Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,06.03.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение,в публично заседание на втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Евгения Генева
при участието на секретаря Д.А.
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 777/2017г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.Т., Г.Г., Н.П.,К.,Ц.,Н.,П.,М. и П. Г.,всички с адрес ***,както и от Т.И. с адрес ***, с която са активно субективно и обективно съединени искове против Ц.К.Ц. с ЕГН ********** *** , с правно основание чл.45 ЗЗД, с цена 30 000лв. за първата ищца и по 10 000лв. за останалите ищци,ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от 20.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски.Ищците твърдят,че са претърпели неимуществени вреди- душевни болки и страдания поради смъртта на Й. Г. Т.- съпруг на първата ищца и баща на останалите-причинена от ответника чрез престъпление, за което бил осъден по НОХД № 667/2013г. на РС-Ботевград с присъда № 40/22.10.2013г.,влязла в сила на 07.11.2013г.Ответникът бил признат за виновен за това,че на 09.02.2013г. в гр.Правец е причинил по непредпазливост термична травма на Йоко Г. Тодоров с ЕГН **********,чрез която на 20.02.2013г. по непредпазливост е причинил смъртта му- престъпление по чл.122, ал.1 от НК.Ищците твърдят,че били изключително привързани към загиналия,с когото живеели заедно и той бил тяхна материална и морална опора.Ето защо неговата липса им причинила тежки душевни страдания.
Ответникът оспорва исковете с довода,че нямало причинна връзка между смъртта на Й. Т. и термичната травма,тъй като починал от бронхопневмония.Евентуално, Т. с поведението си допринесъл за леталния изход, тъй като отказал медицинска помощ и бил хоспитализиран дълго след настъпване на усложнения.На второ място, ищците били отчуждени от родителя си и той не бил тяхна морална и материална опора.
Съдът намира исковете процесуално допустими и основателни, с изключение на исковете на Г.Г.П..Съображенията за това са следните:
За да бъде уважен иск за неимуществени вреди на осн.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД, следва ответникът да е извършил неправомерно деяние, да са настъпили морални страдания за ищеца, страданията да са настъпили в пряка причинна връзка с деянието на ответника и последният да е виновен като вината му се предполага до оборване на презумпцията за виновност.
От приложената присъда се установява по безспорен начин,че ответникът е причинил на 09.02.2013г. термична травма на Й.Т.,вследствие на която той починал на 20.02.2013г. Както единичната ,така и тройната съдебно-медицински експертизи установяват,че Т. „първоначално е отказал хоспитализация, но не може с категоричност да се твърди,че при своевременното му транспортиране и приемане в специализирано болнично заведение нямаше да се развият описаните усложнения и да настъпи смъртният изход,още повече,че понякога инхалационният синдром се развива в следващите на инцидента часове“.Изгарянето е било 12%,но тежко по дълбочина и локализация-глава и шия-при което може да настъпи смърт,както и станало.Малки по площ изгаряния,но засягащи жизнено важни анатомични органи/лице,глава ,шия/ с инхалационна увреда могат да причинят много по-голяма вреда от по-големи по площ изгаряния.Инхалационната увреда често се развива след светъл период от 12 до 24 часа.В случая изгарянето е получено около 11.45ч. на 09.02.2013г. и след извършения преглед от екипа на Бърза помощ лицето отказало хоспитализация.Прието било в болнично заведение след около 24 часа в тежко състояние,но въпреки интензивното лечение на 20.02.2013г. настъпил смъртен изход.При аутопсията била установена двустранна абсцедираща пневмония.В единичната експертиза се уточнява,че периодът на инфекциозните усложнения настъпва след 8-мия или 9-тия ден от изгарянето, като се наблюдават възпалителни промени в белия дроб или други органи. Белодробните изменения са благоприятствани и от вдишването на горещи газове от горенето на лицето.Изгарянето и белодробните изменения са неразривно свързани помежду си и с крайния резултат според двете експертизи.В конкретния случай пневмонията се е развила във втория и третия етап на болестта и рентгенологичните изследвания са показали,че при хоспитализацията на втория ден след изгарянето не е имало патологични белодробни изменения,т.е. пациентът не е бил болен от белодробно заболяване преди термичното увреждане.Ето защо съдът достига до извода,че наследодателаят на ищците не е съпричинил смъртта си.
Съдът намира необосновано възражението на ответника,че реалните морални страдания на ищците не били доказани. От свидетелството за съдимост, удостоверенията за раждане и от служебната справка в база данни на ГРАО се установява,че първата ищца е съпруга на Й.Т./видно от акт за женитба № 3 на Община Правец бракът е сключен през 1967г./;останалите ищци с изключение на Г.Г.П. са родени в периода 1966-1983г. и са деца на Г. и Й.Т.Свидетелите Б.,С. и Б. установяват,че отношенията между ищците и Й.Т. са били сърдечни и задушевни. Обстоятелството,че повечето не живеели в едно домакинство с Т. към момента на инцидента, не означава,че са били отчуждени.Децата на Т. са на средна възраст или близко до средната възраст, поради което са създали свои семейства.Впрочем от адресната регистрация и свидетелските показания е видно, че всички живеят на близко разстояние/в П., с.Д., Т./, а съпругата е живяла заедно с Т. до смъртта му.Ето защо съдът приема,че между ищците и починалия им съпруг,респ. родител, е имало обичайната семейна емоционална привързаност и те са преживели смъртта му с душевна болка,почувствали са липсата от общуване със своя близък.На второ място, претендираните обезщетения за неимуществени вреди по размера си не само не надвишават приетия от съдебната практика обичаен размер , но са занижени.Следва да бъдат уважени в пълен размер, с изключение на исковете на Г.Г.П. с ЕГН **********,който според данните на НБД ГРАО е с неизвестен баща.Независимо,че е бил привързан към Й.Т. като към свой баща, според съдебната практика същият няма право на обезщетение за неимуществени вреди и исковете му следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът следва да заплати на СОС държавна такса в размер на 4 % от цената на уважените искове -4400лв., както и разноски за адвокатски хонорар- 1260 лв. на Г.Т. и по 368лв. на всеки от ищците с уважени искове/ общият размер на хонорара ,видно от договора, възлиза на 4200лв./Съдебните разноски на ответника са ,както следва: за експертизи са 750лв. и 2000лв. адвокатски хонорар. От тях сумата 275лв. следва да му бъде възстановена от ищеца Г.П. като последният бъде осъден да заплати на СОС държавна такса в размер на 4 % от цената на иска му- 400лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.К.Ц. с ЕГН ********** ***, да заплати на осн.чл.45 вр.чл.52 обезщетения за неимуществени вреди вследствие причинена по непредпазливост на Йо.Г. Т. с ЕГН ********** термична травма на 09.02.2013г.,чрез която по непредпазливост е причинена смъртта му на 20.02.2013г. – престъпление по чл.122, ал.1 НК, за което е признат за виновен с присъда № 40/22.10.2013г. по НОХД № 667/2013 г. на РС-Ботевград, както следва: на Г.Г.Т. с ЕГН ********** сумата 30 000/тридесет хиляди / лева, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2013г. до окончателното и плащане на осн.чл.86 ЗЗД,ведно със съдебни разноски 1260/хиляда двеста и шестдесет/ лева; на Н.Й.П. с ЕГН********** сумата 10 000/десет хиляди/лева ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД от 20.02.2013г. до окончателното плащане на сумата и съдебни разноски 368/триста шестдесет и осем/лева;на К.Й.Г. с ЕГН ********** сумата 10 000/десет хиляди/ лева ведно със законната лихва върху сумата считано от 20.02.2013г. до окончателното и плащане и съдебни разноски 368/триста шестдесет и осем/ лева; на Ц.Й.Г. с ЕГН ********** сумата 10 000/десет хиляди/ лева ведно със законната лихва върху сумата,считано от 20.02.2013г. до окончателното и плащане и съдебни разноски 368/триста шестдесет и осем/ лева;на Н.Й.Г. с ЕГН ********** сумата 10 000/десет хиляди лева, ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД ,считано от 20.02.2013г. до окончателното и плащане и съдебни разноски 368/триста шестдесет и осем / лева; на П.Й.Г. с ЕГН ********** сумата 10 000/десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2013г. до окончателното и плащане и съдебни разноски в размер на 368/триста шестдесет и осем/лева;на М.Й.Г. с ЕГН ********** сумата 10 000/ десет хиляди/ лева,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 20.02.2013г. до окончателното плащане на сумата и съдебни разноски 368/триста шестдесет и осем / лева;на Т.Й.И. с ЕГН ********** сумата 10 000/десет хиляди/ лева ведно със законната лихва върху сумата,считано от 20.02.2013г. до окончателното и плащане и съдебни разноски 368/триста шестдесет и осем/ лева; на П.Й.Г. с ЕГН ********** сумата 10 000/десет хиляди/ лева,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 20.02.2013г. до окончателното й плащане и съдебни разноски в размер на 368/триста шестдесет и осем /лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Г.Г.П. с ЕГН ********** против Ц.К.Ц. с ЕГН **********,предявени с искова молба вх.№ 5850/02.09.2015г. по описа на БРС като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.Г.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на Ц.К.Ц. с ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер на 275 /двеста седемдесет и пет/ лева .
ОСЪЖДА Г.Г.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на СОС държавна такса в размер на 400/четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА Ц.К.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на СОС държавна такса в размер на 4400/ четири хиляди и четиристотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: