Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 694/05.12.2018
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на шести ноември през две хиляди и
осемнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1618 по описа за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното
Предявен
е от Д.А.Т. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 36, адв.Ю.М., против ДП ”Български спортен тотализатор”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Хайдушко изворче” №28,
представляван от изпълнителния директор Д.Г.Д., със съдебен адрес ***, Легис център, ет.4, офис 4-4Б, адв.Р.А.,
иск с правно основание чл.222 ал.3 от Кодекса на труда КТ/.
Ищцата твърди, че работила по трудово
правоотношение при ответника от 03.07.1990г. до 20.12.2017г., на която дата
договора й бил прекратен на основание чл.326 т.1 от КТ, поради придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Общият размер на трудовия й стаж при
ответника се изчислявал на 26 години, 10 месеца и 5 дни. Съгласно разпоредбата
на чл.222 ал.3 от КТ на работника се дължало обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, ако е работил при този
работодател през последните десет години от трудовия си стаж. Позовавайки се на
действащия колективен трудов договор от 08.11.2017г., ищцата направила искане
да й се изплати обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения. Чл.33
ал.1 т.4 от КТД предвиждал този размер да се изплаща при трудов стаж при
ответника над 25 години. Работодателят обаче й заплатил само 8 брутни трудови
възнаграждения. Освен това не бил определен правилно размера на изплатеното й
обезщетение. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3922,26лв.,
представляваща неизплатена част от дължимото обезщетение на основание чл.222
ал.3 от КТ вр.чл.33 ал.1 т.4 от КТД, както и сумата
от 6320,16лв., представляваща разликата между действително изплатеното и
дължимото обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и
направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва по основание и размер
предявените искове. Твърди, че претендираното
обезщетение е правилно определено в размер на осем брутни трудови
възнаграждения, поради подробно изложените в отговора съображения. Според ответника,
правилно е взета и базата за определяне на размера на търсеното обезщетение.
Иска се отхвърляне на исковите претенции и присъждане на направените разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, което се
установява от представените допълнителни споразумения към трудов договор
№45/04.04.1995г. и копието от трудовата книжка на
ищцата. Със заповед №543/11.12.2017г. на изпълнителния директор на ДП „БСТ“ е
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.326 ал.1 от КТ и чл.21 ал.1 т.3 от Устройствения правилник на БСТ,
считано от 22.12.2017г. Като в самата заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е отразено на ищцата да се изплатят обезщетения по чл.224 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер на 8 дни и по чл.222 ал.3
от КТ за придобито право на пенсия в размер на 8 брутни трудови възнаграждения.
По делото са приложени фишове за изплатените на ищцата трудови възнаграждения
за месеците ноември и декември 2017г. и копие от стр.8 от Колективния трудов
договор, действащ в предприятието.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи по основателността на предявените искове:
Безспорно
се установи, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение
за процесния период, възникнало по силата на сключен
на 04.04.1995г. трудов договор, прекратен на 22.12.2017г.
на основание чл.326 ал.1 от КТ. От данните по делото се установява, че при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на ищцата е изплатено
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 8 брутни трудови възнаграждения.
Твърденията на ищцата са, че всъщност работодателят й дължи не 8, а 10 брутни
трудови възнаграждения, съгласно чл.33 ал.1 т.4 от КТД, действащ към момента на
прекратяване на трудовия й договор. Съдът намира претенцията на ищцата за
изплащане на обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения за
неоснователна. В чл.33 ал.1 от КТД е предвидено, че обезщетенията се изплащат
на работника или служителя в зависимост от непрекъснатия трудов стаж към датата
на освобождаването му от системата на ДП „БСТ“. В същото време тази разпоредба
от КТД предвижда по-високи размери на дължимото обезщетение, като за
непрекъснат трудов стаж в системата на ДП „БСТ“ от 20 до 25 навършени години е
предвидено обезщетение в размер на 8 брутни месечни заплати /чл.33 ал.1 т.3/, а
над 25 навършени години – 10 брутни месечни заплати /чл.33 ал.1 т.4/. Както от
приложеното по делото копие от трудовата книжка на ищцата, така и при
извършената в с.з. служебна справка от същата се установява, че непрекъснатия
трудов стаж на ищцата при ответника за периода от 28.03.1995г. до 28.12.2017г.
възлиза на повече от 22 години. Преди тази дата между страните е съществувало
трудово правоотношение, което на няколко пъти е прекратявано и ищцата отново е
назначавана. При тези данни по делото съдът намира за неоснователни твърденията
на ищцата, че при определяне на размера на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ
следва да се вземе предвид общия й трудов стаж при ответника в размер на повече
от 26 години. Изрично в КТД е предвидено, че продължителността на стажа, от
която се определя размера на дължимото обезщетение следва да бъде непрекъсната.
Действително в КТ не съществува изискване на непрекъснат трудов стаж, но
доколкото с КТД се определят по-високи размери на дължимите от работодателя
обезщетения, отколкото предвижда КТ, следва да се вземат предвид и останалите
изисквания, поставени за придобиване на това право от работника. Самата ищца се
позовава на КТД при искането си да й бъде присъдено обезщетение при
прекратяване на трудовия й договор, поради което следва да се съобрази и с
изискването на КТД, за да получи по-високия размер на дължимото й обезщетение. При
наличие на данни за продължителен и непрекъснат трудов стаж на ищцата при
ответника за повече от 22 години, то несъмнено й се дължи обезщетение в размер
на 8 брутни трудови възнаграждения, както предвижда разпоредбата на чл.33 ал.1
т.3 от КТД. Ето защо съдът намира предявения иск с правно основание чл.222 ал.3
от КТ за заплащане на още 2 брутни трудови възнаграждения или общо в размер на
10 такива за неоснователен и недоказан и счита, че следва да се отхвърли.
По
отношение на претендирания по-висок размер на
присъденото обезщетение от 8 брутни трудови възнаграждения, обаче съдът намира
иска за основателен. При определяне на размера на дължимото обезщетение от 8
брутни трудови възнаграждения правилно работодателят е взел като база
полученото от ищцата такова за месеца, предхождащ прекратяване на трудовия й
договор, а именно месец ноември 2017г. Не се спори по делото, а това се
установява и от представения фиш за месец ноември 2017г., че на ищцата е
начислена сумата от 1999,88лв. За база при определяне размера на дължимото
обезщетение обаче е приета сумата от 1711,11лв., като са приспаднати сумите от
38,75лв. – награда и 790,02лв. – допълнително възнаграждение. Съдът намира, че
базата, на която е изчислено обезщетението, изплатено на ищцата, е неправилно
определена от работодателя. Не съществува спор между страните, че правилно е
приспадната получената от ищцата награда от 38,75лв., която няма постоянен
характер и не е част от брутното трудово възнаграждение, което същата получава
всеки месец. Доколкото обаче сумата от 790,02лв. е отразена като допълнително
възнаграждение, съдът счита, че същата неправилно е изключена от брутното
трудово възнаграждение, тъй като тази сума макар и различна като размер е с
постоянен характер и представлява част от възнаграждението, получавано от
ищцата всеки месец. Ето защо, няма основание да бъде изключена от
възнаграждението, което ще послужи за база при изчисляване размера на дължимото
обезщетение. В тази част предявения иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ
следва да бъде уважен, като се осъди ответника да заплати на ищцата
допълнително сумата от 6320,16лв., представляваща разлика между изплатеното и
дължимото обезщетение в размер на 8 брутни трудови възнаграждения
С
оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса съобразно уважения размер на иска в размер на 252,81лв.,
а на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 246,82лв.,
съобразно уважената част от иска. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва
да заплати на ответника направените разноски в размер на 384,75лв. съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ДП ”Български спортен тотализатор”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Хайдушко изворче” №28,
представляван от изпълнителния директор Д.Г.Д., да заплати на Д.А.Т. с ЕГН:**********
***, сумата от 6320,16лв.
– разликата между дължимото и изплатеното
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 8 брутни трудови възнаграждения,
ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска – 29.06.2018г.
до окончателното изплащане,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 10242,42лв. /за сумата
от 3922,26лв./ като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ДП ”Български спортен тотализатор”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Хайдушко
изворче” №28, представляван от изпълнителния директор Д.Г.Д., да заплати на Д.А.Т.
с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 246,82лв.,
съобразно уважената част от иска, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 252,81лв.
ОСЪЖДА Д.А.Т. с ЕГН:********** ***, да
заплати на ДП ”Български спортен тотализатор”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Хайдушко изворче” №28, представляван от изпълнителния
директор Д.Г.Д., направените по делото разноски
в размер на 384,75лв. съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.