на фактическия състав на
нарушението, за което е санкциониран касатора, от обективна и субективна страна.
Административнонаказателната отговорност на
касационния жалбоподател е ангажирана на база постановление на РРП на основание
чл.36 ал.2 ЗАНН за това, че на 05.01.2020г в гр.Русе е управлявал лек автомобил
Нисан Примера с рег.№ *** , за който
административнонаказващият орган е установил, че е моторно превозно средство
със служебно прекратена регистрация от 21.10.2019 г. на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, т.е. е МПС, чиито регистрационно табели са невалидни и което не е
регистрирано по надлежния ред. Установено е, че касаторът е закупил МПС на
20.08.2019г., когато в системата на ответника е регистриран договор за продажба
на визираното МПС с нов собственик- ответника. При тези данни, които фактически
не се оспорват и от двете страни, административнонаказващият орган счел, че
водачът е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и по този начин
осъществил състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
същия закон.
Съгласно последната разпоредба се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Безспорно моторно превозно средство, чиято
регистрация е прекратена, независимо дали по искане на собственика или служебно
по инициатива на административния орган, представлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред и управлението му влече
административнонаказателна отговорност.
Видно от изложеното в
санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са предвидени санкции за
две отделни нарушения - или за управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, или МПС-то е регистрирано, но е без табели с регистрационните
номера, които освен това не биха могли да бъдат извършени едновременно. Т. е.
налице са две алтернативни хипотези.
В случая АНО е наложил на
жалбоподателя административни наказания на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, т. е. за управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради твърдения, че същото е
със служебно прекратена регистрация.
Решението на
първоинстанционният съд е правилно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
С оглед установената
фактическа обстановка безспорно се установява, че за касатора е възникнало задължение
да регистрира закупения от него автомобил, което той не е изпълнил в
законоустановения срок, с оглед на което регистрацията на автомобила е била
служебно прекратена от административния орган на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в
автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се
уведомява новият собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за
регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са
предвидени и в чл.18 б ал.2 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. - ДВ,
бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от
другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.
Нещо повече, видно от
изявлението на касационния жалбоподател пред РС-Русе, същият е бил известен от
нотариуса ,че следва да се яви в КАТ-Сектор ПП „ да си вземе новите талони“,
т.е е бил наясно със задължението за пререгистрация на автомобила на свое име.
Последният не се е възползвал от възможността по чл.16 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства и е бил длъжен да
изпълни задължението си по чл.15 вр.чл.14 от Наредбата.
Видно от цитираните
разпоредби, законовата последица от неизпълнението на задължението да се
регистрира закупеният автомобил в предвидения от законодателя срок, е служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за
съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма
на вината. В качеството си на собственик и водач на МПС, жалбоподателят е бил
длъжен да познава закона и да предвиди последиците от неизпълнение на
задължението си да регистрира своя автомобил в двумесечен срок от неговото
придобиване. В този смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил
състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, при
тази форма на вина – непредпазливост, проявена като небрежност, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1.
Възраженията на касатора,
че наказанието "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца ще му създаде сериозни затруднения и е явно несправедливо, след като
вече МПС е пререгистрирано и нарушението е отстранено и поради което
нарушението се явава маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН санеоснователни. Настоящият
касационен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, че така посочените
от касатора факти не са от категорията обстоятелства, които да отличават случая
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени нарушения от
същия вид, респективно - които да обуславят извод за маловажност на случая и за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Тези факти не могат да доведат и до отпадане на наказанието
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, тъй като
същото е предвидено от законодателя кумулативно (едновременно) с налагането на
наказание "глоба". За съда не съществува и възможност да намали
размера на наказанието "лишаване от право да управлява МПС" под
установения в закона минимум от 6 месеца.
По изложените съображения
настоящият касационен състав приема, че оспореното решение е правилно и следва
да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за
неговата отмяна.
С оглед на
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на касационния ответник за присъждане на разноски
за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ,като съобразно посочените норми, възнаграждението
за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл.
27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото, на ЮЛ- ОДМВР-Русе следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 80
(осемдесет) лева.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 451/25.06.2020 г. на
Районен съд – Русе, постановено по АНД № 615/2020 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 20-1085-000335/25.02.2020 г., издадено от
Началника сектор Пътна полиция към ОДМВР
– Русе
ОСЪЖДА Д.Д.А. ЕГН ********** *** да заплати
на ОДМВР-Русе сумата от 80 лева разноски за юрисконсулт
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.