Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260820
гр.Бургас, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *,
като разгледа НАХД № 784 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „*“ ЕООД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул.“*“ № 9, ет. 5, ап. 38, чрез адв. Р.Д.-БАК, съдебен адрес:*** , срещу Наказателно постановление № K20_37-F532178/09.03.2020
г., издадено от директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Бургас, с
което за нарушение чл.86, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.180,
ал.3 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 1190,25 лв.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, поради
процесуални нарушения. В открито
съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не се представлява.
За Административнонаказващият орган се явява юрисконсулт Азманов, който оспорва жалбата. Посочва, че НП е правилно и законосъобразно, а
извършеното нарушение се безспорно установено, поради което пледира за
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с проверка било установено от И.Д.- инспектор по
приходите в ТД на НАП-Бургас, че дружеството жалбоподател издало фактури №
76/01.08.2019 г. и № 77/02.08.2019 г. с общ размер на данъчните основи
119025,41 лв. и начислен ДДС в общ размер от 23805,08 лв. за извършени доставки
и услуги към друго дружество. Фактурите били включени в регистър дневник
продажби за месец септември 2019 г.
АНО е приел, че с
горното дружеството жалбоподател е осъществило нарушение по чл.86, ал.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Процесната жалба е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия
орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че
наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата
на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение
- с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се
защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като
абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно
връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа
обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна
квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация,
но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в АУАН,
както и за различно деяние.
В настоящия случай, в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението
и крайният срок (като дата) в който привлеченото към отговорност лице е
следвало да изпълни задълженията си по чл. 86, ал.1 от ЗДДС, тъй като фактическото описание на нарушението
според АНО е извършено чрез бездействие. Както в акта така и в наказателното
постановление е посочено, че лицето не е отразило две
фактури в регистър дневник за продажби за м. 09.2019 г., без обаче да е посочено в какъв срок като дата е следвало да стане
това. Изпълнителното деяние по чл.180, ал.1 от ЗДДС е
осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да
изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е
недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия
орган правни норми. Още повече, че конкретната дата, до която е могло да бъде
изпълнено задължението може да е различна всеки месец, тъй като ако последният
ден от законовия срок изтича в неприсъствен ден, то задължението може да бъде
изпълнено валидно (т.е. срокът се удължава) на следващия присъствен ден- арг.
от чл. 22 ДОПК. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак от
състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит
на АУАН и НП видно от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Особено важно е да се посочи датата
на нарушението с оглед изчисляване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. В
този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 1881 от
10.11.2017 г. по н. д. № 2567 / 2017 г. на XVI състав на Административен съд –
Бургас, Решение № 603 от 04.05.2015 г. по н. д. № 819 / 2015 г. на XIV състав
на Районен съд – Бургас, Решение № 1442 от 25.09.2017 г. по н. д. № 2657 / 2017
г. на XI състав на Районен съд – Бургас и др.
Налице е и още едно нарушение, което влече отмяна на издаденото НП, тъй
като съдът счита, че е нарушено правилото на чл. 18 ЗАНН, съгласно който, за
всяко отделно административно нарушение се налага отделно наказание. И в АУАН,
и в НП е посочено, че две фактури за извършени доставки и услуги не са били
включени в дневника за продажби. Съгласно ЗДДС
обаче, всяка отделна доставка е отделно основание за начисляване на ДДС
(чрез издаването на документ и включването му в дневника), респ. неначисляването му за тази доставка е самостоятелно
нарушение. Това е така, доколкото за всеки отделен документ
следва да се прецени дали са налице признаците за ангажиране на отговорността,
респ. дали са спазени законовите изисквания. Посоченото нарушение влече отмяна на НП, тъй като жалбоподателят е в
невъзможност да установи за кое от нарушенията му е наложена санкция (в този
смисъл и Решение № 124 от 21.01.2015 г. по н. д. № 2248 / 2014 г. на XIV състав
на Административен съд – Бургас).
Накрая, съдът намира,
че в описанието на нарушението в НП липсва посочване на съществени съставомерни
признаци, при което се е стигнало до разминаване между факти и правна
квалификация. Отговорността на дружеството е ангажирана за това, че не е
начислило дължимия данък в законовия срок. Както в АУАН, така и в НП обаче,
изобщо не се говори за неначисляване на данък, а се посочва, че дружеството не
е отразило издадените от него документи в дневника за продажбите за данъчния
период, през който са издадени.
Действително, това действие е част от фактическия състав на начисляването на
данъка съгласно чл. 86 от ЗДДС, но както бе посочено по-горе, елементите от
състава на нарушението следва да са ясно посочени в постановлението, а не
следва да се извеждат по тълкувателен път. На практика е наложена санкция за
деяние, за което липсва описание от фактическа страна, което неминуемо
накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере обвинението.
В обобщение на гореизложеното наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила,
като липсата на описание на съществени елементи от състава на нарушението е
довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради посочените
аргументи наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 предложение
трето от ЗАНН, Бургаският районен
съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
K20_37-F532178/09.03.2020 г., издадено от директор на Дирекция „Контрол” при ТД
на НАП-Бургас, с което за нарушение
чл.86, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС на „*“ ЕООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“*“ № 9, ет. 5, ап.
38, е наложена имуществена санкция в размер на 1190,25 лв.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.