Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.12.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 16638 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на производството е осъдителен иск на А.А. Н.срещу А.В.А.
с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата
100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 04.04.2016г. до изплащането.
Ищецът излага, че на 04.04.2016г.
отишъл да вземе приятелката си от жилището й в гр.София, ж.к.Люлин. След като
паркирал колата си се насочил към блока, преминавайки покрай друг спрял
автомобил, в който се намирал ответникът, когото до тогава не познавал.
Вървейки към входа ответникът го замерил в гръб с фас от цигара, след което
излязъл от автомобила, насочил се към него държейки остър тънък предмет и му
нанесъл побой и порезни рани, съпроводено с обиди и закани. С влязла в сила
присъда ответникът бил признат за виновен в престъпление по чл.131, ал.1, т.12
вр. чл.129, ал.2 НК за нанасяне на средни телесни повреди по хулигански подбуди
и по чл.144, ал.3 НК за закана за убийство. Твърди от така извършеното
посегателство върху личността му да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от причинените телесни увреждания и получените от тях обезобразяване
на лицето и непълноценност в движенията пръста на дясната ръка, негативни
емоционални изживявания, страх за живота си. Претендира заплащането на
обезщетение от 45 000лв. за причинената средна телесна повреда по
обезобразяване на лицето, 45 000лв. за средна телесна повреда на дясната
ръка, 5000лв. за лека телесна повреда по лицето и челото и 5000лв. за
отправената закана за убийство.
Ответникът оспорва да е увредил
ищеца при описаните в исковата молба начин и обстоятелства и твърди, че между
тях възникнал конфликт, при който ищецът го нападнал и ударил с камък в гърба,
в резултат на което му причинил счупване на дясната лопатка. Противопоставя
възражение за давност по отношение лихвата за забава.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание
чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за
признати и защитени от закона права и интереси на увредения. Пораждането на
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД е предпоставено от противоправно
деяние-действие или бездействие, настъпила вреда и причинно-следствена връзка
между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на извършителя се
предполага.
С присъда от 22.11.2022г. по НОХД
№ 1104/2017г. по описа на СРС, НО, 9 състав, ответникът А.А. е признат за
виновен в това, че на 04.04.2016г. около
20 часа в гр.София, ж.к.*********, чрез нанасяне на удари с неустановен предмет
причинил на А. Н.средна телесна повреда, изразяваща се в порезна рана на пети
пръст на дясната ръка със срязване сухожилие на мускула разгъвач, довело до
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, както и порезна рана на
дясната буза довело до обезобразяване на лицето на пострадалия, като деянието е
извършено по хулигански подбуди-пристъпил към саморазправа с А. Н.с думите
„какво ме гледаш бе, сега *********“, като действията са били видни,
осъществени публично в присъствието на две лица, проявил демонстративно и пренебрежително отношение и не зачел
установения правен ред и неприкосновеността на личността, без да е бил
провокиран от пострадалия при липса на причина за поведението му, съставляващо
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК. С присъдата е
признат за виновен и в това, че на същата дата и място се заканил с убийство на А. Н.и това
заканване е възбудило страх за осъществяването му, като му причинил лека
телесна повреда и го заплашил с думите „предай се, ще те убия“, съставляващо
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК. Присъдата е потвърдена с решение №
652/19.09.2023г. по ВНОХД № 2521/2023г. по описа на СГС и влязла в сила на
19.09.2023г.
На основание чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Ищецът основава пораждане
правото си на обезщетение за причинените вреди на същите обстоятелства, въз
основа на които е ангажирана наказателната отговорност на ответника, поради
което и съобразно чл.300 ГПК фактическия състав на чл.45 ЗЗД е установен.
Всички обстоятелства за
настъпилия инцидент са били разгледани и изяснени в рамките на наказателното
производство с установеното, че
ответникът проявил непредизвикана вербална и физическа агресия спрямо
личността на ищеца, който също е нанасял удари, но за да се защити, както и
отречено полученото от ответника счупване лопатката на дясната ръка да се дължи
на удар от ищеца с камък, поради което възражението за съпричиняване е
неоснователно.
При осъществен деликт на
основание чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според разясненията дадени в ППВС № 4/1968г. това понятие не е
абстрактно, а свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, които при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Формулираният петитум в исковата
молба за присъждане на отделни обезщетения за неимуществени вреди от телесните
увреждания и закана за убийство не съставлява обективно съединени осъдителни
искове. Според трайно установената съдебна практика, когато делинквентът причини
на пострадалия множество или различни увреждания по едно и също време и място,
т.е. при едно противоправно поведение е налице един деликт. В този случай в
съответствие с чл.51, ал.1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД се дължи едно общо, глобално обезщетение,
а вида и броя на отделните увреждания се съобразяват в преценката за степента
на вредите и определяне справедливия размер.
