№ 14242
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110162422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 80993/03.11.2021 г., подадена от Ж. Я.
Н., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу
домашното насилие по ЗЗДН по отношение на П. Б. Б., ЕГН **********.
Изложени са твърдения, че от 2008г. до 2020г. страните се намирали във
фактическо съпружеско съжителство. На 14.10.2021г. около 12.00 часа
молителката била заедно с майка си – Елена Я., като отивали да приберат
детето от училище /123 СОУ „Ст. Стамболов“/. Ответникът бил на оградата
на училището. Започнал да вика по молителката и майка й и принудил
първата да спре, за да се разберат. Докато викал, ответникът обиждал
молителката „спри ма курво“, „проститутко долна“, отправял закани – „ще те
пребия теб и семейството ти, ще дойда у вас и ще ви заколя и запаля“, казал
също „да го турям на майка ти“. Тези реплики били отправени в присъствието
на други граждани, които се намесили и се опитали да го спрат. Благодарение
на тях молителката, майка й и детето успели да хванат такси и да се приберат.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва молбата и моли
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Не се спори между страните, че същите са били във фактическо
съпружеско съжителство до 2020г.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира изцяло като годно доказателство, тъй като в същата е описан по
време, място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.
От показанията на св. Елена Миткова Я. се установява, че страните
живеели заедно до 2020г., като след това молителката отишла при майка си
заедно с двете деца. Молителката се страхувала да излиза навън, защото
ответникът, където я срещнел, крещял по нея, като й казвал, че е курва,
проститутка, че ще ги убие, ще им запали къщата, ще пребие цялата фамилия.
На 14.10.2021г. молителката и св. Я. отишли да вземат детето Магдалена от
училище. Ответникът бил на оградата на училището заедно със своя чичо.
Ответникът започнал да крещи на молителката „курво, проститутко, ще те
убия, да го туря на майка ти в устата“. Казал също, че ще пребие цялото
семейство и ще отиде в тях. Заявил, че ще запали къщата, ще ги пребие.
Молителката цялата треперела. Дошли хора, които се намирали в близост до
училището, и започнали да избутват ответника от молителката. Същата
заедно с майка си и детето хванали такси и се прибрали вкъщи.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Я. като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на св. Я. в частта
им относно споделените й обстоятелства, тъй като същите не са лично
възприети от нея, както и относно обстоятелствата за инцидент през 2020г.,
тъй като същите са ирелевантни към предмета на настоящото производство.
От показанията на св. Васил Ангелов Димитров е видно, че през 2021г.
ответникът работел в с. Долни Богров във фирма „Еспехо“. Работел вътрешни
шпакловки, боядисване и други подобни. Ответникът работел в тази фирма
около три – четири месеца, тъй като нямал трудов договор и се местел
постоянно. След работно време ответникът пиел по три – четири бири, не
употребявал твърд алкохол. От телефона на св. Димитров ответникът се
обаждал на молителката.
Съдът кредитира показанията на св. Димитров в частта им досежно
2
горните обстоятелства, като не кредитира същите в частта им относно
заявеното на 14.10.2021г., поради следното: на първо място, свидетелят
твърди, че помни датата 14.10.2021г. с това, че в събота получавал
възнаграждение за извършената работа. Същата обаче е била в ден четвъртък,
като свидетелят не посочва това обстоятелство. Прави впечатление и
категоричността, с която свидетелят заявява датата 14.10.2021г. и лицата, с
които е бил тогава в с. Долни Богров, но не си спомня къде точно се е
намирала къщата, в която са извършвали ремонт. От друга страна,
показанията на св. Димитров в тази им част са изолирани и неподкрепени от
останалите доказателства. Поради това, а и като съобрази, че св. Димитров и
ответникът са в дългогодишни приятелски отношения, съдът намира, че
същият е заинтересован от изхода на делото. Съдът не кредитира показанията
на св. Димитров и в частта им относно споделените му обстоятелства, тъй
като няма лични възприятия за тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
1. По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 14.10.2021г., а
молбата до съда е подадена на 03.11.2021 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално
допустима.
2. По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
3
съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установява, че молителката и
ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на
14.10.2021г. ответникът отправил спрямо молителката изразите „курво,
проститутко, ще те убия, да го туря на майка ти в устата“. Същият заявил
също, че ще пребие цялото семейство, ще запали къщата. Тези изводи се
обосновават от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и от
показанията на св. Я., която лично е възприела поведението на ответника. С
извършване на така установените действия ответникът е осъществил спрямо
пострадалата акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН - домашно
психическо и емоционално насилие.
3. По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН имат за цел защита на
пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши
друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие,
съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
/задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в
достатъчна степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и
4
регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да
бъде наложена без такъв.
4. По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл.
15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”.
Предвидената в тази норма глоба съдът е длъжен да наложи при установен
акт на домашно насилие.
В настоящия случай съдът намира, че деянието на ответника е извършено
виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал своите действия и е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Умисълът на ответника е обективиран в поведението му.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства, както и че не са представени доказателства за материалното и
имуществено състояние на ответника, съдът намира, че следва да бъде
наложена глоба в размер от 300 лева, която ще въздейства поправително на
ответника.
5. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни по
5
делото. С оглед изхода на делото, искането на ответника следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно. Молителката е представила
списък на разноски по чл. 80 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 лева. Същата обаче не е представила писмени доказателства
за направените разноски. По делото е представено пълномощно, с което
молителката упълномощава адвокат Йошев да я представлява в настоящото
производство, като в същото не е посочен размер на адвокатско
възнаграждение, нито са представени доказателства за заплатено такова.
Предвид това, искането на молителката за присъждане на разноски следва да
бъде оставено без уважение като неоснователно.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
Ж. Я. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Суходолска 34, като налага
следната мярка за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, П. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. Ботевград № 5, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Ж. Я. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. Суходолска 34.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. Б. Б., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
6
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на П. Б. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. Ботевград № 5, глоба в размер на 300,00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА П. Б. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Б. Б., ЕГН **********, за
присъждане на разноски в настоящото производство като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. Я. Н., ЕГН **********, за
присъждане на разноски в настоящото производство като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7