ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 245
гр. гр. София, 17.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Даниела Б. Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 от НПК.
Въззивното производство е образувано по повод депозиран частен
протест от Специализираната прокуратура срещу определение на СНС от
28.10.2021 година по НОХД № 369/2021 година, с което съдът е уважил
искането на защитниците на подс. К. и П. за изменение на мярката за
неотклонение като за подс. К. е изменена мярка за неотклонение от
„Гаранция в пари „ в размер на 20000 лв. в мярка за неотклонение „Гаранция
в пари „ в размер на 10000 лв. , а за подс. П. мярката за неотклонение е
изменена от „Гаранция в пари „ в размер на 5000 лв. в мярка за неотклонение
„Гаранция в пари „ в размер на 2000 лв. С горецитираното определение
първоинстанционният съд не е уважил исканията на защитата за отмяна на
мярката „забрана за напускане пределите на РБ“ спрямо двамата подсъдими.
В частния протест е изложен единствен аргумент, а именно липсата на
нови обстоятелства, които да обуславят изменение на мерките за процесуална
принуда. Прокурорът прави искане до въззивната инстанция за отмяна на
определението на СНС от 20.10.2021 година в частта, в която са изменени
мерките за неотклонение на подс. К. и П..
Въззивното производство е образувано и по повод постъпила частна
жалба срещу първоинстанционното определение от адв. К. М. от САК,
защитник на подс. Б. Н. К., в която жалба се излагат съображения за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното определение.
Защитата излага съображения за това,че са отпаднали опасностите от
извършване на престъпление и от укриване, за това, че по делото са
разпитани почти всички свидетели, подсъдимият К. е с безупречно
1
процесуално поведение, а също така е обезпечено евентуално бъдещо
наказание конфискация чрез наложени възбрани на недвижими имоти на
подсъдимия.
Защита прави искане за изменение на първоинстанционно определение,
като счита, че адекватна мярка за неотклонение е „подписка“, а също така и за
отмяна на мярката „Забраната за напускане пределите на РБ“ спрямо подс. К..
Въззивната инстанция, с оглед задължението и да се произнесе по
постъпилия частен протест и частна жалба, като се запозна с доказателствата
и данните по делото и с мотивите на атакуваното определение и след като ги
обсъди във връзка с изложените от страните доводи, намери следното:
Частният протест и частната жалба пред въззивната инстанция са
подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения 7-
дневен срок, съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1 НПК, поради което
същите са процесуално допустими, а поради задължението по чл.345 ал.2
НПК, следва да бъде разгледани и решени от настоящата инстанция.
На 16.02.2021 година е внесен в СНС обвинителен акт срещу:
Б. Н. К. за престъпления по чл. 321, ал.6 от НК и за престъпление по чл.
302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл. 301, ал.3 вр. ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20, ал.2
от НК и срещу
Ж. Д. П. за престъпления по чл. 321, ал.6 от НК и за престъпление по
чл. 302, т.1 и т.2, б. „б“ вр. с чл. 301, ал.3 вр. ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20,
ал.2 от НК.
По повод внесения обвинителен акт, СНС е образувал НОХД №
369/2021 година по описа на съда.
В открито съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд
на 28.10.2021г. съдебен състав е разгледал направеното искане от
защитниците на подс. К. и П. за изменение на мярката за неотклонение и за
отмяна на мярката „Забрана за напускане пределети на РБ“, като с
определение СНС е уважил искането за изменение на мерките за
неотклонение „гаранция в пари“ като е редуцирал размера на паричните
гаранции съответно за подс. К. от 20 000 лв. на „парична гаранция“ в размер
на 10000 лв., а за подс. П. от 5000 лв. в „парична гаранция“ в размер на 2000
лв. Със същото определение СНС е отказал да отмени мерките за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на РБ“.
За да измени мерките за неотклонение, СНС в мотивите към
протоколното определение е посочил, че подсъдимите са с безупречно
процесуално поведение, първоинстанционното производство е към своя край,
тъй като са разпитани голяма част от свидетелите, а за да откаже отмяна на
мерките „Забрана за напускане пределите на РБ“, СНС се е мотивирал, че
подсъдимите не са заявили желание за напускане пределите на страната и в
този смисъл не са посочили причина, която съдът да прецени дали същата е
уважителна или не.
2
Определението на СНС е необосновано и неправилно в частта му
относно изменение на мерките за неотклонение „Гаранция в пари“ касателно
и двамата подсъдими по следните съображения:
В конкретния случай мерките за държавна принуда спрямо
подсъдимите К. и П. са законово обусловени, тъй като същите са предадени
от прокуратурата на съд за тежки умишлени престъпления, а именно такива
по чл. 321, ал.6 от НК и чл. 302 от НК.
Въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия
може да се поставя по всяко време на съдебното производство, но съгласно
редакцията на чл.270, ал.2 от НПК, ново искане може да се прави при
промяна на обстоятелствата.
Въззивният състав не констатира сведения и факти по делото, които
могат да бъдат поставени в основата на извод за наличие на промяна на
обстоятелствата.
Както бе посочено по- горе действащата по отношение на подсъдимите
мярка за неотклонение е „Гаранция в пари“ в размер съответно за подс. К.
20000лв, а за подс. П. в размер на 5000 лв., т. е. естество на вида мярка за
неотклонение не е от вида, с които се възпрепятства свободното предвижване
на подсъдимото лице, каквито са мерки за неотклонение „Задържане под
стража“ и „домашен арест“ и с които мерки правата на подсъдимите са
ограничени в по-голяма степен, като например възможността за упражняване
на обществено полезен труд. В този смисъл наличието на нови обстоятелства,
така както изисква закона следва да бъде съотнесено именно към вида мярка
действаща по отношение на подсъдимите.
Въззивната инстанция не намира нови обстоятелства, които да бъдат
съотнесени именно към размера на паричните гаранции. Подсъдимите не са
посочили основания за необходимост от парични средства относно тяхната
издръжка или средства необходими за провеждане на лечение на самите тях
или техни близки. Безупречното процесуално поведение на подсъдимите и
провеждането на съдебно- наказателното производство на първа инстанция
или по- точно в стадия и етапа на приключване на съдебно следствие не е
основание за изменение на мярката за неотклонение, тъй като мерките за
неотклонение следва да обезпечат развитието на наказателния процес в
цялост. Необходимо е да са налице и нови обстоятелства, които наред с
доброто процесуално поведение на подсъдимите и етапа на съдебно-
наказателното производство да доведат до извод за редуциране на размера на
мерките за неотклонение „Гаранция в пари“. В противен случай
облекчаването на държавната принуда ще бъде необоснована и
неаргументирана.
Мерките за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 20 000 лв. за
подс. К. и в размер на 5000 лв. за подс. П. са съобразени с обстоятелствата,
изброени в разпоредбата на чл. 56, ал.3 НПК, както и с целите, визирани в
разпоредбата на чл. 57 НПК. Не са нарушени и разпоредбите на чл. 5 и 6 от
3
ЕКЗПЧОС.
Настоящият съдебен състав се солидализира с първоинстанционния, че
не е налице промяна в съществуващите обстоятелства, която да обуслови
отмяна на взетите по отношение на подсъдимите мерки „забрана за напускане
пределите на РБ“, поради което определението в тази му част следва да бъде
потвърдено.
Предвид горното въззивният състав счита, че частният протест е
основателен като същевременно и постановеното определение в
протестираната му част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено на 28.10.2021 година по н.о.х.д.
№ 369/2021г. по описа на СНС в частта му, с която са изменени мерките за
неотклонение „Гаранция в пари“ на подс. Б. Н. К. от размер на 20000 лв. в
размер на 10000 лв. и по отношение на подс. Ж. Д. П. от размер на 5000лв. в
размер на 2000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс. Б. Н. К. за изменение на
мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 20 000лв. в по-лека
такава.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс. Ж. Д. П. за изменение
на мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 5 000лв. в по-лека
такава.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4