Наведеното от ответната страна за
предявен от ищеца, но неприет за съвместно разглеждане в наказателното дело
граждански иск за неимуществени вреди от деликта не прегражда правото му да го
предяви по общия исков ред. Обстоятелството, че е бил заявен в по-нисък от
претендирания с настоящия иск размер е без значение за решаващата дейност на
съда в прилагане критерия справедливост
по чл.52 ЗЗД.
От събраните доказателства и
заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че при нанесения от ответника
побой с използването на остър режещ предмет на ищеца са причинени голяма порезна
рана на дясната буза на лицето, порезна рана на пети пръст на дясната ръка,
кръвонасядания и охлузвания по челото и лицето. Вследствие порезната рана на
дясната буза е останал голям белег с увисване десния ъгъл на устната, довело до
трайна промяна във външния вид и обективно загрозяване на лицето до степен
обезобразяване. Порезната рана на пръста със срязване сухожилието на
мускула-разгъвач е довело да трайно затруднение движението на дясната ръка за
период повече от 30 дни, а охлузванията по челото и лицето до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Наред с това, видно от мотивите
към присъдата, по същия начин и механизъм на ищеца са причинени още 14 повърхностни
или по-дълбоки наранявания в областта на лицето, горната част на шията, гръдния
кош, лява предмищница и двете ръце, които по своя медико-биологичен характер
представляват леки телесни повреди с разстройство на здравето, неопасно за
живота, но с остатъчни видими белези. Според
заключението на вещото лице по СМЕ лечебния и възстановителен период от
порезните рани е в рамките на 20 дни, а възстановителния период на порезната
рана на петият пръст на дясната ръка е продължил около 3 месеца при липса на
констатирана понастоящем намалена
работоспособност или функционален дефицит. Белегът на лицето е с траен и
пожизнен характер, а намаляването размера и вида на белезите може да стане само
чрез хирургична намеса.
По делото е изслушано заключение
на вещи лица по комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
видно от което понесената сериозна физическа агресия и заплахите за убийство са
довели до остра стресова реакция с чувство на страх за живота у ищеца и като
отговор на психотравмиращото събитие е възникнала тревожно-депресивна
симптоматика /flashbacks като спомени и представи/ по
същността си посттравматично стресово разстройство в параметрите на
адаптационното разстройство. Посттравматичното стресово разстройство
представлява невротично заболяване, което в повечето случаи завършва с
оздравяване, но при тежка психотравма и липса на адекватно медикаментозно
лечение е възможно да приеме хроничен ход на протичане с голяма продължителност
и да доведе до трайна промяна на личността. При ищеца е налице неотреагирано
психотравмено преживяване независимо от проведените психотерапевтични
консултации, за които по делото са представени доказателства /стр.197/. Налице
са анамнезни данни за епизодична репродукция на инцидента, диссомния и
личностова промяна. Тревожно-депресивната симптоматика след инцидента налагат
психиатрична консултация и медикаментозна терапия. От психологична гледна
точка, физическите наранявания, възстановителния период, търпените болки,
белезите, затрудненията с храненето, дискомфорта от хранене на обществени
места, намалената сила в дясната ръка, страха от случилото се и вероятността за
повторността му, са повод да се подсилва безпокойството и дисбаланса на
преживяванията с проява на вегетативна възбуда, трудно заспиване, сънища
свързани с преживяното, инсомния. Преживяното е довело до ежедневен стрес и
висока тревожност, поддържани от личност, която е била с екстровертна
насоченост преди събитието и се е променила в интровертна след него. Емоционално
наранената психика се възстановява бавно и е препоръчителна консултация с
психиатър.
Според показанията на разпитаните
по делото свидетели Д.Д.и Б.И.ищецът бил комуникативен и жизнен, обръщал
внимание на външния си вид и активно се занимавал с фитнес, но след нападението
срещу него коренно се променил като личност-затворил се в себе си, дистанцирал
се в социално отношение, по-рядко излизал и избягвал места, където е възможно
възникването на инциденти, страхувал се от повторно посегателство от ответника
или някой друг, спрял спортната физическа активност. Не можел да ползва
пълноценно дясната си ръка и изпитвал затруднения при вдигане на тежест. Сочат,
че особено негативно му се отразила порезната рана на лицето и белега от нея-чувствал
се грозен и изпитвал срам от външния си вид, тревожел се как го възприемат
околните и за бъдещето си в социален и личен план; имал затруднение и изпитвал
дискомфорт при хранене, най-вече при прием на течности поради увисването
дясната част на устната. Заради белега
на лицето посетил много доктори, но всички му казали, че няма какво да се
направи, във връзка с което споделял отчаянието си, че ще остане обезобразен за
цял живот.
Тези доказателства по безспорен
начин установяват претърпени неимуществени вреди, а по отношение размера на
обезщетението съдът съобрази следното:
Ищецът е станал жертва на внезапна, непредизвикана
физическа агресия от страна на ответника с
нанасянето на побой и порезни рани, съпроводено със закани за убийство, в
резултат на което са му причинени телесни увреждания и породен реален страх за
отнемане на живота. Като противоправно деяние по смисъла на чл.45 ЗЗД, покриващо състава на две
престъпления по НК, нападението се отличава
с бруталност и жестокост, поради което от житейска гледна точка е вън от
съмнение, че е източник на силно негативни психични изживявания като стрес,
страх, безпокойство, безпомощност, а наред с това оставя траен отпечатък в
съзнанието му. От нанесените множество наранявания е претърпял болки и страдания,
завишени поради тежестта на порезната рана в дясната част на лицето и порезната
рана на петия пръст на дясната ръка със срязване сухожилието на
мускула-разгъвач, както във връзка с лечението, така и в периода на
възстановяване, продължили общо около 3 месеца. Въпреки възстановяването от
травмите, по тялото на ищеца са останали белези, най-съществен от които голям
белег от дълбоката рана на лицето, довела до трайна пожизнена промяна във
външния вид и обезобразяване. Макар поотделно и
съвкупно нараняванията да не са били животозастрашаващи, в преценката за степента на вредите съдът
отчита тяхната многобройност и начина на причиняването им.
Събраните по делото доказателства
установяват по безспорен начин, че освен физическите болки и страдания от травматичните
увреждания, ищецът е получил и посттравматично стресово разстройство с проява
на симптоматика именно в тази насока, но със значително по-голям интензитет. Според
свидетелските показания и експертното заключение на комплексната съдебна
експертиза инцидентът много сериозно се е отразил на психиката на ищеца с
последвала коренна промяна в поведението му, при което негативите от
преживяното не са преодолени с времето и продължават да са налице. Те са от естество
да доведат до трайна промяна на личността като психично заболяване и в този
смисъл необходимост от специализирана психиатрична помощ. В тази връзка особено
подчертани са страданията от обезобразяването на лицето, което е повлияло
отрицателно върху самочувствието на ищеца, на възможността да превъзмогне
случилото се, да приеме променения си външен вид и да възстанови предишните
социална активност и начин на живот, имайки предвид сравнително младата му
възраст /към деня на събитието 27г., а понастоящем 34г./.
Въз основа всички тези
обстоятелства съдът намира съответно на претърпените болки и страдания и справедливо
по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв.,
поради което исковата претенция следва да се уважи в пълния предявен размер.
На основание чл.84, ал.3 ЗЗД
върху така определения размер на обезщетението ответникът дължи законна лихва
от деня на увреждането-04.04.2016г. С оглед противопоставеното възражение и
съобразно разпоредбата на чл.11, б.“в“ ЗЗД вземането за лихва е погасено по
давност за периода 04.04.2016г. до 18.12.2016г., поради което следва да се
присъди от 19.12.2016г. до изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски от 800лв.
Ищецът е представляван от адвокат
безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв.Р.Д.-ПАК
адвокатско възнаграждение от 8650лв., определено в съответствие с чл.7, ал.2
Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С.
С определение на съда ищецът е
освободен по чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса за иска, поради
което на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 4000лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.В.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.**********, да заплати на А.А. Н., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 100 000лв. на основание чл.45, ал.1 ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
болки и страдания от причинени на 04.04.2016г. телесни увреждания и закана за
убийство, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1104/2017г. по
описа на СРС, НО, 9 състав, ведно със законната лихва от 19.12.2016г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна лихва за периода 04.04.2016г.-18.12.2016г.
ОСЪЖДА А.В.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на А.А. Н., ЕГН **********,***, разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 800лв.
ОСЪЖДА А.В.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на адв. Р.Д.Д.-Пл.АК, с адрес ***, адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 8650лв.
ОСЪЖДА А.В.А.,
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание
чл.78, ал.6 ГПК сумата от 4000лв. за държавна такса.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: