Решение по дело №17/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№    ........./..........…, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 17 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на А.Я.Л. ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Д.М., против НП № 23-0000757 от 17.12.2019год. на Началника на ОО „АА” в ГД „АИ” Варна, с което на основание чл. 105 от ЗАвтП му е било наложено административно наказание глоба в размер на по 200лв. за нарушаване нормата на чл.40, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999год. на МТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на процес. правила състоящи се в „непълно и бланкетно описание на нарушението” което не давало възможност да се разбере в какво се състои действително нарушението, а от там и да се прецени дали въобще същото било извършено, както и такива за нарушение на материалния закон – нарушението било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в нея.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като препраща към писменото становище изложено в писмото с което е изпратена преписката.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

На 22.10.2019год. св.Б.И. *** изпълнявал служебните си  задължения. Сутринта на посочената дата същият се бил позиционирал на ул. „Антим І” в гр.Варна до Археологическия музей. Около 08:30часа свидетелят спрял за проверка въззивника, който управлявал л.а. „Фолксваген Туран” с ДК№ В 9977СА обозначен, маркиран и оборудван като работещо такси с поставена табела ”Такси” и включен на свободно ЕТАФП. В хода на проверката св. И. установил че въззивникът не е попълнил съответния пътен лист за деня – пътен лист № 00083/22.10.2019год. от пътна книжка сер. К № 277 заверена от превозвача „Клуб транс” ЕООД. Установил също така, че до момента на проверката въззивникът е осъществил шест курс.

За констатираното нарушение на място св. И. съставил срещу въззивника АУАН № бл.№ 269371/22.10.2019год.  в който посочил, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.40, изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999год. на МТ, тъй като не попълва редовно пътна книжка серия К № 277 заверена от превозвача „Клуб транс” ЕООД.  

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че няма възражения.

На 17.12.2019год., въз основа акта, началника на ОО „АА” в ГД „ИА” Варна издал атакуваното НП № 23-0000757 като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 40, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999год. за таксиметров превоз на пътници и на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя Б.И., който възпроизвежда възприятията си от извършената на въззивника проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени преписи от начална страница на пътна книжка сер.К277 издадена от превозвача „Клуб транс” ЕООД и от страници съдържащи пътни листи 81/19.10.2019год., пътен лист 82/21.10.2019год. както и пътен лист № 83, копие от дневен отчет от 21.10.2019год., дневен отчет от 22.10.2019год. изведен на същата дата  в 08:29ч. и Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015год. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи, поради което и се кредитират от съда изцяло с доверие.

С оглед на така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:         

 Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

 АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението от обективна и субективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалбата въз основа на която е образувано настоящото производство. Наказанието за нарушението е индивидуализирано. В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведените в жалбата твърдения за непълно и бланкетно описание на нарушението. Действително фактическата обстановка е твърде лаконична, но от нея недвусмислено става ясно, че отговорността на въззивника е ангажирана за нередовно попълвана пътна книжка като нарушението е извършено на 22.10.2019год. Ясно е посочено, че въззивника извършва таксиметров превоз и към момента на проверката не е попълнил пътния лист за дена № 00083/22.10.2019год., поради което и за каквато и да било неяснота по отношение на това за какво е ангажирана отговорността му и дума не може да става.

Съдът намира, че в случая правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 40, изр.1 от Наредба № 34/1999г. на МТ за таксиметров превоз на пътници, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Посочената разпоредба вменява в задължение на водача извършващ таксиметров превоз задължението, редовно и точно да попълва пътната книжка. В конкретния случай, по делото няма спор, че към момента на проверката въззивникът не е бил попълнил пътния лист за деня. В горната насока са както показанията на св.И., така и приложения към АНП препис от пътна книжка Сер. К 277. Спорен е въпроса дали към този момент въззивникът е извършвал таксиметров превоз както и дали към този момент е следвало да бъде попълнен пътния лист доколкото изрична законова уредба в тази насока нямало.

Според настоящия съд събраните по делото доказателства сочат по категоричен начин, че към момента на проверката въззивника е извършвал таксиметров превоз, доколкото същият е управлявал лек автомобил,оборудван и маркиран като работещо такси, с поставена табела и включен на свободно таксиметров апарат. Без значение за определяне на превоза като таксиметров е обстоятелството дали в момента на проверката в автомобила е имало пътници или не. Действително съгласно цитираната в жалба норма на чл.2 от Наредбата „таксиметров превоз на пътници” е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача по заявен от пътника маршрут. Тази норма обаче не може да се тълкува самостоятелно, а е обвързана от легалната дефиниция за превоз на пътници дадена в §1, т.3 от ДР на ЗАвтП. Съгласно тази норма "Превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.

На следващо място действително липсва изрична нормативна уредба указваща какво точно следва да се разбира под „редовно и точно попълване на пътната книжка“ нито е определен легално моментът, в който следва да бъде попълнена пътната книжка. Съобразявайки обаче естеството на пътната книжка очертано в наредбата, а именно основен документ за отчитане и контрол на работата с лек таксиметров автомобил, която й функция предполага своевременното  и надлежно попълване на пътните листове, съгласно указанията на наредбата от една страна и от друга с оглед на това, че като реквизит на пътния лист се посочва началото и края на работната смяна (с отбелязване на часове) и начални и крайни показания на километража, то няма никакво съмнение, че в началото на смяната следва да бъдат попълнени наличните към този момент данни - начален час на работната смяна и начални показания на километража. Така ще бъде  удовлетворено изискването за коректност и своевременност при попълването на този документ, съответно за точно попълване на пътната книжка от една страна и от друга ще бъде осъществена една от основните функции на пътната книжка, а именно осъществяването на контрол върху работата на водача.  На свой ред „редовното“ водене на пътната книжка, изхождайки от обичайното значение на думата, означава водачът да регистрира съответните данни всеки път, когато ползва автомобил оборудван и маркиран като работещо такси.

В настоящия случай е установено по безспорен начин, че към момента на проверката въззивникът е управлявал лек таксиметров автомобил с включен на „свободно” таксиметров апарат (т.е. извършвал е таксиметров превоз), извършил е до този момент 6 курса и не е попълнил пътния лист в началото за деня при започване на смяната поради което и с бездействието си е нарушил разпоредбата на чл. 40, изр.1 от наредбата. 

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.105 от ЗАвтП доколкото изрична санкция за това деяние не е предвидена. Доколкото определената санкция е във фиксирания от закона размер, същото се явява законосъобразно и не налага обсъждането изобщо на нормата на чл. 27 от ЗАНН.

        Съдът намира, че в конкретния случай деянието не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН - не се касае за маловажен случай.  Действително нарушението е формално, на просто извършване и не изисква настъпването на някакви реални вреди. Само това обаче само по себе си не може да определи степен на опасност значително по–ниска от останалите случаи на подобни формални нарушения, а други доказателства сочещи на такава не са ангажирани. Отделен е въпроса, че видно от приложения към АНП препис от пътен лист 81 той също не  е бил попълнен точно като в него липсват редица реквизити – като маршрут, час на тръгване, час на пристигане.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено ,същото не стада от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000757 от 17.01.2019год. на Началника на ОО „АА” в ГД „АИ” Варна с което за нарушаване разпоредбата на чл.40, изр.1 от Наредба №34 за таксиметров превоз на А.Я.Л. ЕГН ********** на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП е наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв..

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: